Живеем в сложни времена. В Европа има война, има криза в издръжката на живота, има задълбочаващи се неравенства и признаци на нарастващи социални вълнения. Но тези времена също са уникална възможност да пишем история, да се опитаме да служим на по-висока цел и да променим нещата. И така, докато само след няколко дни Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще празнува своя 30-годишен юбилей, въпросът е дали дългоочакваният предстоящ конгрес в Берлин може да се превърне в повратен момент. Дали в хрониките на Европа за следващите десетилетия решенията и действията, предприети там, ще се превърнат в мащабен нов разказ, в скромна следваща глава, или Конгресът ще доведе само до осигуряване на бележка под линия?
Несъмнено, на лице е невероятен потенциал. ПЕС е организация с горди традиции и никога не се е отклонявала от амбицията да се изправи в тежки времена. В повратните моменти тя винаги поемаше отговорност и бе пример как най-изтъкнатите лидери отстояваха позиции. Тяхното пълно отдаване допринесе за развитието на европейското политическо сътрудничество, тъй като те бяха архитектите на новаторски решения. Пол Анри Спаак се съгласи да се кандидатира за първото председателство на Европейската парламентарна асамблея при условие, че социалистите от всички държави-членки го подкрепят, поставяйки основата за създаването на това, което сега е известно като „парламентарни групи“. Франсоа Митеран приветства първия общоевропейски митинг на Шанз-Елизе по време на кампанията през 1979 г. Вим Кок ръководи работната група, която изготви концепцията за транснационални партии, която след това беше договорена в Европейския парламент от – наред с други – Енрике Барон Креспо.
Тези три примера показват, че от създаването на бюрото за връзка на социалистическите партии на Европейската общност (през 1957 г.), през Конфедерацията на социалистическите партии на ЕО и в рамките на ПЕС (което наследи по-ранните традиции през 1992 г.), онова, което правеше възможни най-забележителните постижения, бе и си остава съчетанието на силно лидерство, завладяващи идеи и тясната връзка между националните и европейската политика. Именно това много специфично разбиране за стойността на европейското сътрудничество прави партиите-членки по-силни и на национално ниво – тъй като, оказвайки влияние върху Европа, те защитават правата и предоставят възможности за гражданите у дома. И това е нещо, което си струва да си припомним днес, когато амбицията не трябва да е просто да устоиш в трудни времена.
Разбира се, ситуацията е сложна. Въздействието на множеството кризи се усилва от последиците от войната в Украйна. Освен това е трудно да се предвиди как ще се развият нещата. Но има опорни точки, върху които да надграждаме. Прогресивното семейство може да се гордее, че негови представители заемат ключови позиции на ниво ЕС и още сега, почти две години преди поредните европейски избори, вече имат впечатляващ набор от постижения. Въпреки че не са най-голямата група в ЕП, те успяха да запазят първенството на прогресивната политика в толкова много ключови портфейли: зелен преход и устойчивост, международна политика, заетост и социална политика, равенство между половете и бъдещето на Европа. Но тези постижения трябва да бъдат надхвърлени и превърнати в по-нататъшни съгласувани действия, което няма да стане от само себе си.
Първоначалната солидарност и единство между страните членки, изправени пред войната, бавно изчезват. Политиците все повече изпитват натиск да реагират първо вътрешно на енергийната криза и кризата в издръжката на живота. Особено след като последните избори в няколко държави-членки на ЕС показаха склонност към тектонични промени на политическите сцени на съответните страни. Този натиск може само да задълбочи разделенията между социалдемократите от различни държави-членки, които в междуправителственото измерение продължаваха да се стремят към споразумение за обща позиция по отношение на ключови въпроси, като финансирането на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF), относно средствата за реализиране на пакета „Годни за 55“, до въпроса за минималния доход. Това изисква по-всеобхватен, честен разговор – такъв, който може да доведе до нов мащабен разказ. Сега наистина е моментът да се предложи нова фундаментална програма и да се очертае каква Европа искат да изградят социалдемократите; колко голяма и колко силна искат да бъде и как искат да се ангажират да работят съвместно на всяко отделно ниво на управление.
Но тъй като времената са трудни, този нов разказ не може да бъде за постигане на компромис, който само прикрива един най-малък общ знаменател. Трябва да става дума за решения за смели избори. Трябва да бъде за това, какво точно означават прогрес, благосъстояние и социална справедливост за всички, както и кое не отговаря на същината им. Всъщност, както показва историята, именно яснотата, а не самодоволството е обединявала социалдемократите в миналото. Във времена, когато много социалдемократи бяха скептични по отношение на европейската интеграция, опасявайки се, че нищо добро не може да произлезе от този предимно пазарно-движен процес, Вили Бранд използва Конгреса на Конфедерацията в Бон, за да представи концепцията за Социална Европа. След това, през 2002 г., въпреки изтощителните разногласия около „Третия път“, Робин Кук и Тон Боймър събраха мнозинството министър-председатели от Изтока и Запада в Съвета на ПЕС във Варшава, демонстрирайки единството на ПЕС по отношение на най-същностните въпроси на времето: разширяване и интеграция. И накрая, трето, под ръководството на Пол Нируп Расмусен, партията участва в дискусията за очертаващата се нова форма на финансов капитализъм, много преди да се разрази финансовата криза от 2008 г. Когато кризата удари и отекна в много вътрешнодържавни конфликти, ПЕС застана изправена и координирана, снабдена с ясна визия за Нова социална Европа. Това значимо наследство насърчава: то доказва, че когато е имало воля, винаги е имало и начин. Предстоящият Конгрес трябва да почерпи увереност от това.
Но има още нещо, което трябва да се подчертае. Дори и най-мащабната идея ще бъде само мисъл, ако обаче няма общност, която да бъде мотивирана от нея и организация, която да гарантира нейното изпълнение. През последните десетилетия ПЕС се разрасна – възниквайки от един вид консултативен комитет в рамките на Социалистическия интернационал (Бюро за връзка), след което години наред остава аташирана към сегашната група на S&D (в ЕП до 2004 г.) и впоследствие еволюира до това, което е сега: мощна мрежа със стабилни ресурси. Организационният скок напред винаги е бил съзнателно и политическо решение, което, проведено с определен поглед към предстоящото, е имало за цел да поддържа ПЕС в крак с времето, взаимносвързан и привърженик на организационни нововъведения.
Следователно, не е проява на егоизъм да погледнем навътре и да отделим време за дълбока организационна реформа. През 1973 г. Алфред Мозер написа документ за вътрешната реформа на Конфедерацията, точно за да я подготви за това, което беше голямото разширяване на времето. Неговият принос бе отговор на разширяването на общността от шест на девет държави-членки. След това Бен Файо и Тийс Вьолтгенс изготвиха предложение за трансформиране на Конфедерацията в ПЕС на фона на дебатите за новия Договор от Маастрихт и геополитическите промени на континента. Същото време беше използвано и от Карин Юнкер и няколко други феминистки политици, за да създадат постоянен женски комитет (днес PES Women), а младежките активисти да създадат ECOSY (днес YES). По-късно, през 2004 г., на Конгреса, който стана свидетел на лидерско състезание – сърцевината на спора беше рамката на организацията, като печелившата концепция беше съсредоточена към осигуряването на възможности и, като резултат, усилването на стратегиите за отваряне към гражданското общество, като например Глобалния прогресивен форум (Global Progressive Forum). И накрая, в един критичен момент, когато Конституционният договор за Европа беше отхвърлен и перспективите за бъдещето на ЕС изглеждаха най-мрачни, Пол Нируп Расмусен и Филип Кордри предложиха реформа, която за първи път пряко да свърже дейността на ПЕС с календара на ЕС, но която наред с това да отвори организацията за активистите на ПЕС .
И доколкото сега е в ход размисъл относно новия регламент за транснационалните партии, време е да се отправи призив за нов вид формат и методи на работа, които биха направили организацията процъфтяваща. Такъв, който би я превърнала в жизнена, влиятелна и приобщаваща общност, която предлага формат, който осигурява включване както чрез формализираните рамки, така и по нови начини – най-малкото, за не се допусне гласовете на Tik Tok поколението да бъдат завладени от други. Действително, днешните очаквания са различни, както пролича и по време на последната предизборна кампания за Европейски парламент или в края на Конференцията за бъдещето на Европа (експеримент, който Европа трябва да повтори скоро, като се има предвид драматично променящия се контекст с продължаващата война) и дебатите за новите концепции за интеграция (както например в речта на Олаф Шолц в Прага през август тази година). Необходимостта от модерна и ефективна платформа обаче си остава същата, където мненията могат да се обменят и сближават между националните партийни лидери; където могат да се развиват идеи и да се споделят практики за укрепване на сестринските партии и организации; където действията и кампаниите могат да бъдат координирани; където се определят стандарти за да се гарантира, че европейският прогресивизъм наистина въплъщава на практика една съвещателна и включваща представителна демокрация.
Последното е невероятно важно, тъй като когато бъде написана следващата Прогресивна Страница, евентуално по случай друг юбилей в недалечно бъдеще – списъкът на онези, които са формулирали началата да е балансиран по пол, но също така и географски, поколенчески и етнически уравновесен.
Времето е сега и друго няма да бъде дадено. Време е да се обединим зад нов мащабен разказ за Европа и да изградим жизнена организация. Изборите за Европейски парламент са след по-малко от две години и те ще бъдат спечелени от онези, които ще покажат смелост и които се осмеляват да предложат истински алтернативи, независимо от всичко.
12 октомври 2022 г.
|
https://email.feps europe.eu/index.php?action=social&chash=f9a40a4780f5e1306c46f1c8daecee3b.909&s=da6b8336f64ae51d222a5d56ad136c13
