ПЕТЪР МЛАДЕНОВ
(22 август 1936 — 1 юни 2000 г.)
е от семейство на загинал през 1944 г. партизанин, което определя политическата му кариера. Завършва Суворовско училище в София през 1954 г., следва философия в Софийския университет, след което през 1963 г. завършва Московския институт за международни отношения. Започва работа в ДКМС, а след 1969 г. политическата му кариера продължава в БКП. Влиза в ръководството й през 1974 г. и остава в него до избора му за президент. След отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., Петър Младенов заема неговото място на партиен лидер и държавен глава (председател на Държавния съвет). На 14 извънреден конгрес на БКП (януари —февруари 1990 г.) той е определен да заеме новия пост председател/президент, договорен на Кръглата маса. Утвърден е от стария състав на Народното събрание на 3 април 1990 г. На 6 юли с. г. Младенов подава оставка по искане на стачкуващите студенти и на т. нар. Град на истината. Оставката слага край на политическата му кариера.
Писмо от 24 октомври 1989 г.
До членовете и кандидат-членовете на ЦК на БКП
До членовете на ЦКРК на БКП
Другари, роден съм през 1936 г. в с. Урбабинци, тогава околия Кулска. Сега това село се нарича Тошевци. То носи имената на убити партизани, един от които е и моят баща. От 1931 г. и до гибелта си през 1944 г. той е бил неизменно секретар на селската партийна организация. Майка ми е била ятак на партизанския отряд „Г. Бенковски“. Член е на БКП и е АБПФК.
Що се отнася до мен. Моята биография е проста. До 14-годишна възраст учих в родното си село. След това — гимназия, отначало във Видин. Бил съм председател на пионерската организация в училището. В гимназията във Видин бях секретар на ученическия комитет на Съюза на народната младеж. След това бях курсант в Суворовското училище в София и Военното училище в Шумен (тогава Коларовград). След това бях студент в СУ „Климент Охридски“ по специалността философия. През 1957 г. бях приет за студент в Института за международни отношения — Москва. В Москва бях един от секретарите на Московския комитет на Комсомола (става въпрос за ДКМС). След шестгодишно учение завърших Института през 1963 г. с отличен успех.
През 1963 г. бях избран за секретар на Окръжния комитет на Комсомола във Видин; за член на Окръжния комитет на БКП, а след това и за първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС и кандидат-член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП.
След 1966 г. последователно бях: зав. отдел „Международни връзки“ на ЦК на ДКМС, а след това секретар на ЦК на ДКМС, отговарящ за работата със студентската младеж, със средношколците, с пионерите, за международните връзки на Съюза и за международния младежки туризъм. По същото време бях и отговорен секретар на Организационния комитет за провеждане на IХ Световен фестивал на младежта и студентите в България през 1968 година.
През март 1969 г. бях избран за първи секретар на ОК на БКП — Видин. През ноември или декември 1971 г. с решение на Политбюро съм утвърден за зав. отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП (точното време може да се провери в отдел „Деловодство“).
На 16 декември 1971 г., след трагичната кончина на Иван Башев, бях избран от НС за министър на външните работи на НРБ.
На Х конгрес на БКП през април 1971 г. бях избран за член на ЦК на БКП. През 1973 г. бях избран за кандидат-член на ПБ на ЦК на БКП.През 1977 г. съм избран за член на ПБ на ЦК на БКП (т. е. повече от 18 години съм участвал в състава на висшия ръководен орган на нашата партия!)
Сигурно някой ще си помисли, че тези автобиографични данни са излишни. Може би. Но нарочно ги съобщавам, за да е ясно, че аз съм един от вас и съм като вас. Роден съм и съм израснал в комунистическо семейство.
Не бих си позволил по никакъв повод да занимавам членовете на ПБ на ЦК на БП с мои въпроси, ако за това не възникна сериозен и мисля, че от принципно естество, повод.
За какво става дума. На 23 октомври 1989 г. беше насрочена моя среща и работен обяд с посланика на САЩ. За нея др. Тодор Живков знаеше, така както е знаел за всички мои други срещи и прояви. Целта на срещата беше да се направи анализ за състоянието на двустранните отношения на основата на разговорите, състояли се между
Л. Гоцев и първия зам. държавен секретар на САЩ Игълбъргър, както и на моите разговори с държавния секретар на САЩ Бейкър, за които подробно сте информирани.
През този ден (23 октомври) в 11.30 ч. приех министъра на външната търговия на Швеция. Когато в 12.20 ч., т. е. 10 минути преди срещата с посланика Полански, влязох в кабинета, ми съобщиха, че по телефона ме е търсил др. Тодор Живков. По това време при секретарката ме чакаше зам.-министърът на външните работи Иван Ганев. Помолих го да влезе в кабинета и поисках да ме свържат с др. Тодор Живков. Др. Иван Ганев, недочаквайки моя разговор с др. Живков, ми заяви, че тъй като имам среща с посланика на САЩ Полански, на нея трябва да заявя, че САЩ се вмесват грубо в нашите вътрешни работи, което е недопустимо, и че преустройството в България може да стане само с Т. Живков. Не зная кой му беше дал подобни инструкции да говори така безцеремонно с мен. В тази връзка възникна въпросът дал ли съм с нещо основание да се мисли, че на мен не ми е ясно как трябва в България да стане преустройството.
По телефона се обади и др. Тодор Живков. Той раздразнено ми каза, че САЩ се намесват грубо в нашите вътрешни работи и че това трябва открито да им се каже (т. е. той повтори думите на Иван Ганев). Заяви, че знае за моята среща с посланика на САЩ и че такива срещи, където ще се занимаваме с въпроси „ала-бала“, не са нужни.
Отговорих му, че не съм мислел да се занимавам с въпроси „ала-бала“. Заявих, че тази среща се готви вече много време и че тя е нужна на нашата страна. Казах, че съжалявам за неговия неуместен тон. Заявих, че в работата си винаги съм се старал да не се занимавам с дребни и несъществени въпроси. Друг е въпросът, доколко това ми се е удавало.
След моя отговор др. Тодор Живков възприе друг, по-внимателен тон.
Във връзка с изложеното моля ПБ на ЦК на БКП да вземе отношение към тази груба, некоректна и с нищо незаслужена нападка срещу мен.
Мисля, че при това отношение на др. Тодор Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на ДС, към мен, аз не бих могъл да изпълнявам повече задълженията си нито на член на ПБ на ЦК на БКП, нито на МВнР на НРБ.
Анализирайки случилото се, мисля, че истинските причини за раздразнението и грубостта на др. Тодор Живков са в това, че той разбира, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да се задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, „успя“ да изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори от СССР, че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску. С една дума, със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето. Мислите ли, че е леко да бъдеш външен министър на такава държава, оглавявана от такъв ръководител?
Струва ми се, че е крайно време с тези въпроси да се занимае Политбюро, ЦК и нашата Партия. Едно трябва да се знае, че българският народ вече отдавна и открито са занимава с тях. Мисля, че всички разбираме, че светът се променя и че България, ако иска да бъде в тон със света, трябва да води съвременна политика. Но ако на друго не вярваме, то би трябвало да повярваме на СССР и КПСС.
Другари,
Като всеки от вас, и аз мисля, че имам реална представа за моралния облик на Тодор Живков. Зная, че той няма да се спре пред нищо, включително и пред най-груби престъпления, тогава когато се докоснат до неговата „светая светих“ — властта му. Зная, че ще изфабрикува маса лъжи и клевети против мен (той вече това е правил). Не изключвам, че ще се опита да премине и към физическа разправа с мен и моето семейство. Ако това се случи, моралната отговорност ще носите и вие, моите другари, с които дълго време работих, които уважавам, обичам и дълбоко ценя.
На всички другари, с които съм работил, искрено благодаря.
С другарски поздрав: Петър Младенов
