ВАСИЛ КОЛАРОВ
(16 юли 1977 — 23 януари 1950 г.) следва право във Франция и го завършва в Швейцария, където влиза във връзка с руската революционна емиграция (Г. Плеханов). От 1902 г. се включва в социалдемократическото движение в България, като от 1905 г. до края на живота си е член на партийното ръководство. Участва в Балканската война. Депутат е в 16-20 ОНС (1913-1923). Участва в Щутгартския (1907) и Копенхагенския (1910) конгрес на II Интернационал, както и на конференциите в Цимервалд (1915) и Стокхолм (1917). От 1922 до 1924 г. е генерален секретар на Комунистическия интернационал и е в ръководството на Балканската комунистическа федерация. Като представител на Коминтерна налага преоценка на неутралитета на БКП от 9 юни 1923 г., участва в подготовката на Септемврийското въстание от с. г., след което емигрира в СССР. След смъртта на Д. Благоев през 1924 г. става формален лидер на БКП (т.с.). От 1929 до 1935 г. е функционер на Коминтерна и на Селския интернационал. През 1936-1939 г. отговаря за изпращането на български доброволци в Испанската гражданска война. След Лайпцигския процес от 1933 г. отстъпва лидерството в БКП на Г. Димитров. В България се завръща през септември 1945 г. Избран е за председател на 26-ото НС (1945), а след провъзгласяването на 15 септември 1946 г. на България за народна република става и временен неин председател. От 7 ноември 1946 г. е председател на 6-ото ВНС. От декември 1947 г. е заместник министър председател и министър на външните работи. След смъртта на Г. Димитров го замества като премиер, какъвто остава до смъртта си.
Бележки на В. Коларов
за разговора му с Г. В. Чичерин
по въпроса за въоръженото въстание в България
и работническо-селската власт
Москва, 26 февруари 1924 г.
1. Една съветска власт в България ще предизвика всеобща интервенция, но едно демократическо по форма, а работническо-селско по състав и политика правителство, може да се задържи интернационално.
2. Русия днес не е разположена да воюва, но подкрепа на въстанието в България и на революционното правителство може да даде.
3. От Югославия опасност няма, самата тя е заинтересувана от събарянето на Цанковото правителство. Гърция се намира в такова критическо вътрешно положение, че на интервенция против въстанието в България не ще се реши. Турция, макар да е приятелски настроена към Цанковото правителство следствие неговата противосръбска политика, също не ще отиде към намеса; във всеки случай един дипломатически натиск върху нея от страна на Съветска Русия е възможен. Румъния може да се реши на интервенция, затова една военна демонстрация вероятно ще се наложи от руска страна; такава мярка ще бъде достатъчна да я въздържи.
4. Италиано-югославското съглашение развърза ръцете на Югославия по македонския въпрос.
5. Въпросът за една поддръжка от страна на Съветска Русия трябва да се реши от Политбюро.
ЦДА, ф.3 Б, оп.4, а.е. 47, л. 6