Авторите Сесилия Оливет, Пити Вървест и Люк Шмитц са изследователи и сътрудници на Транснационалния институт TNI (Transnational Institute), Амстердам, Холандия. TNI е независим институт за международни изследвания в подкрепа на справедливото, демократично и устойчиво развитие на планетата. Повече от 40 години TNI осъществява уникална връзка между социални движения, ангажирани учени и политици. Институтът е асоцииран член на Международния съвет за социални науки и Европейската асоциация на институтите за развитие.
СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА НА КРЪСТОПЪТ
Възможността международни корпорации да заобикалят нашите съдилища ни оставя без защита
В момента ЕС преговаря по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ, TTIP) от името на своите 28 страни-членки. Един елемент от преговорите е главата за защита на инвестициите, която включва спорния Механизъм за решаване на спорове между инвеститор и държава (ISDS). През последните години даването на чуждите инвеститори на право да съдят държави в международни търговски трибунали се превърна в силно оспорвана практика. През 2014 г. Европейската комисия организира публична консултация относно своите планове за ISDS. От 150 000 отговора, 97% отхвърлиха включването на ISDS в Трансатлантическото споразумение (1).
Всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са членки на ЕС (България, Хърватия, Чешката република, Полша, Румъния, Словакия, Естония, Латвия и Литва), са сключили двустранни договори за инвестиции със САЩ – с изключение на Унгария и Словения. Приемането на ТTIP с предвижданата глава за инвестиции означава, че защитата на инвеститорите вече няма да се предлага чрез множеството двустранни договори за инвестиции на държавите от ЦИЕ със САЩ. Вместо това базираните в САЩ инвеститори в тези страни ще ползват защитата на правила в ТTIP.
Някои правителства от Централна и Източна Европа досега изразяват подкрепа за включването на ISDS в ТTIP с довода, че той ще бъде по-добра версия от тези, които влизат в досегашните двустранни договори. Например, полското правителство изрази убеждение, че този ISDS, който се предлага в ТTIP, ще спомогне за постигане на по-добър баланс от досегашния между правата на чуждите инвеститори и правото на държавата да управлява (2). Тази позиция игнорира гласовете на експерти като проф. Леокадия Орежак, водещ икономист от Варшавската школа по икономика, който предупреди, че „ТTIP с глава за ISDS може да доведе до почти пълно обездвижване на демократичните институции на страните-членки, в това число техните парламенти и правителства“ (3).
Двете държави, които нямат двустранни договори за инвестиции със САЩ, също изразиха своята тревога от включването на ISDS в ТTIP. Взимайки отношение към предложените от Европейската комисия реформи на ISDS в ТTIP, правителството на Словения посочи, че то „има значителни резерви“, че „документът не подобрява съществено съществуващата система за защита на инвестициите и че поражда няколко въпроса“.(4) Унгарското правителство на свой ред заяви, че техният национален парламент няма да ратифицира CETA (Споразумението ЕС-Канада) и ТTIP, ако тези договори включват ISDS.(5)
Този анализ ще представи данни, които свидетелстват, че включването на ISDS в ТTIP не само няма да подобри регулаторните възможности на държавите от ЦИЕ, но обратно, ще ги подкопае още повече.
1. Няма емпирични доказателства, че включването на ISDS в ТПТИ ще привлече повече преки чужди инвестиции от САЩ.
Най-разпространеният довод, който служи да подтикне страните да подпишат двустранни договори за инвестиции, e, че даването на обхватна защита на инвеститорите ще доведе до нарастване на потока от преки чужди инвестиции (ПЧИ) между двете страни. Наличието на връзка между подписването на двустранен договор за инвестиции и привличането на ПЧИ многократно е било оспорвано в академичните изследвания (6) и в допитвания сред бизнеса (7). Нещо повече, в сектора на застрахователите срещу политически риск признават, че съществуването на двустранен договор за инвестиции не е ключов фактор в техните оценки на инвестиционната среда (8).
Тази международна тенденция се потвърждава и от данните за инвестициите в страни от ЦИЕ, направени от американски фирми. През последните 10 години Унгария е най-големият получател на преки чужди инвестиции от САЩ, въпреки че тя никога не е подписвала двустранен договор за инвестиции със САЩ. Това е дори по-показателно, като се има предвид относителният размер на унгарската икономика, тъй като Унгария далеч няма най-голямата икономика от групата страни.
Нещо повече, заслужава да се отбележи, че повечето от инвестициите от САЩ към Европа са насочени към Западна Европа, въпреки че нито една от тези страни няма инвестиционен договор със САЩ. Според UNCTAD „сумата на преките инвестиции, притежавани от американци в тези 9 страни (от Централна и Източна Европа) възлиза на 1% от всички инвестиции на САЩ в ЕС“ (9).
Дори ако се вземат страните, които имат двустранен договор за инвестиции със САЩ, размерът на ПЧИ, получени от американски инвеститори между 2001 и 2011 г., е пренебрежимо малък. Средно инвестициите от САЩ се равняват на само 2% от всички влизащи ПЧИ в страните от ЦИЕ. Най-високият щатски дял в инвестициите, този в Чешката република, е едва 4,87% (10). Дори ако страните се боят да не отблъснат инвеститори, като отхвърлят ISDS, няма кой знае колко щатски инвестиции за отблъскване. Обемът на инвестициите, които получават от САЩ, не оправдава рисковете, свързани с ISDS, ако той бъде включен в ТTIP.
2. Съществуващите двустранни договори за инвестиции между САЩ и страните от ЦИЕ могат да бъдат прекратени по всяко време, но подписването на ТTIP ще фиксира широките права на инвеститори от САЩ за неограничено бъдещо време.
През 90-те години страните от Централна и Източна Европа масово подписваха двустранни инвестиционни договори. В повечето случаи това включваше двустранни договори за инвестиции със САЩ.
Договорите на страните от ЦИЕ със САЩ следват общ шаблон и предвиждат същите основни положения и защити за чужди инвеститори, както в повечето двустранни договори за инвестиции. Например, те включват начален период на валидност и автоматично се подновяват, ако не бъдат прекратени. Ако една от страните реши да денонсира договора, остава да действа „клауза за доизживяване“. От нея следва, че съществуващите инвеститори, които са направили инвестиции, докато двустранният договор за инвестиции е бил в сила, ще продължат да се радват на същите права за дълго време, въпреки че двустранният договор за инвестиции вече е прекратен.
В случая с ЦИЕ за деветте страни, които имат двустранни договори за инвестиции със САЩ, началният период е 10 години. След този срок договорът автоматично се подновява до момента, когато една от страните реши да го прекрати с едногодишно предупреждение. След като бъде прекратен, „клаузата за доизживяване“ дава на заварените инвестиции същата защита още 10 години (11).
Последният влязъл в сила двустранен договор за инвестиции със САЩ е този на Литва. Това означава, че днес двустранните договори за инвестиции между САЩ и ЦИЕ отдавна са надхвърлили началния си срок и следователно могат да бъдат по всяко време прекратени с едногодишно предизвестие. Това дава на правителствата от тази група страни значителни възможности да контролират нормативната рамка на техните инвестиционни потоци със САЩ.
ТTIP би им отнел този контрол. Ако ТTIP бъде ратифициран от ЕС (от ЕП и от Съвета), отделна страна-членка вече няма да може да напусне ТTIP, защото пактът ще стане част от общностното право на ЕС. Общностното право е съвкупността от всички права и задължения на държавите и има задължителна сила за членките на ЕС. Това означава, че ако една страна-членка пожелае да прекрати широките права, които ТTIP осигурява на инвеститорите, то тя ще трябва да напусне Европейския съюз. След като е подписано ТTIP, излизането от ISDS става невъзможно.
3. Подписването на ISDS в ТTIP вероятно ще доведе до вълна от оспорване на регулаторните мерки на правителствата от страна на щатски инвеститори чрез международните арбитражни съдилища.
Държавите от Централна и Източна Европа вече са съдени при поне десет различни случая от базирани в САЩ инвеститори, които използват двустранните инвестиционни споразумения. Тези инвеститори са поискали обезщетения на обща стойност минимум 3,5 милиарда долара (12).
Тези съдебни дела са атакували редица ключови правителствени регулации, като надзора върху финансовия сектор, регулация на телекомуникационния сектор и селскостопанската политика (вж. карето )
Статистиките на UNCTAD показват, че заведените от инвеститори дела се увеличават всяка година. Към края на 2013 г. броят на ISDS дела в световен мащаб е достигнал 586. Най-голям брой инвестиционни арбитражи са започнати през 2012 и 2013 г. (съответно 58 и 56) (13).
Това увеличение в съдебните дела е движено от базирани в САЩ компании, които в най-голяма степен използват системата на ISDS. Инвеститорите от САЩ са инициирали 127 дела, които представляват 22% от броя на известните арбитражи в световен мащаб (14). Броят на заведените от щатски инвеститори искове нараства стабилно всяка година и вероятно тази тенденция ще продължи.
Двустранните инвестиционни споразумение между САЩ и страните от ЦИЕ са едностранчиви. Само инвеститори от САЩ са се възползвали от тях. Нито един базиран в ЦИЕ инвеститор не е инициирал арбитражно дело срещу САЩ през последните 20 години (15). Официалните лица от ЦИЕ също така не трябва да пренебрегват факта, че САЩ никога не са губили ISDS арбитраж.
4. Предложенията на Европейския съюз за „реформи“ в ISDS не водят до никаква значима промяна в режима за защита на инвеститорите и не подобряват капацитета на правителствата от ЦИЕ да налагат регулации в обществен интерес.
Европейският комисар по търговията Малстрьом наскоро представи серия от предложения за „подобрена“ версия на ISDS в ТTIP (16). Тези предложения включват задължение за избор между ISDS и местни съдилища — т.нар. клауза „fork in the road“ (разклонение), включване на задължителни съвместни изявления за това как да се тълкуват разпоредбите в договора, механизъм за обжалване и фиксиран списък с назначени арбитри, водени от етичен кодекс. Тези мерки обаче не решават структурните проблеми на ISDS. Инвеститорите все още могат да подкопават демокрацията и да съдят правителства в частни международни трибунали, когато има законово налагане на безспорен обществен интерес в сферите на здравеопазването, околната среда, социалната сигурност, човешките и потребителски права, финансовите и други местни регулации, които целят предпазване на гражданите и околната среда (17). Чуждестранните инвеститори ще продължават да се възползват от специални права, които местните нямат, тъй като могат да заобикалят националните съдилища. Решението дали законовите и конституционни публични политики са правилни или грешни все още ще се решава от платени арбитри. Инвеститорите не трябва да се съобразяват с никакви задължения. Правителствата не могат да съдят корпорации, само корпорациите могат да съдят държави. Последно, ISDS ще продължи да има смразяващ ефект върху институциите, които няма да се склонни да взимат решения в обществен интерес заради страх от арбитражни спорове.
5. Съществуването на двустранни договори за защита на инвестициите (ДДИ) между членки на ЕС не оправдава включването на ISDS в ТTIP.
Вярно е, че в момента европейски инвеститори са завели повечето дела за инвестиционен арбитраж срещу правителства от Централна и Източна Европа, използвайки двустранните договори за инвестиции между членки на ЕС — това са договори на правителствата от ЦИЕ със западноевропейски правителства от времето, преди да се присъединят към Европейския съюз. Въпреки това
фактът, че инвеститорите от САЩ до този момент са се възползвали в по-малка степен от европейските си колеги от възможността да съдят правителствата, по никакъв начин не е — както твърдят някои правителствени представители — основателна причина за включване на ISDS в ТTIP или да се продължава с настоящите двустранни договори за инвестиции със САЩ. Несъмнено двустранните договори за инвестиции между членките на ЕС са много вредни за страните от ЦИЕ и за тях също трябва да се вземат мерки, но фактът, че те създават по-голям проблем, не може да води до предположение, че двустранните договори за инвестиции със САЩ или ISDS в ТTIP са от полза за страните от ЦИЕ.
фактът, че инвеститорите от САЩ до този момент са се възползвали в по-малка степен от европейските си колеги от възможността да съдят правителствата, по никакъв начин не е — както твърдят някои правителствени представители — основателна причина за включване на ISDS в ТTIP или да се продължава с настоящите двустранни договори за инвестиции със САЩ. Несъмнено двустранните договори за инвестиции между членките на ЕС са много вредни за страните от ЦИЕ и за тях също трябва да се вземат мерки, но фактът, че те създават по-голям проблем, не може да води до предположение, че двустранните договори за инвестиции със САЩ или ISDS в ТTIP са от полза за страните от ЦИЕ.
Освен това процесът на прекратяване на двустранните договори за инвестиции между членки на ЕС е започнал и най-вероятно всички договори ще бъдат прекратени скоро. Европейската комисия наскоро започна наказателни процедури срещу Австрия, Холандия, Румъния, Словакия и Швеция с настояване двустранните договори за инвестиции между тези пет държави-членки да бъдат прекратени.(18) Тези договори се считат за несъвместими със законодателството на Европейския съюз. Ирландия и Италия вече са прекратили всичките си вътрешни за ЕС двустранни договори за инвестиции.
6. Двустранните договори за инвестиции със САЩ са подписани в много различно време и контекст от днешните. Вместо да потвърдят своя ангажимент към порочната ISDS система, подписвайки ТПТИ, правителствата от Централна и Източна Европа трябва да се присъединят към тези страни, които преосмислят политиката си в областта на инвестициите.
Днешният контекст в Централна и Източна Европа е много различен от момента, в който бяха подписани договорите със САЩ през 90-те години на ХХ в. По онова време убеждението, че тези договори ще бъдат от полза за развитието и икономическия растеж, не пораждаше особени съмнения. Повечето международни институции като Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) бяха сред изтъкнатите защитници на двустранните договори за инвестиции. Рисковете за правителствата не бяха обсъждани.
Тези договори бяха подписани от държавите от Централна и Източна Европа под влиянието на фалшивата илюзия, че ще ускорят развитието. Още повече че по това време държавите от ЦИЕ се намираха в период на преход след комунистическата ера; подписването на двустранните договори за инвестиции беше начин да покажат на света, че са сериозни по отношение на пазарната икономика и интеграцията си в световната инвестиционна система.
20 години по-късно стана ясно, че договорите не успяха да изпълнят обещанията си, а вместо това силно ограничиха политическото пространство на ЦИЕ за регулация. Днес ползите от тези договори се проверяват в много страни. Техните ползи са много спорни, а недостатъците на ISDS системата са вече видими. Страни като Еквадор, Южна Африка, Индия и Индонезия преосмислят настоящите си инвестиционни рамки.
След 40 години икономика, водена от държавата, местните бизнеси в региона на ЦИЕ са все още във фаза на развитие. ISDS не позволява на правителствата да защитават местните компании от неравната конкуренция с мултинационалните корпорации.
Заключение и препоръки
Към този момент правителствата имат възможността да прекратят своите двустранни договори за инвестиции със САЩ по всяко време и да запазят контрол върху своята рамка на политиката за защита на инвестициите. Политическата свобода, която страните от ЦИЕ в момента имат, ще бъде силно ограничена от ТTIP. В допълнение, ISDS повдига все повече въпроси в международен план.
Централно- и източноевропейските страни се намират на кръстопът по отношение на своята инвестиционна политика със САЩ. Единият път ще доведе до набор от железни правила, от които трудно би могло да се избяга и които не предлагат подобрение на сегашната система. В действителност е много вероятно той да постави правителствата в по-лоша ситуация от сегашната. Алтернативният път — отхвърлянето на включването на ISDS в ТTIP и действията за прекратяване на настоящите ДДИ, ще даде на Централна и Източна Европа възможността да възвърнат контрола си над политическото пространство за регулация и да се освободят от непрекъснатия риск да бъдат съдени за милиони евро от недоволни инвеститори. Притесненията от цената на инвестиционния арбитраж и неговото влияние върху държавните бюджети стават още по-основателни в настоящия контекст на икономически кризи и политика на съкращаване на публичните разходи, т.нар.остеритет.
С оглед на доказателствата би било правилно от страна на правителствата и евродепутатите от Централна и Източна Европа да преосмислят своята позиция и да отхвърлят включването на ISDS в ТTIP.
Бележки:
(1) European Commission (2014) Online public consultation on investment protection and investor-to-state dispute settlement (ISDS) in the Transatlantic Trade and Investment Partnership Agreement (TTIP) http://trade.ec.europa.eu/ consultations/index.cfm?consul_id=179.
(2) Ministry of Economy of Poland (2015) Position on ISDS in TTIP http://www.mg.gov.pl/Wspolpraca+miedzy narodowa/Handel+zagraniczny/TTIP/Mechanizm+ISDS.
(3) Raś, Lidia (2015) Prof. Leokadia Oręziak o TTIP: Umowa pomiędzy UE i USA będzie korzystna tylko dla wielkich korporacji, Gazeta Prawna, 26 May. http://biznes.gazeta prawna.pl/artykuly/851265,prof-leokadia-oreziak-umowa-ttip-korzysci-dla-korporacji-isds.html.
(4) Position of the government of Slovenia: http://www. vlada.si/en/media_room/government_press_releases/ press_release/article/the_government_on_slovenias_ positions_on_the_european_agenda_on_migration_ and_the_ttip_53857/.
(5) Position of the government of Hungary: http://www. bruxinfo.hu/cikk/20150508-magyarorszag-nem-ker-a-valasztott-birosagokbol.html; http://www.hirado.hu/20 15/06/14/torlodas-eseten-a-roszkei-hataratkelohelyen-is-vizet-osztanak/; http://canadians.org/blog/hungary-says-it-wont-ratify-ceta-because-isds-
provision.
(6) Poulsen, Lauge Skovgaard (2010) The Importance of ДДИ for Foreign Direct Investment and Political Risk Insurance: Revisiting the Evidence, in: K. Sauvant, ed., Yearbook on International Investment Law & Policy 2009/2010 New York: Oxford University Press. http://works.bepress.com/lauge_poulsen/4/.
(7) European Commission, Survey of the Attitudes of the European Business Community to International Investment Rules, TN Sofres Consulting on behalf of European Commission DG Trade, 2000 http://trade. ec.europa.eu/doclib/html/111125.htm and http://trade. ec.europa.eu/doclib/html/111127.htm and Source: J Yackee, „Do Bilateral Investment Treaties Promote Foreign Direct Investment?’ 51 Virginia J Int’l Law (2010) http://ssrn.com/abstract=1594887
(8) Poulsen, Lauge Skovgaard (2010), виж бележка 6.
(9) UNCTAD (2014) Investor-state dispute settlement: an information note on the United States and the European Union, IIA Issue Notes, No. 2 http://unctad.org/en/ PublicationsLibrary/webdiaepcb2014d4_en.pdf.
(10) Own calculations based on UNCTAD data http://unctad.org/ en/Pages/DIAE/FDI%20Statistics/FDI-Statistics-Bilateral.aspx and World bank data http://data.worldbank.org/indicator/ BX.KLT.DINV.CD.WD.
(11) UNCTAD (2015) International Investment Agreements Navigator http://investmentpolicyhub.unctad.org/IIA
(12) Роналд С. Лаудер срещу Чехия (поискани 500 милиона долара обезщетение); Алекс Генин срещу Естония (70 млн. долара) Ameritech срещу Полша (500 млн. долара); Cargill срещу Полша (130 млн. долара); Дейвид Минот и Робърт Люис срещу Полша (35 млн. долара); Винсънт Райън, Schooner Capital LLC, и Atlantic Investment Partners LLC срещу Полша (180 млн. долара); Noble Ventures срещу Румъния (495 млн. долара); S&T Oil Equipment & Machinery срещу Румъния (180 млн. долара); Хасан Авди срещу Румъния (490 млн. долара); EuroGas и Belmont Resources срещу Словакия (1 млрд. долара).
(13) UNCTAD (2014), виж бележка 9.
(14) Много ISDS дела не са известни. Трибуналите нямат задължение да разкриват информация. Цитираният брой е базиран на известните случаи.
(15) Има 16 известни инвестиционни иска срещу САЩ. Нито едно от делата не е заведено от инвеститор от страна-членка на ЕС. Източник: UNCTAD (2014), виж бележка 9.
(16) Европейска комисия (2015 г.) Концепция: Инвестиции в TTIP и отвъд – на пътя за реформа. Засилване на правото на регулация и придвижване от сегашните арбитражи към Инвестиционен съд. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2015/may/tradoc_153408.PDF.
(17) S2B (2015) ISDS: Разпространение на заразата, вместо търсене на лечение http://www.s2bnetwork.org/isds-statement/.
(18) European Commission (2015) Commission asks Member States to terminate their intra-EU bilateral investment treaties, Press release, 18 June http://europa.eu/rapid/press-release_IP-15-5198_en.htm.
Автори: Cecilia Olivet, Pietje Vervest and Luuk Schmitz
Редактор: Nick Buxton
Приноси: Благодарим на Cingotti, Marc Maes, Marcin Wojtalik, Maria Świetlik, Roland Zarzycki, Györgyi Újszászi и Ante Wessels за задълбочените коментари върху черновите варианти на анализа.
Amsterdam/Poland/Hungary, June 2015
Публикувано от Transnational Institute, Instytut Globalnej Odpowiedzialności (IGO) и Védegylet Egyesület.
Превод на български:
Чавдар Найденов, Филип Буров и Георги Христов
Прочетете още:
