БЪЛГАРИЯ КАТО ФРОНТОВА ДЪРЖАВА В НОВАТА СТУДЕНА ВОЙНА МЕЖДУ РУСИЯ И САЩ

0
259
 Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни.
 
 
 
Как се стигна до новата Студена война?
 
През 2006 г. Стивън Коен публикува в списание „The Nation“ своята статия „Новата Студена война с Русия“ (1). В нея казва, че след края на СССР САЩ са говорили вежливо за „стратегическо партньорство и дружба“, но на практика са правили точно обратното – действали са на принципа „Победителят получава всичко“, нарушавали са обещания, искали са едностранни отстъпки, били са агресивни и безкомпромисни, увеличавали са военните бази на САЩ и НАТО край Русия, провеждали са „цветни революции“ в постсъветското пространство, където им е било неудобно правителството, създавайки нова „желязна завеса“ и ремилитаризирайки руско-американските отношения. За новата Студена война той обвинява САЩ.
 
През 2008 г. се появи книгата „Новата Студена война: бъдещето на Русия и заплахата за Запада“ на Едвард Лукас, вицепрезидент на вашингтонския тинк-танк Център за анализ на европейската политика. Тя бе преведена веднага и на български, превърна се в една от стоте най-продавани книги в Amazom.com и претърпя още две допълнени и преработени издания до 2014 г. (2) В книгата Лукас показва как след 1999 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е нараснал шест пъти, критикува руската идея за суверенна демокрация, водеща до засилване на държавата, която авторът разглежда като заплаха за Запада. Призовава за реакция, включително за изгонване на Русия от групата на Г-8. За новата Студена война той обвинява Русия.
 
През 2009 г. Джордж Фридман, ръководител на частната агенция за разузнаване и стратегическо прогнозиране „Стратфор“, т. нар. частно ЦРУ в САЩ, също заяви, че светът навлиза в нова Студена война. Той смята това за обективно неизбежен сблъсък на интереси и стратегии.
През декември 2012 г. държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън рязко заяви за намеренията на САЩ всячески да препятстват процеса на интеграция на бившите съветски републики в Евразийски съюз, наричайки това опити за „съветизация“.
 
В разгръщащата се нова Студена война откриваме две противоположни стратегии.
 
Стратегията на САЩ е за запазване на позициите на световен хегемон и съдържа няколко компонента:
 
♦ обединение под контрола на ЕС чрез Трансатлантическото споразумение (TTIP) и на основни азиатски държави чрез Транстихоокеан­ското споразумение за свободна търговия (TPP);
♦ отделяне на Русия от ЕС и създаване на санитарен кордон около нея, разделения и вътрешни конфликти в постсъветското пространство, които да обезсилват Русия — освен този в Украйна, се готвят подобни в Молдова, в Централноазиатските републики;
♦ отделяне на Китай от Европа и Русия. Предприемане на мерки да се възпрепятстват опитите на Китай за изграждане на глобални транспортни коридори както през Балканите (Обама пръв поздрави Ципрас, който веднага след идването на СИРИЗА на власт спря приватизацията на Пирея от китайска фирма), така и чрез опитите за организиране на „цветна революция“ в Никарагуа (където китайците изграждат по-голям аналог на Панамския канал) и създаването на пречки за изграждане на канал при полуостров Малака. Създаване на вътрешни разделителни линии – в Русия, ЕС, Близкия изток.
 
Джордж Фридман, чиято агенция „Стратфор“ работи главно за американското правителство, отбелязва, че САЩ винаги са успявали да съхранят „водещата си позиция, като са насъсквали регионалните играчи един срещу друг и са се стараели да ги държат като противници на трети, на които би им хрумнало да се съпротивляват. Поддържали са баланса на силите, използвайки противоречията между по-дребните, за да ги накарат да се унищожат взаимно, защитавайки по този начин по-широките интереси на империята. Стараели са се да ги подчинят чрез икономически интереси и дипломация, която не се изчерпва само с обичайните любезности на междудържавно ниво, а с неуловимата коварна манипулация, принуждаваща регионалните съседи да се ненавиждат един друг повече, отколкото ненавиждат имперските сили“ (3).
 
Очевидно това е стратегията, прилагана сега в отношенията между Русия и Германия, Русия и ЕС. Фридман смята, че САЩ могат да господстват и през ХХI век чрез използване на принципа „Целта оправдава средствата“. Които са не само аморални, но и неконституционни. Особено внимание той отделя на региона, „простиращ се от Средиземноморието до Хиндокуш, където съществуват три невралгични точки: арабско-израелската, индийско-пакистанската и ирано-иракската“ (4). Набляга на действията, чрез които да се противопоставят Германия и Русия и да се предотврати тяхното сближаване.
 
Очевидно при отслабващите възможности на САЩ да налагат порядък в своя полза чрез директна военна, икономическа и политическа намеса, както това ставаше през 90-те години на ХХ век, те все повече се ориентират към стратегии от типа „Разделяй и владей“. Това е свързано не само с предотвратяване на появата на опасни за тях коалиции и регионални групировки, но и с подпомагане на една допълнителна държавна фрагментизация на стратегически региони.
 
Стремежът е да се умножават държавите и противопоставяния­та помежду им или да се създава „управляем хаос“ в цели региони, както бе със свалянето на светските режими в Близкия изток чрез стимулирани отвън „народни революции“. Така се удрят режимите, които се опитват да ограничат износа на национален капитал към капиталистическия център и да провеждат свои стратегии за развитие, особено ако в съответните страни има значими природни ресурси. „Една лишена от сантименталност външна политика означава, че президентът трябва да очертае ясно и хладнокръвно най-опасните врагове на САЩ, след което да създаде коалиции, за да се справи с тях.“ (5)
 
Стратегията на Русия включва:
 
♦ използване на конфронтацията и мобилизацията за изчистване изцяло на либералните „зàпадници“ от политическия живот, контрол върху олигархията и развитие на свой етатистко-консервативен модел на капитализъм и суверенна демокрация, използван за възраждане на страната;
♦ развитие на интеграцията в Евразийския съюз и присъединяване на нови държави към него. Засилване на военното присъствие в Централна Азия и блокиране опитите на САЩ да създадат в централноазиатските държави или в Кавказ ново огнище на война, подобно на това в Украйна, което изтощава и отслабва Русия;
♦ запазване на позиции в постсъветското пространство и недопускане Украйна да се превърне за Русия във „втори Виетнам“ , а икономическите, политическите, военните, пропагандните загуби да останат за сметка на САЩ и Западна Европа;
♦ получаване на стратегически позиции във взаимовръзките с Китай, Индия, Иран, Латинска Америка, Турция. 
 
Новите фронтове на Балканите в новата Студена война
 
Балканите са важна територия, включена в новата Студена война. Тук се намират важни американски оперативни бази, изнесени напред, близо до бойните действия „Бондстил“ в Косово, „Ийгъл бейс“ в Босна и Херцеговина, „Инджирлик“ в Турция. И чрез тях се провеждат съответните операции. През 2005 г. е подписано съглашение с Румъния за създаване там на четири американски бази с постоянен персонал от 1700 души. Договорът на САЩ с България е подписан през април 2006 г. и е също за четири военни бази с максимален военен персонал от 2500 owtr, които ще пребивават у нас на ротационен принцип. Същественото в подписания с България договор е, че позволява на САЩ да използват базите „за мисии в трети страни, без конкретно разрешение от българските власти“. Което не може да стане, например, в Турция. Това се оказва важно в условията на нарастващо противопоставяне с Русия, когато САЩ предприемат курс на засилено присъствие на Балканите, и в частност в Черно море.
 
По време на изслушване в американския Сенат на 24 февруари 2015 г. Джон Кери бе попитан за намеренията на Русия спрямо Сърбия, Косово, Черна гора, Македония и другите страни на Балканите. „Те всички са на огневата линия“, отговори Кери. Балканите са на „огневата линия“, според американската политика. Януш Бугайски, който бе дълго време директор на отдел „Източноевропейски изследвания“ към Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински във Вашингтон (работил е и в Държавния департамент на САЩ, американското Министерство на отбраната, американската Агенция за международно развитие, международния републикански институт и е водещ експерт, формиращ и изразяващ американската позиция за Балканите), в своя пленарен доклад пред международната конференция „Югоизточна Европа: новите заплахи за регионалната сигурност“ (Нов български университет, 2 юни 2015 г.) разви подробно американската теза за Балканите като бойно поле, което Русия се опитва да завладее, а САЩ ще отбраняват с всички средства, за да спасят намиращите се на него държави.
България като „фронтова държава“
България е характеризирана в стратегията на САЩ като „фронтова държава“  и „огнева линия“ в новата Студена война. На 27 януари 2015 г. в института „Брукингс“ на среща с политици и журналисти  Виктория Нюланд, помощник държавен секретар заяви: „Ние трябва възможно най-бързо да създадем командни и контролни центрове във всичките 6 страни по фронтовата линия“.  Дъглас Франц, също помощник държавен секретар на САЩ, 20 дни по-късно каза: „САЩ са вперили поглед в Балканите“ и  „американците винаги са тук, за да помогнат“.
Фронтовата позиция на България се реализира на три основни фронта — икономически, пропагандно-идеологически и военен.
 
1. България като фронтова държава в политико-идеологическата война
 
България е ключова фронтова държава в пропагандно-идеологическата битка. За това има поне две причини. Едната е геополитическата ù позиция в Черноморския регион, а другата – че тя е най-русофилската страна в ЕС, защото е единствената славянска, православна страна, пишеща на кирилица и с толкова много паметници на признателност към Русия, които трябва да бъдат блокирани. С тази цел за неправителствени организации и медии в България по съвсем груби сметки е осигурено външно финансиране от около 2 млрд. долара от 1989 г. досега, или два пъти повече на човек от населението, отколкото в Украйна.
 
По трите национални канала – БНТ, bTV и Нова телевизия, както и по редица други, като телевизия „Европа“, „Bulgaria on Air“, доминират обясненията и интерпретациите на Запада. Така например, отрядите в Луганск и Донецк са наричани „проруски сепаратисти“, а водещи фигури в интерпретацията на събитията там са малцината български русофоби.
 
Във виртуалното пространство специален сайт с името „Петата колона“ прави списък на русофилски настроените журналисти, обявени за „рубладжии“, които трябва да се санкционират.
 
Министърът на отбраната Николай Ненчев се закани да изхвърли от системата на военното разузнаване всички, които са учили някога в Русия, защото те по презумпция са хора на новия враг.
 
След като през март 2015 г. в своя лекция в Дипломатическата академия във Виена президентът Плевнелиев описа сценарий за заговор на руснаците в България, които работели за Путин и го викали да ни нападне, очевидно чрез съответните външни спонсори и указания в най-популярния български сериал „Столичани в повече“ бе вкарана фабула, описваща прословутото „задкулисие“ и виновно за всички беди на България – това са група проруски пенсионирани  генерали, които дърпат конците на всичко в страната, от черния бизнес до политици и президент.
 
Пропагандното конструиране на образ на врага започна да ескалира и вече е трудно да се каже къде ще спре.
 
На 7 май 2014 г. в интервю по БНТ Симеон Сакскобургготски се обяви за балансирана политика спрямо Русия, след което водещата го попита дали не се ли страхува, че ще го обвинят, че се държи като саботьор. Оказва се, че ако дори Симеон Сакскобургготски има свое мнение за отношенията с Русия, различно от официалното, може да бъде обвинен в саботаж. Какво остава за останалите, които нямат толкова силен публичен образ като бившия цар. Кой и къде прави списъци на „саботьорите“?
 
Новата Студена война за първи път за последните 70 години доведе до силно разделение в отношението към Втората световна война и ролята на СССР в нея. ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт, заедно с ДПС, заеха позицията на еврофили, които честват Деня на Европа, но не и Деня на победата над фашизма и нашето участие в нея чрез антифашистката борба. БСП, АБВ и „Атака“ поискаха декларация, в която да се признае приносът на българското антифашистко движение и ролята на СССР и организираха свое честване на 9 май, Деня на победата над нацистка Германия и фашизма.
 
През юни 2015 г. „Форин афеърс“ публикува статия, посветена на позициите на България в украинската криза. В нея специално се хвали президентът Росен Плевнелиев като човек, който критикува остро Владимир Путин и казва за Русия неща, които повечето от лидерите на Централна Европа и Балканите не смеят дори да помислят. Списанието се отзовава позитивно и за министъра на отбраната Николай Ненчев, който говори за „руска агресия“ и настоява да се увеличи бюджетът за отбрана, както и за министъра на външните работи Даниел Митов, който също демонстрира войнствено отношение към Русия. В същата статия премиерът Бойко Борисов е описан като „непредвидим играч“, опитващ се да балансира между Запада и Русия (6).
 
Според социологическо изследване на агенция „Алфа Рисърч“, оповестено през април 2015 г., само 3,2% от българския народ смята за успешна дейността на Даниел Митов и само 1,8 % възприемат като успешна дейността на министър Николай Ненчев. За хората това са морални нищожества от гледна точка на доверието към тях.
На свой ред Росен Плевнелиев е най-малко одобряваният и най-критично приеманият президент в българската история – през юни 2015 г. той се ползва с доверието едва на 24% от българите. Огромната част от запитаните не само че не виждат в него олицетворение на „единството на нацията“ (както повелява конституцията), но и не мислят, че могат да му се доверят като изразяващ позициите на нацията. Николай Ненчев и Даниел Митов, заедно с Плевнелиев, изразяват по принцип русофобските позиции на коалиция като Реформаторския блок и десните политически сили в страната.
 
Реформаторският блок и „Атака“ образуват двете крайни крила – съответно на русофобите и русофилите, в българския парламент.
 
Между тях са партии, които не демонстрират открито антируски настроения, макар че някои говорят срещу санкциите на ЕС спрямо Русия, но подкрепят НАТО и базите на САЩ в България. Тук влизат ГЕРБ, ДПС, БСП, Патриотичен фронт, АБВ. В поведението им обаче има нюанси. Ако ги подредим по скалата „русофоби–русофили“, по-близо до русофобите ще бъдат ГЕРБ и ДПС. Те декларират непрекъснато евроатлантическата си вярност, но избягват антируска риторика. По-близко до русофилите са БСП и АБВ. Те говорят против санкциите срещу Русия, демонстрират русофилство, но запазват ангажиментите си и към НАТО и ЕС.
 
Ако става дума за избирателите, при голяма част от тях има съчетание на позитивното отношение към ЕС и Русия. Според изследване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ през март 2015 г. и тук е налице разделение по оста „ляво–дясно“. То се засили в контекс­та на кризата с Украйна и новата Студена война, когато левите избиратели, свързани с БСП и АБВ, а също и с лявонационалистическата партия „Атака“, изразиха предпочитание към съюз с Русия, а не с ЕС. 35-38% са за съюз с ЕС, срещу 59-62%, които предпочитат съюз с Русия. Това води всъщност до вътрешни процеси на разделение в основната лява партия БСП, чиито лидери са видимо затруднени в балансирането между едните и другите.
 
При това с развитието на новата Студена война има тенденция на радикализация. Очертават се 6-8% крайни политически русофили в българското общество. Показателно според това изследване е също, че членството на България в НАТО се одобрява от около 44% от българското население. Което означава, че ако има референдум, българите не биха подкрепили оставането на страната в НАТО. Неслучайно тя бе вкарана в съюза, без да се иска съгласието на българския народ. В същото време 32,9% отговарят, че при референдум биха били готови да се присъединят към съюз с Русия и гравитиращите към нея републики.
 
За да се опита да промени позициите на населението по повод превръщането на България във „фронтова държава“ в битката на САЩ с Русия, Николай Ненчев организира пропагандно-идеологическа кампания от 19 юни до 10 юли 2015 г. в 16 областни града. „Летяща чета“ от русофоби и зàпадници-либерали (Соломон Паси, Иво Инджев, Огнян Минчев, Красен Станчев, Калин Манолов, Антоний Гълъбов, Васил Гарнизов, Илиан Василев), повечето получаващи заплащане от ключови неправителствени организации, финансирани от САЩ и възприемани като агенти за влияние, трябваше да убедят българите, че Русия идва, Русия ще ни нападне, който я подкрепя, е враг, водещ „хибридна война“ срещу България.
 
2. България като „фронтова държава“ в икономическата война
 
Традиционно България, която е бедна на нефт и газ, осигурява основните си енергийни ресурси от Русия, като водеща роля в това отношение имат тръбопроводите през Украйна. В битката и противопоставянето с Русия всъщност икономическото отделяне от нея можеше да стане по два начина. Първо, като се потърсят пътища за диверсификация на газа, включително и чрез внос от САЩ. И второ – за да успее американската стратегия срещу Русия, важното беше Украйна да запази ролята си като страна, през която се реализира основната част от връзките с Европа, и това да бъде поставено под американски контрол. Така САЩ се превръщат в разпределител на основния поток от газа, постъпващ към ЕС, включително и към Балканите, което им дава ключова роля във взаимовръзките с ЕС.
 
България беше включена активно в новата Студена война някъде около 2010 г., когато бяха предприети всички мерки да се спрат новите енергийни проекти с Русия. Тогава Бойко Борисов направи своя пирует от краен поддръжник на АЕЦ „Белене“ до заклет противник. Бяха създадени специални НПО-та, които да водят пропагандната война срещу АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. След това БСП направи плахи опити да реализира „Южен поток“, но ù организираха протестите срещу правителството на Орешарски, а накрая Джон Маккейн дойде в България и на пресконференция под неговия строг поглед  премиерът обяви, че спира „Южен поток“.
 
В крайна сметка България се оказа най-губещата „фронтова държава“ в геоенергийната и геоикономическата битка между САЩ и Русия. Тя загуби три енергийни проекта. Паралелно с това и в България, както в останалите източноевропейски държави, включително и в Украйна, едрият бизнес може да оцелее само ако се опре на големи външни сили. В тази сфера бе поставена задачата да се подкрепи американското бизнес лоби, за разлика от свързаните по някакъв начин с Русия. Така се стигна до разгрома на КТБ и свързания с нея Цветан Василев и налагане на проамериканското олигархическо лоби, представяно от Иво Прокопиев.
 
Президентът Плевнелиев заяви, че не иска руски инвестиции, което по същество означава „Не ви искаме, ще ви прогоним“.
 
Поредица от американски пратеници на Джон Маккейн в България, през вицепрезидента Джон Кери до Амос Хостейн, специален пратеник и координатор на Държавния департамент на САЩ по енергийните въпроси, пристигаха в България с идеята не само да я превърнат в преграда срещу руските енергийни проекти на Балканите, но и да изградят алтернативна стратегия за снабдяване, започваща със строителство на хиперконекторни връзки със съседните държави, чрез които да се осъществява енергийното сътрудничество помежду им. Медиите специално отбелязаха, че Хостейн подчертал „стратегическата роля на България за подобряване на енергийната карта в региона и изразил готовност за бъдещо сътрудничество между САЩ и България в това отношение“ (7).
 
 3. България като фронтова държава във военно отношение
 
Влизането на България в НАТО бе свързано с натиск от САЩ и Турция за унищожаване на ракетните войски в страната. В началото на 1997 г. в разговор с тогавашния вицепремиер Дончо Конакчиев американската посланичка обяснила, че искат това, защото нямат доверие на България – дали в друга ситуация нямало да промени поведението си. Поради това трябвало по същество да се разоръжи.
 
На 24 март 2004 г. България се присъедини към НАТО и това бе съпроводено с масивно съкращаване на техника и персонал. За да имаме сигурност, поискаха да им се дадат бази.
 
Според анализ на авторитетното американско списание „Форин полиси“ военновъздушната база в Безмер е една от шестте най-важни военни бази на САЩ в света. От всички тези шест бази единствената в източноевропейска страна от бившия Варшавски договор е тази в България. „Форин полиси“ оценява нейната значимост по следния начин: „Сравнена с американските бази в Стара Европа, „Безмер“ и нейните източноевропейски еквиваленти са по-евтини за опериране и по-близо до потенциалните горещи точки в Средния изток и Централна Азия. Във времена на конфликт военните ще използват тези съоръжения, за да придвижват хора и ресурси. Надеждата е, че държавите домакини от бившия съветски блок ще бъдат по-послушни, отколкото други страни с американски бази в Стара Европа и ще бъде по-малко вероятно да блокират тяхната употреба във време на конфликт.“ (8) Това е казано през 2006 г. и стратегически неговото значение започва да се проявява силно с конфликта в Украйна седем-осем години по-късно. Особено като се има предвид, че в Турция, където много по-отдавна има американски военни бази,  правителството не е склонно да оставя използването им без контрол.
 
Така България се превърна и в ключова фронтова военна държава в една самоосъществяваща се прогноза. НАТО настанява войски и провежда военни маневри по източните граници на Русия. В отговор Русия също започва такива учения, а на Запад се възмущават от това: „Казахме ли ви! Вижте ги какви са агресивни! Ще ви нападнат!“ И ескалацията тръгна. В страната пристигна директорът на ФБР и в същия ден вътрешният министър си подаде оставката. Новият вътрешен министър веднага след избирането му замина на посещение в САЩ за срещи, включително и с шефа на ФБР, за получаване на съответните указания. Паралелно с това бяха сменени шефовете на разузнаването и контраразузнаването – ДАНС и военно разузнаване, като бе обявено, че всеки, който е имал каквито и да е отношения с Русия, следва да бъде освободен. В страната ускорено се създават не една, както беше обяснено в началото, а цели три командни структури на НАТО, подготвяни за война.
 
През 2014 г. според официален доклад на Министерството на отбраната в страната ни са проведени 71 българо-американски тренировки, подготовки, учения и курсове, което е с 54% увеличение спрямо предходната 2013 г. През 2015 г. са планирани общо 78 учения с американци и други войски от НАТО на полигона в Ново село и авиобазите „Граф Игнатиево“ и „Безмер“.
 
Индикатор за ролята на България във военното противопоставяне станаха идващите един след друг представители на САЩ и НАТО, които ни обясняват как ще бъдем нападнати, а те ще ни защитят. Без изобщо някой публично да е поискал това, уверяват, че са дошли да ни успокоят, че ще ни защитят, когато ни нападнат.
 
Специално за тази цел от другия край на планетата у нас дойде и държавният секретар на САЩ Джон Кери, за да ни каже, че те стоя­ли зад нашата сигурност и да не се страхуваме. Нищо, че в обществото такава уплаха изобщо няма. За да бъде подсигурено обещанието на Кери, в същия ден, очевидно съгласувана и поръчана, във „Файнаншъл таймс“ излезе статия на един от лидерите на американските НПО-та в България, че се очакват провокации на Балканите от страна на Русия. На 17 март в България пристигна генерал Ейдриън Брадшоу, известен ястреб от НАТО, заявил преди това, че НАТО трябва да се подготви за пълномащабен военен конфликт и в Европа. Имайки предвид този конфликт, той обяви в София, че ако в България се създаде кризисна ситуация, силите за бързо реагиране на НАТО ще могат да бъдат разположени тук много бързо – до няколко дни.
Извършва се процес на секюритизация или на конструиране на опасност. На България се налага предвоенен дискурс за обяснение на ставащото. Очевидно се нагнетява психологическа обстановка за война. В подобна обстановка на 22 май 1949 г. доведеният до параноя министър на отбраната на САЩ Джеймс Форестол се хвърля от прозореца, крещейки истерично: „Руснаците идват, руснаците идват! Те са навсякъде!“. От думите на Джон Кери, Ейдриън Брадшоу и Росен Плевнелиев излиза, че „Руснаците идват“, но идва и НАТО, за да ни пази.
 
В публикувания през март 2015 г. от Министерството на отбраната „Доклад за състоянието на въоръжените сили на Република България“ за първи път от времето на Втората световна война Русия е определена като заплаха за националната ни сигурност. Като потенциална заплаха са отбелязани и евентуални „екстремистки действия на организации и лица с крайно дясна и крайно лява идеология в България“, което означава, че съответните политически сили или индивиди ще бъдат подложени на контрол.
 
САЩ включиха България в ескалацията на военно противопоставяне с Русия чрез известната „дилема на сигурността“ – демонстрираш, че си заплашен и предприемаш мерки против заплахата, при което противната страна се чувства заплашена и предприема от своя страна мерки да се защити, а това пък се разглежда като потвърждение на тезата за заплаха. Така се получава ескалация на напрежението и на въоръжаването, в която се стремят да вкарат Русия, използвайки за тази цел като инструмент България в статуса ù на „фронтова държава“. Без да има каквито и да е симптоми, предпоставки, очаквания, български политици като Плевнелиев, Николай Ненчев и Даниел Митов започнаха да говорят, че Русия води у нас „хибридна война“.
 
„Ню Йорк Таймс“ излезе през юни 2015 г. с информация за разполагане на американски войски и тежко въоръжение в Източна Европа и в частност в България. Това завари българските управляващи неподготвени и те започнаха панически да обясняват най-напред, че нищо не знаят и не могат да кажат, а след това, че всичко било планирано отдавна с договор от някой друг и те са непричастни към това. Съвсем естествено Русия каза, че ще се погрижи за своята сигурност, при положение че я обграждат от всички страни с бази и войски на САЩ и НАТО.
 
Българинът е вкаран в хиперреалност, в симулакрум с цел да конструира и продуцира налична реалност. Образът на врага обаче се формира в контекста на рефлексивност на социалните ситуации. В този смисъл всеки образ поражда от своя страна реални субекти на противопоставяне и реални врагове. Социалното конструиране на врага поражда онтологически противопоставящите се субекти, защото възприеманият като враг започва да се държи като враг, тъй като също изгражда своето поведение в среда, в която доминира като цяло процесът на секюритизация.
 
Стратегията е на ескалация на психологическото напрежение. Като се имат предвид подобни ситуации в навечерието на нападение­то над Ирак, Либия и други държави, тя би трябвало да извади масовата психика от равновесие, да създаде нарастващо усещане за опасност, която може да бъде оправдана със следваща ескалация на това напрежение. Дано конструирането на този следващ етап да не е свързано с предупреждението от статията във „Файненшъл таймс“ по време на посещението на Кери. Ще обяснят на българина: „Казахме ли ви, че те заплашват вашата сигурност! Оказахме се прави“.    
 
 
Бележки:
(1) Cohen, Stephen F.  The New American Cold War with Russia, In: The Nation, 2006.
(2) Lucas, Edward. The New Cold War: The Future of Russia and the Threat to the West, Palgrave Macmillan, 2008; Лукас, Едуард. Новата студена война, С., Изд. къща „Прозорец“, 2008.
(3) Фридман, Джордж. Следващите 10 години: къде бяхме и къде отиваме, С., НСМ Медиа, 2011, с. 11.
(4) Пак там. Следващите 10 години: къде бяхме и къде отиваме, С., НСМ Медиа, 2011, с. 13
(5) Пак там. Следващите 10 години: къде бяхме и къде отиваме, С., НСМ Медиа, 2011, с. 37.
(6) Вж. Kalan, Dariusz. Bullgaria’s Turn, In: Foreign Affairs, June 9, 2015.
(7) Вж. Отчетохме пред САЩ газовите връзки, в. Труд, 11 юни 2015, с. 3.
(8) Widome, Daniel. The List: The Six Most Important U.S. Military Bases, In: Foreign Policy, 13 May 2006.
 
 
 
 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук