УБИЙСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПРОЕКТ

0
240

 

Два коментара на Нобеловия лауреат по икономика в седмичната му колонка в „Ню Йорк таймс“.

 

Дори да смятате Ципрас за некомпетентен глупак, дори отчаяно да искате да свалите СИРИЗА от власт, дори да ви радва перспективата да избутате досадните гърци от еврото… исканията на Еврозоната са лудост.
 
Популярният хаштаг #ThisIsaCoup (Това е преврат) е верен. Това надхвърля грубостта и преминава в чиста отмъстителност, пълно унищожение на националния суверенитет и никаква надежда за избавление. Предполага се това да е „предложение, което не може да се отхвърли“, но е гротескно предателство към всичко, което представлява Европейският проект. Кой вече ще вярва на добрите намерения на Германия?
 
Това, което видяхме през последните няколко седмици, е, че да бъдеш член на еврозоната означава, че в случай на неподчинение кредиторите могат да ти унищожат икономиката. Това няма отношение към теория­та на остеритета. Остава в сила истината, че грубият остеритет без облекчение на дълговете е обречена политика, независимо колко от него е готова да понесе дадена страна. И това на свой ред означава, че дори пълна капитулация на Гърция би била задънена улица. Европейският проект — проект, който винаги съм хвалел и подкрепял, току-що понесе ужасен, може би смъртоносен удар. Каквото и да си мислите за СИРИЗА или Гърция, не те го нанесоха.
 
New York Times, 14 юли 2015
 
***
 
Има известно затишие в новините от Европа, но положението е все така ужасно. Гърция преживява спад, който е по-лош от Голямата депресия, и нищо от случващото се не предлага надежда за възстановяване.
 
Испания бе приветствана като пример за успех, защото нейната икономика най-накрая започна да расте, но страната все още има 22% безработица. Една дъга на стагнация се оформя и в едни от най-успешните страни на континента: Финландия преживява депресия, сравнима с тази в Южна Европа, Дания и Холандия също са зле.
 
Защо нещата тръгнаха толкова лошо? Отговорът е, защото прекалено снизходителни, отстъпчиви и угаждащи политици пренебрегнаха аритметиката и уроците на историята. И аз не говоря за левичарите в Гърция или където и да е. Аз говоря за свръхуважавани мъже в Берлин, Париж и Брюксел, които четвърт век водиха Европа по пътя на икономическата фантастика.
 
За някои, които не разбират много от икономика или предпочитат да избягват неудобните въпроси, създаването на единна европейска валута звучеше като добра идея. Тя щеше да облекчи правенето на бизнес през националните граници и да служи като мощен символ на единството. Кой ли би могъл да предвиди какви огромни проблеми ще предизвика еврото?
 
Всъщност, много хора. През януари 2010 г. двама европейски икономисти публикуваха статия, озаглавена „Това не може да стане, това е лоша идея, това няма да продължи“. Те се подиграваха на американски икономисти, които предупредиха, че еврото ще доведе до големи проблеми. Оказа се, че статията излезе класика, но на погрешното мислене. В момента, когато тя се е писала, всички тези страшни предупреждения са се потвърждавали. Статията бе замислена да засрами икономистите с твърдоглав песимизъм, които бяха споменати в нея, но нещата се преобърнаха и тя се превърна в триумф на онези, които бяха осмени и които повече или по-малко се оказаха прави. Единствената голяма грешка на евроскептиците бе, че подцениха големите вреди, които ще предизвика евровалутата.
 
От самото начало изобщо не бе трудно да се предвиди, че валутен съюз без политически съюз е много съмнителен проект.
 
Но защо Европа заложи на него? Главно, бих казал, защото идеята за еврото звучеше толкова добре. Тя звучеше далновидно, олицетворяваше европейския манталитет, допадаше на онези люде, които изнасяха речи в Давос. Такива хора не искат своенравни икономисти да им казват, че тяхната бляскава визия е лоша идея.
 
И наистина, много бързо стана трудно да се възразява срещу проекта за евровалутата пред европейския елит. Много добре си спомням атмосферата от началото на 90-те години: всеки, който поставяше под въпрос целесъобразността на еврото, бе изключван от дискусията. Освен това, ако изразявахте съмнения като американец, неизменно бивахте обвиняван в скрити мотиви — че сте враждебно настроен към Европа или искате да съхраните „прекомерната привилегия“ на долара.
 
И еврото дойде. В продължение на едно десетилетие след въвеждането му огромен финансов балон маскира основните му проблеми. Но сега, както казах, всички страхове на скептиците се оказаха оправдани.
 
Но историята не свършва дотук. Когато започнаха предсказаните и предсказуемите деформации на еврото, европейската политика отвърна с драконовски икономии спрямо длъжниците. Тя продължава да отрича простата логика и историческите доказателства, че такава политика ще доведе до ужасяващи икономически щети, без изобщо да постигне търсеното намаляване на дълга.
 
Учудващо е как дори сега висшите европейски политици отхвърлят нехайно и безгрижно предупрежденията, че съкращаване на държавните разходи и повишаване на данъците ще доведе до дълбока рецесия. Учудващо е как си вярват, че всичко ще е добре, защото фискалната дисциплина ще вдъхва доверие. (Но това не е така.) Истината е, че подходът за решаването на проблема с дълга само чрез затягане на коланите и едновременно с това придържането към твърда фискална политика никога не е работил. Така беше с Великобритания след Първата световна война, въпреки огромните ù жертви. Защо тогава да очакваме, че той ще сработи и в Гърция?
 
Какво трябва да направи Европа сега? Ясни отговори няма, но причината да ги няма е, че еврото се е превърнало в капан, който е трудно да бъде избегнат. Ако Гърция имаше своя собствена валута, ползата от нейното девалвиране, съответно от подобряване на гръцката конкурентоспособност и края на дефлацията, щяха да бъдат поразителни.
 
Фактът, че Гърция няма своя валута и ще трябва да я създава от нулата, значително вдига залога. Моето предположение е, че излизането на Гърция от еврозоната все пак ще се окаже необходимо. И това ще доведе до опрощаване на голяма част от дълга ù.
 
Но дискусии за такива опции няма, защото дебатът в Европа е доминиран от идеи на един елит, който се смята за прав. Но не е. И Европа плаща ужасна цена за това чудовищно самодоволство./ БГНЕС
 
New York Times, 21 юли 2015

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук