
Подалият оставка финансов министър на Гърция публикува в блога си споразумението със свои разяснения по най-важните текстове в него.
Срещата на върха набляга на силната нужда да се възстанови доверието към гръцките власти [тоест гръцкото правителство да предложи нови строги бюджетни ограничения, насочени към най-бедните гърци, които вече са пострадали много] като предпоставка за евентуално бъдещо споразумение за нова програма по Европейския стабилизационен механизъм – ЕСМ [т.е. за ново удължаване на срока за изплащане на заема, което да позволи на Европа да претендира, че всичко с него е наред].
В този контекст поемането на отговорност от страна на гръцките власти е от ключово значение [т.е. правителството на СИРИЗА трябва да подпише декларация, че отстъпва пред „логиката“ на Тройката] и успешното прилагане трябва да следва политическа обвързаност.
От държава-членка на Еврозоната, търсеща финансова подкрепа от ЕСМ, се очаква при възможност да отправи сходно искане и към МВФ. Това е предусловие, за да може Еврогрупата да постигне съгласие за нова програма от ЕСМ. Следователно Гърция ще поиска продължаване на подкрепата на МВФ (мониторинг и финансиране) от март 2016 г. [т.е. Берлин продължава да вярва, че на Комисията не може да се има доверие, що се отнася до способността ù да опази собствените си спасителни програми]. Като се има предвид необходимостта от възстановяване на доверието към Гърция, срещата на върха приветства поетите от гръцките власти ангажименти да приемат без забавяне закони по първия набор от мерки [т.е. Гърция трябва да се подложи на фискално удавяне, още преди да е предложена каквато и да било финансова помощ]. Мерките, взети в пълно предварително съгласие с институциите, ще включват:
До 15 юли:
♦ Рационализиране на системата на ДДС [т.е. да се направи тя по-регресивна, въпреки че увеличаването на ставките ще насърчи измамите с ДДС] и разширяване на данъчната основа за увеличаване на приходите [т.е. да се нанесе сериозен удар по единствената отбелязваща растеж индустрия в Гърция – туризма];
♦ Предварителни мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система като част от подробна програма за цялостна пенсионна реформа [т.е. намаляване на най-ниските от ниските пенсии, като същевременно се игнорира фактът, че изчерпването на капитала на пенсионните фондове е в резултат на конструирания от Тройката модел от 2012 г. насам и на ефекта от ниската заетост и недекларирания платен труд];
♦ Пълна правна независимост на Гръцкия статистически институт ЕЛСТАТ [т.е. Тройката настоява да получи пълен контрол над начина, по който се изчислява бюджетният баланс на Гърция, с оглед на това да може да контролира изцяло строгите мерки, които налага на правителството];
♦ Цялостно въвеждане на подходящи обезпечения за Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, по-конкретно чрез операционализиране на Фискалния съвет преди финализирането на Меморандума за разбирателство и въвеждане на квази-автоматични икономии в случай на отклонение от първоначалните амбициозни цели за излишък, след консултация с Фискалния съвет и подлежащи на одобрение от институциите [т.е. гръцкият парламент, който знае, че наложените фискални цели никога няма да бъдат постигнати при наложените строги икономии, трябва да се ангажира с бъдещи строги икономии в резултат на бъдещите провали на Тройката].
До 22 юли:
♦ Адаптиране на Гражданския процесуален кодекс, чрез което да се преразгледат процедурите и договореностите за гражданската правосъдна система, за да се ускори правосъдният процес и да се намалят разходите [т.е. конфискация, изселване и ликвидация на хиляди домове и бизнеси, които не са в състояние да се справят със своите ипотеки/заеми];
♦ Транспониране на Директивата за възстановяване и оздравяване на банки с подкрепата на Европейската комисия.
На институциите може да бъде даден мандат за преговори по Меморандум за разбирателство само след непосредственото правно прилагане на първите четири от горепосочените мерки, както и след приемането от гръцкия парламент на всички ангажименти, посочени в този документ и потвърдени от институциите и Еврогрупата [т.е. правителството на СИРИЗА трябва да бъде унижено до такава степен, че самото то да си наложи жестоки икономии като първа стъпка, преди да има правото да помоли за нов токсичен спасителен заем, какъвто вече публично е отхвърлило].
Това решение ще бъде взето при спазване на държавните процедури и ако са изпълнени предварителните условия от чл. 13 от Договора за Европейския стабилизационен механизъм, оценени на базата на чл. 13.1 SN 4070/15 3 EN. За да се формира основа за успешно завършване на Меморандума за разбирателство, гръцкото предложение за реформаторски мерки трябва да бъде сериозно заздравено, за да се вземе предвид влошената икономическа и фискална позиция на страната през последната година [т.е. правителството на СИРИЗА трябва да приеме лъжата, че то самото, а не тактиката на кредиторите да го задушат, е предизвикало рязкото влошаване на икономиката през последните шест месеца – от жертвата се иска да поеме вината на злодея].
Гръцкото правителство трябва официално да поеме ангажимент за усилване на своите предложения [т.е. да ги направи по-регресивни и нечовешки] в различни сфери, посочени от Институциите, чрез достатъчно ясна програма за законодателство и определяне включително на структурни и количествени показатели и постижения, за да има яснота относно политическото направление в средносрочен план.
В съгласие с Институциите гръцките власти трябва основно да:
♦ Извършат амбициозна пенсионна реформа [т.е. разходи] и да посочат политики, с които напълно да компенсират фискалния ефект на решението на Конституционния съд от 2012 г. относно пенсионната реформа [т.е. да отменят решение на Съда в полза на пенсионерите] и да приложат клаузата за нулев дефицит [т.е. да отрежат 85% от втората пенсия, за която правителството на СИРИЗА се бори със зъби и нокти да запази през последните пет месеца] или съвместно одобрени алтернативни мерки [т.е. да намери равностойни жертви] до октомври 2015 г.;
♦ Да приемат по-амбициозни реформи за продуктовия пазар с ясна програма за прилагане на всички препоръки от инструментариум I на ОИСР [т.е. препоръките, които ОИСР отхвърли, след като в сътрудничество с правителството на СИРИЗА преосмисли реформите], включително за неделната търговия, периодите на продажба, собствеността на аптеки, мляко и пекарни, с изключение на медикаменти без рецепта, които ще бъдат приложени в следваща стъпка, наред с разкриване на макрокритични закрити професии (напр. фериботен транспорт). При преминаването към инструментариум II на ОИСР производството следва да бъде включено към предходните действия;
♦ На енергийните пазари да се пристъпи към приватизация на операторите на електропреносната мрежа (ADMIE), освен ако не могат да бъдат намерени алтернативни мерки с еквивалентен ефект върху конкуренцията, в зависимост от договореностите между Институциите [т.е. ADMIE ще бъде продадена на определени чужди интереси по повелята на институциите];
♦ На трудовите пазари да се предприеме обстоен преглед и модернизация в сферите на колективното трудово договаряне [т.е. да е сигурно, че колективно трудово договаряне не е позволено], на индустриалните дейности [т.е. че трябва да бъде забранено] и, в съответствие с европейскиата директива и добрите практики, на масовите съкращения [т.е. че на работодателите ще им бъде разрешено каквото им скимне], във времеви рамки и по подход, уговорени с институциите [т.е. по решение на Тройката].
На базата на този преглед политиките на трудовия пазар трябва да бъдат приравнени към международните и европейските добри практики и не трябва да включват връщане към предишни политики, които не са съвместими с целите на промотиране на устойчив и всеобхватен растеж [т.е. не трябва да има механизми, чрез които да е възможно постигане на по-добри условия за работещите];
♦ Да предприемат необходимите стъпки за оздравяване на финансовия сектор, включително решителни действия по отношение на необслужваните заеми [т.е. лавина от възбрани чука на вратата] и мерки за укрепване на управлението на гръцкия финансов стабилизационен фонд (HFSF) и банките [т.е. гръцкият народ, който поддържа HFSF и банките, ще има точно нулев контрол над HFSF и банките], особено чрез елиминиране на всякаква възможност за политическа намеса, най-вече в процесите на назначаване [с изключение на политическата намеса на Тройката].
Освен всичко това, гръцките власти трябва да предприемат следните действия:
♦ Да се изработи мащабна приватизационна програма с подобрено управление; важните гръцки активи ще бъдат прехвърлени в независим фонд, които ще монетаризира активите чрез приватизации и други мерки [т.е. приватизационна агенция, подобня на Treuhand, която приватизира предприятията в Източна Германия, ще продаде цялото публично имущество, но без да има еквивалент на големите инвестиции, които Западна Германия направи в Източна Германия като компенсация за бедствието, предизвикано от Treuhand]. Монетизацията на активите ще бъде един от източниците за планирано изплащане на новия дълг към Европейския стабилизационен механизъм (ESM) и за генериране през целия срок на новия дълг на набелязаната сума от 50 млрд. евро, от които 25 млрд. ще бъдат използвани за издължаване и рекапитализация на банките и другите активи, като 50% от всяко оставащо евро (т.е. 50% от 25 млрд. евро) ще се използват за намаляване на съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт, а останалите 50% ще се използват за инвестиции [т.е. публичното имущество ще бъде разпродадено и жалките суми ще отидат за обслужване на невъзможния за обслужване дълг, без да остане абсолютно нищо за публични или частни инвестиции].
Този фонд ще бъде създаден в Гърция и ще се управлява от гръцките органи под наблюдението на съответните европейски институции [т.е. номинално ще бъде в Гърция, но също като HFSF или Банката на Гърция ще бъде контролиран напълно от кредиторите]. В съгласие с институциите и с цел изграждане на най-добрите международни практики следва да се приеме законодателна рамка, която да гарантира прозрачни процедури и адекватно ценообразуване на активите, в съответствие с принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР) и стандартите за управление на държавните компании [т.е. Тройката ще прави каквото си иска].
♦ В съответствие с амбициите на гръцкото правителство да се модернизира и съществено да се подсили гръцката администрация и да се въведе под покровителството на Европейската комисия програма, която ще изгради капацитета и ще деполитизира гръцката администрация [т.е. Гърция да стане зона, свободна от демокрация, по модела на Брюксел; форма на уж технократско правителство, което е политически токсично и макроикономически некомпетентно]. Първото предложение трябва да бъде прието до 20 юли след обсъждания с институциите. Гръцкото правителство се ангажира да намали още повече разходите на гръцката администрация [т.е. да намали най-ниските заплати, докато увеличава малко заплатите на някои приятелски настроени към Тройката апаратчици] в съответствие с график, договорен с институциите;
♦ Напълно да се нормализират работните методи с институциите, включително необходимата работа на място в Атина, да се подобри програмата за изпълнение и мониторинг [т.е. Тройката отвръща на удара и изисква гръцкото правителство да я покани да се върне в Атина като Завоевателя – картагенски мир в пълния му блясък]. Правителството трябва да се консултира и договаря с институциите по всички проекти, преди да ги представи за обществено обсъждане или пред парламента [т.е. гръцкият парламент трябва отново, след петмесечна мимолетна независимост, да стане придатък на Тройката, като одобрява механично едно преведено законодателство]. Срещата на върха на Евросъюза отново подчерта, че прилагането на мерките е от ключово значение и в този контекст приветства намерението на гръцките органи до 20 юли да поискат подкрепа от институциите и от държавите членки за технологична помощ, както и да поискат от Европейската комисия да координира тази подкрепа с Европа;
♦ С изключение на разходи за хуманитарни кризи, гръцкото правителство ще преразгледа – с оглед да бъдат променени – законите, които бяха въведени в противоречие с договора от 20 февруари, чрез връщане към предишни ангажименти по програмата или чрез установяване на компенсиращи еквиваленти относно придобитите права, създадени впоследствие [т.е. в допълнение към обещанието, че повече няма да приема автономно законодателство, гръцкото правителство ще отмени със задна дата всички закони, които са били приети през последните пет месеца].
Изброените по-горе ангажименти са минималните изисквания, за да започнат преговори с гръцките органи. Въпреки това на Срещата на върха се изясни, че започването на преговори не изключва всяко възможно споразумение за нова програма по Европейския стабилизационен механизъм, която ще се базира върху решение за целия пакет – финансови нужди, устойчивост на дълга и възможно мостово финансиране [т.е. самобичуване, налагане на допълнителни строги икономии върху икономика, прекършена от сурови мерки, пък след това ще видим дали Еврогрупата ще ви загроби с нови отровни, неустойчиви заеми].
Срещата на върха отбелязва възможните финансови нужди за програмата между 82 и 86 млрд. евро, както е оценена от институциите [т.е. Еврогрупата дава огромно количество пари, доста над необходимото, като знак, че няма да има преструктуриране и че името на играта е „безкрайно обвързване към дълга“]. Срещата подканва институциите да изследват възможностите за намаляване на финансовата подкрепа чрез алтернативен фискален план или по-високи приватизационни приходи [т.е. „И да, може би е възможно прасетата да летят.“]. Възстановяването на пазарните активи, което е предмет на всяка програма за финансова подкрепа, намалява нуждата от промяна на общото финансиране [т.е. кредиторите ще направят всичко възможно да избегнат, например, Гърция да влезе в програмата на ЕЦБ за количествено облекчаване през 2018 г., когато количеството облекчаване… свърши].
Срещата на върха взема предвид спешните финансови нужди на Гърция, които подчертават необходимостта от бързо вземане на решение за нов Меморандум за съгласие: очаква се те да достигнат 7 млрд. евро до 20 юли и още 5 млрд. до средата на август [т.е. разширяване и обещания, докато ни завъртят на поредната въртележка]. Срещата на върха признава важността да се подсигури възможността гръцкият суверен да изчисти дълговете си към Международния валутен фонд и към Банката на Гърция и да удържи своите дългови облигации през следващите седмици, за да създаде условия за ясно приключване на преговорите. Рисковете преговорите да не приключат бързо остават изцяло за Гърция [т.е. още веднъж настояваме, че вината трябва да бъде поета от жертвата, вместо от злодея]. Срещата на върха кани Еврогрупата да обсъди тези трудности като въпрос от изключителна важност.
Като се имат предвид острите предизвикателства пред гръцкия финансов сектор, пълният размер на възможната програма от Европейския стабилизационен механизъм ще включва създаването на буфер от 10 до 25 млрд. евро за банковия сектор с цел осигуряване на потенциалните нужди от рекапитализация на банките, от които 10 млрд. евро ще бъдат на разположение веднага в обособена сметка в Европейския стабилизационен механизъм [т.е. Тройката признава, че през 2013-2014 рекапитализацията на банките, които са имали нужда най-много от 10 милиарда, е била недостатъчна, но, разбира се, обвинява за това правителството на СИРИЗА].
Срещата на върха е наясно, че бързото решение за нова програма е условие, което ще позволи на банките да отворят отново, като по този начин ще се избегне повишаването на дълга [т.е. Тройката затвори гръцките банки, за да принуди правителството на СИРИЗА да капитулира, и сега плаче за отварянето им отново]. Единният надзорен механизъм на Европейската централна банка ще направи цялостна оценка след лятото. Общият капитал ще отговаря за възможните дефицити след цялостната оценка, след като е приложена правната рамка.
Има сериозни притеснения във връзка с устойчивостта на гръцкия дълг [Наистина ли? Боже Господи!]. Това се дължи на улесняващите политики през последните 12 месеца, които се отразиха чрез последното влошаване на вътрешната макроикономика и финансовата среда [т.е. не протакането на сроковете за изплащането на „спасителните“ заеми от 2010 и 2012 г., заедно с изцеждащите БВП строги икономии, са причинили нарастването на дълга до огромни суми, а правителството, което критикува това протакане. Несъстоятелно!].
Европейската среща припомня, че през последните години държавите членки на еврозоната приеха забележителен набор от мерки в подкрепа на устойчивостта на гръцкия дълг, което придвижи гръцкия дълг към сериозно намаляване на разходите [т.е. първата и втората спасителна програма са се провалили, дългът расте главоломно, както се случва винаги, когато истинската причина за „спасителните“ програми е да се прехвърлят банковите загуби върху европейските данъкоплатци]. На този фон, в контекста на възможна бъдеща програма от Европейския стабилизационен механизъм, както и в съответствие с духа на изявлението на Еврогрупата от ноември 2012 г. [т.е. обещаното на предишното гръцко правителство преструктуриране на дълга, което никога не беше спазено от кредиторите], Еврогрупата е готова да обмисли, ако е необходимо, възможни допълнителни мерки (по-дълъг гратисен период и периоди на изплащане), целящи да гарантират, че брутните финансови нужди остават на стабилно равнище. Тези мерки ще зависят от пълното прилагане на мерките, договорени във възможната нова програма, и ще бъдат обмислени след първото положително оценяване на състоянието [т.е. Тройката отново ще накара гръцкото правителство да работи за един неплатим дълг и когато програмата се провали, бедността нарасне, а доходите намалеят значително, Тройката може и да намали част от дълга, както направи през 2012 г.].
Срещата на върха подчертава, че номиналният размер на дълга не може да бъде намален [Правителството на СИРИЗА предполага, че кредиторите отказват преструктуриране с една-единствена цел на Тройката - да унищожи СИРИЗА]. Гръцките власти потвърждават своя категоричен ангажимент да изплатят финансовите си задължения към кредиторите [което може да се случи само след преструктуриране на дълга].
За да подкрепи растежа и създаването на работни места в Гърция (през следващите 3-5 години) [след като вече е унищожила растежа и работни места през последните пет години…], Комисията ще работи непосредствено с гръцките органи за мобилизирането на до 35 млрд. евро (чрез различни европрограми), за да финансира инвестиции и икономическа активност [т.е. ще използва по същия начин структурните фондове, плюс някакви измислени пари, които бяха на разположение през 2010-2014]. Като изключителна мярка в гръцката криза Комисията ще предложи вдигането на нивото на рефинансиране до 1 млрд. евро, за да се осигури моментален скок на инвестициите [т.е. мислете за рекламираната помощ от 35 млрд. като за 1 млрд. евро реални пари]. Инвестиционният план за Европа също ще осигури възможности за финансиране на Гърция [т.е. същият план, който повечето от финансовите министри в еврозоната определят като програма фантом].