Резултати
ПРЕЗИДЕНТСКИ
ИЗБОРИ
Росен Плевнелиев/Маргарита Попова –
52,58 % – 1 698 136 гласа
( с 348 756 гласа повече в сравнение с І тур)
Ивайло Калфин / Стефан Данаилов –
47,42 % – 1 531 193 гласа
(с 556 893 гласа повече в сравнение с І тур)
Разликата между двете двойки при крайното класиране е 166 943 гласа.
За сравнение с президентски избори 2006 г.
І тур – 1 780 119 гласа, (64,05 %)
ІІ тур – 2 050 488 гласа (75,95 %)
МЕСТНИ ИЗБОРИ
Общински съветници
За общинските листи за БСП са гласували 593 496 души, или 17,90 % , а за ГЕРБ –
1 002 570 души, или 30,24 % от общия брой гласували
3 315 226.
Около 180 000 избиратели са гласували за различни местни коалиции, в които участват партии от Коалиция за България, в т.ч. и симпатизанти на БСП, което означава, че избирателите, подкрепили леви платформи и листи, са около 770 000 души.
За сравнение през 2007 година за БСП гласуват
523 997 души, което е 16,42%. За ГЕРБ гласуват – 601 595 (18,85%).
На изборите през 2011 г.
гласоподавателите за БСП са със 77 000 повече спрямо 2007 г. и с около 30 000 повече спрямо парламентарните избори през 2009 г.
За ГЕРБ са гласували с
399 900 души повече в сравнение с 2007 г., но с 677 141 души по-малко в сравнение с изборите през 2009 г.
Общият брой на мандатите в общинските съвети след избори 2011 г. е 5153. Той е с 178 мандата по-малко, заради намалението на броя на населението в страната.
От общо 5153 мандата в общинските съвети БСП печели 1167 места – 22,65 %. За сведение през 2007 – 2011 год. БСП има 1265 мандата (23,73%).
БСП има абсолютно мнозинство в общинските съвети в 17 общини, а в 31 общини е с най-голям брой мандати. В 27 общини обаче БСП намалява присъствието си в общинските съвети с по-малък брой мандати, от предишния мандат. В общини като Срумяни и Минерални бани през настоящия мандат вече нямаме общински съветници, а в предишния сме имали. В 13 общини БСП няма представителство в местните парламенти, в част от тях традиционно.
ГЕРБ печели 1608 мандата – 31,21 % и има абсолютно мнозинство в 20 общини.
МЕСТНИ ИЗБОРИ
Кметове на общини
От 264 общини БСП издигна кандидати за кмет в 252 общини (БСП – 195; БСП в коалиция – 23; ИК, подкрепен от БСП – 26; 8 – подкрепа за кандидат на друга партия или коалиция) Без кандидат – 12 общини.
За мандат 2011–2015 г. БСП регистрира следните резултати:
• БСП печели изборите в общо 94 общини, от които в
областни центрове – 8: Видин, Враца, Ловеч, Перник, Разград, Сливен, Търговище и Шумен ;
ГЕРБ – 14 областни града (Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Добрич, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, Смолян, София, Стара Загора, Ямбол)
Десни коалиции – 3 областни града (Кюстендил, Монтана, Хасково)
ДПС – 1 областен град (Кърджали)
Независим – 1 областен град (Пазарджик)
БСП прави пробив в 34 общини, в които досега не управлява.
Между двата тура БСП подкрепя (с политически споразумения) кандидати на 9 общини, които печелят изборите:
в област Благоевград – Кресна (Коалиция за Кресна);
в област Варна – Дългопол (ИК, НДСВ);
в област Кюстендил – Сапарева баня (ИК);
в област Пазарджик – Стрелча (ИК) и Белово (Гергьовден);
в област Перник – Брезник (ИК);
в област Пловдив – Карлово (Сина коалиция);
в София област – Мирково (ИК – ДСБ);
В област Хасково – Тополовград (Коалиция).
Крайната равносметка е общо 103 общини, в които БСП има управляващи функции (94 + 9).
От общия брой на общините 264 – в мандат 2007–2011 БСП има 110 кметове (издигнати или подкрепени), 10 от които в областните градове.
• БСП губи изборите в общо 158 общини, в които има свои издигнати кандидати. От тях БСП има отстъпление на 54 места (където досега има кметове от БСП или подкрепени от нас), в т.ч. 6 областни града – Благоевград, Варна, Русе, Силистра, Смолян и Хасково.
МЕСТНИ ИЗБОРИ
Кметове на кметства
БСП печели 375 кметове на кметства, или около 20 % ( при изборна бариера 350 жители). За сравнение с предишния мандат БСП има 25% присъствие – 712 кметства от общо 2890 при изборна бариера 150 жители.
Добро постижение и морална победа
Анализ на НС на БСП за резултатите от изборите
Политическата обстановка,
в която се проведоха изборите
Изборите за президент и за органи на местно самоуправление се проведоха в изключително сложна политическа, икономическа и социална ситуация, върху нова законодателна основа. Те преминаха при извънредно слаба организация на изборния процес. Вече две години ГЕРБ руши конституционната структура на управление на страната, заменяйки уредената в нея демократична процедура с натрапващ се авторитаризъм. Тези избори бяха изпитание както за българските граждани, така и за политическите партии и политиците.
Политиката на ГЕРБ срещу БСП. На практика България повече от две години се намираше в агресивно провеждана предизборна кампания от страна на ГЕРБ срещу БСП. Засилваше се авторитарното управление и се омаловажаваше демократичната ценностна система. ГЕРБ като управляващи преминаха през няколко периода, които условно са: период на отричане на постиженията на тройната коалиция, на нейното заклеймяване и оплакване от лошото наследство и период на строителство и „възраждане“ на страната. Некомпетентното управление на държавата в условията на криза, се компенсираше с хвалби и демонстративно рязане на лентички на обекти, чието начало бе заложено в предишното управление. С такава политика ГЕРБ се мъчи да компенсира започналия процес на загубване на доверие сред българските избиратели.
Същевременно кампанията на ГЕРБ протичаше активно в полето на налаганите тези, че България тръгва от ниска точка, че преходът е провален и носи вина за състоянието на хората, че ГЕРБ започва модернизацията, а тази модернизация иска жертви. Рутинната, нормалната работа на властта бе представяна като чутовен подвиг по пътя на модернизацията.
Икономическата криза също бе неотменим фактор за постепенния крах на илюзиите за ГЕРБ. Все още те успяват да налагат тезите, че модернизират страната, че това ще доведе до просперитет, че са постигнали „уникална“ финансова дисциплина, че се борят с монополите, че постепенно ликвидират корупцията със серия шумни акции, и т.н.
Характерно за поведението на ГЕРБ бе стремежът да се отговори на съществуващите в публичното пространство факти, които директно удрят по авторите им — открехването на завесата над корупцията, с участието на водещи фигури на ГЕРБ — историите с апартаментите, с имотите на председателя на СОС, Митниците, неадекватната реакция в Катуница с цел прикриване на връзки с подобни фигури и други. Всичко това компрометира тяхната теза, че ГЕРБ е партия на най-честните хора, на некорумпираните и на единствените съдници на историческата истина.
Тези гафове изиграха своята роля и стилът на Борисов вече не е приеман от голяма част от хората с въодушевлението от близкото минало.
Ваканцията на парламента е безпрецедентен акт на управляващите, с който се целеше: да се запуши устата на опозицията; да се употребят държавните институции в полза на ГЕРБ; да се блокира всяка възможност за контрол върху правителството, особено в контекста на поредицата от неуспехи през последните месеци. Така се наруши една от функциите на съвременните парламенти, че те са публични демократични институции, чрез които партиите отправят своите послания към избирателите, където се формират мнения и алтернативи.
Бюджетът за следващата година не беше предоставен на публично обсъждане с очевидната цел заложените в него параметри да не се превръщат в инструмент на предизборната кампания. Така по същество на гражданите се отказва правото на информиран избор, а държавата блокира собствените си функции, само защото управляващата партия е в предизборна кампания. Очевидна причина за изчакването е и обстоятелството, че преразпределението на средствата в голяма степен ще бъде предопределено от резултатите от изборите. Забавянето на бюджета е не по-малко очевиден резултат от очакваните негативни параметри за цели съсловия и държавни сектори. За трета поредна година не се предвиждат увеличение на доходите и социалните придобивки, което ще представлява пореден удар върху потреблението и върху икономиката; средствата от европейските фондове за магистралите „Струма“ и „Тракия“ ще бъдат забавени, което предполага, че те ще бъдат финансирани за сметка на други пера в бюджета; прогнозата за икономическия ръст е коригирана от 3,6% на 2,5%; за пореден път се планират бюджетни дефицити; за БАН се предвиждат около 59 млн. лв., което ще постави академията и учените в още по-тежко положение, отколкото беше през тази година; средствата за МВР не се очаква да бъдат намалени; очаква се секторът за сигурност да „глътне още средства“ предвид нуждата от финансиране на нови структури, като извънредните съдилища и пр.;
Продължава и влошаването на икономическото състояние на страната. Това е факторът, оказващ влияние върху финансовото състояние на домакинствата и върху електоралните нагласи. Железниците са пред фалит, а работниците в ситуация на стачна готовност. Финансовият министър попари всяка надежда за 13-та заплата в бюджетния сектор. За пореден път се повишават цените на горивата и на природния газ, което ще вдигне разходите на домакинствата за отопление с над 10%. След нова година се очаква допълнително повишаване на акцизите на горивата. От „Евростат“ отчитат, че безработните в страната вече са 370 000. Продължава закриването на болници, които не могат да обслужват дълговете си, което ограничава достъпа на гражданите до здравна помощ. БНБ отчита допълнителен срив на инвестициите с 80% за първите осем месеца на тази година в сравнение с първите осем месеца на миналата. Наблюдава се провал в усвояването на европейските фондове, като 1/3 от проектите на малкия бизнес например пропадат в резултат от високите лихви на банките, а други поради липсата на средства за съфинансиране на общински проекти, от пренасочване на средства от едни проекти към други, от блокиране на вече започнати проекти, от нарастване на административната некомпетентност. Паралелно с това резервът продължава да намалява, като към 7 октомври вече е далеч под санитарния минимум и според сайта на БНБ възлиза на 4,024423 млрд. лв. Всичко това води до намаляване на средствата на домакинствата и на икономическия оборот, до проблеми пред бизнеса, до засилване на социалното недоволство и на социалното напрежение.
Организация на изборния процес
Без някакво преувеличение може да се каже, че това са най-зле организираните и най-нечестните избори в новата ни история. Не е нужно да напомняме фактите — от участието на вътрешния министър в качеството на шеф на Щаба на ГЕРБ до самото провеждане на вота. Специфичното е, че бяха проведени чрез обмислена система на организиран хаос :
(1) за да може чрез и в него да се фалшифицират бюлетини и цели протоколи;
(2) за да може да се създаде изнервена обстановка на гласуване — което отказа голяма част от периферията на БСП;
(3) за да може да се вкарат пред секциите огромно количество „застъпници“, които с мутренско заплашителния си вид и изражение притесняваха плашливите избиратели — възрастни, жени, младежи, социално слаби, икономически зависими и др.;
(4) за да може 3-те бюлетини на 1-ви тур да се подават на хората не по разписаното правило, и така да се създаде възможност за пробутване на предварително подготвени бюлетини, анулиране на реални бюлетини, внасяне бюлетини не по образец, ползване на прозрачни бюлетини и др.
Инструментариумът на тези избори включваше още:
— принудата, която за първи път достигна подобни размери. Кандидатите, гражданите, бизнесът и представителите на изборната администрация бяха сплашвани в непознати досега мащаби и посредством невиждани досега методи — с уволнения, проверки, компромати, подслушване, опити за дискредитиране, рекет, мутри, заплахи и физическо насилие;
— за първи път беше впрегнат такъв голям финансов ресурс за спечелването на изборите — за купуване на гласове, за купуване на медии и социологически агенции, за купуване на цели избирателни комисии или на отделни техни представители, за купуване дори и на кандидати. Като резултат ГЕРБ окупира цялото публично пространство и дискредитира целия изборен процес. Беше употребен и огромният финансов ресурс, с който разполага държавата. В същото време държавата финансираше общините избирателно в зависимост от цвета на кметовете и тяхната лоялност към управляващите;
— употребен за партийна пропаганда беше целият държавен и партиен ресурс, с който разполага ГЕРБ. За целта бяха използвани всички държавни органи, беше оказван безпрецедентен натиск върху прокуратурата и съда с цел извличане на компромати, за омаскаряване на левицата и на нейните представители по места и на централно ниво. Същността на кампанията беше подменена от управляващите. Тя не акцентира върху президентската институция, нито върху проблемите на местната власт. Отново беше заложено на опитите за дискредитиране и на внушенията. „Целувката на Доган“, едно клише без реална стойност и значение за местната и за президентската власт, се превърна в централен елемент на негативната кампания на ГЕРБ, който целеше отклоняване на избиратели от левицата и пренасочване на избиратели към кандидатите на управляващите. В безпрецедентни мащаби се разви и практиката на незаконната агитация, включително и сред деца;
— беше впрегнат целият организационен ресурс на държавата и на управляващата партия. Министърът на вътрешните работи и председател на предизборния щаб на ГЕРБ използва всички възможни ресурси на МВР за сплашване и натиск върху избирателите. Специфичното е, че досега полицията винаги е била спирачка пред организаторите на купуване на гласове, а този път по-често беше безгласен наблюдател и така на практика се оказа стимулиращ фактор за тези процеси.
— за целите на управляващите бяха използвани огромната част от държавните и недържавните институции — НАП, прокуратурата и ДАНС, цялата държавна администрация, включително и ресурсите на местната власт, бяха употребени за оказване на натиск върху избирателите по един или друг начин;
— за лошата организация на изборите допринесе и изборната администрация. ЦИК винаги досега е спазвала демократичен баланс. Тази година са много случаите, в които ЦИК има неадекватно поведение и прие парадоксални решения. ЦИК и всички нива на изборната администрация бяха окупирани от представители на управляващите, които вземаха решения в своя полза. Много членове на ОИК и ЦИК бяха подменени и без нужния опит и обучение.
Като се започне с планираното закъсняване с разяснителната публична кампания за новостите в процедурите за гласуване, премине се през многото опити до последния момент знакови кметове да не бъдат регистрирани за участие, опозиционни общински листи да не бъдат регистрирани за участие, принуда да се извади гражданската квота в някои общински листи и т.н.; продължи се като страхливо нереагиране на сигнали за явни нарушения и опити за злоупотреба с организирането на изборни секции и гласуване, с нарушаване на забраната за агитация, с публичното купуване на гласове и сплашването на избиратели, с незаконното продължаване на изборния ден след 20 часа на 1-ви тур; и се стигне до безумното приемане на протоколи в зала „Универсиада“, допускането на министри и депутати в изборните комисии, разнасянето на чували с бюлетини и на изборни протоколи по домове и заведения и много други процедурни абсурди.
— стотици хиляди български граждани бяха лишени от право на глас; бизнес организациите бяха употребени за осигуряване на финансов ресурс, за привличане на корпоративен и контролиран вот, за осигуряване на необходимите средства за манипулиране на вота; управляващите не се посвениха да злоупотребят и с институцията на Народното събрание, което беше използвано като параван за приемане на един антидемократичен Изборен кодекс, изцяло обслужващ интересите на ГЕРБ. В резултат вотът на около 700 000 граждани беше обявен за невалиден на първи тур. В този смисъл стои открит и въпросът за съзнателното затрудняване от Правителството на гласуването в чужбина.
Политически изводи:
Общи изводи
• Нарушени са основни демократични и конституционни права на гражданите. Това бяха първите недемократично проведени избори от началото на промените до днес. Основното демократично право — правото на глас на хиляди български граждани, беше отказано, подменено и дискредитирано.
• Тези избори поставиха под въпрос развитието на свободната пазарна икономика в контекста на употребата на целия възможен инструментариум на властта за натиск или привличане на бизнеса с неговите ресурси. Днес развитието на бизнеса и на бизнес средата са изцяло обвързани с неговото отношение към властта.
• Изборите откроиха ново и по-широко поле за подкрепа на демократичното, европейско развитие на България. Това предполага активни действия за нов тип гражданска мобилизация и култура, за повишаване на чувствителността и съпротивата на всякакви авторитарни явления и тенденции. Тази кауза е в състояние да мотивира допълнително и по-младите и образовани избиратели.
• Сериозно внимание трябва да се обърне на факта, че голяма част от близо 500 000 гласа, дадени за Миглена Кунева, са протестен вот срещу партиите и срещу дефектите на политическата система, както и срещу основните политически сили.
• Въпреки неблагоприятната икономическа и социална ситуация в страната, ГЕРБ запази относително високи стойности на обществено доверие. Факт е, че не сработи сценарият „Всички срещу ГЕРБ“, не се състоя и своеобразният референдум срещу управлението на ГЕРБ, макар че имаше ясни елементи от него. Все пак стана ясно, че ГЕРБ вече няма легитимността да води крайно репресивна политика, както и че няма да има пълната подкрепа и чуваемост на посланията както досега.
• При избори по системата „2 в 1“ бе ясно, че националният президентски вот ще повлияе на местните вотове — като публично внимание, като нагласи и т.н. Така и стана, което всъщност донесе известен позитив за ГЕРБ, защото отново, както и през 2009 година, много кандидати бяха избрани по формулата „Кандидат на Бойко“.
• Значително ограничените позиции на старата десница очертават монопол на ГЕРБ над дясното, както и доминиране на БСП в лявото. Като ключов извод на тези избори се очерта фактът, че формациите, които подкрепяха ГЕРБ в 41-то НС, са буквално „изсмукани“ от ГЕРБ, която успя да привлече част от националистическия вот на „Атака“, част от екстремисткия £ вот успя да привлече десницата. Обезличаването на партии като СДС, „Атака“, ДСБ, РЗС е знак, който тези избори дадоха.
• Важен феномен на тези избори бе принуждаването на редица успешни кметове да се кандидатират от страна на ГЕРБ. Много формации станаха своеобразен кадрови резерв на ГЕРБ. Същевременно се вижда рязко занижаване на местните бизнес партии и коалиции. По същество те бяха и са корпоративни формирования, а не толкова формирования на местния бизнес. Голяма част от тях бяха подчинени или инфилтрирани в ГЕРБ, което в някаква степен бе един от механизмите на контролирания вот.
• Тези избори поставят все по-остро дебата за свободата на медиите, за собствеността на медиите, за ангажимента на медиите към ГЕРБ. Медийният дебат е част от проблема за опитите за разрушаване на демокрацията. Водещ е въпросът за това, че редица медии работеха буквално в ролята на ПР агенции на ГЕРБ, предоставяйки не платени карета или време, а предоставяйки съдържанието си под формата на услуга за управляващите. Наблюдават се много опасни явления — цялостно купуване на медиите с предизборна цел, натиск, медийна олигархия и монополи, доминация на жълтата преса над политическия дневен ред и съдържателния диалог в средствата за информация, тотално окалване на политическия опонент не с принципни, а с „жълти“ аргументи.
Изводи и тенденции за БСП
За да имаме обективен анализ на постигнатото, както и на проблемните полета, свързани с изборите, би трябвало да стъпим върху базата, от която БСП тръгна в тази кампания. За такава база обикновено се приемат последните сходни избори (местни и президентски), последните парламентарни избори през 2009 година. Това е време на остра криза в доверието към БСП в края на 2009 и началото на 2010 година, когато партията изпадна в състояние на стрес. Под съмнение се постави жизнеспособността £ и дългосрочната перспектива пред нея.
• От гледна точка на поставените политически цели това е загуба в голяма част от компонентите на избора (загуба за Президент, по брой кметове в областни центрове, по брой общински съветници), но реално това е добро постижение за БСП. Отчитайки степента на невалидни бюлетини, видимите фалшификации и огромния контролиран и купен вот, моралната победа е на БСП и тя е реална победа в поне част от тези компоненти.
• По отношение на изборите от 2009 година настъпиха положителни тенденции. Партията излезе от реалната през 2009 година изолация в политическия живот. Не се състоя сценарият „Всички срещу БСП“, който бе факт в началото на дейността на 41-то НС и на предишни частични избори. БСП проведе силна кампания — мобилизираща и емоционална и успя да обърне тенденцията — от пропадане и свиване към съживяване, набиране на енергия и публична демонстрация.
• Резултатите от местните избори показват, че БСП има значително присъствие в органите на местното самоуправление и удържа позициите си в местната власт.
• В президентските избори БСП тръгна от трета позиция според социологическите прогнози и стигна на втори тур до 5 % разлика от първите на вота. Тези 1,5 милиона консолидирани гласове на избиратели на втори тур, при съхраняване представляват добра основа и солиден потенциал за предстоящите парламентарни избори.
Очерталите се тенденции и нови реалности дават възможност на БСП да се опре на много по-широк научно-изследователски, експертен и граждански потенциал за разработката на пълноценна управленска алтернатива за България. На тази основа би могла да се развие и зараждащата се анти-ГЕРБ вълна.
• БСП показа не просто способността да оцелява политически в тежка, масирана и агресивна пропагандна, но и репресивна кампания, а и, че е единствената сериозна алтернатива на ГЕРБ, което отваря потенциал за бъдещето. БСП не просто остана фактор в политиката, а тя вече е съществена страна в един нов вариант на двуполюсния модел, който отчитат данните от изборите.
• БСП трябва да си върне ролята на инициатор, носител и гарант на идеята за национално съгласие. Това е особено необходимо сега, когато търсенето на изход от кризата настоятелно изисква единение на нацията и нов обществен договор между управлявани и управляващи.
• БСП днес може да бъде основен фактор не само на социалната защита на българските граждани, но и основен гарант на демократичните устои на държавността.
Изводи относно състоянието на БСП, организацията на кампанията и предстоящите задачи
Разбира се, позитивните сигнали за БСП не могат да се разглеждат еднозначно или с излишна самоувереност и самоуспокоение. Изборните резултати очертаха, както проблемите, така и сериозните изисквания и предизвикателства пред БСП. Проблемните полета, разбира се са свързани с недобрия резултат в традиционно силни за БСП общини, в представянето в общини, където БСП не стигна балотаж и т.н. В преобладаващата част от общинските съвети позициите на БСП са отслабени, а на редица места нямаме и съветници.
Представянето на някои наши кандидати за кметове и на листите за общински съветници по места показаха редица традиционни слабости и проблеми на партията от организационен характер. Като най-голяма опасност се очертава затвореността на партията в нейните собствени структури и неспособността за активно взаимодействие със структурите на гражданското общество. На много места нашата загуба бе предизвестена и поради:
• Издигане на кандидатури без необходимата електорална подкрепа;
• Противоречия с партиите в Коалиция за България при издигане на паралелни кандидати;
• Дублиране на кандидати в лявото пространство;
• Липса на собствени кандидати в някои общини поради слаб кадрови потенциал по места — 12 общини;
• Много структури не спазиха уставното изискване за представителство на младежи и жени в листите.
На базата на предстоящия конкретен анализ на изборните резултати по места и въз основа на горните констатации предлагаме следните идеи:
1. Наложително е да се проведе откровен и критичен разговор за поемане на отговорността за изборните резултати и за предстоящите действия с участието на членовете на Изпълнителното бюро, народните представители, членове на НС, организаторите и активистите.
2. Дискусията да се разгърне по време на предстоящата отчетно-изборна кампания и на нейна основа да се подготви набор от идеи и предложения за предстоящия конгрес.
3. НПИ да проведе серия от дискусии относно анализа на резултатите и да подготви пакет от предложения пред политическото ръководство на партията в контекста на подготовка на парламентарни избори 2013 г.
4. Профилът на нашата кандидат-президентска двойка налага партийното ръководство да продължи да развива линията на изграждане на национално значими политици и на съчетаване на мажоритарното с пропорционалното начало при подбора, подготовката и реализацията на леви политици.
5. Силните и успешни кметове, които не бяха избрани, въпреки ценните им лични качества, трябва да бъдат запазени за бъдещето, да имат своята активна роля в партийния живот в местен и в национален план.
6. Необходимо е сериозно преосмисляне на коалиционната ни политика като се работи за стабилни следизборни коалиции с формации с доказано и стабилно собствено влияние. Новата формула на коалиране обективно се налага и от динамично променящите се потребности и интереси на избирателя, който продължава да търси свое политическо представителство.
7. Обновяването на партията чрез засилване равнопоставеността на половете и подмладяване на партийните структури трябва значително да се разшири. Допуснатото отстъпление от предишни позиции налага по-категорични действия от страна на ръководството.
8. Наложителни са по-целенасочени усилия за превръщане на ръководните политически органи в истински стратегически център, който ефективно да координира политическите действия на партията. За това е необходимо затягане на партийната дисциплина, високи критерии за професионализъм и управленска култура в подбора и дейността на кадрите, изработване и прилагане на балансиращи механизми за взаимоотношението между политически и бизнес ангажименти на политиците.
9. Да се анализира вотът на хората, които се присъединиха към електоралния корпус на БСП — дали това е протестен вот, дали това е вот на разочаровани от БСП хора, които се връщат в партията, дали това е траен вот или той е бил инцидентен, за да може да се очертаят ударно посланията, които отправяме към тези избиратели, които днес гласуваха за БСП над твърдото ядро на партията. БСП има задачата да разширява диалога с тези хора, да дава по-сериозна алтернатива, да се модернизира и отваря към тях. Главното е да запази и разгърне този вот и след 2013 година.
10. Остава като сериозен проблем пред БСП влиянието £ сред голяма част от активното, работещо население. Разбира се, лъжа са твърденията и упорито насажданата теза, че за ГЕРБ гласува елитът от млади, образовани и способни сами да уреждат живота си хора. Факт е обаче, че БСП наистина не е представена по най-добрия начин в големите общини, сред младото и средно поколение.
В този смисъл БСП може повече. Необходим е задълбочен анализ и предлагане на нови политики, насочени към тази част от обществото, за да постигнем по-високо представителство на тези хора.
11. Важна задача пред БСП сега е да разшири диалога с всички политически и неполитически структури, с които си партнира по време на кампанията, както на местно, така и на национално ниво. Постигнатите взаимодействия при разработването и отстояването на сходни политически виждания следва да продължи да се развива и в периода на подготовка на предстоящите избори.
12. Анализ на грешките и слабостите на кампанията и извличане на поуки по отношение на:
• Формулиране на политическите цели;
• Координация на работата между различните структури по време на кампанията;
• Навременна номинация на кандидатите и стартиране на кампанията;
• По-добър синхрон във времето на работата с твърдите и колебаещите се избиратели;
• Преодоляване на традиционни слабости в сферата на политическия маркетинг и реклама;
• По-широко включване на младите в кампанията;
• Своевременното формиране на екипите, участващи в кампанията — членове на СИК, застъпници, наблюдатели, представители на партията и тяхното обучение;
• Преодоляване на медийния монопол на управляващите.
Анализът е приет
с решение на НС на БСП
от 12 ноември 2011 г.