ЗА ЕДИНЕН ПРОЛЕТАРСКИ ФРОНТ

0
172

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
(18 юни 1882 — 2 юли 1949 г.)

е най-известният по света български комунистически деец. Член е на социалдемократическото движение, а като печатарски работник и на профсъюзното движение от 1902 г. Участва в ръководствата им от 1909 г. Избиран е за депутат в 16-19 ОНС (1913-1923). Противопоставя се на участието на България в Първата световна война, заради което през 1918 г. лежи в затвора. Той е един от ръководителите на голямата Транспортна стачка от 1919-1920 г., потушена със сила от правителството на Александър Стамболийски. Делегат е на III и IV конгрес на Комунистическия интернационал през 1921 и 1922 г. Организира Септемврийското въстание от 1923 г., заради което през 1926 г. задочно е осъден на смърт. След въстанието емиг­рира и организира задгранично ръководство на БКП в Австрия, а по-късно в Москва. На V конгрес на Коминтерна през 1924 г. е избран в ръководството му. На 9 март 1933 г. е арестуван в Берлин и обвинен в подпалването на Райхстага. По време на процеса, проведен в Лайпциг, той се защитава сам, като предизвиква симпатии и подкрепа по цял свят. Получава оправдателна присъда, но тъй като е лишен от българско поданство, приема съветско гражданство и живее дълги години в Москва. На VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. чете основен доклад, в който развива новата тактика за единни и народни антифашистки фронтове. Избран е за генерален секретар на Коминтерна и остава такъв до саморазпускането на организацията през 1943 г. През Втората световна война направлява дейността на БКП от Москва, като съдейства за създаването на ОФ. В България се завръща през ноември 1945 г. и ръководи борбата на БКП за пълно овладяване на власт­та. От края на 1946 г. е министър-председател и генерален секретар на БКП до смъртта си през 1949 г. Тялото му е запазено в специално построен мавзолей в центъра на София до август 1990 г., когато е погребано. Мавзолеят е разрушен през август 1999 г.

 

Из Заключителната реч,
произнесена при закриването
на VII конгрес на Комунистическия интернационал
(20 август 1935 г.)

 

Нашият конгрес е конгрес на борбата за запазване на мира, против опасността от империалистическата война.

Светът сега не е такъв, какъвто беше в 1914 г.

Върху една шеста част от земното кълбо сега се намира могъща пролетарска държава, която се опира на материалната сила на победилия социализъм. Благодарение на мъдрата мирна политика Съветският съюз не един път е провалял агресивните планове на подпалвачите на война. (Ръкопляскания.)

В борбата против войната световният пролетариат сега разполага не само с оръжието на своята масова акция, както през 1914 г. Днес масовата борба на международната работническа класа против войната се съчетава с държавното въздействие на Съветския съюз, на неговата мощна Червена армия като най-важен страж на мира. (Бурни ръкопляскания.)

Днес международната работническа класа не се намира, както през 1914 г., под изключителното влияние на намиращата се в блок с буржоазията социалдемокрация. Днес има световна комунистическа партия — Комунистическия интернационал. (Ръкопляскания.) Днес масите на социалдемократическите работници обръщат погледите си към Съветския съюз и неговата мирна политика, към единния фронт с комунистите.

Днес народите от колониалните и полуколониалните страни не гледат на своето освобождение като на безнадеждно дело. Наопаки, тe все повече преминават към решителна борба против империалистическите поробители. Най-добро свидетелство за това са борбата на китайския народ и героичните подвизи на неговата Червена армия. (Бурни ръкопляскания. Всички делегати стават. Издигат се приветствени възгласи.)

Омразата на народите към войната става все по-дълбока и силна. За запазването на мира сега се борят не само работническата класа, селяните и другите трудещи се, но и угнетените нации и слаби народи, чиято независимост е застрашена от нови войни. Даже отделни големи капиталистически държави, които се боят да не изгубят в резултат на ново разделяне на света, са заинтересовани на дадения етап да се избегне войната.

Оттук произтича възможността за най-широк фронт на работническата класа, на всички трудещи се и на цели народи  против опасността от империалистическа война. Опирайки се на мирната политика на Съветския съюз и на волята за мир на милиони и милиони трудещи се, нашият конгрес откри перспективата за разгръщане на широк антивоенен фронт не само на комунистическия  авангард, но и на цялата международна  работническа класа и на народите от всички страни. От степента на осъществяване и действие на този световен фронт ще зависи ще съумеят ли фашистките и империалистически подпалвачи на война да запалят в близко време пожара на нова империалистическа  война,  или  техните злодейски ръце ще бъдат отсечени от топора на могъщия антивоенен фронт.

Нашият конгрес е конгрес на единството на работническата класа, конгрес на борбата за единен пролетарски фронт.

Ние не си правим илюзии за леко преодоляване на трудностите, които реакционната част на социалдемократическите водачи ще създава при осъществяването на единния пролетарски фронт. Но ние не се боим от тези трудности, защото ние изразяваме волята на милионите работници, тъй като, борейки се за единен фронт, ние най-добре служим на интересите на пролетариата, тъй като единният пролетарски фронт е сигурният път към събарянето на фашизма и капиталистическия строй, към осуетяването на империа­листическите войни.

На този конгрес ние издигнахме високо знамето на  профсъюзното единство. Комунистите не държат на всяка цена за самостоятелното съществуване на червените профсъюзи. Но комунистите искат профсъюзно единство върху основата на провеждането на класовата борба и ликвидиране веднъж завинаги на положението, при което най-последователните и решителни привърженици на профсъюзното единство и класовата борба се изключват от профсъюзите на Амстердамския интернационал. (Ръкопляскания.)

Ние знаем, че още не всички дейци на профсъюзите, които влизат в Профинтерна, са разбрали и усвоили тази линия на конгреса. Още има остатъци от сектантското самодоволство, което ние трябва да преодолеем сред тези дейци, за да проведем твърдо линията на конгреса. Но тази линия ние ще проведем на всяка цена и ще намерим общ език с нашите класови братя, с другарите по борба, с работниците, които сега влизат в Амстердамското обединение. (Бурни ръкопляскания.)

На този конгрес ние взехме курс за създаване единна масова политическа партия на работническата класа за ликвидиране политическото разцепление на пролетариата, резултат от политиката на класовото сътрудничество на социалдемокрацията. Политическото единство на работническата класа за нас не е маневра, а е въпрос за бъдещите съдбини на цялото работническо движение. Ако сред нас биха се намерили хора, които биха се отнесли към въпроса за създаване на политическо единство на работническата класа като маневра, ние ще се борим против тях като против хора, които вредят на работническата класа, именно защото се отнасяме към този въпрос с дълбока сериозност и искреност, диктувана от интересите на пролетариата, ние издигаме определени принципиални условия като основа на такова единство. Тези принципиални условия не са измислени от нас, те са изстрадани от пролетариата в процеса на неговата борба, те отговарят също така на волята на милиони социалдемократически работници, на волята, която израства из уроците на понесените поражения. Тези принципиални условия са проверени от опита на цялото революционно работническо движение. (Ръкопляскания.)

И тъй като нашият конгрес мина под знака на пролетарското единство, той беше не само конгрес на комунистическия авангард, но беше конгрес на цялата международна работническа класа, която жадува за боево профсъюзно и политическо единство. (Ръкопляскания.)

Макар на нашия конгрес и да не присъствуваха делегати на социалдемократическите работници, на него да нямаше безпартийни делегати, да не бяха представени насилствено вкараните във фашистките организации работници, конгресът говори не само за комунистите, а и за тези милиони работници, той изразяваше мислите и чувствата на огромното мнозинство от работническата класа. (Ръкопляскания.) И ако работническите организации от разните течения биха действително свободно обсъдили нашите решения сред пролетариите от целия Свят, то ние не се съмняваме, че работниците биха поддържали тези решения, които вие, другари, гласувахте с такова единодушие.

И това толкоз повече задължава нас, комунистите, да направим решенията на нашия конгрес наистина достояние на цялата работническа класа. Не е достатъчно да гласуваме за тези решения. Не е достатъчно да ги популяризираме сред членовете на комунистическите партии. Ние искаме работниците, които влизат в партиите на Втория интернационал и в Амстердамското обединение на профсъюзите и работниците, които принадлежат към организациите на други политически течения, да обсъждат заедно с нас тези решения, да правят свои практически предложения и допълнения, да мислят заедно с нас как най-добре да бъдат те проведени в живота и заедно с нас ръка за ръка да ги осъществяват на дело.

Нашият конгрес беше конгрес на нова тактическа ориентировка на Комунистическия интернационал.

Стоейки твърдо върху непоколебимата позиция на марксизма-ленинизма, която е потвърдена от целокупния опит на международното работническо движение и преди всичко от победите на Великата октомврийска революция, нашият конгрес именно в духа и с помощта на метода на живия марксизъм-ленинизъм измени тактическите установки на Комунистическия интернационал в съответствие с изменилото се световно положение.

Конгресът взе твърдо решение за необходимостта по новому да прилага тактиката на единния фронт. Конгресът настойчиво иска да не се задоволяваме само с пропагандирането на общите лозунги за пролетарска диктатура и съветска власт, а да водим конкретна, активна болшевишка политика по всички вътрешни и външнополитически въпроси на страната, по всички актуални въпроси, които засягат жизнените интереси на работническата класа, на своя народ и на международното работническо движение. Конгресът най-решително настоява всички тактически ходове на партиите да се основават върху трезвия анализ на конкретната действителност, като се държи сметка за съотношението на класовите сили и политическото равнище на широките маси. Конгресът иска пълното изкореняване от практиката на комунистическото движение на всички остатъци от сектантството, което представлява в дадения момент най-голяма пречка за провеждането на действително масова, болшевишка политика на комунистическите партии.

Въодушевен в своята решителност да провежда тази тактическа линия и в своята увереност, че този път ще доведе нашите партии до големи успехи, конгресът заедно с туй не изпуска изпредвид и възможността, че провеждането на тази болшевишка линия на практика не всякога ще върви гладко, без грешки, без отделни отклонения вдясно или „вляво“ — отклонения или към опашкарско приспособленчество, или към сектантско самоизолиране. Коя от тези опасности е „въобще“ главна, върху това могат да спорят само схоластици. По-голяма и по-страшна е тази опасност, която в даден момент и в дадена страна повече пречи за провеждане на линията на нашия конгрес, за разгръщането на правилната масова политика на комунистическите партии. (Ръкопляскания.)

Интересите на комунистическото дело изискват не отвлечена, а конкретна борба срещу уклоните, своевременен и решителен отпор против възникващите вредни тенденции и своевременно изправяне на грешките. Да се заменя необходимата конкретна борба срещу уклоните със своеобразен спорт, да търсим мними уклони или уклонисти — това е недопустимо вредно престараване. В нашата партийна практика трябва всестранно да съдействуваме за развитието на инициативата в поставянето на нови въпроси, да съдействуваме за всестранното обсъждане на въпросите на партийната дейност и да не квалифицираме прибързано всяко съмнение или критическа бележка на партийния член във връзка с практическите задачи на движението като някакъв си уклон. Трябва да направим всичко, щото другарят, който е допускал грешка, да може на дело да я изправи, а безпощадно да бием само тези, които упорствуват в своите грешки и които дезорганизират партията.

Борейки се за единството на работническата класа, ние с толкова по-голяма енергия и непримиримост ще се борим за вътрешното единство на нашите партии. В нашите редове не може да има фракции и фракционни попълзновения. Този, който се опита да наруши желязното единство в нашите редове с каквато и да е фракционност, той ще изпита върху си какво значи болшевишка дисциплина, на която всякога ни е учил Ленин. (Ръкопляскания.) Нека това бъде предупреждение за тези елементи в отделните партии, които мислят, че могат да използват трудностите на своята партия, раните от пораженията и ударите на свирепствуващия враг, за да провеждат своите фракционни планове и да осъществяват свои­те групови интереси. (Ръкопляскания.) Партията над всичко! (Гръмки ръкопляскания.) Да пазим болшевишкото единство на партия­та като зеницата на окото си — това е първият и висш закон на болшевизма!

Нашият конгрес е конгрес на болшевишка самокритика и укрепване ръководството на Комунистическия интернационал и неговите секции.

Ние не се боим да посочваме открито грешките, слабостите и недостатъците в нашите редове, защото ние сме революционна партия, която знае, че тя може да се развива, да расте и да изпълнява своите задачи при условие, че се отказва от всичко, което пречи на развитието £ като революционна партия.

И работата, която извърши конгресът със своята безпощадна критика на самодоволното сектанство, схематизма, шаблонизирането, леността на мисълта и заменяне методите на ръководство на масите с методите на ръководство на партията — цялата тази работа трябва съответно да продължим по места във всички партии, във всички звена на нашето движение, защото това е една от най-съществените предпоставки за правилното провеждане в живота на конгресните решения. (Ръкопляскания.)

Със своята резолюция по отчетния доклад на Изпълкома конгресът реши да съсредоточи оперативното ръководство на нашето движение в самите секции. Това ни задължава да засилим всемерно работата по създаването и възпитанието на кадрите и укрепването на комунистическите партии с истински болшевишки ръководители, за да могат партиите въз основа па решенията на конгресите на Комунистическия интернационал и на пленумите на неговия Изпълнителен комитет при резките изменения на събитията бързо и самостоятелно да намират правилно решение на политическите и тактическите задачи на комунистическото движение. При избирането на ръководните органи конгресът се стремеше да създаде ръководство на Комунистическия интернационал от хора, които възприемат, готови са и могат твърдо да провеждат в живота новите принципиални становища и решения на конгреса не от чувство на дисциплина, а поради  дълбоко  убеждение. (Ръкопляскания.)

Трябва да се осигури също така правилното прилагане на взетите от конгреса решения във всяка страна, което на първо място ще зависи от съответната проверка, от разпределението и ориентирането на кадрите. Ние знаем, че това не е лека задача. Трябва да се има предвид, че част от нашите кадри се е възпитавала не върху опита на болшевишка масова политика, а предимно върху основата на общата пропаганда. Ние трябва да направим всичко, за да помогнем на нашите кадри да се преустроят, да се превъзпитат в новия дух, в духа на конгресните решения. Но там, дето се окаже, че старите мехове не са годни за новото вино, ще трябва да се направят съответните изводи — не да прелеем или развалим новото вино в старите мехове, а да заменим старите мехове с нови. (Оживление. Ръкопляскания.)

Другари, ние нарочно изхвърлихме както от докладите, така и от конгресните решения гръмките фрази за революционните перспективи. Но не поради това, че ние имаме по-малко оитимистически основания за оценката на темпа на революционното развитие, отколкото по-рано, а защото искаме да избавим нашите партии от всяка склонност към заменяне болшевишката активност с революционни фрази или с безплодни спорове върху оценката на перспективата. Водейки решителна борба против всяко базиране върху стихийността, ние виждаме и държим сметка за процеса на развитието на революцията не като наблюдатели, а като активни участници в този процес. Като партия на революционното дело, изпълнявайки на всеки етап на движението задачите, които са в интереса на революцията, които съответствуват на конкретните условия на дадения етап, държейки ясна сметка за политическото равнище на широките трудещи се маси, ние най-добре ускоряваме създаването на необходимите субективни предпоставки за победата на пролетарската революция. (Ръкопляскания.)

Другари! Необходимо е да занесем решенията на световния конгрес сред масите, да ги разясним на масите, да ги прилагаме като ръководство за действие на масите, с една дума, да ги превърнем в плът и кръв на милионите трудещи се!

Необходимо е максимално да засилваме навсякъде инициативата на работниците по места, инициативата на низовите организации на комунистическите партии и на работническото движение за провеждането на тези решения.

 

*  *  *

Отивайки си оттук, представителите на революционния пролетариат трябва да отнесат в своите страни твърдото убеждение, че ние, комунистите, носим отговорност за съдбата на работническата класа, на работническото движение, за съдбата на всеки народ, за съдбата на цялото трудещо се човечество.

На нас, работниците, а не на обществените паразити и тунеядци принадлежи светът — светът, построен от работническите ръце. Сегашните управници на капиталистическия свят са временни хора.

Пролетариатът е истинският, утрешният господар на света. (Бурни ръкопляскания.) И той трябва да встъпи в своите исторически права, да вземе юздите на управлението в своите ръце във всяка страна, в целия свят. (Ръкопляскания.)

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук