ИЗ ОБЯСНЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (т.с.)

0
178

ДИМИТЪР БЛАГОЕВ
(Дядото) (1856 – 1924 г.)  Основоположник на научния социализъм и на Социалистическата партия в България. Най-изтъкнатият теоретик на социализма в България и на Балканите в края на ХIХ и началото на ХХ век. Високообразован, ерудиран и уважаван деец на социалистическото движение в България и в Европа. Главен инициатор за създаване на Българската социалистическа партия, за чийто учредителен конгрес на Бузлуджа подготвя програма и устав. След конгреса написва „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“. От януари 1897 г. основава и до края на живота си редактира сп. „Ново време“, което става теоретичен орган на БРСДП. Общински съветник и депутат в Народното събрание, където последователно и твърдо отстоява социалните и политическите интереси на трудещите се и националните интереси на България.

 


(Извлечение)

 

До
почитаемия Върховен касационен съд, гр. София

По предложението на Министерството на правосъдието от 7.III.1924 г. под № 1720 до Върховния касационен съд, с което се иска разтурването на Българската комунистическа партия (тесни социалисти)

 

Господа съдии!

С предложение № 1720 от 7.III. т.г. г-н министърът на правосъдието иска от Вас, въз основа на чл.1 и чл. 16 от Закона за защита на държавата, Българската комунистическа партия (тесни социалисти) да бъде разтурена.

Въз основа чл. 16 от Закона за защита на държавата по предложението даваме настоящите писмени обяснения и молим Върховния касационен съд да намери предложението за неоснователно и да го остави без последствие.

Ето нашите основания:

I.

Законът за защита на държавата е изключителен и наказателен. Той трябва при прилагането му да се тълкува стриктно, добросъвестно и само в посочените в него случаи да се прилага (гл. дневниците на XXI Обикновено Народно събрание, стр. 306, втора колона от речта на г-н Моллов и cтp. 337).

II.

Законът за защита на държавата, като наказателен закон, няма ретроактивна сила, той действува и преследва престъпните деяния, извършени след деня на публикацията му в Държавен вестник — 25 януари 1924 г. Принцип в углавното право е, че в наказателните закони няма ретроактивност. Този принцип е легнал както в чл. чл. 1 и 2 от Наказателния закон, така и в углавното съдопроизводство, на него принцип не е изменил и Законът за защита на държавата с какъвто и да е бил изричен текст.

… да разгледаме обвиненията против Българската комунистическа партия едно подир друго, нагледно, да установим, че при правилно и добросъвестно приложение на Закона за защита на държавата не може да се обяви Българската комунистическа партия (тесни социалисти) за разтурена.

1. Обвинява се Българската комунистическа партия, че е имала за идея и тактика тези на III Комунистически интернационал. Доказателство: програмна декларация на Българската ком. партия от първия £ конгрес. В нея се казва: „Всесветската война откри епохата на социалната революция. През тази епоха максималната програма на революционната социалдемократическа партия доби първенствува-що и непосредствено практическо значение в борбата на целия международен пролетариат. Участта на революцията в Русия и другите страни ни посочва ясно новите средства за революционната борба на пролетариата, от масовата акция и масовата политическа стачка дo въоръженото въстание, както и целите на освободителната борба на работническата класа.“

Заявяваме, че Българската социалистическа партия (тесни социалисти) и днес поддържа своята програмна декларация. Тя в нищо не е отстъпила от нея и не намира нищо, което трябва да се промени. Българската комунистическа партия, като интернационална организация, е във връзка с Третия Комунистически интернационал. Партията и днес поддържа възгледите си, че пълно национално обединение на Балканите ще стане само с установяване на Балканска социалистическа федеративна съветска република и че само чрез диктатурата на пролетариа­та, защищавана от Червената армия, ще се осъществи социализмът.

Но где е тук престъпната дейност, за коя­то говори чл. 1 от Закона за защита на държавата?

А) Програмната декларация, манифестът към работниците и селяните в България, резолюцията на Балканските конференции с указаните във всички тях средства на борба на трудещия се народ датират много по-рано от 25.1.1924 г. В тях се поставят целите на Българската комунистическа партия (тесни социалисти): катурването на капиталистическия строй и установяване на пролетарски режим, както и запазването на пролетарския режим чрез пролетарската диктатура до осъществяване на социализма. Ясно: това са целите на партията. А по-горе ние се установихме: Законът за защита на държавата не преследва целите на организациите.

Б) В тях са посочени средства: „от масовата акция и масовата политическа стачка дo въоръженото въстание“. Ето тези средства трябва да се види какви са: престъпни ли са, или не, кога могат да станат престъпни и кога не са? Масовата политическа стачка, никой не спори върху това, е легална борба на пролетарската маса. Масовите акции: митинги, манифестации и пр. също така са легални. Те могат да станат нелегални от гледището на законите само когато се изродят в престъпни деяния. Въоръженото въстание като средство също така може да бъде не престъпно деяние. Г. Костурков и почти всички днешни и бивши министри, в това число и г-н министърът на правосъдието, нееднократно в Народното събрание и вън от него заявяват: „Когато властта задръсти всички пътища на легалната борба, тогава право е на масите да прибягнат към нелегалната акция, към нелегалната борба; в такъв момент тя е легално реагиране на нелегалното държане на властта.“ Ако Върховният касационен съд би възприел идеите на г-на министъра на правосъдието, прокарани в предложението му, а не тези, развити от него в Народното събрание, и на практика в деня на преврата, 9 юни 1923 г., трябваше да бъде разтурена партията на Демократическия сговор, състояща се от партии, които преди 9 юни, на 9 юни и след него стоят на базата, че в известни моменти властта може да се вземе и с оръжие в ръка.

Идеята за въоръженото въстание не е нищо друго освен едно логическо научно заключение от трезвото и научното разглеждане на развитието на обществените борби. Историята ни учи, че класовата борба е стимулът на развитието на обществата, че изострянето на класовите борби достига до гражданската война. Историята на всесветската империалистическа война ни учи, че войната се води между разните групи на буржоазията за подялба и разпределение на света. Историята ни учи така също, че буржоазията, макар и разбогатяла, отказва да плаща разноските от войната и че всичката нейна тежест турва на гърба на пролетариата и селяните. Разорени и съсипани излязоха работниците и селяните от войната. Капитализмът, алчен и ненаситен, изостри класовата борба дo гражданска война. Работните маси, хвърлени в глад и мизерия от живота, са тласкани към гражданската война. Тази последната днес съществува, въпреки волята на този или онзи, на тази партия или онази. Държавата с целия свой апарат стои на страната на господствуващата буржоазна класа. Пролетариатът и селяните в процеса на борбата видяха и разбраха, че ако желаят своето спасение, ще трябва да завладеят държавния апарат и че за това са нужни не фрази, а оръжие. Това тe научиха не само от борбите в България, но и от тези на големите европейски страни. Българската комунистическа партия, изразителка и представителка на трудещите се народни маси, открито и недвусмислено на конгресите си констатира, че масите трябва да имат предвид, че капиталистическата класа може да им затвори напълно легалния път на борба и да ги предизвика рано или късно на масови въоръжени акции, на въоръжено въстание. За защита на масите Българската комунистическа партия недвусмислено иска от държавната власт обезоръжаване на буржоазията и въоръжаване на трудещите се маси. Въоръжаване на трудещите се маси не означава нищо друго освен тласкане правителството и господствуващата класа в пътя на легалността, а не в пътя на провокациите и разгромите, което от своя страна означава избягване или намаление възможността за пламване на гражданска война. Това констатиране и това искане на Българската комунистическа партия никак не е престъпление от гледището на Закона за защита на държавата.

2. Обвиняват БКП, че през м. септември 1923 г. дала нареждане за въоръжено въстание. От 9 юни 1923 г. новото превратраджийско правителство направи всичко, за да извади трудещите се маси на улицата с оръжие в ръка. То търсеше гражданската война. За целта правителството суспендира всички граждански и политически права на широките трудещи се народни маси. Правителството забрани каквото и да било организирано или публично събрание на трудещите се народни маси. Свобода на печата за тях не съществуваше. „Работнически вестник“ през ден, след като цензурата го преглеждаше и пропускаше, биваше конфискуван по нареждане на правителството. Затваряне на комунистическите клубове, арести, побоища, убийства — това беше ежедневната работа на властта. На 12.IX.1923 г. противозаконно (гл. следствено дело от 23 г.) беше извършена последната провокация: арестуваха повсеместно членовете на БКП. С една дума, превратаджийското правителство окова ума и тялото на работещия народ във вериги. Масите видяха, че пътят за легалната борба е окончателно задръстен, вдигнаха се да се бранят с оръжие в ръка. БКП, като партия на широките народни маси, даде тогава паролата комунистите да бъдат в първите редове на въоръжената борба. Тя се бори, тя бе ударена, но тя бе в своята законна самоотбрана. Отговорността носят тези, които предизвикаха масите на гражданска война.

3. Обвиняват БКП, че с акциите си искала да изложи на опасност съществуването на България. Това обвинение не търпи критика. През месеците юни, юли, август и септември 1923 г., когато се обвинява партията, че с нелегална дейност е подготвяла въстанието. Българската комунистическа партия защищаваше интересите на работниците и селяните напълно на легална почва. Тя направи своите предложения за единен фронт с различните организации на трудещите се, широки социалисти, БНЗ съюз и занаятчийския съюз, и се готвеше в предстоящата тогава изборна борба да нанесе поражение на превратаджийското правителство. БКП смяташе, че чрез изборната борба тогава и при съблюдаване на законите ще вземе властта по легален път. Правителството виждаше своята съдба, легалността го убиваше, то реши да скъса окончателно с нея и да провокира трудещите се маси на улицата на открита борба. Арести, побоища, безчинства, палежи, грабежи и масови избивания на невинни арестувани хора се извършиха. Хиляди са невинните избити, хиляди са обезчестените, разорените, осакатените от побоища, хиляди са и дo днес арестувани. Защо, за какво? Ясно защо, ясно за какво. Грехът на престъплението им бе, че не искали да дадат доверието си на едно противонародно правителство, грехът и престъплението им бе, че са искали да бъдат легални и че легалността убивала правителството. Те не знаеха, че правителството търси и провокира гражданската война. Не БКП изложи България. Изложи я и излага я и днес противонародното правителство. То и днес предизвиква трудещите се маси към гражданска война. То бие, интернира, убива, не позволява събрания, суспендира каквито и да било свободи. С това то наново излага България пред съседните страни, които знаят, че когато съседът гори, могат и тe дa пламнат.

БКП не се плаши от преследванията, гоненията и жертвите. Тя не за пръв път изпада в подобно положение. В такова положение тя е изпадала всякога, когато е заставала в трудни моменти на страната на трудещия се народ. Тя бе гонена, преследвана, нейните дейци избивани през двете катастрофални войни. Наричаха я предателска партия. Дойде време и час, когато целият български народ заяви, че само Комунистическата партия е защищавала широките трудещи се маси и нацията, като се е борила против войните. Сега партията ни е в същото положение. Hиe ще се борим в защита на българския народ против неговите народни потисници — „патриоти“. Hиe заявяваме, че в интереса на целия български народ искаме на мястото на превратаджийско „легалното“ правителство да дoйдe правителството на работниците и селяните. Това ще стане с борби. Нас не ни е страх от легалните борби, народът е за работническо-селско правителство, то неминуемо ще дойде. По кой път — това зависи най-вече от властта, от днешното правителство и от господствуващата класа.

Hиe очакваме от почитаемия Върховен касационен съд отхвърляне и оставяне без последствие предложението на министъра на правосъдието. Съдът няма да разтури една партия, която от 30 години учи трудещите се маси на политически живот и им дава политическо възпитание, която научи не само трудещите се маси как да образуват партия, как да управляват, как да се организират, как да се борят, как да уреждат своите конгреси, своите конференции и пр., но научи в тая област и буржоазните пapтии.

Хората, които на практика ежедневно заявяват, че легалността я убива, искат от Вас, г-да касационни съдии, да обявите Българската комунистическа партия за нелегална, защото отстоява жизнените интереси на трудещия се народ, защото всякога и навсякъде е с него, живее и диша с него, защото всякога и навсякъде защищава нацията, защото в „легалните борби“ на правителството нейните членове се избиваха „легално“ — „без присъди“.

Искат от Вас, г-да съдии, да обявите Българската комунистическа партия за нелегална тези, които като буря разнебитиха целия обществен и политически живот, унищожиха партията на селяните, искат унищожаването на партията на работниците, разнебитиха старите политически партии и с камшик, терор и беззакония управляват страната.

С почит

за Българската

комунистическа партия;

Д. Благоев

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук