КЪДЕ СМЕ НИЕ В СВЕТОВНАТА СЪПРОТИВА СРЕЩУ ТТIP

0
203
 
 
ЕВРОПЕЙСКИЯТ парламент гласува на 8 юли резолюция във връзка с договаряното в условия­та на пълна непрозрачност споразумение за Трансатлантическо и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и САЩ (ТТIP). Резолюцията практически даде зелена светлина за създаване на наднационални съдилища, в които чужди корпорации и транснационални компании ще могат да съдят държави и правителства за техни политики, продиктувани от обществения интерес. Става дума за  т. нар. Механизъм за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS), срещу който вече са се подписали над 2,5 милиона души, обединени в Европейска гражданска инициатива за прекратяване на преговорите.
 
Конфликтният текст мина с 436 „за“ и 241 „против“, главно благодарение на разцеплението в групата на социалистите и демократите, част от които подкрепиха предложената редакция. От българските евродепутати това направи бившият лидер на БСП и настоящ председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Другите трима български социалисти в Европарламента – Илияна Йотова, Георги Пирински и Момчил Неков, гласуваха „против“, в съответствие с позицията на БСП.
 
„Интересно е, че и двете страни в „Голямата коалиция“ в ЕП твърдят, че са триумфирали, едните – че са прокарали арбитражните съдилища, вторите – че са ги „погребали“, отбеляза социологът Чавдар Найденов. Според него „истината е по-близо до първото тълкувание. Приетото пожелание механизмът да бъде ремонтиран така, че „да не дискриминира между чужди и национални фирми“, е абсурдно и парадоксално, тъй като по дефиниция те са трибунали, достъпни само за чужди инвеститори, т.е. вид привилегия пред националните конкуренти.“
 
Темата  е чувствителна за България, тъй като и в момента страната ни е подсъдима пред подобни трибунали. Дела срещу нея водят електроразпределителната компания  EVN и сметопочистващите фирми на Румен Гайтански-Вълка. Претенциите им са за над 700 млн. eвро пропуснати печалби в резултат на законодателни промени и прекратена концесия, и в двата случая ─ действия, предприети в полза на гражданите. Дори държавата да спечели делата, тя ще трябва да плати разходите по тях – средно по 8 млн. долара на дело.
 
МЕЖДУВРЕМЕННО България изпълни и дори надхвърли квотата си от 12 750 гласа в подписката срещу ТТIP и СЕТА – аналогичното търговско споразумение между САЩ и Канада. Това стана, след като в инициативата, популяризирана у нас основно от сдружение „Солидарна България“, се включи и БСП. За около месец социалистите добавиха нови 25 000 подписа към събраните до този момент около 67 процента от квотата.
 
Преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (ТТIP) започнаха официално през юни 2013 г. Европейският мандат за преговорите беше разсекретен близо година по-късно. Секретност­та, лобистката намеса на едри корпорации, опасността държавите да бъдат съдени от транснационални бизнесорганизации предизвикаха мощна европейска съпротива срещу споразумението.
 
БЪЛГАРСКОТО правителство излезе на 19 август с позиция в подкрепа на ТТIP, въпреки че не е възлагало и не разполага с професионален анализ за ефектите от споразумението върху нашата страна. Според вицепремиера Ивайло Калфин в сегашния си вид то предполага повече вреди, отколкото ползи.
 
ПОДПИСКАТА срещу ТТIP продължава до септември .

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук