РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ

0
397

 

 

(хронологични бележки)

На 14 юли 1889 г. в Париж се учредява Вторият интернационал — международна организация на социалистите, която на практика е продължение на разпуснатия Първи социалистически интернационал. В дотогавашната история това е най-масовата организация, наброяваща близо 17 млн. членове. Обединява предимно европейски партии, но с присъединяването на САЩ, Аржентина и Уругвай излиза и извън континента. Ръководи се от Социалистическо бюро с информационни функции. В Учредителния конгрес на Втория интернационал от българска страна участва Никола Габровски. Заедно с Димитър Благоев той е един от първите идеолози и създатели на социалистическото движение в България.

На 20 юли (2 август н.ст.) 1891 г. на връх Бузлуджа се провежда учредителният Първи конгрес на Българската социал­демократическа партия. Присъстват 15 делегати, сред които Димитър Благоев, Никола Габровски, Евтим Дабев, Т. Постомпиров, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, Д. Христов, Д. Крусев и други. Обявява се създаването на БСДП. Приети са програма и резолюция за организацията (устав) на партията.

На 20 август (1 септември н.ст.) 1892 г. в Пловдив заседава Вторият конгрес на БСДП. Присъстват делегати от 7 града (Габрово, Дряново, Пловдив, Сливен, Търново, Ямбол, Стара Загора). Конгресът обявява открито БСДП за политическа организация. Приета е окончателно програмата на БСДП. Обсъден е организационният £ устав. На този конгрес става и първото разделение в българското социалистическо движение на Българска социалдемократическа партия (партисти) начело с Димитър Благоев и Никола Габровски и Български социалдемократически съюз (съюзисти) начело с Янко Сакъзов, Сл. Балабанов, Кр. Раковски, С. Мутафов, К. Бозвелиев.

На 3-7 (15-19 н.ст.) юли 1894 г., след постигнатото на 10 февруари 1894 г. съглашение между ОС на БСДП и ЦК на БСДП за сливане на двете организации, се провежда Първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия. Присъстват 44 делегати, представляващи 25 партийни групи и дружинки. Приети са Програма и Устав на БРСДП. Избран е Централен комитет в състав: Д. Благоев, Г. Георгиев, Я. Сакъзов, Г. Бакалов и Г. Богоев. В редакционния комитет на партийния печат са включени Д. Благоев, Я. Сакъзов, Г. Георгиев и Г. Бакалов.

През 1903 г. става най-сериозното разделение на тесни и широки социалисти, белязало трайно развитието на левицата в България през следващите десетилетия. Оформят се две отделни социалдемократически партии. БРСДП (тесни социалисти) начело с Д. Благоев, Г. Георгиев, Г. Кирков, Т. Петров, Георги Бакалов, Хр. Кабакчиев, Кр. Раковски, В. Коларов и др. и БРСДП (широки социалисти) начело с Я. Сакъзов, Д. Димитров, д-р П. Джидров, Кр. Пастухов, К. Лулчев, К. Бозвелиев и др. Партията на Благоев твърдо отстоява революционния социализъм и се противопоставя на всяка ревизия на марксистката теория, идваща от западноевропейските социалдемократи (и възприемана от българските широки социалисти). Отхвърлят се категорично и всички опити на дейци от Втория интернацио­нал за обединяване на двете социалдемократически партии в България (с такива мисии в страната са изпратени Лео Троцки и Кръстьо Раковски, а Карл Кауцки, Емил Вендервелде и др. се опитват чрез писма и лични срещи да помогнат за обединението в българската левица).

През ноември 1908 г. към БРСДП (ш.с.) се присъединява излез­лият от партията на Благоев кръг „Пролетарий“ — Р. Аврамов, Н. Харалаков и Г. Бакалов. Оттогава БРСДП (ш.с.) започва да се нарича БРСДП (обединена). Скоро след това в БРСДП (о) се включват и новите изгнаници на тесните социалисти, т.нар. прогресисти. През юли 1909 г. се провежда Първият конгрес на БРСДП (обединена).

На 25-27 май 1919 г. 22-рият редовен конгрес на БРСДП (т.с.) се превръща в Първи конгрес на Българската комунистическа партия (т.с.) Представени са 436 организации и групи с общо 602 делегати. Приета е Програмна декларация на БКП (т.с.), издържана в духа на Комунистическия интернационал, към който партията се присъединява. Гласуван е Манифест към всички трудещи се в България. Утвърден е организационен устав на БКП (т.с.). За членове на ЦК на БКП (т.с.) са избрани Д. Благоев, Г. Кирков, В. Коларов, Хр. Кабакчиев, Т. Луканов, Г. Димитров и Н. Пенев.

Септември 1923 г. В отговор на предприе­тите от правителството на Александър Цанков репресивни действия спрямо комунистическата партия, между 16-20 септември ЦК на БКП (т.с.) взема решение за вдигане на въстание в цялата страна на 22 срещу 23 септември. Формиран е главен щаб на въстание­то начело с Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На посочената дата въстанието е обявено в гр. Фердинанд (днешна Монтана) и придобива особен размах в Северозападна България. София, Пловдив и останалите големи градове обаче остават пасивни. Голяма част от въстаналите са лошо въоръжени. Правителството чрез офицерството и армията потушава жестоко въстанието. С приетия на 4 януари 1924 г. Закон за защита на държавата (ЗЗД) БКП е забранена заедно с всички организации, целящи насилствено завземане на властта. За повече от две десетилетия БКП е принудена да работи в нелегалност.

Февруари 1927 г. През септември-октомври 1926 г. ЦК на БКП (т. с.) взема решение за съчетаване на нелегалните с легални форми на борба. Така през февруари 1927 г. се учредява Работническата партия като легално проявление на БКП (т.с.). В края на 1928 г. е легализиран и младежкият комунистически съюз в лицето на Работническия младежки съюз (РМС).

На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена програмата на Отечествения фронт (ОФ), разработена от Задграничното бюро на ЦК на БРП. Целта на ОФ е да извади България от гибелния съюз с хитлеристка Германия. Разгръща се въоръжена съпротива чрез партизански отряди, обединени в Народо­освободителна въстаническа армия (НОВА). Страната е разделена на въстанически оперативни зони (ВОЗ).

На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт овладява власт­та, след като на 8 септември съветски войски навлизат в България, а офицери, минали на страната на ОФ, извършват държавен преврат. Съставено е коалиционно правителство с министър-председател Кимон Георгиев (политически кръг „Звено“), съставено от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и  представители на ПК „Звено“. На 21 февруари — 1 март 1945 г. се провежда Осми разширен пленум на ЦК на партията, името се променя на Българска работническа партия (комунисти) — БРП (к). Приет е нов устав, избрани са Централен комитет, Политбюро на ЦК и Централна контролна комисия (ЦКК).

На 5-7 август 1945 г. се провежда конгрес на левицата на БРСДП, който поставя партията в пълна идейна и политическа зависимост от БРП (к). Приемат се нов устав и нова програма. Избрани са и ръководни органи. Главен секретар на партията става Димитър Нейков. Част от партията начело с Коста Лулчев и Григор Чешмеджиев се обособява в самостоятелна партия под името БРСДП (обединена). БРСДП (о) заедно с БЗНС „Никола Петков“ създава общ опозиционен блок срещу Отечест­вения фронт. Двете партии участват като опозиция в изборите за XXVI обикновено Народно събрание през ноември 1945 г., както и в тези за  Велико народно събрание през октомври 1946 г., а също и в референдума за премахване на монархията през септември 1946 г., като в последния случай застават на републикански позиции.

Между 18-25 декември 1948 г. в София се провежда Петият конгрес на БРП (комунисти). Курсът към народна демокрация е преустановен и се утвърждава политика за изграждане на социализъм, като се следва съветският модел. Приета е резолюция за първи петгодишен план. БРП (к) се преименува в Българска комунистическа партия.

30 януари — 2 февруари 1990 г. Четиринадесетият извънреден конгрес на БКП приема Манифест за демократичен социализъм, Политическа декларация и нов Устав на БКП. В тези документи БКП официално се отказва от съветския модел и възприема принципите на демократичния социализъм — политически плурализъм и многопартийна система, смесена, пазарно функционираща и социално ориентирана икономика с многообразие на форми на собственост, гарантиране правата и свободите на гражданите. За председател на партията е избран Александър Лилов. Подготвя се партиен референдум за смяна името на партията на Българска социалистическа партия.

На 28 октомври 2003 г. БСП е приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал на ХХII конгрес на организацията  в Сао Пауло, Бразилия.

На 24 април 2004 г. в Брюксел конгресът на ПЕС (Партията на европейските социа­листи) приема БСП в организацията със статут на асоцииран член. Председателят на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев става член на Президиу­ма на ПЕС с право на съвещателен глас. На 19 май 2005 г. с единодушно решение на Президиума на ПЕС БСП става пълноправен член на организацията.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук