ХРИСТО КАБАКЧИЕВ
(1878 – 1940 г.)
Един от видните дейци и ръководители на социалистическото движение и близък съратник на Димитър Благоев. С голям принос за утвърждаване на БРСДП (т.с.) като една от активните партии във Втория интернационал. Противник на въвличането на България във войните и радетел за създаване на Балканска федерация. След Първата световна война е един от видните теоретици на партията. От началото на 1923 г. Христо Кабакчиев е избран за политически секретар на ЦК на БКП, участва в подготовката на Септемврийското въстание. Съден и амнистиран през 1926 г., когато емигрира от България. В Москва работи в института „Маркс – Енгелс – Ленин“. До края на живота си се занимава с проблемите от историята на БКП и международното работническо и комунистическо движение.
1.Социалистическата сбирка
в Търново
В началото на 1891 год. Н. Габровски, уволнен от учителството, се върна в родния си град Търново, дето се установи да адвокатствува. Срещата ни тука положи началото на социалистическото движение. Най-напред Н. Габровски говореше за турянето начало на една „историческа партия“, но какво разбираше под нея и главно върху какви начала трябваше тя да се основава на първо време, не беше ясно. Скоро обаче се разбрахме, че въпросът е за основаването на една социалистическа партия.
Брошурата му: „Нравствената задача на интелигенцията“, неговата дейност в гимназиите между учениците от горните класове, като учител и социалист, преследванията от училищната власт за това, неговата дейност в София, в дружеството „Нов живот“, и най-сетне уволнението му от учителството – всичко това направи неговото име известно между младежта и интелигенцията. Преди да се върне в Търново, той се намираше в преписка или лично се бе срещал с по-видните дейци от сиромахомилската организация като К. Бозвелиев, Е. Дабев, С. Мутафов и други, които се бяха вече разочарували от Гулабчева.
В срещите ни в Търново се реши, че преди всичко ние трябва да отговорим на въпроса: Има ли почва за социализма в България? Още преди 1891 г. се пишеше във вестниците за пропадането на занаятите и земледелието, но през 1891 г. особено често се пишеше на тази тема както в правителствените, тъй и в опозиционните вестници. В същото време няколко учители от търговското училище в Свищов основаха списанието „Промишленост“. В него, като се признаваше пропадането на старите занаяти и първобитното земледелие, редакторите му проповядваха идеята за необходимостта от модерно индустриално развитие, от развитие на „народното производство“ и „народните производителни сили“. От друга страна, през 1891 година твърде много пишеха, особено правителствените вестници, за социализма и че за него нямало почва в България. Поради това стана необходимо да се излезе с един сборник от статии, в които да се изкажем за социализма, как го разбираме и дали има почва за него в България. Обаче приготвеният и турен под печат сборник не можа да види свят поради едно спречкване с печатаря Гулабчев. Предвид на това реши се да се издаде брошурата на Д. Братанов*: „Що е социализъм и има ли почва той у нас?“ и да се използува сп. „Ден“, което почна да излиза под редакторството на Я. Сакъзов в Шумен, за открита пропаганда на социалистическите идеи.
Обаче, предвид на това, че, от една страна, сборникът не можа да излезе, а, от друга, че в няколко места вече бяха се основали социалистически дружинки, стана необходимо да се свика една социалистическа сбирка, за да се обмисли по-нататъшната им дейност. По едно споразумение с основаните дружинки тази сбирка се свика в гр. Търново през Великденските празници, в 1891 г. Сбирката се състоеше от десетина делегати на социалистическите дружинки в Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък; тя държа своите заседания в търновските лозя на Габровски и, разбира се, тайно. Тази сбирка беше първото социалистическо събрание, в което се тури началото на социалистическото движение, на първата организация на социалистическите сили в България.
Главният въпрос, който трябваше да разреши първото социалистическо събрание, беше въпросът: да се излезе ли открито като социалистическа организация, ако се излезе, то и като каква организация да излезе? Търновци смятаха необходимо да се излезе открито, като една „социалдемократическа партия“, като подкрепяха своето мнение със съображението, че при откритото действие и като социалдемократическа партия ще се покаже на противниците, че социалистите не са такива, каквито си ги мислят и представляват, а на правителството, че те не съставляват някакво тайно, съзаклятническо дружество, а една партия самостоятелна, нямаща нищо общо с българските партии, следователно с това ще му се отнеме един от поводите за преследвания и ако пък ни преследва, ще се знае, че преследва за социалистическите идеи, а не като конспиративно дружество, на което може да приписва всевъзможни престъпления и дивотии. Към мнението на търновци се присъединиха дряновци и габровци. Обаче против него се обявиха, макар и нерешително, севлиевци и казанлъчане, К. Бозвелиев и С. Мутафов. Те, напротив, поддържаха, че не струва да се бърза да се излиза открито като организация, а още по-малко като „социалдемократическа партия“, защото подобно излизане като партия, и при това решително опозиционна, щяло да предизвика преследвания и по тоя начин щяло да се попречи на развитието на социалистическото движение.
Разискванията по този въпрос заеха най-голямата част от времето, което имаше на разположение сбирката, но окончателно решение по него не се взе. Предвид на това, че севлиевци и казанлъчане настояваха да се не бърза с излизането открито и да се обмисли въпросът по-добре, сбирката взе решение да се свика през лятото една втора, по-голяма сбирка, в която да се вземе окончателно решение. Също така се отложи и окончателното приемане проектоустава и проектопрограмата, представени от търновци на сбирката, като се реши до свикването на втората сбирка проектоуставът да служи за организационно ръководство на съществуващите дружинки и на ония, които ще се организират.
Между тези от принципиално значение въпроси сбирката имаше да реши и един въпрос от твърде деликатно естество. Сиромахомилството, както видяхме, се свърши с купуването на една печатница със средствата на сиромахомилската организация. Обаче Гулабчев присвои тази печатница. При това последният употреби всички средства, за да не може да види свят печатаният в тази печатница социалистически сборник, в който се проповядваха възгледи, тъкмо обратни на ония, които той проповядваше и които, макар и не съвсем открито, вече се критикуваха. От друга страна, за купуването на сиромахомилската печатница, самовластен господар на която стана Гулабчев, най-много средства бяха вложили казанлъчане и габровци и изобщо печатницата се е смятала за обща, а не частно дело. Предвид на всичко това сбирката реши да поиска сметка за нея и предаването £ на социалистическата организация. За тази цел тя избра една тричленна комисия, която от името на сбирката да поиска сметка и предаването на самата печатница и да докладва за направеното пред идущата втора сбирка. Разбира се, че Гулабчев отказа да дава сметка и да предаде печатницата, като се мотивира, че в нея имат участие не само казанлъчане и габровци, а и други частни лица, пред които той бил отговорен.
С това първото социалистическо събрание свърши своята работа, като пожела, щото да се развие по-голяма дейност за основаването на социалистически дружини навсякъде, дето делегатите имаха познати и съчувственици на „новото движение“, та бъдещата сбирка да бъде по-многолюдна. Тази сбирка се реши да се свика на 20 юли в Балкана, в местността Бузлуджа, и е известна под името Бузлуджански конгрес.
2. Конгресът на Бузлуджа
Ако търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови „нравствени задачи“ като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му. Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание, в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България – Н. Габровски, Ев. Дабев, Т. Постомпиров, С. Мутафов, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Ст. Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и Дряново. Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него характер наистина на един учредителен конгрес и в този смисъл може да се нарече Първи социалистически конгрес.
На 19 юли вечерта под вековни високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Ст. Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора глава до глава тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутрин на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания, а тайните събрания можеха лесно да се обвинят в комплотиране против „държавата“, т. е. против тогавашния режим. Страхът от преследвания караше социалистите да крият своите първи социалистически събрания; социалистическото движение не беше още добило право на гражданство. На 20 юли на Бузлуджа се събираше тогава множество народ и от най-далечни места на България и особено то беше станало място за екскурзии в този ден за мнозина от новата генерация на интелигенцията, учители и чиновници, почитатели на нашите революционери, паднали за свободата на България. Мислеше се, че този ден на Бузлуджа е най-безопасен за един социалистически конгрес, колкото многолюден и да е той. И действително конгресът мина съвсем незабелязан.
Бузлуджанският конгрес имаше да реши въпросите, които се подигнаха в търновската сбирка и останаха да се обмислят и да се вземе окончателно решение. Преди всичко тука трябваше окончателно да се реши въпросът да се излезе ли открито като социалистическа организация и как. И тука се яви същото разделение на мненията, както и в търновската сбирка. Казанлъчане и севлиевци изтъкваха същите страхове от излизането открито и особено като социалдемократическа партия. Трябва да се забележи, че те както в Търново, тъй и на Бузлуджа не противопоставиха никакви принципиални аргументи против мнението на търновци, поддържано и от другите дружини. Единственият им аргумент се заключаваше в страха от преследвания и смазването на социалистическото движение още в самото му начало. Възпитани в конспиративната сиромахомилска организация, не им беше лесно да се отърват от нейното влияние. Тогава те нямаха ония аргументи против излизането като партия, които идната 1892 година под влиянието на покойния Слави Балабанов те противопоставяха и които станаха причина за първото разцепване на социалистическите сили в България. Прочее техните аргументи тогава против излизането като социалдемократическа партия не бяха убедителни; те сами се съмняваха в тяхната действителност. Подир подробните обяснения, направени от търновци пред конгреса, последният единодушно реши на организацията да се даде името: „Българска социалдемократическа партия“, която излиза със свой седмичен орган и с една „Социалдемократическа библиoтeкa“ за пропаганда идеите на научния социализъм и за агитация в името на програмните искания на Българската социалдемократическа партия. Решението всъщност беше категорично спрямо излизането със „Социалдемократическа библиотека“, първият номер на която се реши да бъде брошурата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Колкото до седмичния орган на Българската социалдемократическа партия, решението не беше категорично, а само по принцип, като при това конгресът реши, щото сп. „Ден“ да се използува за социалистическа пропаганда.
След това решение конгресът пристъпи към проектоустава и проектопрограмата. Организационният устав на партията беше същият, с малко изменения, който по-сетне биде обнародван в органа на партията, в. „Работник“, а програмата беше оная на Белгийската работническа партия, приспособена към българските условия, но от извънредния партиен конгрес в Търново тя биде съвсем изоставена и изработена нова, по образеца на оная на германската социалдемократическа партия, която с някои изменения беше същата, каквато е и днешната програма. След разрешението на главния въпрос от дневния ред на конгреса приемането на устава и програмата не отнеха много време. Оставаше практиката да покаже доколко са приложими те в живота и какви недостатъци ще покаже той в тях. С приемането им работата на конгреса беше привършена; оставаше му да изслуша доклада на комисията, избрана от търновската сбирка за преглеждане сметките на Гулабчева и изискване от него да предаде печатницата на новата организация. След изслушването на доклада конгресът реши да се предостави да се разправят с Гулабчев заинтересованите в печатницата другари и с това той се обяви за закрит на 20 юли по обед.