Христо Христов е роден на 3 август 1956 година в Елхово. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е последователно във вестниците „Марица—изток“, „Септември“, „Днес“, „Домино“, „Континент“, „Стандарт“, „Земя“, „Сега“, „Дума“, „Република“, „Пари“ и „Новината“. В момента работи във вестник „Дума“. Автор на документално-публицистичната книга „Стъпала към хоризонта“ и сборника „Рогати работи — бивалици от настоящето“. Член на СБЖ.
„Ако сме истинско дясно правителство, ако сме истински европейци, ако истински носим отговорност за държавата и следващите поколения, тези мерки трябва да ги въведем…“, рече премиерът Борисов на 20 ноември, запитан от журналисти, как ще коментира заканата на синдикатите да организират и проведат национална стачка заради обявените намерения за повишаване на възрастта за пенсиониране.
Ако, ако, ако…
Взех, че пуснах това „Ако“ в интернет търсачката Google и ето че първо излезе едно малко известно стихотворение на Киплинг, чиято последна строфа в превод гласи:
„Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в дворците – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
Ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
със шейсет секунди спринт поне веднъж.
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!“
Но нека загърбим търсачката и Киплинг и се взрем малко по-назад във времето.Там, където спрях хрониката в миналия брой на „Ново време“.
Май беше за някакво забрана относно лова на глигани в деня на балотажа за кметове и президент/вицепрезидент – 30 октомври.
Питате какво е общото между отстрела на глигани и избора на държавен глава? Стар ловец ми каза, че общото е във… викачите.
Ако си имаш добри викачи, животното само ще ти „кацне“ на мушката. Така както, ако си имаш добри пиари — просто няма как да не бъде избран оня, за когото залага … премиерът.
Не зная как е с глиганите, така и не станах ловец, но Росен Плевнелиев стана петият президент на Република България с гласовете на 1 698 136 българи срещу 1 531 193, дали вота си за Ивайло Калфин при 6 910 491 имащи право на участие във вота.
Простичката аритметика показва, че при 3 229 229 гласували 3 694 262 са… пасували.
Оставям настрани т.нар. недействителни бюлетини — малко под 105 000, и записвам онова, което в ЦИК са отбелязали в графа 26 като „Брой на действителните гласове (бюлетини) за президент и вицепрезидент на републиката (бюлетини по установения образец с отбелязан вот със знак „Х“ и с химикал, пишещ със син цвят, за една кандидатска листа, които съдържат два броя печати на съответната секционна избирателна комисия) (сумата на числата от т. 25 от протоколите на СИК)“ – 3 229 329.
И от любов към сравненията връщам лентата 5 години назад, когато за двойката Георги Първанов /Ангел Марин са гласували 2 050 488, а за конкурентната Сидеров/Шопов — 649 387. При съпоставимите 6 445 260 имащи право на вот. И тогава над 3,7 млн. са ходили за гъби.
Но пък недействителните бюлютини са били 57 560, т.е. почти два пъти по-малко от тези на 30 октомври т.г.
Съвсем резонно е да си зададем въпроса: какво ли аджеба се е случило, че същите тези гласоподаватели така масово са се объркали?
Отговорът обаче не би трябвало да го давам аз, а почитаемият състав на Конституционния съд, след като 71 народни представители го сезираха, че май има нещо гнило, но не в Дания, а в Република България.
Датата е 17 ноември, искането е внесено от депутати, членове на парламентарните групи на Коалиция за България, ДПС и „Атака“.
Сред мотивите им са забранителните списъци, прозрачните бюлетини, участието на министъра на вътрешните работи в изборния процес и др., като мотивите им са изложени на цели 17 страници. Делото е образувано, докладчик по него е съдия… баща на народен представител от ГЕРБ.
Без никаква връзка с конкретния казус министърът на вътрешните работи и председател на предизборния щаб на управляващата партия ГЕРБ Цветан Цветанов ще каже на 20 ноември: „Аз вярвам на българския съд и на правораздаването, но има и съдии, на които нямам доверие…“.
Странно ли ви звучи?
И защо ли ми се натрапва стихът на Киплинг: „ Ако от враг и свой не те е страх…“?
На същия този 20 ноември един заместник-председател на партия и евродепутат ще заяви, че може да бъде отстранен на сравнително ниска цена —10-15 хил. лева.
Или пък да бъде заменен с … надуваема кукла. Която освен всички друго не иска… оставки.
Изрича го Димитър Стоянов, доведен син на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, присетил се, че е преди всичко внук на легендарния поет-опозиционер Радой Ралин и правнук на сподвижника на Ботев, войводата Таньо Стоянов.
Отстранили го били от партия „Атака“, създадена от пастрока му Волен Сидеров. Чиято пък оставка заради скандално ниските избирателни резултати поискал на глас.
Пак около резултатите на отминалите местни и президентски избори се е въртяло говоренето седмица по-рано, когато експертите на фондация „Медийна демокрация“ са огласили доклада си от мониторинга върху поведението на средствата за масова информация (СМИ) в периода на кампанията: „И през двата периода на наблюдение в онлайн медиите преобладаваше говоренето на управляващите и за управляващите без почти никакви разлики в обема на отразяването, което отново потвърди тезата за пристрастието на медиите към отразяване на властимащите и силните на деня, които са и основните инициатори на новини“. И още: „Налице бе подмяна на политическата реторика и нейната актуалност от клишета, постановки (включително и в дебатите) и реклами „на парче“. Политическите образи се наредиха заедно със суджуците и перилните препарати на телевизионния екран…“.
Нещо, което действащият държавен глава Георги Първанов вече беше обобщил с фразата „Телевизорът победи хладилника“, а останалият извън „тройката“ преди балотажа кандидат на партия РЗС доц. Атанас Семов перефразира като: „Палката (разбирай полицейската) уби показалката!“.
Дали тази палка наистина е „играла“ не само ролята на троп, по същество могат да кажат единствено насинените.
Но факт е, че точно Семов (агитирал под слогана „Ще уволня Борисов!“) пръв изприпка, още в нощта на първия тур, при… Борисов. За да му честити… победата на Плевнелиев/ Попова.
А Киплинг беше написал: „Ако зачиташ всеки, но не лазиш…“
къде там, между прогнозирания и нагласения краен изборен резултат и опитите да бъде „обяснен, остават избуялите (уж от нищото или заради дежурно виновната от две години Тройна коалиция?!) желания на управляващите:
– да съкратят с 1/3 пътническите влакове (били губещи);
– да уволнят 2000 жепейци (били излишни след съкращаване на композициите!);
– да вдигнат стажа за пенсиониране с 1 година (мнозина били на хранилка към НОИ, пък малцина пълнели касата!);
– да орежат бюджета на БАН (ах, тези феодални старци!);
– да дадем на американската „Шеврон“ да дири шистов газ сред житницата ни Добруджа…
„Ако запълниш хищната Минута…“
Ами ето, запълват я: „Синдикатите вдигат стачка, бранят статуквото“ („Труд“), „Плевнелиев на спестявания, губи пет месеца стаж за пенсия“ („24 часа“), „Тотю на дузпата“ („Стандарт“), „Бойко Борисов: Парите за държавните служители са като жените за поповете“ („Новинар“), „Синдикатите напуснаха тристранката“ („Дума“), „Чиновниците вече няма да вземат бонуси от събраните такси и глоби“ („Сега“), „От баровски апартамент на „Витоша“ бижута за 600 бона обрани през комина“ („Телеграф“), „Атака“ застана зад лидера си“ („Атака“), „Волен иска бебе от Деница“ („България днес“), „Огнян Донев е най-заможният българин.Има 450 милиона“ („Всеки ден“)…
Денят е понеделник, 21 ноември. Според календара на честванията би трябвало да отбелязваме Деня на християнското семейство.
Апропо, на същата тази дата прочетох, че Светият Синод на Българската православна църква не искал да ровичкат из досиетата на владиците. Не за друго, а защото „БПЦ е вероизповедание, а не… религиозна общност, чието управително тяло подлежи на проверка според закона за разсекретяване на архивите“.
Дали става въпрос за „калугерска казуистика“ или и тук почитаемият Конституционен съд ще трябва да се намесва (за пореден път, след като още през 1992 е обявил, че „вероизповеданието включва религиозната общност и религиозната институция“) вероятно ще узнаем по… Коледа.
Когато така или иначе се случват чудеса.
