ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ И ЗАДАЧИТЕ НА ПАРТИЯТА

0
235

ТРАЙЧО КОСТОВ
(1897 – 1949 г.)

Свързва се отрано със социалистическото движение. След Септемврийското въстание е привлечен в апарата на ЦК на БКП. Съден за комунистическа дейност. Няколко пъти емигрира в СССР, където работи в Коминтерна, а по време на пребиваването си в България е в ръководството на БКП и е интерниран многократно. Като секретар на ЦК е един  инициаторите и ръководителите на въоръжената съпротива в България (1941 – 1944). От март 1945 е избран за първи секретар на ЦК на БРП (к). Разгръща широка дейност за организационното укрепване на партията след 9 септември. Осъден на смърт при чистка в БКП след показен политически процес през 1949.

 

Доклад,
изнесен пред VIII разширен пленум на ЦК на БРП(к), състоял се на
27, 28 февруари и 1 март 1945 г.

Другари! Осмият разширен пленум на ЦК се свиква девет години след Шестия, който се състоя в началото на 1936 г., и четири години след Седмия, който стана в началото на 1941 година. Последното десетилетие от развитието на нашата партия е пълно с драматични и във висша степен важни събития. Първите години от това десетилетие се ознаменуваха с окончателната и безвъзвратна победа над „лявото“ сектантство, което в продължение на цял един период беше господствувало в партията и £ беше нанесло страшни злини, разгаряйки фракционна борба в партията и отслабвайки нейните връзки с масите. Лайпцигският процес в 1933 г., който даде сигнала за борбата срещу фашизма на международна почва, беше повратен пункт в развитието и на нашата партия. След Лайпцигския процес др. Димитров зае мястото си на безспорен и любим водач на българското революционно работническо движение.

Аз се ползвам от случая да напомня, че днес, 27 февруари, е годишнина от освобождението на др. Георги Димитров от лапите на фашистките убийци. По този случай аз предлагам на нашия пленум да изпратим специална приветствена телеграма до др. Георги Димитров.

През първата фаза на световната война, до 22 юни 1941 г., нашата партия поддържаше политиката на неутралитет, на държане България настрана от империалистическата война, като се търси подкрепа в Съветския съюз. Тази позиция отговаряше на тогавашното международно положение, тъй като Съветският съюз, след като беше положил безуспешно всички усилия да  се  споразумее с правителствата на Англия и Франция за една политика на колективна безопасност срещу растящата угроза от Хитлеровата агресия, беше сключил пакт за ненападение с Германия и по този начин можа да остане настрана от войната през първите две години след нейното избухване. Партията подкрепи с всички сили  предложеното от съветското правителство чрез Соболев сключване на Пакт за прия­телство и взаимна помощ между България и Съветския съюз и разгърна в негова полза небивало по своята ширина народно движение. Тя протестира най-енергично срещу отхвърлянето на Соболевото предложение от страна на правителството на Филов, както и против присъединяването на България към Тройния пакт и допускането на германски войски на българска територия, за да се нанесе оттук предателски удар в гърба на борещите се за своята свобода югославски и гръцки народ. А когато на 22 юни 1941 г. Хитлер наруши вероломно Пакта за ненападение със СССР и започна нахлуването на германските войски в съветска територия, което придаде на войната нов характер, нашата партия застана решително на страната на Съветския съюз и неговата справедлива отечествена война и против германските завое­ватели. И тъй като последните използваха България като плацдарм във войната срещу СССР, нашата партия възприе незабавно курс на борба за възстановяване свободата и независимостта на България, погазени от германските окупатори, и на активна помощ на Червената  армия чрез организиране на саботажи и диверсии срещу германците на българска територия, курс на подготвяне на партията и българския народ за решителна въоръжена

партизанска борба
срещу немските окупатори

Не може да се каже, че този курс се провеждаше много успешно, особено на първо време. Той се натъкваше на цяла редица пречки и от обективен, и от субективен характер. Съществуваха редица неблагоприятни обективни обстоятелства, които затрудняваха нашата борба. Първо, немците бяха влезли в нашата страна като „съюзници“ след присъединяването на България към Тристранния пакт. Те позволиха да бъдат окупирани от българска войска Македония и Тракия и по такъв начин дадоха възможност на фашистите да разгърнат широка агитация около т. нар. безкръвно осъществяване на нацио­налните идеали на България. На първо време немците се държаха доста прилично към населението, плащаха, каквото вземаха от него. Техните военни успехи им придаваха ореола на непобедимост. Гьобелсовата агентура беше разгърнала широка и добре организирана агитация и пропаганда. Към това трябва да се добави терорът на властта, който свирепствуваше с всички сили.

Нашият курс обаче и в самата партия се натъкваше на съпротива от страна на известна част от партийните кадри. Някои другари казваха, че при този курс партията рискувала да се откъсне от масите и цялата тежест на борбата да легне само върху нейния гръб. Те препоръчваха партията да изчака с решителните действия, докато се набележи поврат в хода на войната. Трябваше да се проведе голяма борба вътре в партията, за да се преодолеят тия настрое­ния, явяващи се израз на пасивност, на свиване пред трудностите и опасностите на борбата. Освен това, оказа се, че организацията на диверсионните актове не е тъй лесна работа. Трябваше да се доставят взривни материали и после трябваше умение да се манипулира с тия материали. А такова умение ние нямахме, за такава работа ние не се бяхме готвили.

Благодарение на всички тези причини организирането на вътрешното движение на съпротива в нашата страна до известна степен оставаше назад в сравнение, да речем, с Югославия и Гърция. Някои другари са склонни да обяснят това наше изоставане с опортюнистичната пасивност на нашата партия като цяло. Че такива настроения на пасивност и огъване у известна част от нашите кадри съществуваха и че те оказваха немалко влияние върху хода на борбата — това е безспорно. Но нашата партия, като цяло, водеше решителна борба срещу тия настроения и не позволи те да повлияят върху нейния курс. През този период нашата партия работеше много, тя даде много жертви: затворите бяха препълнени с комунисти, издигнаха се първите бесилки. Очевидно е, че обяснението за сравнителното изоставане на съпротивителното движение у нас би било непълно, ако не се вземе под внимание и разликата в обективната обстановка. Докато в Югославия и Гърция обстановката беше съвършено ясна, докато там за всеки гражданин беше очевидно, че врагът това е немският поробител и освен това целият стар апарат на властта беше разрушен, у нас обстановката не беше така ясна, а апаратът на фашистката власт беше напълно запазен. Необходимо беше поради това да се проведе голяма разяснителна работа всред масите на българския народ, за да се преодолеят всички тези пречки. Необходимо беше известно време, за да могат немските „съюзници“ да се разобличат като окупанти, които безцеремонно се месят във вътрешните работи на страната, като грабители, които изсмукват всички жизнени сокове на страната и желаят да я превърнат в аграрен придатък на Хитлерова Германия. Необходимо беше известно време, за да стане ясно на всички, че България не само не е осъществила своите „национални идеали“, но сама в значителна степен се е превърнала в германска колония.

Обратът в хода на нашата борба настъпи след Сталинградските дни, когато на цял свят стана ясно, че немската армия не само не е непобедима, но непременно ще бъде бита. Поражението на немските войски под Сталинград повдигна духа на народа. Започна се по-успешно разгръщане на партизанските отряди и партизанските действия. През 1943 и особено през 1944 г. се разви у нас силно партизанско движение почти във всички области на страната, за размерите на което може да се съди между другото по това, че властта не беше в състояние да се справи с него само с помощта на полицията, а трябваше да организира специална жандармерия и след това да хвърли за неговото разгромяване цялата българска армия. В тази борба против партизанското движение у нас българските фашисти прилагаха същите методи, с които те се бореха против партизанското движение в Югославия и Гърция.[…] Постепенно отделните партизански отряди се обединиха в единна националноосвободителна въстаническа армия начело със свой щаб. Започнаха истински сражения между партизанските отряди и войсковите части. В тези сражения нашите партизани дадоха много и скъпи жертви, но партизанското движение не можа да бъде разгромено. Нека почетем, другари, паметта на всички паднали в борбата бойци против фашизма.

Едновременно с въоръжената партизанска дейност, която изигра главната, решаващата роля в борбата против германския фашизъм и неговата българска агентура, се водеше и

политическа борба против фашизма

За политическото ръководство на тая борба бе създаден Отечест­веният фронт, който сплотяваше прогресивните демократични сили на нашия народ. Идеята за Отечествения фронт, дадена от др. Димитров още в 1942 г. и подета от нашата партия, намери широк прием сред масите на българския народ, тъй като тя отговаряше на техните настроения и на нуждите на борбата против фашизма. Беше изработена платформата на Отечествения фронт, съдържаща демократически искания. Ние употребихме много усилия, за да сплотим около тази платформа всички демократически, антифашистки сили в страната, но това не ни се удаде напълно. Дясната буржоазна опозиция се колебаеше през всичкото време. Водачите на тази опозиция (Мушанов, Буров, Гичев, Пастухов) заявяваха на думи, че били уж съгласни с платформата на Отечествения фронт, но по никой начин не искаха да се съгласят с партизанските методи на борба. В действителност те не искаха да скъсат с царя, бояха се от движението на масите и от това, да не би да се усили влиянието на СССР, придържаха се към изчаквателната тактика. Работата стигна дотам, че, както е известно, една седмица преди 9 септември тази дясна буржоазна опозиция създаде свое правителство — без Отечествения фронт и против него. А на 9 септември дясната буржоазна опозиция се оказа на другата страна на барикадата.

Около платформата на Отечествения фронт се сплотиха плад­ненското крило от Земеделския съюз, политическият кръг „Звено“, левицата от Социалистическата партия и някои независими интелигенти. И въпреки колебанията на някои от тия среди вече към началото на 1944 г. Отечественият фронт действуваше като оформена политическа сила. Той издаваше свой нелегален вестник, позиви, водеше преговори с другите партии и с официалната власт.

Големите успехи на Червената армия в Румъния през лятото на 1944 г. и достигането от войските на маршал Толбухин на добруджанската граница ускориха хода на събитията в България. Отечественият фронт имаше вече на кого да се опре и той пристъпи към подготовка на решителния удар. Вътре във фашисткия лагер започнаха сериозни колебания, неувереност, смущение. Със старите методи фашистите вече не можеха да провеждат своята политика. Те започнаха да маневрират. Дойде на власт правителството на най-големия демагог, Багрянов, който правеше мили очи на селяните, стараейки се да се представи за техен приятел, а след това правителството на Муравиев от десните опозиционни партии. Тези правителства си даваха вид, че ще правят уж поврат в политиката: те провъзгласиха политиката на „пълен неутралитет“ и вътрешно „помирение“. В един момент, когато настъплението на Червената армия в Румъния заплашваше с отрязване германските войски на Балканите, политиката на „неутралитет“, провъзгласена от Багрянов и продължена от Муравиев, не означаваше всъщност нищо друго освен помагане на германците да печелят време и да се измъкнат от трудното положение, в което бяха изпаднали. А „вътрешното помирение“ не пречеше на Багрянов и Вергил Димов да продължават избиванията на партизаните и техните помагачи и да стрелят срещу мирните работнически демонстрации. Работата стигна дотам, че Съветският съюз, изгубил търпение, разобличи маневрите на тази прикрита немска агентура и на 5 септември  обяви състояние на война между България и СССР.

Тук му е мястото да отбележим, че демагогията на Багрянов успя действително да създаде на първо време известни илюзии не само у масите, но даже в някои ръководни среди на нашата партия. Но скоро делата на Багрянов, които бяха в пълно противоречие с думите, смъкнаха маската на демагога. За чест на нашата партия трябва да се изтъкне, че партията реагира срещу грешката на ЦК, а самият ЦК скоро я осъзна и поправи. В това отношение много помогна писмото на др. Георги Димитров, който с огромна проницателност още в самото начало прозря хитрата маневра на фашистите и предупреждаваше ЦК да не се поддава на тая маневра.

Ето в тази обстановка, когато борбата срещу фашизма беше в пълния си разгар, когато в правителствения лагер царуваше пълно разложение, а Червената армия вече проникваше в България, беше нанесен

ударът от 9 септември

с който беше свалено правителството на Муравиев и беше установена властта на Отечествения фронт.

Какви сили участвуваха в удара от 9 септември? Най-напред трябва да се изтъкне ролята на работничеството от най-крупните промишлени центрове, което даде сигнала за решителните действия. В навечерието на 9 септември избухнаха стачката на рудничарите в Перник, стачката на трамвайджиите и на работниците от жп работилница в София, общата стачка в Пловдив, състояха се големи демонстрации във Варна, Сливен, София, Плевен и др., някои от които доведоха до въоръжени сблъсквания с властта. На второ място, трябва да се подчертае огромната, решаващата роля на партизанското движение както за подготовката, така и за провеждането на удара от 9 септември. Партизанското движение, в което активно участие вземаха наред с работниците и селяните и което се ползваше с широка подкрепа сред трудещите се от градовете и селата и се беше превърнало в едно истинско народно движение, допринесе извънредно много за повдигане духа на народа, за дезорганизиране на фашистката власт. То оказа също така огромно влияние за спечелване патриотичното войнство на страната на антифашистката борба. В навечерието на самия 9 септември по нареждане на щаба на въстаническите войски всички партизански отряди се активизираха, като получиха задача да завземат цели райони и да привлекат по такъв начин към себе си силите на фашисткия враг, за да облекчат удара в основните пунктове и специално в София. И действително, в редица райони партизанските отряди събориха старата власт и установиха нова още на 7 и 8 септември. На трето място, трябва да се посочи изключително голямата роля на патриотичното войнство. В самата София успехът на удара от 9 септември беше обезпечен от взаимодействието между частите на Софийския гарнизон и въведените в града партизански отряди. През нощта на 8 срещу 9 септември войсковите части и партизанските отряди арестуваха министрите, завзеха държавните учреждения.  Правителството на Муравиев беше съборено и установена властта на Отечествения фронт. По такъв начин се възстанови единството между народ и армия, разкъсано от фашизма, потвърди се истината, че народ и армия, действуващи заедно, представляват несъкрушима сила.

В събарянето на старата власт и установяване на новата по местата народните маси взеха най-активно участие. Още сутринта на 9 септември, по зова на новото правителство, се създаде масова въоръжена милиция, която послужи като надеждна опора на новата власт. Навсякъде се организираха комитети на Отечествения фронт, във всички войскови части се създадоха войнишки комитети, които разрушиха старата дисциплина и изтръгнаха войниците от подчинение на фашистките офицери. На тази основа се провалиха всички опити на реакционните фашистки офицери да организират контрапреврат и възстановят фашистката власт.

По такъв начин на 9 септември у нас се получи наистина

масово народно въстание

в което участвуваха всички здрави демократични и патриотични сили на българския народ. Активното участие на народните маси в събарянето на старата и установяването на новата власт повиши извънредно много самочувствието на масите и съзнанието за тяхната растяща роля в обществения живот.

Когато говорим за вътрешните сили, които организираха и проведоха народното въстание от 9 септември м. г., веднага трябва да изтъкнем, че огромно значение за успеха на въстанието имаше Червената армия, която навлизаше в страната и парализираше до голяма степен волята за съпротива у фашистите. Съвършено ясно е, че без Червената армия ударът от 9 септември не би могъл да свърши тъй успешно и лесно или може би даже съвсем не би успял.

Другари!

Съставът на отечественофронтовското правителство, установено на 9 септември, ви е известен. Защо ние се съгласихме на такъв състав на правителството въпреки това, че нашата партия, по общо признание, играеше решаваща роля, даде най-много жертви и има най-големи заслуги в борбата против фашизма? Ние се съгласихме, защото искахме да покажем желанието да работим съвместно с нашите съюзници по Отечествения фронт и защото считахме, както това беше дебело подчертано в новогодишното приветствие на др. Георги Димитров, че както вътрешната, така и международната обстановка поставят пред България задачи, които не са по силите само на една партия, па била тя и най-крепката, именно задачата за довеждане докрай борбата против фашизма и за изграждането на нова, демократична и силна България.

Какви належащи проблеми
възникнаха пред новото правителство
и пред партиите на Отечествения фронт?

Първо, проблемът на войната против немците, които се намираха пред западната граница на страната и даже се опитаха да нахлуят в българска територия. Със своите операции наистина немците се стараеха преди всичко да осигурят пътя за отстъпление на своите войски от Гърция през Македония. Но същевременно те искаха да помогнат на вътрешните реакционни сили в България, за да съборят новата власт, да възстановят властта на фашизма, да извършат мобилизация и да поставят българската армия в служба на немските бандити, както направиха по-сетне в Унгария. Опасността от немците следователно не биваше да се подценява.

Проблемът за воденето на войната против немците се усложняваше от обстоятелството, че едновременно с това трябваше да се извърши обновлението на нашата армия, да се проведе коренна чистка сред офицерския състав на армията, възпитан във фашистки дух и сред който имаше немалко приятели на немците. По време на събитията бяха възникнали навсякъде войнишки комитети, които взеха активно участие в чистката на армията от фашистките елементи. Тия комитети изиграха навремето си твърде полезна роля, без тях ние не бихме могли да парализираме контрареволюцията в армията. Но в обстановката на войната против такъв силен и опитен враг, какъвто бяха немците, когато трябваше да се воюва, а не да се дискутира, комитетите ставаха ненужни и можеха да създават само трудности. Войнишките комитети бяха заменени с института на помощник-командирите, които изиграха голяма роля за повдигане боеспособността на армията, за установяване отношения на доверие между командири и подчинени, за изграждането на нова, съзнателна дисциплина и нов патриотизъм, за приобщаване на армията към освободителното дело на 9 септември.

Макар и с немалки трудности, ние все пак успяхме да поставим на крака нашата обновена народна армия и да завършим успешно първата фаза на войната — изгонването на немците от Южна Сърбия, Македония и Санджака, като разгромихме при това няколко немски дивизии, действувайки в най-тясно и братско сътрудничество с югославските (македонски и сръбски) войски. Беше издигнат лозунгът: „Всичко за фронта, всичко за победата!“ В страната беше разгърната масова кампания около събирането на подаръци за войниците, за помощи на семействата на мобилизираните, грижи за ранените и пр.

Второ, пред новото правителство стоеше проблемът за изкореняване на вътрешния фашизъм, който на 9 септември беше повален, но далеч не беше окончателно ликвидиран. За борба срещу фашизма трябваше да бъдат взети редица мерки: бяха разтурени фашистките организации; приет бе законът за Народния съд срещу авторите и активните проводници на фашистката политика; създават се трудововъзпитателни лагери за фашистките елементи; започна чистката на държавния апарат от злостните фашисти и саботьори; пристъпи се към създаването на здрава, добре организирана народна милиция на мястото на старата полиция; гласуван бе специален закон за борба срещу фашизма.

Трето, пред правителството стоеше проблемът за укрепване комитетите на Отечествения фронт и на отечественофронтовското движение като масова база и опора на отечественофронтовската власт. През време на събитията старите органи на властта бяха разтурени и заменени с комитетите на Отечествения фронт, каквито възникнаха по всички градове и села и се ползваха с голям авторитет сред населението. На първо време комитетите на Отечест­вения фронт бяха станали фактически органи на властта, защото други такива не съществуваха. Но постепенно новата администрация се установяваше и трябваше да се уредят отношенията между органите на властта и комитетите, за да не се получи дву-властие. При това понякога комитетите решаваха въпросите, изхождайки само от местни интереси, което създаваше трудности за снабдяването на армията и населението в общодържавен мащаб.

Проблемът за подобряване материалното положение на трудещите се маси. В това отношение пред Отечествения фронт стоеше задачата, щото всички трудещи се слоеве от българския народ да почувствуват, макар и незначително на първо време, но все пак известно подобрение на своето материално положение в сравнение с фашисткия режим. Този въпрос беше частично разрешен чрез добавката от 60 и 80 лв. към надниците на работниците, чрез повишаване заплатите на чиновниците по новия бюджет и чрез повишаване цените на някои селскостопански продукти. Но проблемът за подобряване снабдяването на градското и селското население, за затвърдяване на цените и за оживяване на стопанския живот стои още пред правителството на Отечествения фронт в целия си ръст.

Проблемът за измъкване от извънредно тежкото и опасно външнополитическо положение, в което 9 септември завари България. Вследствие предателската политика на фашистките правителства нашата страна беше политически изолирана от целия демократичен свят, обкръжена с обръч от вражда и недоверие, изправена над пропастта на една страшна и непоправима национална катастрофа. Този обръч ние скъсахме преди всичко чрез активното участие на България във войната против немците. За тази цел необходимо беше да се получи съгласието на нова, Титова Югославия да останат българските войски на югославска територия. Със съглашението от 5 октомври 1944 г.  този въпрос беше разрешен. Това съглашение, което беше първата ластовичка за новите отношения между Отечественофронтовска България и нова федеративна Югославия, създаде предпоставките за по-нататъшното сближение между двете страни: започна обменът на делегации, разгърна се широка кампания за подпомагане на югославските деца, на пострадалото от фашизма югославско население и пр. Омразата и враждата, натрупани по вина на фашизма, отстъпват все повече място на растящото сближение и братска солидарност.

Едновременно бяха уредени отношенията с гръцкото население в Западна Тракия, като на това население се предостави цялата гражданска власт, а по-късно бяха изтеглени българските войски от гръцка територия.

По такъв начин още преди сключването на съглашението за примирие със Съветския съюз, Англия и Америка България беше изпълнила вече болшинството от условията на това примирие: ние бяхме разтурили всички фашистки организации, бяхме почнали дейна борба против фашистката агентура, участвувахме активно във войната против немците и бяхме изтеглили войските си от гръцка територия. Това, разбира се, облекчи извънредно много нашето положение при сключване на примирието. Благодарение на тази политика на Отечествения фронт ние успяхме при съдействието на другарите Сталин и Молотов да получим сравнително благоприятни условия за примирие. По такъв начин международното положение на България се значително подобри.

Успешното завършване
на войната против немците

Ние трябва да дадем докрай своя принос за разгромяване на немскофашистките банди и заедно с частите на Червената армия, рамо до рамо с народоосвободителната армия на маршал Тито, под командуването на маршал Толбухин, да участвуваме в похода срещу Виена и Берлин. Само по тоя начин ние ще можем да заемем след войната достойно място като равноправен член в семейството на свободолюбивите народи. В това отношение ние ще трябва сериозно да поработим за укрепване боеспособността на Първа българска армия, която се сражава на фронта, за нейното редовно снабдяване с всичко необходимо, за подпомагане на войнишките семейства. Трябва да се засили политико-разяснителната работа сред войниците на фронта и сред населението в тила за целите и значението на войната, която водим, за нейния справедлив освободителен характер и да се проведе решителна борба против пораженската агитация, която се води от Цанковите бандити и от някои техни несъзнателни или съзнателни помагачи от рода на Гемето, прикрили се в редовете на ОФ партии. В хода на войната нашите войници и командири ще трупат боеви опит и ще овладеят изкуството на съвременния бой. Ние имаме всички основания да мислим, че ако в цялата наша работа имаме предвид преди всичко интересите на войната под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата!“, нашата Първа българска армия ще изпълни достойно своя дълг и няма да остане назад от братските съветски и югославски войски в борбата за изгонването на фашисткия звяр в неговата бърлога и за неговото окончателно унищожение — за по-скорошното победоносно приключване на Отечествената война.

В същото време ние ще трябва да работим за създаването на една крепка, добре въоръжена, добре обучена и добре командувана армия в самата страна, която да пази извоюваните на 9 септември народни правдини и да гарантира свободата и независимостта на нашата родина от всяко възможно посегателство. Нашият млад и жизне­способен славянски народ, отхвърлил фашисткото иго, има всичките условия да си създаде една здрава народна армия. Сега, когато вече се приключва прочистването на армията от фашистките елементи, ние ще трябва да направим всичко възможно, за да могат останалите на служба честни родолюбиви офицери да се приобщят към спасителното дело на ОФ и да се отдадат спокойно и уверено на своята служба като боеви командири на армията. В същото време трябва да се пристъпи към усилена подготовка на нови офицерски кадри из средата на изпитаните и проверени патриотични елементи и преди всичко на партизаните и на проявилите се във войната бойци. При това трябва да се помни, че опитни боеви командири могат да станат само ония, които са помирисали войната на дело, които са взели участие в боевете. Ще трябва да се проведат всички необходими реформи, за да стане невъзможно в бъдеще отново да се отчуждават офицерите от народа. Най-сетне трябва да се уреди окончателно положението на гвардейските части, като се включат те в редовните войскови единици и се направи всичко необходимо, за да бъдат те наистина — и по състав, и по обучение, и по дисциплина — гвардейски, т. е. образцови части.

Изграждането на нова,
демократична и силна България

Тая демокрация трябва да бъде не старата, формална буржоазна демокрация, а нова, истинска народна демокрация, при която власт­та се намира преди всичко в ръцете на трудовите елементи, в ръцете на обединените в боеви съюз работници, селяни, занаятчии, патриотично войнство и народна интелигенция. В условията на тая нова демокрация, възникнала в резултат на въоръжено събаряне на фашистката диктатура, народът ще играе занапред решаваща роля при определяне съдбините на страната. Ограничавайки експлоатацията на капитала и подобрявайки материалното положение на трудещите се, новата отечественофронтовска държава ще отвори нови пътища за по-нататъшното бързо развитие на производителните сили на страната.

Изграждането на новата демократична държава, разбира се, няма да бъде лесна работа. Тук преди всичко ще трябва да се прео­долеят съпротивата и инертността сред известна част от нашите съюз­ници по Отечествения фронт, които се страхуват от всичко ново.

Друга трудност произхожда от това, че ние трябва сега да преработим почти цялото съществуващо законодателство, приспособено за обслужване на фашизма и защита интересите на фашистите.

Но трудностите при изграждането на новата власт изхождат не само от съюзниците, но и от нашите собствени редове. Ние все още не можем да ликвидираме от нашите редове старите методи, които в борбата срещу фашизма изиграха огромна историческа роля и записаха имената на нашите героични партизански дейци със златни букви в най-новата ни история. (Тук трябва в скоби със съжаление да се констатира, че ОФ правителство не е направило и до ден-днешен всичко необходимо, за да се подпомогнат поне отчасти заслужилите партизански дейци и въобще жертвите на фашизма.) Но когато при наличието на новата власт някои другари (впрочем в голямата си част не партизани) продължават да действуват по старите методи, без да се съобразяват с никакви закони и разпореждания на отечественофронтовската власт, това може да нанася само пакост и да затруднява изграждането на новата отечественофронтовска демокрация.

Някои „комунисти“, заели ръководни постове, особено по селата, са вирнали нос и гледат вече на „простия народ“ отвисоко. Те са забравили, че са служители на народа, държат се грубо, високомерно, не се съобразяват с никого, командуват или се превръщат в обикновени бюрократи. Има вече в нашата партия елементи на кариеризъм, на желание да се използва властта за лични цели, на стремеж към лично самоустройване, към разкош, даже корупция. Далеч не всички комунисти в предприятията и учрежденията са образец на трудова дисциплина. Наопаки, има и такива набедени „комунисти“, които са образец на разхайтеност и липса на всякаква дисциплина.

Всичко това се използва широко от вражеската пропаганда против нас и против новата власт. Това е най-добрият път, който може да се използва от фашисткия враг за подриване боеспособността на партията, за дискредитирането Ј в очите на народа. И няма да има нищо чудно, ако се поразкопае около подобни разложили се елементи, да се намери в болшинството случаи, че това са скрити агенти на врага, провокатори, вмъкнали се в партийната организация с цел да излагат, да компрометират партията.

Срещу всички подобни елементи на морално разложение, кариеризъм, отчуждаване от масите и високомерно отношение към тях, надутост и бюрократизъм сред партийните, обществените и държавните кадри партията ще поведе най-решителна борба. Тя ще ги гори с нажежено желязо от своите редове без оглед на лицата, на мястото, което заемат, и на техните минали заслуги. В това отношение нашите контролни комисии ще има да изиграят благотворна роля.

Установяването и строгото спазване
на  отечественофронтовската законност

е задача, която стои преди всичко пред нашата партия, тъй като Министерството на вътрешните работи и ръководството на милицията са в наши ръце. Досега ние се ограничавахме главно с разяснителна и възпитателна работа. Но става все по-очевидно, че с това няма да се свърши и че ще трябва навярно да се организират няколко показателни процеса, а може би и да се разстрелят най-злостните саботьори на отечественофронтовската законност, за да дадем на всички да разберат, че по-нататък това няма да се търпи. Строгите мерки трябва да стреснат всички, които са почнали да се самозабравят или са тръгнали по наклонените пътища, за да се поправят навреме и по никакъв начин да не се поддават на съблазните, които се явяват неизбежно при участието на партията в управлението на страната.

Следната голяма задача, тясно свързана с по-нататъшното укрепване на демократичния ред и с по-прякото привличане на българския народ към управлението, е

провеждането в недалечно бъдеще
на свободни парламентарни избори

а след това на избори за общински и евентуално областни съвети. Отечественият фронт, който обединява демократичните елементи в нашата страна, не може да замени парламента като представителство на целия народ, избрано чрез всеобщо, пряко и тайно гласоподаване, меродавно и вътре в страната, а особено пред външния свят, да се разпорежда със съдбините на България. Нашата партия смята, че за да се даде възможност за по-пълно проявяване на волята на българския народ, необходимо ще бъде в новия избирателен закон да се разширят правата на жените, младежите от осемнадесет години нагоре, на военнослужещите и милицията, като правото на избираемост бъде отнето само на фашистите. За да се тури край на изборния разврат, който позволяваше досега депутатите да се избират в името на една програма, а след това в парламента да провеждат тъкмо противоположната, ще трябва да се въведе също така правото на избирателите да отзовават своите депутати, когато те изменят на тяхната воля. За да се укрепи и затвърди в изборите отечественофронтовското единство, за препоръчване е партиите на Отечествения фронт да излязат в изборите с единни листи въз основа на една обща изборна платформа, изработена и утвърдена от националния конгрес на отечественофронтовските комитети съобразно с тяхната обществена сила.

За правилната организация при провеждане на изборите нашата партия, както и другите организации на ОФ, ще трябва здравата да поработят. Парламентарните избори ще трябва да дадат верен израз на волята на българския народ да закрепи завоюваните на 9 септември свои свободи и сам да определя своите съдбини и своето бъдеще.

Друга много голяма задача, която все повече излиза на преден план и трябва да привлича все повече вниманието и грижата на правителството и на ОФ общественост — това е

борбата против  стопанската разруха

получена в наследство от фашисткия режим, за съживяване на стопанския живот, за подобрение на материалното положение на трудещите се. В това отношение пред нас стоят може би най-големите трудности.

Германските и българските фашисти ни оставиха страната до дъно разорена, ограбена и обедняла. С най-разнообразни и тънки методи немците изсмукаха при благосклонното съдействие на своите български агенти всичко, което можеше да се изсмуче от нашата страна, и доведоха земеделска България до глад. Населението не си дояжда, то е босо, лошо облечено. Има големи трудности в продоволствието на градовете. Селското население е без цървули, без достатъчно текстилни изделия, без клинци и подкови за добитъка. Значителна част от нашата индустрия не работи поради липса на суровини. Фашисткият режим остави дефицит от 9 милиарда в държавния бюджет. Инфлацията и скъпотията са взели застрашителни размери. Пред нас сега стои задачата да се засили производството, да се спре и ограничи скъпотията, да се подобри снабдяването на населението, да се намерят суровини за индустрията, да се укрепят държавните финанси, да се посрещнат всички нужди на войната и изпълнят всички задължения по договора за примирието.

Ние смятаме, че е крайно време правителството на Отечествения фронт да се обърне с лице към стопанските проблеми, те да станат главният предмет на неговите грижи. Гласуването на държавния бюджет и подписката за Заема на свободата, който ще бъде истински изпит за властта на ОФ и за нейните връзки с масите, ще трябва да бъдат последвани от цяла редица добре обмислени и подготвени стопански мероприятия, които да съживят стопанския живот и да облекчат материалното и продоволственото положение на трудещите се.

Като основна стопанска задача в настоящия момент нашата партия и Отечественият фронт считат незабавно увеличение на производството, необходимо за задоволяване нуждите на армията и тила. Поради това правителството на Отечествения фронт не само няма намерение да посяга върху частната собственост на капиталистите, но е готово да окаже пълна подкрепа и съдействие на всички патриотични индустриалци и търговци, които желаят честно и добросъвестно да работят за засилване на производството и за правилното снабдяване на населението. В същото време партията ще води безпощадна борба против спекулантите, черноборсаджийте, саботьорите.

Ние ще искаме да се уредят отношенията между комитетите на Отечествения фронт в предприятията и работодателите, като се тури край на произволните вмешателства на комитетите в ръководството на предприятията и им се остави задачата за обществен контрол върху производството. Нещо повече: ние смятаме, че там, където професионалните организации са вече достатъчно закрепнали и са създадени фабрични и учрежденски комисии, там комитетите на Отечествения фронт могат да бъдат постепенно ликвидирани като повече ненужни. Ние се стараем да повишим трудовата дисциплина, да внедрим методите на ударничество и съревнование, като бъдат взети при това необходимите мерки, щото за увеличеното производство работниците да получат и съответно увеличено възнаграждение. За да поощрим работниците към по-голяма производствена активност, ние препоръчваме да се въведат норми за изработка на нормална надница, като за всяко увеличение над нормата се плащат надбавки и премии.

Нашата партия ще работи за модернизиране на земеделието и увеличаване доходността от земята чрез насърчаване на селскостопанските производителни кооперации, организирани върху принципа на доброволността, за бързото и всестранно индустриализиране на страната, за пълно използване на нейните природни богатства, за модернизиране и коопериране на занаятите, за съживяване международната търговия на България.

В нашата назаднала в икономическо отношение дребнобуржоазна страна кооперациите ще играят значителна роля за стопанското преобразуване на страната, за нейната подготовка към по-нататъшно стопанско развитие. Думата е не само за потребителните кооперации, които трябва да играят главна роля в подобряване снабдяването на градското и селското население, но и за производителните кооперации както в занаятчийското, така и в селското стопанство. Ние, разбира се, не забравяме, че в условията на капитализма кооперациите неминуемо ще запазят в себе си редица капиталистически елементи и това ще извика вътре в тях борба между капиталистическите и трудовите елементи. Но ние смятаме, че новата отечественофронтовска държава ще провежда политика, поощряваща и подкрепяща трудовите елементи в кооперациите и че при тия условия кооперациите ще съумеят да извършат полезна работа, да дадат тласък за развитието на производителните сили в селското стопанство и в занаятите. Ето защо ние ще работим за всестранното развитие и поощрение на кооперативния и държавния сектор от народното стопанство. Въобще нашата партия се обявява за установяване на обществено-държавен контрол във всички области на народното стопанство.

Нашата партия ще се бори за справедливо възнаграждаване труда на работника, селянина, служещия, занаятчията, за обезпечаването им с работа, за подобрение на тяхното снабдяване. При разрешаването на стопанските и благоустройствените въпроси тя ще апелира към творческата инициатива и самодейност на народа.

Осъществяването на целия този стопански план, разбира се, няма да бъде лесна работа. То ще се натъкне на редица трудности — на саботаж и спънки от някои заинтересовани, наши и чужди среди, на крайно лошия стопански апарат, наследен от фашисткия режим и създаден специално с такава сметка, че да се внася колкото се може повече бърканица и неясност в стопанството, най-сетне на трудности, произтичащи от недостатъчния опит и умение на новите отечественофронтовски стопански ръководители. Но ние сме уверени, че като се напрегнат всичките сили на нашата партия, на Отечествения фронт и на народа, тия трудности ще бъдат преодолени.

Подобрение международните позиции на България

Тук на първо място безспорно стои въпросът за укрепване на веч­ната дружба между българския народ и великия руски народ-освободител, който в течение на 70 години два пъти освобождава българския народ от чуждо иго. На тази почва у българския народ съществуват дълбоки традиции на любов и признателност към родствения по кръв братски руски народ, от богатата културна съкровищница на който той е черпил винаги с пълни шепи. Именно тази дълбоко вкоренена любов към руския народ, а също и работата на нашата партия не позволи на фашизма въпреки всичките му усилия да хвърли българската армия на Източния фронт.

Българският народ посрещна с небивала радост Червената армия Освободителка и продължава да се отнася към нея с необикновена любов. Това чувствува всеки руснак, който премине границата между Румъния и България. Съветските филми, съветските артисти се ползват с колосален успех.

Тези отношения на приятелство, любов и уважение към по-стария славянски брат ние трябва всестранно да укрепваме и развиваме. Лоя­лно изпълнявайки всички свои задължения по съглашението за примирие, ние трябва да се стремим към по-нататъшното развитие и укрепване на политическите, икономическите и културните връзки със СССР. Това е и трябва да бъде крайъгълният камък на цялата външна политика на България […]

По-нататък, по линията на нашата външна политика ние трябва да работим за укрепването на всеславянското сближение, сътрудничество и съюз като единствено сигурно средство за предпазване на славянските народи от една възможна нова агресия на германския империализъм, за осигуряване на тяхната свобода, независимост и преуспяване. Сближението между славянските народи, изградено върху почвата на пълно равноправие, няма нищо общо със стария панславизъм, който беше използван от руските царе за прикриване на техните завоевателни домогвания и за потисничество по отношение на по-малките славянски народи. Ето защо ние приветствуваме инициативата на славянския комитет в София за организирането по случай деня на освобождението на България голям славянски събор, който ще манифестира братството, солидарността и дружбата между всички славянски народи. Славянската седмица, която се организира във връзка със събора, ще популяризира славянската култура и изкуство.

Най-сетне, друга основна черта на нашата външна политика е укрепването на приятелските отношения и сътрудничество с великите народи на Англия, САЩ, Франция и другите демократични страни, както и с останалите наши съседни балкански страни.

Войната за доразгромяване на Хитлерова Германия, в която и ние участвуваме, се развива успешно и бързо отива към своя край. Притиснат от всички страни, германският ранен звяр се отбранява с последните сили на отчаянието. Но неговите дни са вече преброени. Последните негови надежди за разкол между съюзниците бяха провалени от Кримската конференция между трите велики демократически държави: СССР, Англия и Америка. Кримската конференция, на която бяха изработени и съгласувани военните планове за последния решителен удар срещу Хитлерова Германия от изток, запад, север и юг и беше постигнато споразумение по редица въпроси за следвоен­ното устройство на Европа и за организацията на световната безопасност след войната, е залог както за победоносното приключване на войната срещу Хитлерова Германия, така и за изграждане на един траен и справедлив мир в Европа и в света, въз основа на правото на народите сами да се разпореждат със своите съдбини.

Накрая няколко думи за

организационното състояние
и задачите на нашата партия

Спор няма, че нашата партия отбеляза големи политически и организационни успехи в продължение на шестте месеца, които ни отделят от 9 септември. Може да се каже, че въпреки отделните грешки и увлечения, общо взето, нашата партия провеждаше правилен курс и успешно разрешаваше всички задачи, които животът поставяше пред нея. Както пролича това от цяла редица акции, нашата партия се ползва с огромно влияние сред масите.

Тия успехи на нашата партия ние дължим преди всичко на факта, че начело на нашата партия и на нашия Централен комитет ние имаме такъв вожд като другаря Георги Димитров, който взема непосредствено и най-близко участие в ръководството на нашата партия. Със своите ценни и мъдри съвети др. Георги Димитров дава възможност на нашия Централен комитет да се чувствува твърдо на краката си и уверено да работи и в най-трудните и сложни условия.

В организационно отношение нашата партия порасна от 15 000 членове на повече от 250 000 според сведенията към средата на януари. Наблюдава се масов прилив към нашата партия. Няма град и почти няма село в нашата страна без организация на Работническата партия. Такива организации има преди всичко в решаващите сектори — едрите предприятия, транспорта, мините.

Отговаряйки на този стремеж на масите към организиране и политическо проявяване в редовете на нашата партия, ние решихме да отворим вратите на партията за всички, които са вземали активно участие в борбата срещу фашизма, за всички най-добри, най-съзнателни и най-прогресивни елементи от средата на работническата класа, селяните, занаятчиите и народната интелигенция. Давайки си добре сметка за това, че огромното болшинство от тези хора още не са напълно подготвени и завършени комунисти и че в това отношение пред нас стои огромна работа, ние във всеки случай предпочитаме да имаме тези честни искрени антифашисти в своите редове, гдето ние ще можем с по-голям успех да работим за тяхното окончателно приобщаване към идеите на комунизма.

Би било обаче груба грешка да се успокояваме от достигнатите резултати и да си затваряме очите пред ония

големи трудности,
които още стоят пред нас

пред големите слабости и недостатъци, които все още съществуват в нашата работа. Съвършено справедливо др. Димитров ни предупреждава, че в настоящия момент няма по-голяма опасност за партията от това, да се остави да Ј се замае главата от достигнатите успехи, да се успокои на тях. Нашите успехи са действително немалки, но те трябва да бъдат закрепени. Пред нас стои огромната задача — да укрепим всестранно нашата партия, за да бъде тя в състояние при всички условия не само да запази завоюваните свои позиции, но още повече да ги разшири. В това отношение ще има да се преодоляват редица трудности.

Партията трябваше да се преустрои от горе до долу, а това се оказа не съвсем лесна работа. От друга страна, нашата партия стана управляваща партия и пред нея сега изникват множество нови въпроси — държавни, и стопански, и военни, и дипломатически, и други, с каквито тя по-рано не беше се занимавала или ги беше разрешавала от съвсем друга гледна точка.

Нашата партия се разрасна извънредно силно, тя проникна във всички области на живота и навсякъде трябва да дава кадри —  в милицията, и в армията, и в държавния апарат. А нейните кадри, израснали и възпитавани при най-различни условия — в затворите и концлагерите, в партизанските отряди, в дълбоко подполие, първо, имат различни навици на работа и, второ, са недостатъчни. Наистина сега и възможностите за подготовка на нови кадри са значително по-големи, но в това отношение пред нас стои още колосална работа.

Въпреки че в нашата партия ние наброяваме около 70 000 работници — една цифра, която никога не е била достигана от нашата партия в миналото, все пак трябва да признаем социалния състав на партията за не съвсем задоволителен. Процентният състав на работниците е само 28 на сто. Пред нас в това отношение следователно стои сериозна работа. Ние няма да се откажем, разбира се, да работим за привличането и в бъдеще на най-добрите и борчески елементи от средата на селяните, занаятчиите и трудещата се интелигенция, но своето главно внимание нашите партийни организации трябва да насочат към основните промишлени центрове, към завладяване на големите работнически маси от едрите предприя­тия, транспорта и мините.

Тясно свързан с въпроса за подобряване социалния състав на нашата партия е въпросът за работата сред жените. Просто е срамно, другари, да кажем на този пленум, че в нашата партия от тези 250 000 членове само около 17 000 са жени. Процентът на жените в партията следователно е съвършено незначителен, и то при тази колосална политическа активност, която те проявяват. На събора в Пазарджик например, гдето имаше повече от 15 000 души, половината, ако не и повече от присъствуващите бяха жени, които бяха извървели по 30-40 км през нощта, за да дойдат на събора. Необходимо е следователно решително да се тури край на подценяването работата сред жените. Като организационна мярка в това отношение ние препоръчваме привличането във всеки партиен комитет по една другарка, специално натоварена с организиране на партийната работа сред жените. Ние трябва

да укрепваме всестранно
нашите организации

и особено новите, да подберем в техните ръководства най-добрите елементи, да ги научим да работят, да вършат партийна и държавна работа. Ние трябва да работим енергично за подготовката на ръководни кадри за нашите първични организации, за издигане на наша селска партийна интелигенция за ръководство на нашите селски организации. Ние трябва да уредим системен инструктаж чрез добре подбран и опитен инструкторски апарат. Трябва широко да използваме доброволни инструктори измежду най-добре подготвените партийци на градските организации, които да бъдат прикрепени в помощ на първичните партийни организации. Ние трябва да си поставим за задача в най-близко време да изправим на крака всяка първична организация, за да може тя да подеме самостойно партийната работа в своя кръг на действие.

Предпоставката за укрепване на нашите първични организации е укрепването и стабилизирането на околийските и районните комитети, за което както ЦК, така и областните комитети трябва да вземат всички необходими мерки.

Голяма работа ни предстои в областта на партийната просвета за повдигане идейното и политическото равнище на нашите кадри, за възпитаване на цялата тази огромна маса от нови членове в духа на марксизма-ленинизма, за да ги направим убедени комунисти и активни проводници на партийната политика.

Нашият ежедневник „Работническо дело“ излиза в повече от 200 000 екземпляра. Ние издаваме научно списание, печатаме немалко марксистко-ленинска литература. Но ние далеч все още не можем да удовлетворим всички нужди на движението в това отношение. През целия период на фашистката диктатура почти нямаше възможност да се издава марксистко-ленинска литература и сега се чувствува огромен глад за такава литература. Всички новоизлезли книги се разграбват като топъл хляб в продължение на няколко дни само. Работата на нашето издателство се спъва поради ограничеността на нашата книжна и печатарска база.

При новата легална обстановка цялата наша партийна работа трябва да се изгради върху основите на демократичния централизъм, като се развива вътрешнопартийната демокрация. А това означава, другари, изборност и отчетност на партийните ръководства, широко развитие на здрава, градивна, смела болшевишка критика и самокритика и установяване на желязна дисциплина в нашите организации. Всичките наши първични организации трябва да се снабдят с клубни помещения и да водят редовен организационен и политически живот, да обсъждат и вземат становище по всички партийни и други въпроси, които вълнуват масите. Всеки партиец трябва да стане добър, убеден комунист, познаващ добре партийната линия и активно работещ за нейното провеждане.

За подготовката на нови ръководни кадри ние трябва да организираме повсеместни партийни курсове и школи и смело да издигаме на ръководеща работа всички най-добри елементи, които са се проявили на практическата работа като добри организатори, агитатори и пропагандисти, като хора авторитетни и свързани с масите. При това ние трябва да помним, че сме вече управляваща партия, трябва да готвим кадри не само за нашата партийна, но и за държавната работа.

Ние трябва да се учим да управляваме държавата, да ръководим стопанството, да разрешаваме трудните международни дипломатически въпроси, да овладяваме военното изкуство, да се научим да работим съвместно с другите партии в рамките на Отечествения фронт.

Предстоящото раздаване на партийните членски книжки може и трябва да се използва за проверка и изучаване на партийните кадри. Необходимо е също така да се вземат мерки за укрепване на финансовата дисциплина, като се събират редовно членските вноски и става редовно отчитане на организациите към съответните по-висши комитети.

 

Костов, Тр. Политическото положение и задачите на партията. С, 1945, 3 ­- 65, публ. в:  Костов,  Тр. Избрани произведения. С, 1978, 99-148

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук