ВОЛГИН И ЕВНУСИТЕ

Как Програмният съвет на БНР изложи задника на властта. ......... "Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня...?“

0
876

Програмният съвет на БНР арестува интервюто с г-жа Митрофанова, посланик на Русия. Това е позорният факт. Никога досега не е спирано интервю с посланик, който и да е той. Фактът е не само позорен, той е не само откровена, подла и пошла цензура, която зачерква БНР като територия на свободното слово. Не.

Интервюто с руския посланик е вкарано в карцера.

Защото заплашвало нашия национален суверенитет и погазвало нашите национални интереси, според позицията на вездесъщия Пеевски, който командари българската държава. Позицията на украинското посолство срещу интервю на друг посланик не заслужава внимание. Първо – защото в дипломатическата практика това е недопустимо и второ – защото е непрофесионално. И двете „позиции” забраняват де факто участието (изобщо!) на руския посланик в БНР. И двете „позиции” като да са написани от една и съща ръчичка с псевдоним „Галя”…

Ние не знаем какво има в интервюто. То не е излъчено. Седи си в карцера. Заключено. Строго охранявано от Програмния съвет на БНР.

Не интервюто погазва нашите интереси и нашия суверенитет, арестът на интервюто ерозира отношенията ни с Русия. България не е скъсала дипломатически отношения с Русия. Но някои силно желаят точно това. България не е във война с Русия. Но някои  силно желаят точно това. Портиерът на кое посолство, прочее, управлява България?

Интервюто с руския посланик е вкарано в карцера.

За кефа и в услуга на чужди интереси. В пристъп на русофобски делириум и подобострастен слугинаж. Като рапорт за изпълнена заповед. Като доказателство за вярност и преклонение на жалки, нищожни васали пред сюзерена и неговите „евроатлантически ценности”, които реабилитират нацизма и възхваляват неонацизма.

Като апотеоз на една истерична, арогантна, агресивна, мракобесна фашизоидна вакханалия, блъвнала из отровната клоака на т.нар.социални мрежи. Като поанта на садистичната наслада, удоволствие и упоение, с които едно кресливо, безграмотно, безисторично малцинство преживява своя колективен оргазъм при касапското и противозаконно разчленяване на един паметник, на паметта, на историята – Паметникът на Съветската армия, на победата над нацизма, на българската антифашистка съпротива. Каква дивашка ярост, каква първобитна мъст, какъв измамен реванш на победените във Втората световна война!

Интервюто с руския посланик е вкарано в карцера.

Щото Волгин нарушавал Етичния кодекс на БНР (т.5) и Редакционните стандарти на БНР (т.7.3, т.8.1 и глава 13). Ние не знаем дали ги нарушава или не. Интервюто е все така заключено и поражда всякакви догадки, предположения и митологии. Ами да не са го заключвали!

Обаче! Какво четем в глава 13 от Редакционните стандарти? Ето какво – „Журналистите на БНР не трябва да се подават в своята работа на никакъв опит за цензуриране – пряк или косвен. Освен това те трябва да се стремят да избягват различни форми на автоцензура, тъй като това противоречи на независимата журналистика”. В този момент Програмният съвет на БНР си е отрязал главата. Без флекс.

В заседанието на Програмния съвет на БНР на 16.12.2023 г. от 8.00 часа сутринта участват:

Даниела Късовска – програмен директор на БНР; Даниела Якова – директор на програма „Хоризонт”; Валерия Николова – зам.главен редактор на програма „Хоризонт”; Кин Стоянов – директор на програма „Христо Ботев”; Рина Далева – директор на Радио Благоевград; Кирил Костадинов- директор на БНР Бургас; Наталия Чешмеджиева – директор на Радио Варна; Огнян Първулов – директор на Радио Видин; Красимир Ангелов – директор на Радио Кърджали; Чавдар Каришев – директор на Радио Пловдив; Антония Енева – директор на Радио София; Здравко Георгиев – директор на Радио Стара Загора; Ангел Трайков – директор на Радио Шумен; Иво Тодоров – директор на дирекция „Дигитални програми”; Красимир Мартинов – главен редактор на главна редакция „Радио България”; Марио Ангелов – директор на дирекция „Музикална продукция и състави”; Константин Райдовски – и.д. директор на дирекция „Техника”; Пламен Дичков – директор на Търговска дирекция; Валери Запрянов – член на УС, отговарящ за програмната политика, в качеството на наблюдаващ без право на глас при вземане на решение на ПС на БНР.

„За“ спирането на интервюто гласуват 16 от членовете на Програмния съвет.

С „въздържал се гласуват Валерия Николова – зам.главен редактор на програма „Хоризонт“ и Красимир Мартинов – главен редактор на главна редакция „Радио България“

Интервюто с руския посланик е вкарано в карцера.

Междувременно членове на Програмния съвет разпространяват волни интерпретации и преразкази на арестуваното интервю. Това е непочтено, непрофесионално и безотговорно. Ние не знаем дали те казват истината. Нямаме основание да им вярваме. Никакво.

Нещо повече. Волните преразкази на неизлъчено, цензурирано, арестувано интервю с посланик – който и да е той! – може да произведе чутовен международен скандал. Освен ако целта не е тази.

А може би си търсят оправдание. За тях оправдание няма. Няма оправдание за цензорите, които опозориха БНР и сринаха неговия авторитет. В един миг. Сега създават митове за себе си – колко са принципни; как самоотвержено, с обнажена гръд, бранят „евроатлантическите ценности” от разни петоколонници, четирихилядници, путинофили, мурзилки, ватници, чебуРАШКИ и прочее хлевоусти поклонници на руския ботуш; как храбро изобличават Волгин и неговата подривна дейност; как дръзко громят Русия и вероломната Митрофанова…

„Цензорите са като птицата щраус – те крият главите си в пустинния пясък, но излагат задника на властта”, казва Йосиф Хербст. Благодарение на цензорите всички видяхме задника на властта. Гледката е шедеврална!

Интервюто с руския посланик е вкарано в карцера.

„Това е фактът. Той не ни учудва. Той е само симптоматичен за времето, в което живеем – време на изключителни закони и изключителна реакция. Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете
а най-сетне и
да се живее”.
Това пише Гео Милев след спирането на сп. „Пламък”.
И продължава:
„Правителството иска народът да не мисли, защото такова е понятието за народ у днешните висококултурни управители на България: народ значи стадо, което не мисли – зарад него мислят неговите управители…Народът мисли! Въпреки пламенното желание на тоя или оня да не мисли… Глупци! Още не са измислени средства, с които да може да се унищожи народ, още по-малко народ, който мисли… Ний знаем, че само възторзите и болките на народа са истинска кърма на отделния човек и неговия дух; и затова – презираме идеалите на шепа охолници, които се чудят как да запълнят празнотата си, как да пропилеят излишното си време от 24 часа всекидневно”.

И тук идва най-неочакваното.

От интервюто на Волгин при Карбовски научихме, че Пеевски, вездесъщият началник на държавата, дори не е благоволил да звънне един телефон в БНР! Не се е разпоредил! Не е заповядал интервюто да бъде спряно! Не. Рекъл „Не я ща тая Митрофанова в БНР!” и толкоз.

Какъв разтърсващ обрат, драги радиослушатели!

Това е потресително! И притеснително.

Те сами са арестували интервюто. Те, онези 16 души от Програмния съвет. По своя воля и за свой срам. И за сметка на свободното слово. Вече не е необходимо някой да им разпореди. Дресировката е завършена успешно. Повече от успешно.

А колко лесно щеше да бъде, ако някой им е наредил! Но не! Вече няма как да кършат пръсти и да мрънкат „Ама той Пеевски… мрън-мрън-мрън…нали разбираш…мрън-мрън-мрън… ама той Волгин не е безпристрастрен…”.

Драги колеги! Върнете се в първи курс във Факултета по журналистика! Обективни и безпристрастни са фактите. Позициите, коментарите, публицистиката – не. Предаването „Политически НЕкоректно” не е рубриката „Новини”. Това е коментарно-публицистично предаване. Прочетете още веднъж Йосиф Хербст, щото не сте го чели внимателно или въобще. „Безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар, е журналистически евнух”, казва Хербст. Това е идеалът на цензорите за журналист. Идеалът на властта. На всяка власт. Евнусите пазят харема на властта и славословят нейната харемна политика.

На властниците не им трябват почтени, храбри, талантливи и свободни журналисти. Трябват им апологети, лакеи, слуги, добермани, куртизанки, държанки, клакьори, певачки, сутеньори, мажоретки, салфетки, флигорни, метреси, мутреси, мадам до мадам, челобитници, опричници, мракобеси, мазнюги и прочее наемници, известни с тяхната платена „безкористност”, с техният гъвкав, поврътлив „морал”, с тяхната лъстивост и леконравно високомерие.

Властниците изпитват ужас от свободния журналист. И презират духовния и всякакъв евнух, вдъхновен изпълнител на всяка поръчка и всеки каприз. И както го презират, тъй го възнаграждават и въздигат, даряват го с власт, почести и слава. Така се сдобихме с овластени евнуси, които катадневно унижават мисията на журналистиката.

Защото талантът, професионализмът, личните и гражданските позиции, честността, достойнството, пристрастието към истината никога не са били смятани за качества в журналистиката. Освен посмъртно. Някога бяха обявявани за тежки прегрешения. Днес – за пороци.

Истината е единственото оръжие на журналиста. Властта се интересува единственно от трите имена и адреса на истината, за да й шибне два шамара и да я обвини в лъжа, а свободното слово да запре в карцера.

Талантът и гражданската позиция не са достойнство, а присъда. Добрият журналист е „правилният” журналист – послушен, манипулативен, повърхностен, неподатлив на изкушенията на истината, пощенска кутия, съавтор на активни мероприятия, момче за всичко, момиче за още по-всичко… Така е днес. И вчера – също.

Как се прави интервю

Цензорите от Програмния съвет на БНР изнесоха един антиурок на тази тема. Ето как:

Ако интервюирате посланик на Русия, трябва да се държите агресивно, арогантно, пренебрежително и враждебно. Щото Русия е враг.

Ако интервюирате посланика на САЩ, трябва да бъдете мили, любезни, хвалебствени и екзалтирани до припадък, трябва да засвидетелствате възхита и преклонение, трябва да поддаквате и припявате угоднически, услужливо и съпричастно. Щото САЩ са нашият „голям бял брат”, покровител и благодетел.

И в никакъв случай – в никакъв случай! – не трябва да питате г-н Мъртън защо по време на изслушването му в Комисията по външни отношения на американския Сенат в края на ноември 2022 г. заявява като важна част от своята програма следното: „Ако бъда утвърден (за посланик – б.а.), ще продължа да увеличавам ангажираността на нашата мисия по въпросите на сигурността и подкрепа на усилията на България за борба със зловредното влияние на Русия“. („If confirmed, I will continue to grow our Mission’s engagement in security issues and support Bulgaria’s efforts to combat Russia’s malign influence”; https://www.foreign.senate.gov/hearings/nominations-11-29-2022)

Край на антиурока.

Послепис

Цензурата е антипод и смъртен враг на свободното слово.

Цензурата е покушение срещу мисълта.

Цензурата е тирания на интереса и властта; средство за подчиняване, обезличаване и опитомяване на гражданската позиция; инструмент за култивиране на невежество, посредственост и безпросветност.

Цензурата е апотеоз на демагогията, антидемокрацията, антисвободата и духовното робство.

Цензурата развращава и разяжда обществото и личността и ги лишава от надежда, смисъл и опора.

Най-грозният „продукт” на цензурата е автоцензурата. Самоунижението, самоубийството на журналиста и на журналистика въобще.

Карл Маркс нарича цензурата „цивилизовано чудовище, напарфюмиран изрод”. Чудовището не е цивилизовано, то е свирепо. Но е обилно парфюмирано. И около него се разнася непоносима воня.

21 декември 2023 г.

 

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук