ПЕТЪР МЛАДЕНОВ
(22 август 1936 — 1 юни 2000 г.)
е от семейство на загинал през 1944 г. партизанин, което определя политическата му кариера. Завършва Суворовско училище в София през 1954 г., следва философия в Софийския университет, след което през 1963 г. завършва Московския институт за международни отношения. Започва работа в ДКМС, а след 1969 г. политическата му кариера продължава в БКП. Влиза в ръководството й през 1974 г. и остава в него до избора му за президент. След отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., Петър Младенов заема неговото място на партиен лидер и държавен глава (председател на Държавния съвет). На 14 извънреден конгрес на БКП (януари —февруари 1990 г.) той е определен да заеме новия пост председател/президент, договорен на Кръглата маса. Утвърден е от стария състав на Народното събрание на 3 април 1990 г. На 6 юли с. г. Младенов подава оставка по искане на стачкуващите студенти и на т. нар. Град на истината. Оставката слага край на политическата му кариера.
Из доклада, изнесен на пленума
на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.
Другарки и другари,
Измина един месец от Ноемврийския пленум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допуснатите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.
И така, поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем същината на причините, които доведоха партията и държавата до настоящата криза, за да намерим верния изход от създалата се ситуация.
У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен прогрес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха тежки социални язви. Народна република България получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би влязъл в противоречие с историческата истина.
Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като управляваща партия и като Централен комитет, ако не видим, че през последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.
Когато говорим за сериозна кризисна ситуация, ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:
— дълбоки деформации в обществото и системата на управление;
— стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг;
— увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;
— сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности;
— достигане на уродлива степен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков — и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към партията.
Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до това положение и кой е виновен?
Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се направи едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и аргументиран отговор относно всички многобройни обективни и субективни причини за създалото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателното заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всестранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаденото трудно положение в България сред нашето общество има пълно единодушие. Става дума за сталинския модел, който в нашите условия придоби специфично български национални черти.
Заключително слово на Петър Младенов на пленума на ЦК на БКП на 13 декември 1989 г.
Другарки и другари,
След тридневна изключително интензивна дискусия, изпълнена с активен размисъл и съзнание за историческа отговорност, нашият пленум приключва. Най-важното, което бих искал да подчертая тук в съгласие с другите членове на Политбюро, е, че в своето подавляващо мнозинство Централният комитет на нашата партия одобри представения доклад и съдържащите се в него изводи и оценки, както и представената за обсъждане проекторезолюция. Нас ни радва и фактът, че според получаваната информация работата на нашия пленум се ползва и с масова народна поддръжка.
Очертан е пътят, който ще бъде път труден, покрит с препятствия, път към преустройство и обновление на нашата родина. Най-важен жалон по този път ще бъде Извънредният конгрес на Българската комунистическа партия, който решихме да бъде свикан на 19 март 1990 г.
Бих посочил най-характерните черти на протеклото обсъждане, които свидетелстват за искрен стремеж за излизане от състоянието на парализа, в което по известните на всички нас причини са доведени партията и обществото.
Първо, изключителната активност на членовете на Централния комитет на партията.
Второ, изразеното от всички оратори осъждане на миналите порядки, но не като дан на една нова политическа конюнктура, а като израз на дълбока вътрешна преоценка. Съществено бе и това, че позицията на Централния комитет по този въпрос не се изчерпва с традиционното заклеймяване, а е обърната към бъдещето. Във фокуса на тази позиция бе преди всичко дълбоката загриженост как да се променят тези субективни и обективни условия, които породиха социалните деформации, грубо нарушаващи ленинските норми на партиен живот и накърняващи престижа на Комунистическата партия.
Трето, всички ние с чувство на голямо удовлетворение можем да отбележим, че в центъра на вниманието, с малки изключения, не бе егоистичният стремеж за самооправдание и самоизтъкване в сегашните твърде сложни условия, а действително принципни въпроси, от отговора на които зависи реалната способност па Българската комунистическа партия да тръгне по нов път: за мястото и ролята на партията в обществото, за личната и колективната отговорност на партийните членове, за необходимостта от качествено нови стил и методи на работа, които да отговарят на изискванията на новото време.
Четвърто, това са новите идеи, множеството предложения и инициативи, които в своята цялост формираха онова, което бих нарекъл работна платформа на БКП в навечерието на такива крупни събития от общонационално значение като предстоящия конгрес и избори.
Дискусията по тези предложения даде истински пример на творческа енергия и партийна страст. Тя не остави и капка съмнение за това, което трябва да е приоритет за всички нас, за всеки член на партията в следващите изключително динамични и изпълнени с напрежение дни н месеци. Мисля, че след пленума оценките, както и задачите, са вече ясни и сега няма място за самоцелни и абстрактни размишления. Релефно са очертани координатите, по които трябва да се движим.
Ориентирът е изграждането на нова България. България като демократична, правова и социалистическа държава. Ние нямаме друг начин, за да претворим в живота нашето партийно виждане, нашата концепция за социалистическа перспектива на отечеството, освен да завладеем — този път в истинския смисъл на тази дума — сърцата и умовете на милионите българи. В скоро време ние ще се изправим на всенароден изпит — пред свободни и демократични избори, и там трябва да покажем, че сме не само достойни, но и практически способни да поведем народа към благоденствие и прогрес в една нова ера и на безпрецедентни възможности за развитие, и на истински глобални предизвикателства.
Тук, а не чрез съществуването или отсъствието на някакъв пункт в закона, та било и в конституцията, ние ще покажем влиянието на партията, нейната способност да играе авангардна роля в нашето общество. Затова и пленумът реши да не се чака изработването на новата конституция, а още на следващата сесия на Народното събрание да се предложи този текст да бъде премахнат от конституцията.
В своята дейност партията ще се опира на родолюбивите и цивилизовани политически сили в нашето общество, стремящи се към сигурност, стабилитет и социален напредък. Ние разглеждаме Българския земеделски народен съюз именно като такава сила, като самостоятелна политическа партия, като наш верен съюзник, а не придатък към Българската комунистическа партия. Отечественият фронт, Димитровският комунистически младежки съюз и Българските професионални съюзи, българските жени трябва да намерят и без съмнение ще намерят своето място в революционните преобразования на обществото. Ще водим диалог и ще взаимодействаме с всички политически и обществени групи на базата на социалистическия избор, правовата държава и патриотизма.
Започна преустройство в нашата партия. Само от Ноемврийския пленум насам Централният комитет се събира четири пъти и извърши, както неведнъж се изтъкна от тази трибуна, истинска кадрова и политическа революция.
Пленарният състав само за месец се превърна в съвременен работещ орган, творящ политика от национален мащаб. Стартът трябва да се ускорява, движението да придобива нови измерения. Сега процесът на промени, на обновление, трябва да се пренесе в областите, в общините, в първичните партийни организации.
До извънредния конгрес процесът на преустройството в партията по места, що се отнася до неговия организационен и кадрови аспект, трябва да приключи. На конгреса това трябва да стане и на върха, в ръководните звена. Отнася се за огромна по размах и дълбочина политическа работа, която въпреки краткото, твърде краткото време, с което разполагаме, не можем да си позволим да претупаме.
Главното сега, за което действително нямаме абсолютно никакво време за губене, е да започнем разговор с хората, с партийните членове, да им помогнем да се ориентират в обстановката, да им вдъхнем оптимизъм. Един много обнадеждаващ признак, доказателство за жизнения и дълбок народен корен на нашата партия, е, че вече тя сама спонтанно се ориентира, без да чака нашите концепции и насоки.
Доказателство за това са хилядите писма и предложения, които дойдоха до пленума. Но поривът на партийните редове към промени, към пренагласа следва да бъде навреме подкрепен, да бъде оглавен и насочван от партийното ръководство!
Искам да завърша с мисълта, че ние нямаме друг път, за да изведем страната на спасителния бряг, освен мобилизацията на народните маси за производителен труд и съзнателна дисциплина, освен единението на партията с народа, освен единението на народа в името на чистата и свята република, в името на демократична социалистическа България!
