ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
(18 юни 1882 — 2 юли 1949 г.)
е най-известният по света български комунистически деец. Член е на социалдемократическото движение, а като печатарски работник и на профсъюзното движение от 1902 г. Участва в ръководствата им от 1909 г. Избиран е за депутат в 16-19 ОНС (1913-1923). Противопоставя се на участието на България в Първата световна война, заради което през 1918 г. лежи в затвора. Той е един от ръководителите на голямата Транспортна стачка от 1919-1920 г., потушена със сила от правителството на Александър Стамболийски. Делегат е на III и IV конгрес на Комунистическия интернационал през 1921 и 1922 г. Организира Септемврийското въстание от 1923 г., заради което през 1926 г. задочно е осъден на смърт. След въстанието емигрира и организира задгранично ръководство на БКП в Австрия, а по-късно в Москва. На V конгрес на Коминтерна през 1924 г. е избран в ръководството му. На 9 март 1933 г. е арестуван в Берлин и обвинен в подпалването на Райхстага. По време на процеса, проведен в Лайпциг, той се защитава сам, като предизвиква симпатии и подкрепа по цял свят. Получава оправдателна присъда, но тъй като е лишен от българско поданство, приема съветско гражданство и живее дълги години в Москва. На VII конгрес на Коминтерна през 1935 г. чете основен доклад, в който развива новата тактика за единни и народни антифашистки фронтове. Избран е за генерален секретар на Коминтерна и остава такъв до саморазпускането на организацията през 1943 г. През Втората световна война направлява дейността на БКП от Москва, като съдейства за създаването на ОФ. В България се завръща през ноември 1945 г. и ръководи борбата на БКП за пълно овладяване на властта. От края на 1946 г. е министър-председател и генерален секретар на БКП до смъртта си през 1949 г. Тялото му е запазено в специално построен мавзолей в центъра на София до август 1990 г., когато е погребано. Мавзолеят е разрушен през август 1999 г.
Политически отчет на ЦК на БРП (к)
пред V конгрес на партията
(19 декември 1948 г.)
Както знаете, в стопанската област пред народната власт стоеше непосредствената задача да поправи разрушенията и отстрани разстройствата, причинени на народното стопанство от войната и германското ограбване, и да подготви почвата за по-нататъшното бързо стопанско развитие на страната по пътя на социализма.
В индустрията задачата за възстановяване беше успешно разрешена още през двегодишния държавен народностопански план. През 1948 г. индустрията надхвърли със 75% довоенната продукция. Особено силен тласък за развитието на индустрията даде национализацията, която създаде възможност да се пристъпи към социалистическа реконструкция на индустрията, към уедряване на индустриалните предприятия и централизиране на производството в смисъл на обединяването му по отделни клонове и съсредоточаването му в най-добрите производствени единици.
В селското стопанство възстановителният процес още не е напълно завършен главно поради трите последователни сушави години след войната. Изостават някои отрасли на животновъдството и растениевъдството. Но и тук едновременно с работата по достигане и надминаване довоенното равнище във всички отрасли на селското стопанство се пристъпи към неговата социалистическа реконструкция чрез създаването на едри кооперативни и държавни земеделски стопанства. Трудовите кооперативни и земеделски стопанства са вече една стабилизирана нова форма на селското стопанство, която единствено е в състояние при помощта на машинно-тракторните станции да машинизира и модернизира нашето земеделие, да подобри благосъстоянието на селското население и да насочи селското стопанство към социализма.
В последно време настъпи един благоприятен прелом в средата на средните селяни към трудовокооперативните земеделски стопанства и броят на тия стопанства непрекъснато се увеличава. Задачата сега е тия стопанства, при строгото спазване принципа на доброволното участие в тях, да се укрепват, заздравяват, умножават и служат за пример при по-нататъшното създаване на трудовокооперативни земеделски стопанства.
Народният доход през 1948 година вече надминава с 10 на сто довоенното равнище главно поради успехите на национализираната индустрия. При това благодарение отнемането на индустриалните предприятия, банките и едрата търговия от буржоазията и ликвидирането на едрото земевладение и на крупната градска покрита недвижима собственост, с което се премахнаха големите експлоататорски доходи, народният доход днес е много по-справедливо разпределен.
Но задачата не се изчерпва само с реконструкцията на онова, което вече съществува в народното стопанство. Необходимо е още ускорено ново развитие на производителните сили на нашата страна за бързото премахване на нейната икономическа изостаналост и за превръщането £ в кратък срок в развита промишлено-земеделска страна. Както вече съм казвал и друг път, необходимо е чрез индустриализация и електрификация на страната и машинизиране на земеделието да се постигне за 15—20 години онова, което други страни при други условия са постигнали за цяло столетие.
За тази цел е необходимо създаването на мощно енергетично стопанство чрез използване на водните и топливните източници на страната, бързо развитие на минното дело, изграждане на собствена металургия и достатъчно развита машиностроителна и друга тежка индустрия, както и развитие, модернизиране и уедряване на леката промишленост. Необходимо е също така усилване на селското стопанство чрез поставяне в негово разположение на мощен парк от едри земеделски машини и преди всичко трактори, увеличаване добива на почвата чрез подобрена агротехника, оросяване, електрифициране и широко използване на изкуствени торове.
Основната линия, по която трябва да се развива нашата индустрия, е линията на системно понижаване себестойността, поевтиняване на промишлената продукция, линията на системно снижаване на фабричните цени на промишлените стоки. Това е оня широк друм, по който трябва да върви индустрията, ако искаме тя да се развива и крепне, да води подире си селското стопанство, да ускори изграждане основите на нашата социалистическа икономика.
Национализираната индустрия, развивайки се по законите на разширеното социалистическо възпроизводство, т. е. увеличавайки ежегодно производството и изграждайки нови предприятия, ще предявява все по-големи искания за храни и селскостопански суровини. Растящите нужди на промишлеността, на градското население, на армията не могат да бъдат успешно задоволени от индивидуалното, дребностоково и малкопроизводително селско стопанство. Това поставя ребром въпроса за социалистическата реконструкция на селското стопанство едновременно със социалистическата реконструкция и развитието на индустрията. Не може дълго време да се гради народнодемократичната власт и социалистическото строителство върху две различни основи — върху основата на едрата и обединената социалистическа промишленост и върху основата на разпокъсаното и назаднало дребностоково селско стопанство. Трябва постепенно, но системно и упорито да се прехвърли селското стопанство върху нова техническа база — върху базата на едрото производство по пътя на кооперирането на индивидуалните селски стопанства и тяхното обединяване в едри машинизирани трудовокооперативни земеделски стопанства. Затова петгодишният държавен народностопански план поставя задачата числото на обединените в трудовокооперативните земеделски стопанства селски стопани да стигне в предстоящите пет години до 60 на сто. И тази задача е напълно осъществима, като се имат предвид досегашните успехи в развитието на ТКЗС.
В своето стопанско изграждане по пътя на социализма нашият народ ще разчита преди всичко на своите собствени сили и на ресурсите на своята страна — на своя труд, спестовност и на икономическото и целесъобразно използване на своите средства и възможности. Режимът на максимална икономия трябва да бъде постоянна и ежедневна грижа на всеки стопанин и държавен ръководител, на всеки работник и селянин в нашата Народна република и преди всичко на всеки комунист. Но нашият народ е щастлив, че може да разчита също така на щедрата братска помощ на великата страна на социализма — Съветския съюз, и на тясното планомерно сътрудничество с другите страни на народната демокрация, което ще му спести много труд и много усилия и ще ускори неговото развитие.
Като всеки добър стопанин, ние не ще изядем всичко, което произвеждаме, а ще отделяме една част от народния доход за ново развитие на народното стопанство — за изграждане на нови фабрики и заводи, нови машинно-тракторни станции, за нов подем на производителните сили в промишлеността и селското стопанство. Постъпвайки по тоя начин, ние ще можем да осигурим както постепенното и неотклонно подобрение бита на трудещите се, едно все по-пълно задоволяване на растящите нужди на населението от града и селото и повдигане на неговото материално и културно равнище, но и ще можем да обезпечим бързото стопанско развитие на нашата страна, което е залогът за успешното благоденствие на нашия трудов народ, на нашите деца.
Ние можем със задоволство да констатираме, че въпреки трудностите, които се срещнаха при събирането на храните и които още не са напълно преодолени, прехраната на нашия народ до нова реколта при увеличените дажби е напълно осигурена. (Ръкопляскания.) Огромното мнозинство от трудещите се селяни изпълни честно и с готовност своите задължения към държава и народ. Само една незначителна прослойка, предимно от кулашките среди и от средите на бившата реакционна опозиция, някои от които са се прикрили и в Отечествения фронт, се опита да саботира и спекулира с хляба на народа. Съпротивата на тая реакционна прослойка обаче ще бъде решително сломена.
Новата система за задължително предаване селскостопански произведения на държавата, която е възприета от правителството и която ще бъде още усъвършенствувана въз основа на досегашния опит, оставяйки свободна продажбата на излишъците, разпределя по-справедливо задълженията между селските производители съобразно размера на техните земи и техните възможности и поощрява грижите на селските стопани за по-добра обработка на земята и по-големи добиви. Продавайки на държавата по нормирани цени част от своите произведения, селските производители получават и ще получават също по нормирани цени във все по-растящо количество необходимите им индустриални произведения.
С цялата своя политика на цените държавата се стреми да установи едно сравнително твърдо и справедливо съотношение между цените на разните стоки, за да може отделният производител да знае какво ще може да купи днес и утре, и вдругиден срещу своето производство. Не бива да се допуска повтарянето на онова положение, което се създаде след Първата световна война, когато годините на високи цени на селскостопанските произведения се смениха с катастрофално падане на цените през следващите години, което доведе до масово разорение на селските производители. Системното повишаване производителността на труда в индустрията и селското стопанство ще има за резултат постепенното снижаване на цените на индустриалните и селскостопанските произведения, всеобщо поевтиняване на живота и затвърдяване на лева.
Снабдяването на населението с продукти от първа необходимост през последните месеци направи нова крачка напред. Но ние все още не сме в състояние да задоволим изцяло всички нужди. Нам са необходими две-три добри реколти поред, за да можем да задоволим напълно порасналите нужди и увеличената консумативна способност на трудещите се и да премахнем купонната система. Затова е необходимо да се положат всички усилия за изпълнение на посевния план, за максимално увеличаване добива от земята. А докато стане възможно премахването на купонната система, разпределението ще трябва да се върши не по принципа на уравниловката, т. е. на всички по равно, а съобразно количеството и важността на положения труд. Ще трябва да бъдат лишени от всякакво снабдяване по нормирани цени паразитните, безделнически и експлоататорски елементи. (Ръкопляскания. Възгласи: „Вярно!“) Ще трябва да бъде осигурено редовното и достатъчното снабдяване на решаващите категории работници и трудещи се, от които зависи изпълнението и преизпълнението на стопанските планове. „Всекиму според труда“ — това е и справедливо, и стопански целесъобразно. А на всекиго се осигурява възможност да се труди повече и по-добре и следователно да получава повече.
Успешното разрешение на основната стопанска задача — изпълнението на петгодишния държавен стопански план — ще изисква усилията и ентусиазма на целия наш трудещ се народ. Изключително важна роля в това отношение ще има да изиграят работническите професионални съюзи. Под тяхно ръководство ударничеството и социалистическото съревнование ще трябва да станат всеобщ и повсеместен метод на работа и да обхванат и работници, и селяни, мъже и жени, и млади, и стари. И у нас трудът ще трябва да става все повече дело на чест, на доблест и геройство. (Ръкопляскания.) Страната ще трябва да познава своите първенци и герои на труда, изобретателите, рационализаторите, новаторите, даровитите и предани труженици на умствения и физическия труд, които увеличават стопанската и културната сила на нашия народ и умножават народното богатство. Тя трябва да ги тачи като свои най-добри и най-достойни синове и дъщери. В нова България мястото на всеки един от нас ще се определя не от името и от произхода му, не от приказките му, нито от мнението, което той има за себе си, а изключително от неговия труд (Ръкопляскания, възгласи: „Браво!“, „Вярно!“), от онова, което той допринася на дело за стопанския, културния и обществения напредък на своя народ. (Бурни ръкопляскания.)
В това отношение не може да има у нас никакъв друг критерий. (Бурни ръкопляскания, оживление в залата.)
Широкият размах на строителството в нашата страна във всичките области на народното стопанство изисква създаване на цяла армия от строителни работници и работнички, инженери и техници, както и снабдяването им със съвременна строителна техника. Цялата страна с възхищение следи трудовите подвизи на нашата бригадирска и трудовашка младеж. Много от нашите крупни строителства ще носят гордото и почетно име „младежко строителство“. Продължавайки да използваме широко бригадирския и трудовашкия труд, както и труда на местните бригади, ние в същото време трябва все повече да умножаваме армията на постоянни строителни работници, работнички, майстори и ентусиасти на своето дело, въоръжени с постиженията на съвременната строителна техника. Професията на строителите трябва да стане една от най-почетните професии в нова България. (Бурни ръкопляскания.)
Новите кадри на нашето растящо и развиващо се стопанство ние ще черпим както от средата на оная част от селското население, което не намира достатъчно приложение на своя труд в селското стопанство, така и от средата на жените-домакини, чийто труд се използва съвършено нерационално в отделното индивидуално домакинство. Ние не можем да станем заможен народ и да повишим значително нашето жизнено равнище, докато една голяма част от народния труд се пилее непроизводително или се използва непълно през значителна част от годината. В новите строежи и новите промишлени предприятия ще намери приложение трудът на голям брой полубезработни в града и селото. Изграждането на все повече детски домове и ясли, на обществени столове и перални ще облекчи домакинския труд и ще даде възможност на много домакини да потърсят по-разумно и общественополезно използване на своя труд и своите способности. (Ръкопляскания.) Чрез безплатни курсове и школи ние пристъпихме вече към подготовката на свои трудови резерви, т. е. на квалифицирани индустриални и строителни работници и работнички из средата на работническата и селската младеж. И това важно дело трябва да продължи с особена енергия и твърдост.
Както казах, нашата страна вече е тръгнала по пътя на социалистическото развитие. Налице са главните фактори за изграждане на социализма у нас. Това са: народнодемократичната власт, съюзът на пролетариата със селяните при ръководната роля на пролетариата в този съюз, едрото промишлено производство в ръцете на народнодемократичната държава, бързото развитие на производителните сили чрез ново стопанско строителство, кооперацията и преди всичко трудовокооперативните земеделски стопанства и трудовопроизводителните занаятчийски кооперации. Особено важен фактор в това отношение е активната братска помощ на СССР и тясното стопанско сътрудничество със страните на народната демокрация, с което се обезпечава и ускорява в голяма степен социалистическото развитие на нашата страна.
През първата петилетка ние можем да си поставим задачата да положим основите на социализма както в промишлеността, така и в селското стопанство. Разрешаването на тая именно задача цели първият петгодишен държавен народностопански план. Върху тия основи през следващите две-три петилетки ще бъде изградена самата сграда на социализма, ще бъде създадено социалистическо общество у нас. (Бурни ръкопляскания.)
Главните наши задачи за изграждане икономическите и културните основи на социализма у нас могат да бъдат формулирани по следния начин:
1. Напрежение на всички сили и ресурси за успешното изпълнение на петгодишния държавен народностопански план;
2. Довеждане докрай превръщането на средствата за производство и размяна в собственост на Народната република, т. е. в обща собственост на всички трудещи се; премахване на всякакви нетрудови доходи, провеждане на принципа: „Който не работи, не трябва да яде“ (Бурни ръкопляскания);
3. Обединение на цялата стопанска дейност на страната по единен общодържавен стопански план; провеждане на най-строг режим на икономии в материали, средства, продоволствени и други ресурси;
4. Усилено изучаване на нашите природни богатства, откриване на свой нефт, създаване собствена металургия за черни и цветни метали;
5. Ликвидиране на несъответствието между производството на електрическа енергия и нуждите на индустрията и земеделието от такава енергия чрез изграждане на мощни електроцентрали и разширение добива на въглища от съществуващите и нови каменовъглени басейни; използване на нискокачествените въглища за производство на електроенергия;
6. Използване пълната мощност на леката индустрия чрез работа на две и три смени, нейната рационализация и реконструкция, ликвидиране несъответствието между свързаните помежду си нейни клонове — за пълно задоволяване нуждите на населението от нейната продукция;
7. Подобряване съотношението между тежката и леката индустрия в полза на първата чрез развитие на електродобива, добива на въглища и руди, металургията, машиностроенето, химическата, каучуковата и други индустрии, за да се увеличи благосъстоянието на народа и намали зависимостта на нашето народно стопанство от вноса;
8. Максимално производство у нас на суровини за нашата индустрия чрез разширяване площта на индустриалните култури, подобряване на животновъдството и засилено експлоатиране на подземните богатства;
9. Основна реконструкция на селското стопанство върху базата на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, с високи добиви и висока стокова продукция, за обезпечаване растящите нужди на населението, на индустрията и на износа;
10. Разрешаване върху тая база веднъж завинаги на хлебния проблем у нас; обезпечаване на устойчиви и обилни реколти чрез модерно машинно обработване на земята, употреба на изкуствени торове, създаване на лесозащитни пояси, напояване;
11. Развитие на високопродуктивно животновъдство, на първо място свиневъдство и птицевъдство, увеличаване площта на фуражните култури, въвеждане на тревополната система;
12. Залесяване на всички площи, подлежащи на залесяване, укрепяване на пороищата, правилно отглеждане и експлоатация на горите — за подобряване климата на страната и пo-пълно задоволяване растящите нужди от дървен строителен материал; модернизиране на горската експлоатация, пълно използване годишния прираст на горите; създаване на високопланинско земеделие (лен, картофи и др.) и скотовъдство (облагородяване на високопланинските пасища);
13. Развитие на риболова навътре в морето и по Дунава, зарибяване на реките и изкуствените водоеми;
14. Създаване на удобни и бързи средства за съобщение чрез доразвиване и електрифициране на жп транспорт, изграждане на гъста мрежа от добре поддържани шосейни пътища, развитие на автомобилния и въздушния транспорт;
15. Издигане на материалното и културното равнище на работниците, трудещите се селяни и трудовата интелигенция; подобряване снабдяването на населението с предмети от първа необходимост;
16. Разширяване и укрепване на държавната и кооперативната търговия, създаване на крепък апарат на изкупуване на селскостопанските излишъци, за по-пълно обслужване на обмяната между града и селото;
17. Създаване на нова, социалистическа трудова дисциплина чрез превъзпитание на масите, развиване на ударничеството и социалистическото съревнование, като се въвлекат в него всички работници и трудещи се.
Изпълнението на стопанските задачи е най-тясно свързано, другари и другарки, с издигане на културното и идеологическото равнище на българския народ. Затова е нужно да се положат особени грижи за културното издигане и идейно-политическото възпитание на трудещите се маси от градове и села и на трудовата интелигенция в социалистически дух.
Ние трябва да имаме винаги пред очи, че работата и борбата на културния и идеологическия фронт е от първостепенно значение за изкореняване на гнилото наследство, получено от капитализма, за преодоляване на бюрократизма, разточителството и паразитизма, за увеличаване производителността на труда, за изпълнение на петгодишния стопански план и изобщо за успешното движение на нашата страна по пътя на социализма.
В резултат на това развитие нашата страна ще може в течение на няколко петилетки да се превърне от страна назаднала, аграрна, в страна развита, промишлено-земеделска. А това значи, че при максималното увеличение на добива от селското стопанство ние ще имаме значително по-бързо развитие на промишлеността, което ще увеличи в огромна степен богатството и благосъстоянието на нашата страна и ще обезпечи нейната икономическа самостоятелност от империализма и нейната отбранителна способност.
И това развитие ще бъде социалистическо. Ще бъдат ликвидирани икономически и последните остатъци от експлоататорските класи в града — градската буржоазия. Трудовото занаятчийство ще се обедини в трудовопроизводителни занаятчийски кооперации. Селската буржоазия (кулачеството) ще бъде все повече ограничавана и изтиквана от нейните икономически позиции на експлоататор на трудещите се селски маси, докато развитието на трудовокооперативните земеделски стопанства не подготви условията и за нейното окончателно ликвидиране. Антагонистическите класи ще изчезнат и обществото ще се състои от работници, селски труженици и трудова интелигенция, интересите на които не са противоречиви и които с дружни сили ще доведат нашата страна до социализма и след това до комунизма. (Ръкопляскания.)
Досегашният наш, макар и още недостатъчен опит ясно показва, че и българската работническа класа не само се въодушевява от желанието, но и проявява нужната решителност и способност да следва твърдо примера на своите съветски братя под ръководството на Българската комунистическа партия. (Бурни ръкопляскания. Възгласи: „Вярно!“, „Браво!“.)
Социалистическото развитие на нашата страна е предпоставка за разрешаването и на нашата народностна проблема. В близките петилетки българският народ ще стигне чрез увеличение на раждаемостта и намаление на детската смъртност до 10 млн. души. (Бурни ръкопляскания.) Така нашият народ ще се утвърди окончателно като здрава, жизнеспособна нация, изграждаща своя култура, национална по форма и социалистическа по съдържание, и даваща своя принос в съкровищницата на общочовешката култура. (Ръкопляскания.)
Съчинения, т. 14, с. 225—340
Печата се със съкращение