ТОДОР ЖИВКОВ
(7 септември 1911 — 5 август 1998 г.)
е най-видната политическа фигура от периода на държавния социализъм в България, с чието име се свързва почти цялата история на Народна република България. От 1929 г. е печатарски работник, през 1930 г. се включва в младежкото комунистическо движение, а от 1932 г. и в БКП. След 9 септември 1944 г. Живков ръководи изграждането на Народната милиция в София. От 1945 г. влиза в ръководството на БКП. В периода 1948-1949 г. оглавява градската организация на БКП в София. От 1950 г. е секретар на ЦК на БКП и кандидат-член на Политбюро, а от 1951 — член на Политбюро. С помощта на Никита Хрушчов Живков замества Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП през 1954 г., а след Априлския пленум от 1956 г. се утвърждава като пръв, а по-късно единствен и неоспорван партиен лидер. От 1962 до 1971 г. е министър-председател, а от юли 1971 до ноември 1989 г. Тодор Живков е председател на Държавния съвет (държавен глава). Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г., като в началото му е изказана благодарност и са му запазени привилегиите, а после е изключен от БКП. През последните години от живота си поради трудностите на прехода той се превърна от силно мразен политик в края на 1989 г. в олицетворение на сигурния живот при държавния социализъм.
Из изказване пред Политбюро на ЦК на БКП
на 1 юни 1970 г. след посещение в Япония
във връзка със световното изложение ЕКСПО`70
Какво е необходимо да се направи във връзка с това?
а) Необходимо е сега, когато разработваме моделите за цялостното развитие на нашето производство, да се съставят програми за всяко едно производство поотделно за усвояване на съвременни изделия с най-високи потребителски качества, за гарантиране на устойчивост в качеството на продукцията, за модернизация на производството на равнището на най-високите световни постижения, независимо от това къде са постигнати те. Срокът за осъществяване на тези програми следва да бъде не повече от две-три години.
Естествено, за да се постигне това, следва да се отиде решително към купуване на лицензии и образци.
Нашите мисии в чужбина също трябва да се заемат с тази задача. За нейното изпълнение е нужно да се използуват най-пълно всички служители в нашите посолства, в търговските представителства и други. В чужбина освен нашите дипломатически и търговски кадрови работници живеят техните жени, синове и дъщери, които в много случаи имат добър вкус и подготовка. Тези колективи трябва да се организират и да помагат за снабдяването на нашата страна с образци от всички области на живота. Това следва да става както по тяхна самоинициатива, така и по искане и инициатива и на нашите стопански организации, които са заинтересовани от усвояването на образци с най-високи технически, естетически и други качества.
б) Необходимо е да преразгледаме цялата наша политика в областта на лицензиите. Пред съответните държавни и стопански органи в това отношение стоят следните задачи:
— Да се измени чувствително съотношението между внедряването на лицензии и внедряването на собствени постижения, като внедряването на готови чужди постижения стане преобладаващо в развитието на нашите производства.
— С оглед на това през следващите години и в бъдеще трябва да се отделят не по-малко от 30-50 милиона лева във валута за покупка на лицензии. Очевидно ще се наложи за някои от лицензиите да се купува и съответно оборудване, за да се постигне бързото им и качествено усвояване.
— Да се измени отношението към закупуваните лицензии. Ние трябва на всяка цена да прекратим купуването на морално остарели лицензии и да отидем към покупката на последните лицензии в дадена област, дори ако това ни струва по-скъпо в момента, тъй като само това може да осигури конкурентоспособност на нашите изделия и да оправдае средствата, изразходвани за закупения лиценз.
— Трябва да се забрани под най-строга отговорност закупените лицензии или добитите технически документации и образци да бъдат „побългарявани“, докато не се внедрят в производството. Само в изключителни случаи, и то с разрешение на Министерския съвет, те могат да бъдат видоизменени, за да придобият вид на „българско постижение“. Разбира се, след като се пуснат в производство, следва да се работи за тяхното усъвършенствуване.
— Покупката на лицензии трябва да бъде комплексна, т. е. да съдържа всичко необходимо, за да може закупеният лиценз да се въведе незабавно в производството. Известен е у нас случаят с покупката на лиценз за дизеловия двигател „Перкинс“: наши органи купиха лиценз за двигател, без да се включват в него основни възли на самия двигател. Поради това години наред не можем да усвоим производството на двигателя и лицензът остаря. Това е равносилно на безплодно прахосване на отпуснатите средства. Тази порочна практика следва незабавно да се прекрати.
— Трябва да се разработи такава система на внедряване на закупените лицензии, че да осигурява тяхното бързо внедряване, а също така и бързото оползотворяване на придобитата по други линии информация. Разработката на такава система е преди всичко задача на Държавния комитет за наука и технически прогрес, а също и на Института за социално управление.
Ние трябва да превърнем усвояването на чуждите постижения в наука и изкуство. Днес няма такива страни в света, включително и най-развитите, които да не ползват широко чуждите открития. За нас това е още по-наложително, тъй като България е малка страна и нито сега, нито в бъдеще ще има възможност сама да движи техническия прогрес на световно равнище във всички области на материалното производство.
5. Следва отново да се разгледа въпросът за организацията по-специално на информацията, която постъпва по различни канали у нас. Това се отнася до организацията на събирането, систематизирането, съхраняването, обработката и практическото оползотворяване на тази информация. Това се отнася също така до системата на материалната заинтересованост от придобиване на информация със значителен икономически ефект и от нейното бързо оползотворяване в производството.
Какво следва във връзка с това да се предприеме у нас?
— Необходимо е незабавно да пристъпим към радикално усъвършенствуване на нашата собствена организация на информацията, на закупуването и заимствуването на интересуващите ни последни постижения в света.
— Използуването на постъпващата от чужбина информация трябва да се разшири, като обхване не само литературните данни, но и информацията, донасяна от наши делегации и отделни специалисти, изпращани за изучаване на чуждия опит по различни линии. Тези специалисти проучват едни или други проблеми, посещават предприятия, влизат в контакт с чуждестранни специалисти и получават от тях, а също така и от собствените си наблюдения информация по множество въпроси, отнасящи се до техниката, технологията и организацията на производството, както и до различни страни от бита на напредналите страни.
Не мога да не отбележа, че в това отношение дори се допуска неоправдано разточителство: често пъти за проучване на едни и същи въпроси, независимо че те са известни у нас, се изпращат в чужбина няколко делегации, но въпреки това практически резултати няма.
Тази информация сега се използува от много ограничен кръг хора, а нерядко и изобщо не се оползотворява. В редица случаи тя не се систематизира, не се обработва и не се съхранява. Ние трябва да създадем такава организация, при която получаваната информация да достига в използваем вид, незабавно и едновременно и до стопанските организации, които пряко биха я оползотворили, и до централните държавни информационни служби, които да я държат на разположение на всеки заинтересован орган.
— Трябва широко да се използват резултатите от международните съвещания, симпозиуми, семинари и пр. в нашата страна за усвояване на чуждестранния опит.
У нас стават ежегодно по няколко международни срещи, на които се изнасят множество доклади, обменя се богат опит, получава се допълнителна информация при контактите с чуждите специалисти. За съжаление резултатите от тези съвещания, симпозиуми и срещи не се вземат под един системен контрол и не се използуват. В много случаи ние сами подценяваме участието на наши специалисти в подобни срещи. Необходимо е в бъдеще наши делегации, при по-голяма организираност и с по-голяма целенасоченост, да участват в международни срещи, симпозиуми, семинари и пр., като се разработи система за максимално събиране, систематизиране и използване на получената от тях информация.
6. Основна предпоставка за решаването на всички тези въпроси е последователното провеждане решенията на Юлския, Септемврийския и Априлския пленум на Централния комитет на партията. Нашият собствен опит, нашата работа по изпълнението на решенията на тези пленуми, а също така и международният опит в областта на икономическото развитие потвърждават правилността на решенията на тези забележителни пленуми на Централния комитет на нашата партия.
Нашата линия на икономическа интеграция със страните-членки на СИВ, и преди всичко със Съветския съюз, е генералната линия на развитие на народното ни стопанство. Пълното използуване на постиженията на науката и техниката в света, в това число и научно-техническите постижения в капиталистическите страни, ще издигне не само равнището на българската промишленост, не само ще направи България още по-ценен партньор в социалистическия свят, но и ще съдейства за издигане равнището на икономиката на световната социалистическа общност.