НИКОЛА ГАБРОВСКИ (1864 – 1925 г.)
Един от първите социалисти и основатели на БСДП (1891 г). Получава солидно образование в Русия и в Женева. Активен журналист и публицист — редактор на Българската социалистическа библиотека и на партийния вестник „Работник“. Превежда съчинения на видни социалисти. Един от първите социалисти в Народното събрание (1894 – 1896 г.), общински съветник в Търново. След Първата световна война активно участва в борбите на БКП. Убит след Априлските събития от 1925 г.
Доклад на Н. Хр. Габровски, изнесен от името на Общия съвет на БСДП пред Международния работнически конгрес в Цюрих през 1893 г.
Първата мисъл, първата дума на Българската социалдемократическа партия в международния социалистически работнически конгрес не може да бъде друга, освен да поздрави представителите на великия социалистически свят. България за първи път праща на международния социалистически конгрес свой представител, който е натоварен да поднесе не само братските поздравления, но и да въведе официално малката България във великото социалистическо семейство на образованите държави.
Преди да опишем днешния вървеж на нашето социалдемократическо движение, смятаме за нужно да изложим накратко историята на икономическото развитие на България в последната половина на туй столетие. Това ще ни даде възможност да разберем по-добре днешното положение на социалдемократическото движение в България и на нейния обществено-политически живот през последните няколко години.
Длъжни сме да направим това, защото знаем, че представителите на социалистическото движение във всяка образована държава на света дотолкова са заети със своите вътрешни дела, щото не са могли да се занимават с историята на икономическото развитие на България. А пък най-удобен момент за това е представителят на Българската социалдемократическа партия да представи на международния социалистически работнически конгрес един рапорт. Разбира се, ний сме длъжни да направим това на кратко.
Тази история се захваща от минутата, когато Западна Европа видя с учудване, че в големия стомах на болния човек на Босфора не всичко върви благополучно. Болният човек трябваше да бъде разкъсан на различни малки народности: румъните, сърбите, гърците. Оставаше още България, която очакваше своето освобождение от мохамеданско иго. Мохамеданските орди, които първоначално имаха чисто войнишка организация, малко по малко се преобразиха в държава, в която парите и стоките станаха необходими. Войната в 1853-1854 година с Русия беше най-високата степен на това преобразование.
Дотогава в Отоманското царство господствуваше натуралното хазяйство. Земята принадлежеше на султана и заедно с туй на всичките паши и чиновници, на които султанът правеше големи подаръци от земя. Българите трябваше само да работят, а приходите вземаше пашата. За себе си задържаха само дотолкова, колкото да не умират от глад… Други трябваше да оставят своето орало или мотика и да дирят друго свободно място. Ако някой в течение на пет години оставеше земята си необработена, губеше правото си да я обработва по-нататък; друг можеше да я вземе и да я обработва по-нататък (1). В това време се занимаваха със занаятчийство и продуктите от него служиха главно само за собствено употребление, а една част само е оставала за размяна. Севастополската война в 1853-1854 година въведе турското царство във фамилията на европейските държави. След тази война турското правителство, за да удовлетвори нуждата от пари, издаде един приказ, с който се заповядваше на цялото население, щото всеки, който иска да добие в наследствено частно владение земята, която обработва, да внесе една определена сума пари и длъжен е да си вземе продавателни документи. Същото стана и с всичките други видове владения.
По този начин българският народ изведнъж доби във владения голяма част от държавните земи. Търговията със суровите продукти, която дотогава се водеше само от държавните чиновници, стана частна. А това отвори широко вратите на турското царство за външната конкуренция. Тази конкуренция поевропейчваше живота в турското царство се повече и повече. Но частната собственост пак си остана главният фактор в развитието на нашата страна. Тука в случая с България ний виждаме една прекрасна илюстрация на великата мисъл на [К.] Маркс, че всяко, колкото и да било малко икономическо изменение, води към измененията във всички области на човешкия живот. Изведнъж паднаха всички стари основи на живота. Турското правителство се повече се туряше в зависимост от кесията на населението. Всякой за себе си! Всички да се обогатяват! Училищата процъфтяваха. Българите се освободиха от религиозното иго на гръцкия патриарх в Цариград. Тази религиозна война против гърците се обърна в политическа война против гърците и турците малко по малко.
Политическото освобождение на България развърза напълно всичките обществено-икономически сили, което всъщност означаваше въвеждане на паричното и стоковото производство и на частната собственост. Буржоазията, която вече беше се образувала още при турското владичество, стана изведнъж начело и тогава се захвана тържеството на капитала, който още беше млад. Турското правителство отдавна ни освободи от дворянството и след освобождението от тази освободителка, буржоазията стана господар на всичко в страната.
Отдавна на Балканите беше се развила домашна тъкачна индустрия. Турското правителство беше основало и една тъкачна фабрика в Сливен за своите нужди. След Освобождението числото на фабриките се уголеми в едно извънредно късо време. Но с основанието на всяка една фабрика се отнемаше прехраната на хиляди ръчни производители. Вече в първите няколко години се явиха [по]следствията на машинната индустрия; цветущата домашна дребна индустрия постоянно се съсипва от конкуренцията; прежните самостоятелни занаятчии и дребни производители се обръщат в пролетарии и са принудени да отиват да работят във фабриките. В Сливен, Сопот, Карлово, градове, които индустриално бяха твърде много развити, се разбунтуваха, опълчиха се против машинната индустрия, в което въстание взеха участие и жените, на които машините отнемаха занятието им, с което се прехранваха. Но както навсякъде при известни условия, тъй и у нас нищо не може да спре победоносното шествие на капитализма в неговата съвременна форма — машинната индустрия. Фабриките безпрестанно се увеличават, а най-вече след съединението на Източна Румелия, съединение, което беше следствие от неестественото разделение на българския народ. Граница между Северна и Източна Румелия беше Балканът, изобщо индустриално най-развитата част на България. Митниците, които се туряха между двете части на България, предизвикаха съединението. Географическото положение на България, като път на европейските стоки в Изток, много способствуваше при туй, щото железопътната мрежа почна да се уголемява. Постройките за тази цел следваха безпрестанно в няколко години. Напоследък захващат направата на най-голямата централна железница: Шумен-Търново-София. В последните години почна да се обработва минната индустрия, главно каменовъглената. Въгленните рудници при Перник преди един месец са съединени със София с една железница. Няма нужда да се споменува, че занаятчиите при тия условия повече и повече се пролетаризират.
Тука му е мястото да се изобрази положението на фабричните работници и работнички. Казахме вече, че нашият млад капитал сега прекарва най-добрия си живот. Правителството, което преди, в първите години на политическата самостоятелност на България, енергично защищаваше интересите на дребните собственици, сега напълно, с тяло и душа, служи на интересите на капиталистите и на представителите на капиталистическото производство.
Концесии върху концесии са дадени на различните капиталисти: концесията например за консервирането на риба, концесията на акционерното дружество за направянето на една хартийна фабрика, концесия на фабриката за червен восък и т. н., и т. н. Правителството не се спира пред никакви разноски за индустрията. Различни закони за покровителство на индустрията са издадени. Даже нещо повече! Големи суми от пари пъха в гърлото на ненаситния капитал; тъй правителството е отпуснало 150 000 лева на едно акционерно фабрикантско дружество в Габрово, на което фабриката беше изгоряла в 1886 г. Един фонд за помагание в известни случаи е предвиден. При таквоз спомагание от страна на правителството никак не е чудно, че в последните няколко години числото на фабриките в Габрово се увеличи от 3 на 6, в Сливен от 12 на 16, в Трявна се отвориха само 3 тъкачни и предални, в Казанлък една и в Карлово една. В 1892 година в цяла България имаше 105 тютюневи фабрики с няколко хиляди работници. И при това цветущо време на индустрията работниците са длъжни да работят 12, 14, 16 и даже 20 часа на ден и за една плата от 20 до 50 стотинки на ден за децата, 50 до 60 стот[инки] за жените и от един до 2 лева на ден за мъжете. Отсъствието на какво да е работническо законодателство прави възможно, щото фабрикантите да се явяват във фабриките като пълни властители. В Габрово и в Сливен имало случаи, щото фабрикантите да бият работниците. Хигиеническите условия са извънредно лоши. И при нещастни случаи никой не се грижи за осакатените и пострадалите. Всичко това накара работниците да вземат участие в политическата борба. Правителството от своя страна не прави нищо за подобрение положението на работниците, макар [че] земеделческо-промишленият конгрес, свикан от него в Пловдив миналата година, предложи под влиянието на растящата социалистическа пропаганда, щото правителството да урегулира отношенията между труда и капитала.
Не е тъй лесно да се опише положението на земеделието на нашия народ. При горепоменатите условия земята беше сравнително по-равномерно разпределена. Но вече с освобождението на България се явява силно стремление към съсредоточение на земята в малко число ръце. Изселването на турците усили тоя процес на събиранието земята в няколко ръце. Най-силен е този процес в Северна България. Според рапорта, издаден от Министерството на финансите в 1888 година, в цяла България съществуваха 174 големи чифлици, всякой от който са дотолкова големи, че притежават земята на 50 земеделчески семейства (едно селско домакинство има около 15-25 хектара(2)земя)(3). Не трябва да забравяме, че в първите години от нашия политически живот различните министри се занимаваха с разделението на земите на големите чифлици, които оставиха турските паши, особено в Западна България при министерството на Каравелова. И изобщо първите министри бяха министри на селяните и дребните собственици.
Колкото до заплатата на земеделческите работници, тя е една от най-ниските. Една плата от 200-300 лева годишно се смята у нас за добра плата. Условията за живота са най-тежки за нашите земеделчески работници; няма нужда да се повтаря, че и тука няма никакво работническо законодателство.
Търговията по Черното море и Дунава е тъй също концентрирана в няколко ръце. Търговията в Бургаски окръг също се намира в ръцете на 10 търговски къщи, търговията в Русчук в ръцете на 11 търговски къщи и търговията в Ряхово в ръцете на две търговски къщи и т. н.
Един от признаците за развитието на капитализма в една страна вън от положителните данни за фабриките, за числото на работниците, за търговията и т. н. е и процентното отношение между числото на хората, които имат само работническа сила, и цялото население. Според французкия писател [Л.] Ламуш (La Bиlgarie dans son passe, presant et avenir — Миналото, настоящето и бъдещето на България) от 3 200 000 жители на България почти един и половина милион от тях живеят, като продават своята работническа сила… Според официалната статистика смята се, [че] числото на работниците във фабриките, в занаятчийските работилници, пристанищата, в търговските магазини, в чифлиците и т.н. [е] 857 000.
Такваз е на късо историята на икономическото развитие и на днешното положение на България.
Политическото освобождение на България от турското иго разкъса и оковите, които свързваха икономическите сили на страната, и създаде нови политически форми, които, макар и недостатъчни и едностранчиви да са, но фактически дадоха грамадна ширина на тези сили. Естествено е, че при едностранчивостта на политическите форми се възползуваха от новата икономическа свобода само богатите. По този начин твърде скоро се яви постоянно растяща буржоазно-капиталистическа класа. Щом тя се образува, стреми се, както във всички страни, тъй също и у нас, по един естествен начин да наложи твърдо ръката си върху управлението на страната, за да предаде главно политическата сила на произвола на една клика, която се покланя на жреца на капиталистическия Мамон (4) и е негов покорен слуга. Върховният жрец на тази клика е днешният „фактически владетел“ на България [Ст.] Стамболов.
Безимотните взеха участие в политическия живот на страната дотолкова, доколкото различните дребнобуржоазни политикани ги смятаха за полезни и потребни. От някаква работническа организация е нямало и признак. Такива бяха условията. Тогава нямаше отделни личности, които под влиянието на руската социалистическа литература, както и под могъщото влияние на социалистическото движение на Западна Европа, мислеха за политическата организация на работниците.
Разбира се, че всички този вид стремления на отделните личности и на цели групи бяха общи, но в живота се обръщаха на безполезни експерименти, защото естествената почва не им благоприятствуваше. Но както поменахме и по-горе, България, макар и най-млада от културните държави в Европа, колкото скоро попадаше под разрушителния капиталистически процес, толкоз по-велик реален зародиш се явяваше новообразуващият се пролетариат, като здрава почва, на която се опира работническата партия, както и се случи. Този реален, този едничък за противодействие на разрушителния прогрес, както и за здравето на страната зародиш е още малък, но от ден на ден, от час на час расте – и сме уверени напълно, че ще се образува една бъдеща непобедима сила.
Организирането на нашата социалдемократическа партия се захваща от 1891 година. Първият национален конгрес от съществующите групи стана на април 1890 (5) година в Търново. На този конгрес бяха изработени програмата и организационният устав на Българската социалдемократическа партия. Същата година беше свикан вторий (6) конгрес на Бузлуджа, гдето програмата и организацията трябваше да се приемат от представителите на разните групи. Това стана. От 15 представители 12 приеха програмата и организационния устав. Според устава социалдемократическата партия се състои от организации, наречени дружини. През 1891-1892 година дружините се увеличиха така, щото във всекий град има по една, но не всички принадлежат на партията. По предложение на групите от Габровския окръг се свика в август 1892 г. още един конгрес в Пловдив, гдето се дойде до заключение, че трябва да се обнародва програмата и да се почне издаванието на един вестник на партията. Органът на партията [в.] „Работник“, съществува от 1 ноември 1892 г. под редакцията на Н. Габровски. [В.] „Работник“ се чете най-много от работниците. Числото на неговите абонати достига до 1200.
Благодарение на силната пропаганда и на организацията на партията се основаха и се присъединиха към партията следующите нови работнически организации: в Сливен, Габрово, Дряново, Стара Загора. Видин, Ямбол, Хасково, Търново, Пловдив, Разград, София и т. н.
Като средство за пропаганда Българската социалдемократическа партия почна да издава ред книги под название „Българска социалдемократическа библиотека“. От 1891 г. партията издаде 16 №. По-важните от издадените книги и брошури са: „Жената и социализмът“ от Август Бебел, „Програмата на работническата партия“ от Геда и Лафарга, „Първи май“ от Плеханова, „Религията на капитала“ от Лафарга, „Комунизмът и економическата еволюция“ от същий и т. н.
На извънредния национален конгрес (7), който заседаваше преди един месец в Търново, партията реши да издава едно месечно списание (8). При туй партията реши да вземе участие в законодателните избори на 18(30) юли т. г. При сегашния режим партията не може да очаква никаква сполука. Властвуващата партия употреби всичко, щото социалдемократите да не сполучат. Нейните партизани образуваха в различните градове шайки, които, за да обезпечат сполуките в изборите за правителствените кандидати, не се спират пред нищо. Имало е две случки от политически убийства в Стара Загора, както съобщават във вестниците. Законът за печата е едно голямо стеснение на свободното изказвание мненията на политическата критика. Стига да кажем, че един чиновник може да бъде изобличаван само тогава, когато има съдебна присъда срещу него. Не може да се изобличава чиновник пред съда, колкото [и] доказателства да има против него. Колкото безсмислено и да е това, но такъв е законът за печата. При такива условия е твърде мъчно да се очакват сполучливи резултати в изборите. Събранията на социалистите пред изборите в Търново и Пловдив били пръснати от полицията(9).
Нашата партия обнародва преди изборите един манифест, който се посрещна в страната твърде добре.
Действието на социалистическата пропаганда в България се изказа и с празнуването на 1 май. Съгласно решението на международния конгрес в Париж в 1889 г., празнува се работнический празник в Търново, Пловдив, София и други градове.
В заключение сме длъжни да кажем, че младата партия на нашата малка страна ще става все по-силна и ще може към делата на другите партии в другите страни да внесе и своята лепта.
Усещаме се честити, че можем към гласа на целия свят да присъединим и нашия.
Да живее международната социална демокрация, освободителка на народите!
[В. Търново], 1893 г., август
Н. Габровски
делегат на Българската социалдемократическа партия
на Международния социалистически работнически конгрес
в Цюрих
В. Търново, в. „Работник“, бр. 43, 44 и 45 oт 21, 28 август и 2 септември 1893 г. Публикуван в сб. „БКП в резолюции и решения на…“, т. 1, С., 1957, стр. 349-357, Изд. на БКП. Издаден през август 1893 г. на немски език от швейцарското книгоиздателство „Грютли“ в Цюрих (вж. ЦПА, ф. 267, oп. 1, а. е. 36, л., 296-299).
Бележки
(1) [Бележка на автора] Ясно е, че всяка фамилия можеше да обработва толкова земя, колкото работни сили има. Развратните турци и тяхната политика на бесилките и ножа се грижеха само за това, щото всяка фамилия да има доста земя.
(2) Един хектар е 10 000 кв. м (100 ара или 10 дка).
(3) [Бележка на автора] От 1884 г. почнаха да се въвеждат у нас различни земеделчески машини.
(4) Божество – демон, олицетворение на користолюбие, алчност, богатство.
(5) Допусната грешка. Отнася се за Търновската сбирка, проведена през 1891 г.
(6) Отнася се за учредителния конгрес на партията.
(7) Отнася се за III конгрес па БСДП (1893 г.).
(8) Тази задача БСДП не успя да разреши.
(9) [Бележка на автора] Имаше известия, че нашият другар Постомпиров, кандидат на партията в Габрово, е интерниран от полицията.