ВЪЛК – ВОДАЧ

Едно време – тъй почна бай Стою Бешликът, – когато дядо Господ ходеше по земята, за да учи хората на ум и разум, без обаче да успее, благочестивите овци сториха намерение да свикат митинг, за да обмислят върху хала си. Мъчно им беше, знаете, без водач. Камилите, що са камили, и те си имат водач, а те, благочестивите овци, нямат такъв. Какъв срам! Нейсе, събраха се, избраха си бюро, състоящо се от пет овци и два коча, и почнаха да решават. Решаваха, препираха се, блеяха и, както му е редът, до никакъв резултат не дойдоха. Овча работа! Едни предлагаха да изберат за водач рогача, защото му били дълги краката и клонести рогата. Други, очевидно отблизо запознати с Платона, настояваха да се избере за такъв магарето, защото отпред мязало на абаджия – занятие похвално, а отзад на философ – творение идеално. Трети пък напираха върху кандидатурата на кучето, като отличен пазач. За жалост обаче всички тия предложения, колкото и разумни, бяха отхвърлени: рогачът като твърде бърз за овцете, магарето като премного умно и ревливо, а кучето – просто като безбожник и социалист. Работата почна да отива на зле. Митингът, събран с такава мъчнотия, рискуваше да се разтури, макар и без намесата на полицията, и благочестивите овци да се разотидат пак без водач.

Минутата бе критическа. Но както винаги в критическите минути се явяват спасители, така и тук се яви такъв в лицето на един престарял коч. По дадения знак овците млъкнаха и кочът, изправен на дирните си крака, гръмогласно почна:

– Благочестиви овци! Позволете ми най-напред да изкажа моята най-дълбока скръб по повод на това, което се извършва пред очите ни. Цели два часа как блеем и решаваме – и пак не можем да дойдем до никакво споразумение. Между това работата, за която сме събрани тука, не търпи отлагане; инак ние рискуваме да станем за смях даже на гаргите. Бъдете прочее благоразумни. Съветът, който имам да ви дам, е плод на всестранни и дълбоки размишления. Ний имаме нужда от един водач. Това е безспорно. Спорно е само кой и какъв трябва да бъде. Вие имахте случай да чуете преди мене разни предложения по тоя въпрос и нито едно не ви задоволи. Бъдете сега търпеливи да чуете и моето предложение. Аз вярвам, че на мнозина може би ще се завие свят, като го чуят, но това няма да ме смути. Аз знам, че овчите предразсъдъци са много силни, но не по-малко силна е и нуждата ни от водач. И тъй, моето предложение е да си изберем за водач вълка.

Мъчно е да се опише впечатлението, което произведоха тия думи върху овците. Изведнъж, като че устрелени от гръмотевица, те трепнаха и диво блеяние огласи цялата поляна.

– Как, да повикаме вълка? – в ужас се питаха едни.

– Разбойникът, кръволокът да бъде наш водач! – ревяха в беснотия други.

– Не, само това няма да бъде! – яростно гърмяха трети. Единството бе пак нарушено и митингът изпадна в нова опасност да се разтури. Старият коч обаче не падна духом. В късо време той успя да въдвори тишината и да продължи речта си.

– Срам, благочестиви овци – почна той пак, – срам на вас, които историята на цивилизацията е записала като образец на послушание и благоразумие. Защо е всичко това, да прощавате, безсмислено блеяние? Кому е нужно то? Слушайте прочее. Аз ви казах да си изберем вълка за водач. Какво страшно има в това? Погледнете на работата исторически. Какво говори историята за вълка? Говори, че той е едно кръвожадно животно, което се храни с грабеж. Забележете, с грабеж! А що е грабеж ? Грабеж е присвояване чуждото. Ще рече, вълкът се храни с грабеж на чуждото. Как стои обаче нашата работа? Ний искаме да го направим наш водач, т. е. да станем негова собственост и той наша. Е, моля ви се, възможно ли е подир това някакво страхуване? Хич, мислимо ли е един вълк, направен водач, да ограбва себе си? Никога. Напротив, тук има една във висока степен практическа изгода. По този начин ний ще се избавим веднъж завинаги от грабежите …

– Браво, вярно! – гръмнаха сега в един глас всички овци, дълбоко покъртени от речта на стария коч.

– Предлагаме да се тури на гласуване това предложение – обадиха се неколцина присъствующи, след като кочът напусна ораторското място.

Предложението бе турено на гласуване и прието с дълги и продължителни акламации в чест на новия избраник. Още тутакси биде избрана специална депутация от най-стари кочове и овци, която да се яви при вълка и да му приподнесе избора. По настояването на някои, на депутацията биде внушено пътем да се отбие и при магарето, за да чуе мнението му. След това митингът се закри, овците се разотидоха, а избраната депутация незабавно потегли към свърталището на дългоухия философ. Последният в това време преспокойно стоеше на сянка край един дувар и като атински философ дълбоко размишляваше. Той прие гостите учтиво, изслуша ги търпеливо и като разпери ушите си, добродушно ги запита:

– Много хубаво, но вземахте ли мнението на кучето?

– Не – отвърнаха депутатите. – Кучето у нас е окончателно компрометирано. То се е завзело да сее социализъм и безбожие между добродушните овци.

– Що думате! – извика философът.

– Да, най-опасен пропагандист! На всяка крачка проповядва равенство, братство и други дивотии. Изпървен всички мислехме, че му е изскочила чивията, сега обаче се убедихме, че имаме работа с един опасен подстрекател. Работата най-сетне е дошла дотам, че мнозина се отцепиха от стадото, като заявиха открито, че те няма вече да позволят никому да ги дои и стриже, защото това било – чувайте само! – позорно за една овца!

– Хм – обади се магарето, – такваз ли била работата! Е, щом е така, тогава няма какво да се бавите при мене! Тръгвайте закъдето сте намислили.

Депутацията продължи пътя си. В скоро време тя се намери пред хралупата на вълка. Последният, види се похапнал основателно, лениво се изтягаше на сухите листа с полузатворени очи. Появяването обаче на депутацията го накара да опери уши и да се надигне от мястото си.

– Брей че мършава гад! – каза си той на ума, като изгледа престарелите кочове и овци. – Вярвам, човек би си изтрошил само зъбите в тях. Впрочем любопитно е да се знае какво търсят тука.

– Надяваме се, бай Кочо, ти ще вземеш думата – обърнаха се в това време депутатите към престарелия коч, познатия вече на читателите оратор на митинга.

– Да, непременно – отвърна тоя, – аз вече се приготвих. Тук ораторът пристъпи напред и тържествено почна:

– Ваше кръвожадно величество! Натоварен съм от страна на благочестивите овци да подвъргна пред нозете ти тяхното най-пламенно желание – да им бъдеш водач и управител навек…

– Стига, разбрах! – пресече го вълкът. – Вий искате да ви стана водач? Много хубаво. Аз приемам на драго сърце, обаче под едно условие – да живея в една кошара с моите поданици, за да чувствувам по-отблизо нуждите им!

– Светлейши царю! Това е и нашето желание! – отвърнаха овците.

– Тогава да вървим!

След малко депутацията начело с вълка заминаха за резиденцията на новоизбрания водач, дето бе му устроено бляскаво посрещане.

И почна светлейшият вълк да царува! Не се мина обаче много време и всички усетиха хубостите на царуването му. Полека-лека от гойното стадо останаха само най-мършавите и престарели овци. Тогава, обзети от ужас, тия последните се смислиха за магарето – и право при него за съвет. Но какво бе тяхното отчаяние, когато вместо съвет дългоухият философ им дръпна  една  магарешка псувня.

– О, непроходими тъпаци, достойни за неокастрена сопа! – извика им той гневно. – Вий впуснахте вълка в кошарата и когато той изтреби стадото до крак, тогава идете пак за съвет. Пръждома оттука! Идете сега при кучето да ви се посмее, а след това – пак при вълка, и вас да довърши, та да се довършат най-сетне глупците по земята! Тръгвайте!