Тома Пикети е френски икономист, особено нашумял напоследък с труда си „Капиталът на ХХI век“
Нужна е конференция за всички дългове в Европа
Историята на публичните дългове е изпълнена с ирония. Тя рядко се придържа към представите за ред и справедливост. Когато слушам германците да казват, че поддържат високоморална позиция относно дълга и вярват, че дълговете трябва да се връщат, си мисля: това звучи като абсолютен виц! Германия никога не е връщала дълговете си. Тя няма право да поучава други нации.
Историята познава два начина една задлъжняла държава да излезе от това положение. Единият е демонстриран от Британската империя през XIX в. след прескъпите войни с Наполеон. В продължение на над 100 години империята е заделяла 2 до 3 процента от икономиката си за изплащане на дълговете, което е превишавало сумата, заделяна за образование. Това не е трябвало да се случва, не трябва да се случва и днес. Вторият начин е много по-бърз. Германия го доказа през XX век. В същността си той се състои от три компонента: инфлация, специален налог върху личното богатство и опрощаване на дълговете.
След края на войната през 1945 г. дългът на Германия възлиза на 200% от нейния БВП (брутен вътрешен продукт). Десет години по-късно почти няма и следа от това – публичният дълг е по-малко от 20%. Приблизително по същото време и Франция успява по подобен начин. Никога не бихме могли да се справим с това бързо стопяване на дълга посредством фискалната дисциплина, която днес искаме да наложим на Гърция. И двете държави са се възползвали от втория начин, който вече споменах, включително с опрощаване на дългове. Спомнете си Лондонското дългово споразумение от 1953 г., когато 60% от външния дълг на Германия е опростен, а вътрешните задължения са реструктурирани.
Това няма нищо общо с морални подбуди, било е съвсем рационално политическо и икономическо решение. Не можем да искаме новите поколения да плащат за грешките на своите родители. Гърците несъмнено допуснаха големи грешки. Но независимо от това по-младото поколение гърци не носи повече отговорност за грешките на своите родители, отколкото младите германци през 50-те и 60-те години на XX век. Основите на Европа са положени върху опрощаване на дългове и инвестиране в бъдещето. Не върху идеята за безкрайно изкупление.
Ако започнем да гоним страни от съюза, кризата на доверие, в която се е озовала Еврозоната днес, само ще се влоши. Финансовите пазари веднага ще се нахвърлят върху следващата страна. Това ще доведе до продължителен период на агония, в чиято хватка рискуваме да пожертваме социалния модел на Европа, нейната демокрация, дори цивилизация, ще бъдат пожертвани в името на една консервативна и ирационална политика на затегнатия колан.
В момента Германия трупа печалби на гърба на Гърция, като разсрочва кредити при доста високи лихвени нива.
Нужна е конференция за всички дългове в Европа, както след Втората световна война. Реструктурирането на дълга, не само в Гърция, но и в няколко други европейски страни, е неизбежно. Изгубени са вече шест месеца в напълно непрозрачни преговори с Атина. Все още се поддържа идеята на Еврогрупата, че Гърция ще постигне бюджетен излишък от 4% и ще изплати дълговете си в рамките на 30 до 40 години. Пълна глупост! Това никога няма да стане. И все пак продължаваме да отлагаме необходимия дебат до момента, в който мандалото ще падне.
Подкопаването на европейската демокрация, което Германия прави днес, като налага на държави да тънат в бедност посредством механизми, които Берлин прокарва силово, е много голяма грешка. Ако през изминалите години решенията в Европа са били вземани по по-демократичен начин, днешната политика на затягане на коланите би била по-поносима. Германия трябва да преосмисли нещата. В противен случай нейната позиция относно дълговата криза ще се превърне в сериозна опасност за Европа.
Ако канцлерът Ангела Меркел желае да си осигури място в учебниците по история, както Хелмут Кол по време на обединението, тя трябва да изкове решение на гръцкия проблем, включващо конференция по проблемите на дълга, където всичко да започне на чисто. Но с обновена, много по-строга фискална дисциплина.
Из интервю за „Ди Цайт“ , публикувано на 27 юни 2015
Превод от английски: Васил Антонов
Източник: http://www.selecta.me/
