„ОХI“ ОЗНАЧАВА „НЕ“. Под това мото веднага след решението на Еврогрупата от 13 юли, което се подигра с референдума на гърците от 5 юли, в редица европейски столици и големи градове бяха организирани акции на солидарност с гръцкия народ, в защита на демокрацията и срещу финансовото изнудване. В социалните мрежи мероприятията бяха координирани с хаштаг #This is a Coup (Това е преврат).
ГЪРЦИЯ бе принудена да приеме унизителни условия, за да започне преговори за трети спасителен заем. Точно седмица след оглушителното „Оxi“ на народа, който в национален референдум каза „Не“ на катастрофалната политика на строги икономии, кредиторите наложиха на страната мерки, значително по-жестоки от отхвърлените в допитването.
След многочасови преговори през уикенда, в ранните часове на понеделник,
13 юли 2015, лидерите на еврозоната излязоха с декларация за ангажиментите, които очакват от гръцкото правителство. Изпълнението им в ултракъси срокове, съответно до 15 и 22 юли, бе обявено като предпоставка за евентуално бъдещо споразумение за нова спасителна програма от Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM).
„Единствената им цел бе да ни унижат“, писа бившият финансов министър Янис Варуфакис, който веднага след референдума подаде оставка, за да улесни по-нататъшните усилия на страната си да постигне справедливо и работещо решение по кризата. В своя статия Варуфакис коментира драконовския характер на наложените мерки, а в първото си интервю след оставката повдигна завесата и на самите преговори.
Европейски политици почти директно признаха, че основната им грижа всъщност е била не да се разреши дълговият проблем на Гърция, а да се предотврати „рискът от идеологическа или политическа зараза“ (по думите на Доналд Тукс, председател на Европейския съвет), т. е. да се дискредитира и свали от власт демократично избраното ляво правителство на СИРИЗА, за да бъде задушена нарастващата съпротива срещу неолибералния икономически ред в Европа.
Гаврата с Гърция разкри едно грозно лице на Европейския съюз и привлече вниманието върху фундаментални проблеми на единната европейска валута и демократичните устои на Стария континент. Авторитетни икономисти, в т.ч. Нобелови лауреати по икономика, излязоха с остра критика срещу ръководителите на еврозоната и водещата фигура в преговорите – германския финансов министър Волфганг Шойбле.
В целия свят мощни акции на солидарност с Гърция поставиха началото на горещи дебати за смисъла, характера и бъдещето на Евросъюза.
