(хронологични бележки)
На 14 юли 1889 г. в Париж се учредява Вторият интернационал — международна организация на социалистите, която на практика е продължение на разпуснатия Първи социалистически интернационал. В дотогавашната история това е най-масовата организация, наброяваща близо 17 млн. членове. Обединява предимно европейски партии, но с присъединяването на САЩ, Аржентина и Уругвай излиза и извън континента. Ръководи се от Социалистическо бюро с информационни функции. В Учредителния конгрес на Втория интернационал от българска страна участва Никола Габровски. Заедно с Димитър Благоев той е един от първите идеолози и създатели на социалистическото движение в България.
На 20 юли (2 август н.ст.) 1891 г. на връх Бузлуджа се провежда учредителният Първи конгрес на Българската социалдемократическа партия. Присъстват 15 делегати, сред които Димитър Благоев, Никола Габровски, Евтим Дабев, Т. Постомпиров, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, Д. Христов, Д. Крусев и други. Обявява се създаването на БСДП. Приети са програма и резолюция за организацията (устав) на партията.
На 20 август (1 септември н.ст.) 1892 г. в Пловдив заседава Вторият конгрес на БСДП. Присъстват делегати от 7 града (Габрово, Дряново, Пловдив, Сливен, Търново, Ямбол, Стара Загора). Конгресът обявява открито БСДП за политическа организация. Приета е окончателно програмата на БСДП. Обсъден е организационният £ устав. На този конгрес става и първото разделение в българското социалистическо движение на Българска социалдемократическа партия (партисти) начело с Димитър Благоев и Никола Габровски и Български социалдемократически съюз (съюзисти) начело с Янко Сакъзов, Сл. Балабанов, Кр. Раковски, С. Мутафов, К. Бозвелиев.
На 3-7 (15-19 н.ст.) юли 1894 г., след постигнатото на 10 февруари 1894 г. съглашение между ОС на БСДП и ЦК на БСДП за сливане на двете организации, се провежда Първият конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия. Присъстват 44 делегати, представляващи 25 партийни групи и дружинки. Приети са Програма и Устав на БРСДП. Избран е Централен комитет в състав: Д. Благоев, Г. Георгиев, Я. Сакъзов, Г. Бакалов и Г. Богоев. В редакционния комитет на партийния печат са включени Д. Благоев, Я. Сакъзов, Г. Георгиев и Г. Бакалов.
През 1903 г. става най-сериозното разделение на тесни и широки социалисти, белязало трайно развитието на левицата в България през следващите десетилетия. Оформят се две отделни социалдемократически партии. БРСДП (тесни социалисти) начело с Д. Благоев, Г. Георгиев, Г. Кирков, Т. Петров, Георги Бакалов, Хр. Кабакчиев, Кр. Раковски, В. Коларов и др. и БРСДП (широки социалисти) начело с Я. Сакъзов, Д. Димитров, д-р П. Джидров, Кр. Пастухов, К. Лулчев, К. Бозвелиев и др. Партията на Благоев твърдо отстоява революционния социализъм и се противопоставя на всяка ревизия на марксистката теория, идваща от западноевропейските социалдемократи (и възприемана от българските широки социалисти). Отхвърлят се категорично и всички опити на дейци от Втория интернационал за обединяване на двете социалдемократически партии в България (с такива мисии в страната са изпратени Лео Троцки и Кръстьо Раковски, а Карл Кауцки, Емил Вендервелде и др. се опитват чрез писма и лични срещи да помогнат за обединението в българската левица).
През ноември 1908 г. към БРСДП (ш.с.) се присъединява излезлият от партията на Благоев кръг „Пролетарий“ — Р. Аврамов, Н. Харалаков и Г. Бакалов. Оттогава БРСДП (ш.с.) започва да се нарича БРСДП (обединена). Скоро след това в БРСДП (о) се включват и новите изгнаници на тесните социалисти, т.нар. прогресисти. През юли 1909 г. се провежда Първият конгрес на БРСДП (обединена).
На 25-27 май 1919 г. 22-рият редовен конгрес на БРСДП (т.с.) се превръща в Първи конгрес на Българската комунистическа партия (т.с.) Представени са 436 организации и групи с общо 602 делегати. Приета е Програмна декларация на БКП (т.с.), издържана в духа на Комунистическия интернационал, към който партията се присъединява. Гласуван е Манифест към всички трудещи се в България. Утвърден е организационен устав на БКП (т.с.). За членове на ЦК на БКП (т.с.) са избрани Д. Благоев, Г. Кирков, В. Коларов, Хр. Кабакчиев, Т. Луканов, Г. Димитров и Н. Пенев.
Септември 1923 г. В отговор на предприетите от правителството на Александър Цанков репресивни действия спрямо комунистическата партия, между 16-20 септември ЦК на БКП (т.с.) взема решение за вдигане на въстание в цялата страна на 22 срещу 23 септември. Формиран е главен щаб на въстанието начело с Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На посочената дата въстанието е обявено в гр. Фердинанд (днешна Монтана) и придобива особен размах в Северозападна България. София, Пловдив и останалите големи градове обаче остават пасивни. Голяма част от въстаналите са лошо въоръжени. Правителството чрез офицерството и армията потушава жестоко въстанието. С приетия на 4 януари 1924 г. Закон за защита на държавата (ЗЗД) БКП е забранена заедно с всички организации, целящи насилствено завземане на властта. За повече от две десетилетия БКП е принудена да работи в нелегалност.
Февруари 1927 г. През септември-октомври 1926 г. ЦК на БКП (т. с.) взема решение за съчетаване на нелегалните с легални форми на борба. Така през февруари 1927 г. се учредява Работническата партия като легално проявление на БКП (т.с.). В края на 1928 г. е легализиран и младежкият комунистически съюз в лицето на Работническия младежки съюз (РМС).
На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена програмата на Отечествения фронт (ОФ), разработена от Задграничното бюро на ЦК на БРП. Целта на ОФ е да извади България от гибелния съюз с хитлеристка Германия. Разгръща се въоръжена съпротива чрез партизански отряди, обединени в Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната е разделена на въстанически оперативни зони (ВОЗ).
На 9 септември 1944 г. Отечественият фронт овладява властта, след като на 8 септември съветски войски навлизат в България, а офицери, минали на страната на ОФ, извършват държавен преврат. Съставено е коалиционно правителство с министър-председател Кимон Георгиев (политически кръг „Звено“), съставено от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и представители на ПК „Звено“. На 21 февруари — 1 март 1945 г. се провежда Осми разширен пленум на ЦК на партията, името се променя на Българска работническа партия (комунисти) — БРП (к). Приет е нов устав, избрани са Централен комитет, Политбюро на ЦК и Централна контролна комисия (ЦКК).
На 5-7 август 1945 г. се провежда конгрес на левицата на БРСДП, който поставя партията в пълна идейна и политическа зависимост от БРП (к). Приемат се нов устав и нова програма. Избрани са и ръководни органи. Главен секретар на партията става Димитър Нейков. Част от партията начело с Коста Лулчев и Григор Чешмеджиев се обособява в самостоятелна партия под името БРСДП (обединена). БРСДП (о) заедно с БЗНС „Никола Петков“ създава общ опозиционен блок срещу Отечествения фронт. Двете партии участват като опозиция в изборите за XXVI обикновено Народно събрание през ноември 1945 г., както и в тези за Велико народно събрание през октомври 1946 г., а също и в референдума за премахване на монархията през септември 1946 г., като в последния случай застават на републикански позиции.
Между 18-25 декември 1948 г. в София се провежда Петият конгрес на БРП (комунисти). Курсът към народна демокрация е преустановен и се утвърждава политика за изграждане на социализъм, като се следва съветският модел. Приета е резолюция за първи петгодишен план. БРП (к) се преименува в Българска комунистическа партия.
30 януари — 2 февруари 1990 г. Четиринадесетият извънреден конгрес на БКП приема Манифест за демократичен социализъм, Политическа декларация и нов Устав на БКП. В тези документи БКП официално се отказва от съветския модел и възприема принципите на демократичния социализъм — политически плурализъм и многопартийна система, смесена, пазарно функционираща и социално ориентирана икономика с многообразие на форми на собственост, гарантиране правата и свободите на гражданите. За председател на партията е избран Александър Лилов. Подготвя се партиен референдум за смяна името на партията на Българска социалистическа партия.
На 28 октомври 2003 г. БСП е приета за пълноправен член на Социалистическия интернационал на ХХII конгрес на организацията в Сао Пауло, Бразилия.
На 24 април 2004 г. в Брюксел конгресът на ПЕС (Партията на европейските социалисти) приема БСП в организацията със статут на асоцииран член. Председателят на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев става член на Президиума на ПЕС с право на съвещателен глас. На 19 май 2005 г. с единодушно решение на Президиума на ПЕС БСП става пълноправен член на организацията.