ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ
(6 септември 1900 — 21 октомври 1980 г.)
членува в БКП от 1919 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г., а през 1925 г. заминава за СССР. Осъден е задочно на смърт. В Москва завършва Международна ленинска школа, на която става директор (1937—1938). От 1938 до 1941 г. работи в Коминтерна, а от 1941 г. е член на задграничното ръководство на БКП. Главен редактор е на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, която пропагандира идеите на Отечествения фронт (ОФ). След завръщането си в България през есента на 1944 г. Червенков заема различни постове — председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1947—1949), а от 1950 до 1956 г. е основната политическа фигура в България като носител на българския „култ към личността“. Той е министър-председател и генерален секретар на ЦК на БКП. След Априлския пленум от 1956 г. остава само заместник-председател на Министерския съвет и министър на просветата и културата, а на 9 декември 1961 г. е освободен от държавни длъжности. През ноември 1962 г. заради „антипартийна дейност“ е изваден от състава на ЦК на БКП и изключен от партията. На 19 май 1969 г. Пленум на ЦК на БКП отменя наложеното от Ноемврийския пленум изключване на Вълко Червенков и възстановява членството му в партията с признаване на непрекъснат стаж.
Из реч, произнесена
на 18 декември 1953 г.
пред избирателите
от Осми избирателен район в София
Не беше много отдавна, всички помнят, когато нашите врагове се подиграваха с плановете на Комунистическата партия, на Отечествения фронт, наричаха ги фантасмагории, предричаха им провал, заплашваха с чуждо нашествие, пророкуваха на народната власт близка гибел и т.н. Ние още тогава казахме на нашите врагове — криви са ви, много са ви криви сметките, господа. Лошо виждате нещата. Онова, което ви се иска, него вземате за истина, за факт, а действителното, фактите не искате да видите.
Кой сега ще дръзне да каже, ако не иска да стане смешен и да го освиркат, че нашият пръв петгодишен народостопански план е фантасмагория? Да изредя ли не десетките, а стотиците новопостроени, построени и въведени в действие крупни предприятия, повече от 700? Кой ги не знае, кой ги не вижда? Кому ще се обърне езикът да ги отрече?
Не е ли факт, че предначертанията на първата петилетка, приети на V конгрес на БКП точно преди пет години, нашият народ в основни линии изпълни за четири години? Не са ли построени, освен стотиците нови заводи, фабрики, предприятия, десетки нови електростанции, пътища, канали, далекопроводи, много нови болници, жилища, училища, други културни учреждения?
Не влизат ли един след друг в строя язовири? Не съществуват ли 2747 трудовокооперативни земеделски стопанства? Не е ли кооперираната земя сега 60,5 на сто от обработваемата площ на село, а процентът на кооперативните стопанства в сравнение с всички селски домакинства в страната — 52,3 на сто? Не помага ли с всичко, с каквото може, народната власт, за да осигури пълен разцвет на тези стопанства?
Селското стопанство у нас разполага сега с повече от 12 000 трактора (в превод към трактор от 15 конски сили) и 1363 комбайна. Това са факти, а не фантасмагории.
Добивите от трудовокооперативните земеделски стопанства са значително по-високи от тези в частните стопанства. Това са факти, а не фантасмагории.
Факт е, че расте и крепне нашата отечествена тежка промишленост, факт са новите промишлени центрове в Димитровград, Кърджали, в медния Бургаски район, Мадан, Рудозем.
А какво показват тези факти?
Те показват, че у нас в областта на промишлеността, на транспорта, на търговията, кредитната система няма вече експлоататори, че експлоататорските елементи са ограничени в селското стопанство, че относителното им тегло в народното стопанство постоянно пада. Това пък от своя страна означава, че онази част от народния доход, която по-рано е отивала в джобовете на експлоататорите, сега отива за разширено възпроизводство, за строителството на нови фабрики, заводи, жилища, културни учреждения, за удовлетворяване на нуждите на трудещите се. Материалното и културното равнище на работниците, трудещите се, на народната интелигенция през изтеклите четири години се издигна сериозно, производството на предмети за потребление е увеличено през 1952 година два пъти, в сравнение с 1948 г.
…Аз няма повече да изреждам факти за широкоизвестните на всички успехи на народната власт в областта на социалистическото строителство и специално за издигане на материалното и културното равнище на трудещите се.
Ние сега с вас живеем и работим в непрекъснат строеж на социализма. Социалистическото строителство пронизва целия ни живот. В нашите фабрики, заводи, електростанции, язовири няма капиталисти, няма експлоататори. Работниците в тях работят не за капиталистите, а за себе си, за своята държава. Нашите фабрики, заводи, електростанции, язовири се ръководят от работници, от хора на народа. На голяма част от родните полета сега работят обединилите своите усилия, земята и инвентара си, щедро подпомагани от държавата, нашите кооператори. Те работят без кулаци, без капиталисти, без чифликчии. Те работят за себе си, за своята държава. Хора от народа ръководят нашите трудово-кооперативни земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства, машинотракторните станции. По такъв начин основните средства и оръдия на производството у нас се намират в ръцете на работниците в градовете, на кооператорите в селата. А там, дето няма капиталисти и експлоататори, там расте и крепне социализмът, там животът е свободен, там все повече се укрепва и ще се укрепва дружбата, все повече тружениците се сплотяват в едно семейство, в единна морално-политическа сила.
Ние знаем, че от империализма можем да очакваме само злоба, само подлост, само подкопи под нашето дело, само посегателства върху него. И затова сме зорки, не дремем. Никаква пощада, разбира се, за шпионите, диверсантите, вредителите, убийците и враговете на Народната Република, на нашата свобода и независимост. Врагът работи и ние нямаме право да отслабваме своята бдителност. Народната власт е великодушна към осъзналите грешката си. Народната власт не е отмъстителна. Силна, тя не се поколеба да изпразни затворите от всички, за които може да се очаква, че са извадили за себе си поука и няма да повторят престъпленията си. Тя отмени всички изключителни положения. Тя затвори половината от затворите. Но народната власт и Комунистическата партия помнят, че докато съществува капиталистическо обкръжение, ще има врагове, ще има опити да се подрива нашата съзидателна работа и ние не бива да се отпущаме, да омекваме.
Народната власт разби и обезвреди през изтеклия период не едно вредителско гнездо, не един опит на нашите врагове да смущават великото и мирно строително дело на нашия народ. Всички тези вражески гнезда и опити се поддържат отвън, от американските шпионски и диверсионни центрове — финансират се, екипират се, обучават се и се въоръжават от тях. Империалистите не могат спокойно да ни гледат, задето най-сетне сме свободни, самостоятелни, строим и уреждаме своя живот не както се иска на жадните за най-големи печалби империалисти, а както диктуват народните интереси. Империалистите не могат спокойно да ни гледат, задето България не е плячка в ръцете им, за да превръщат българския народ в пушечно месо, да го заставят да воюва за техните грабителски интереси, да вади кестените от огъня за тях, а той да подсмърча гол и гладен. Не могат спокойно да ни гледат империалистите, защото не желаем и никога повече не ще допуснем нашата земя да става плацдарм, военна база на подпалвачите на нови войни, против мира и свободолюбивите народи. Империалистите не могат да ни простят, задето сме счупили ярема на империалистическото робство, задето те не могат, както по-рано, по своему да се разпореждат със съдбините на страната.
Разбира се, нашите успехи не падаха просто от небето. Те са плод на народните усилия, на народния труд. Ние преодоляхме немалко трудности. Трудности и сега съпровождат нашия път. Тези трудности ние преодоляваме. Знаете, човек своя къща започне да строи и не може да я построи без известно притеснение, без трудности. Аз говоря за трудова къща, не за богаташките къщи, които се строяха от предприемачи и за печалба. Надеждата, че човек ще има свой дом, го крепи, кара го да преодолява известни несгоди, да преживее известни трудности, но да си построи дом, да си има свой подслон. А ние, другари, строим дом за цял народ, не за отделен човек, а за цял народ. Този народен дом е социализмът. Трудностите тук, докато той бъде изграден, са много по-големи, разбира се. Но какво означават тези трудности и усилията да бъдат преодолени, когато ние знаем, че ще построим такъв дом за целия народ, в който трудещите се ще бъдат и сити, и богати, и културни, ще си осигурят най-сетне благоденствие? Ние за това работим. Както виждате, ние с успех работим. Основите на зданието са вече положени. Ние сега ще градим самото здание. Ние се приближаваме към социалистическото общество, към неговото окончателно построяване. Но за тази цел нужни ни са, другари, още много заводи, фабрики, язовири и станции, трябва да осигурим по-нататъшния подем на селското стопанство, за завършим неговото коопериране, за да осигурим на страната изобилие от продукти, без което, разбира се, благоденствие на трудещите се не може да бъде осигурено. В името на това светло бъдеще ние трябва да преодолеем и ще преодолеем всякакви трудности.
Успешното и предсрочно изпълнение на първия петгодишен народостопански план ни дава възможност сега да ускорим и разширим нашата работа за рязко подобряване на материалното и културното положение на трудещите се у нас.
Строителството на социализма е свързано с постоянното подобряване на материалното и културното благосъстояние на трудещите се. От 9 септември 1944 г. насам ние имаме значителни успехи в това отношение. Но направеното е още недостатъчно. Трябва да се направи още много и много повече. Народната власт затова е народна власт, за да осигури с усилията на самия народ неговото постоянно растящо благосъстояние. Партията и Правителството решиха, че направеното през първата петилетка позволява да се поставят по-решително през втората петилетка задачите за рязкото подобряване на материалното и културното положение на трудещите се.
Развивайки и занапред индустриализацията на страната в необходимите размери и с оглед на нашия съюз и сътрудничество със Съветския съюз и страните с народна демокрация, Партията и Правителството предполагат да вложат в годините на втората петилетка примерно повече от два пъти по-големи средства за развитието на селското стопанство, отколкото през първата петилетка, в леката и хранителната промишленост — повече от два пъти, по културно-битовото строителство — близо три пъти, а по жилищното строителство — около четири пъти повече. Това означава, че за производството на предмети за потребление и за суровини за леката индустрия, за културно-битовите нужди на населението през втората петилетка ще се вложат много повече средства, отколкото през първата петилетка. За тази цел Партията и Правителството дойдоха на помощ на ТКЗС, взеха цяла редица много важни решения за развитието на животновъдството, за осигуряване на високи добиви от всички селскостопански култури, за подобряване на работата на МТС (машинно-тректорните станции), за понататъшното укрепване на ДЗС (държавните земеделски стопанства) и др.
Сега Партията и Правителството си поставят за задача през годините на втората петилетка рязко да се увеличи производството и се разшири разнообразието на стоките за широко потребление, да се подобри качеството им. Поради това главното внимание на леката и хранителна промишленост трябва сега да се насочи към все по-голямото подобряване на качеството и разширяването на асортимента на стоките за широко потребление. За тази цел вторият петгодишен проектоплан предвижда изпълнението на цяла програма от мероприятия, в това число постройката на нови предприятия и разширяването на стари, в резултат на което трябва значително да се увеличи продукцията на текстилната, на фарфоро-фаянсовата, стъкларската, каучуковата, шивашката, хранителната, местната и кооперативната промишленост.
Все повече, по-разнообразни и по-добри тъкани, обувки, домашни съдове, мебели; все повече, по-разнообразни и по-доброкачествени хранителни продукти — мазнини, мляко и млечни произведения, месо и месни произведения, захар, ориз и т.н. Такава е задачата.
Партията и Правителството са си поставили за задача чрез последователното намаление на цените на дребно въз основа на последователното намаление на издръжките на производството, на себестойността на продуктите — чувствително да увеличат до края на петилетката реалната заплата на работниците и служащите.
През втората петилетка се предвижда да бъдат построени четири пъти повече жилища, отколкото бяха построени през първата петилетка. Партията и Правителството освен това предвиждат мерки за насърчение на строителството на лични жилища за работници и служащи.
През втората петилетка се предвиждат редица мероприятия за сериозно по-нататъшно подобряване на материалнокултурното положение на трудещите се, за тяхното здравеопазване, народно образование, култура и за подготовката на кадри.
За да се повиши потреблението на трудещите се, трябва да има в достатъчно количество продукти, трябва нашата лека и хранителна промишленост да се разширява и да се снабдява с необходимите суровини.
Въпросът за рязкото подобряване на материалното и културното положение на трудещите се опира в развитието, в по-нататъшния подем на селското стопанство, във високите добиви от него, във високите и устойчиви урожаи от растениевъдството, в увеличението на броя на добитъка и неговата продуктивност.
Въпроса за хляба през първата петилетка ние решихме. Вие помните, през 1949 г. ние още внасяхме жито отвън, за да изхраним населението. Сега вече стоим крепко на нозете си, що се касае до хляба. Ние още не сме решили докрай въпроса за необходимите темпове на развитие на животновъдството, на неговата фуражна база.
Рязкото подобряване на материалното и културното положение на трудещите се няма да дойде от само себе си, да последва автоматически от обстоятелството, че Партията и Правителството са взели такива решения. Не. Партията и Правителството са посочили пътя, точно са пресметнали какво може да се получи, ако се приложат такива и такива мероприятия, а успехът на решението изцяло зависи от трудещите се, от работата на нашите работници, служащи, инженери, техници, ръководители.
В. „Работническо дело“,
19.12.1953 г, бр. 358
