Васил Видински

Писател, поет и литературовед. Преподавател по философия на Новото време и съвременна философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Съучастник в различни форми на съвременния танц и театър. Съавтор на проекта „Независимо от ритъма“ ВБВ е псевдоним на Васил Бранимиров Видински (21 юни 1977), български писател, поет и литературовед. Като ВБВ, Видински е съидейник на основана през 1994 г. група за поетически пърформънс и на „Дыр Ряжущ“. От 1998 г. е главен редактор в редакторската група „Ред.гру“, в чиито манифести ВБВ се обявява против индивидуализма. ВБВ е автор на стихотворения, разкази и 3 книги - „Е:то.“ (2000), „Из Th:is“ (2002) и двуезичната „Typographische Raume – Типографски стаи“ (2004, в съавторство със СБВ), писани главно за конкурси или по поръчка. ВБВ е носител на специалната награда на поетичния конкурс „Безсъници“ (1998)[1], взел е първа награда на конкурса за криминален разказ „Агата“ (1999), двукратен носител на наградата „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ на автор до 35 г. (2000[2], 2001[3]). Книгата „Typographische Raume - Типографски стаи“, с художник Съдбина Видинска, е носител на бронзова награда в категория „Художествено оформление“ за 2003 г. от фестивала Adebar (Австрия).[4][5] На 12 октомври 2007 г. Видински успешно защитава дисертация за образователно-квалификационна степен „доктор“ на тема „Взаимодействие между философия и физика при Рене Декарт и Исак Нютон (Проблемът за относителността)“ към катедра „История на философията“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.