Александър Симов e журналист във вестник „Дума“. Роден е през 1977 г. в Стара Загора. Завършил е Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“. Активен блогър. Негови статии и злободневни коментари могат да бъдат прочетени също в блога „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“ (http://alexsimov.blogspot.com) и на сайта „Поглед инфо“ (http://www.pogled.info).
Различията в БСП винаги са били обект на засилено медийно внимание с лек вампирски оттенък. Още от началото на 90-те години журналистите отново и отново разчепкваха различните идеологически виждания в партията и с мрачно вдъхновение пророкуваха невиждани разцепления в политическо-библейски мащаби. Сигурно това е някаква сянка от тоталитарните времена, но и досега мнозинството от българските анализатори не могат да си представят ситуация, в която две различни гледни точки съжителстват в една партия, без това да води до някаква мелодраматична колизия или нещо като взрив в холивудски филм, след който остават само пепел, камъни и кръв.
В политически модел, съставен основно от лидерски партии, което е дефект на българската демокрация, е повече от трудно да се поставя въпросът за различията, защото той придобива формата на някаква клокочеща интрига, която само чака своя миг, за да изригне като лава и да помете всичко по пътя си. Но е крайно време да проследим тънката червена нишка на различията в БСП и да видим как са се оформяли те във времето.
Прави впечатление, че в началото на 90-те години различните възгледи в БСП са структурирани във фракции – „Марксистка платформа“, Обединение за социална демокрация, „Път към Европа“, Алтернативното социалистическо обединение. Разнообразието от идеи обаче е съвсем ясно заявено, конкретно дефинирано и всяко едно от обединенията има свои лица и говорители. Това са различията от позитивен тип, които допринасят за коефициента на полезно действие и обогатяват идейно. Няма значение какво мислим за едно или друго обединение, но те свършиха своята роля в началото на 90-те години, защото заредиха левицата с енергия и оформиха дебат, който не е спрял и до днес. Прословутият въпрос „Каква партия трябва да бъде БСП?“ и неговите два отговора, този на Лилов — „модерна лява партия“, и на Луканов — че БСП трябва да се оформи като социалдемократическа формация, са еталонът за това как различията в БСП могат да раждат различни концепции, но и единно действие,
когато се наложи.
Явните форми на различие могат да бъдат извор на сила в кризисни мигове и май точно това не успяха да схванат всички, които се упражняваха дълги години по темата как БСП изчезва след една година и от нея камък върху камък не остава.
След това обаче мина време. Фракциите изчезнаха. Някои изпълниха своите цели и се обезсмислиха, други просто пресъхнаха откъм политическа енергия. Но намали ли това различията в БСП? По никакъв начин. То просто промени тяхната форма. За това колко е различна ситуацията днес ще се наложи да дадем конкретен пример, иначе просто ще е твърде теоретично и, опасявам се, скучно.
Наскоро социалист, знаков за предишен период на партията, но вече изваден от ръководните структури, реши да изригне с текст, в който с евроатлантическа жар обяви: „Убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение. Ново — като организация, проевропейско — като ориентация, и социалдемократическо — по характер и политика“.
Това е интересна мимикрия. Подобно различие в БСП никога не е било анонсирано с такъв гръмогласен апломб, докато същият този социалист беше в ръководството. Но от думите му днес разбираме, че явно се е чувствал част от обединение, което официално не е съществувало по никакъв начин. Ако приемем, че го е имало, то очевидно е водило нелегален живот, без никакви програмни документи, политическа декларация и официално ангажирани симпатизанти. Същински постмодернизъм.
Именно подобен нелегален политически живот обаче е трудно да бъде определен като истинско различие. Това е просто начин и форма хора, напълно чужди на лявата идея в нейното автентично радикално измерение, да минават за съмишленици на тези, които искрено вярват. Подобно различие обича да съществува невидимо, недокосвано от думите, защото то като хамелеон се опитва да се напасне към властовите околности. В момента, в който станеш явен, трябва да обявиш принципи и да бъдеш проверяван според тях. Когато си нелегален, можеш да бъдеш всичко, дори и да си избрал най-скучната роля — тази на брюкселски папагал.
Това различие съвсем не дели БСП наполовина. Около конформистката идея за някаква зализана левица, апаратно обгрижена и въоръжена с клишета, се присламчват определен тип хора, които са не повече от два процента от състава на партията. Те са част от бюрократичното ядро, минали са през държавни постове, усвоили са новоговора на либерално никаквите клишета и бленуват единствено за връщане в лоното на държавната заплата. С други думи, това нелегално различие дори не е от сферата на политическото, а по-скоро на икономическото мислене. И неговото идентифициране е начин не само да се изчисти идейният образ на БСП. То е и път към битката с корпоративното влияние и зависимостите, която днес е голямата тема на политиката.
Проблемът обаче идва оттам, че точно това нелегално образувание управляваше БСП в продължение на 10 години. Нещо като власт с маска. И човек неволно се пита, това задкулисна политика ли е? Какво представлява тази политическа мистерия — да си част от политическа общност, която толкова години не е поискала да заяви своето желание да съществува легално?
И тук идва мястото за изводите. Днес повече отвсякога БСП трябва да изясни докрай своя политически образ. Само тази автентична яснота ще позволи на левицата да не прави компромиси с ценностите на своите избиратели. Сега е времето да настояваме за явни форми на вътрешнопартийна политика, защото само те могат да бъдат полезни. Заявката на леви ценности вече трябва да минава през личния пример и през ясно заявеното политическо поведение. БСП прекара известно време в мълчание за самата себе си и това нарои нелегалните герои. Време е те да излязат от сенките. Заради това ще ги посъветвам открито — който иска да прави дясно крило, да заповяда. Но преди това поне да има доблестта да ни каже до кой МОЛ иска да ни заведе на шопинг, за да можем да изчислим колко ще ни струва тази политическа екскурзия и да си кажем думата.
По радикален начин.
