„ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ТРАДИЦИЯ Е ВАЖНА ТУХЛА ВЪВ ФУНДАМЕНТА НА НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВНОСТ“ (ИНТЕРВЮ)

На 19 март 2011 г. Институтът по философия към Националната академия на науките на Беларус — едно от най-старите академични учреждения с хуманитарен профил в страната, навърши 80 години.

Институтът изпълнява фундаментални и приложни изследвания в областта на теорията и методологията на познанието, философията на науката и техниката, философските проблеми на социалната екология, историята на философската и обществено-политическата мисъл на Беларус, на западната и източната философия, на философската антропология, на философията на културата и религията, етиката и духовността на съвременното общество.

Тук са създадени авторитетни в страната и чужбина научни школи по история на философската и обществено-политическата мисъл на Беларус; в областта на логико-методологичните основи и структурите на научното познание; по философия на религията, етиката, естетиката; по социалната екология; в областта на теорията и методологията при създаване на информационното общество. Дейността на института и личният творчески принос на неговите учени в съвременното социално-хуманитарно знание са отбелязани с много държавни награди и премии.

Директорът на Института по философия
към Националната академия на науките на Беларус пред  сп. „Ново време“

Ирина Михеева: Бил ли е от самото начало Институтът по философия структурна единица към Националната академия на науките?

Анатолий Лазаревич: Историята на беларуската философия от ХХ в. е неразривно свързана с историята на Националната академия на науките на Беларус. Като говорим за това, трябва да имаме предвид, че самото основаване на Беларуската академия на науките на 1 януари 1929 г. е не просто административна реформа по управлението на научния процес в младата съветска република. Заслужава си да възприемаме това събитие като своего рода исторически манифест, ясно заявена „претенция“ за правото да имаме собствена национална интелектуална традиция и да се гордеем с нея.

Затова често се забравя, но интелектуалната традиция е важна тухла във фундамента на националната държавност, без която зданието се клати. Заявявайки за първи път в историята държавност в тези и тези определени географски и етнически граници във вихъра на политическите събития на границата между 20-те и 30-те години на миналия век, Беларус постепенно изработва цивилизационни, общокултурни символи и реквизити на държавност; при това осъзнатата интелектуална традиция е една от най-важните. През 1929 г. ние сме преминали важен етап от нейното оформяне — на тази традиция е придадена институционална форма, една от най-висшите форми — в лицето на националната Академия на науките. Макар и на първо време научните сътрудници да са били всичко на всичко 87, макар и цялата академия да е била образувана върху базата на един научноизследователски институт,  но този етап е трябвало да бъде преминат, за да осъзнае народът, че той може да бъде наречен цивилизационен субект.

От самото начало на Беларуската академия на науките философските изследвания и характерните за тях въпроси на ценностните, етическите, мирогледните основи на общественото и културното строителство са били в сърцевината на научното търсене. Ето как е изглеждало това. За да се формира академията, е бил реорганизиран Институтът на беларуската култура — първата научна организация на БССР (1), изградена върху базата на Научно-терминологичната комисия при Наркомпрос (2) на БССР. Това е класическият път на новоевропейските академии — много от тях, като легендарната Френска академия например, водят историята си от дружествата на филолозите, книжовниците, формирали се около проблема за нацио­налния език на науката.

Към момента на реорганизацията в Института за беларуска култура е имало два отдела — хуманитарен и природо-стопански, в състава им са работели катедрите по беларуско изкуство, по етнография, по право, по изучаване на революционното движение, природоизследователска, медицинска, селскостопанска катедра; имало е също така редица самостоятелни научни комисии. От 1929 г. в Беларуската академия на науките функционират институти по история, език и литература, физико-технически и химически институт. Заедно с тях в структурата на новообразуваната Академия влиза и секцията по марксизъм-ленинизъм.

Ако мислено реконструираме сега тази организационна еволюция, е лесно да предположим, че за ръководството на Академията такова раздробяване, първо, нарушава отчасти логиката на развитието на научното знание, второ, получава се смесване на две различни структури: тази, която е обусловена от потребностите на икономиката, и тази, която произтича от траекторията  на самосъзнаването на националната култура в научна форма.

И ето, на 19 март 1931 г. „нещата идват по местата си“: Президиумът на Беларуската академия на науките учредява Институт по философия и Институт по икономика. Това е твърде характерна евристична двойка: от една страна, научен център, отговарящ за отваряне на процесите на социалния и културния генезис на беларуската държавност, от друга — научен център по теоретично осмисляне на системните процеси при организация на стопанството.

За Академията на науките това безусловно е особено нужна и своевременна крачка. Направих уговорка, че науката в най-висшата си организационна форма — Академия на науките, участва в „инсталирането“, в изграждането на беларуската държавност. И когато тази фаза става свършен факт, философията като висша научно-теоретична форма  на самосъзнаване на културата е била интегрирана в академичната мрежа, т.е. е била „поканена“ да участва в устройството на социокултурното пространство — вътрешното пространство, съдържанието на държавността. В този смисъл Институтът по философия е закономерен не само за Академията на науките от 30-те години на миналия век, а за цялата беларуска държава и общество.

И.М.: Само изследвания, отразяващи тенденции на доминиращата комунистическа идеология, ли са се появили по онова време сред стените на института?

А.Л.: Духът и форматът на онова време без съмнение определяха дейността на Института по философия през съветския период. Другояче не би могло да бъде. Това се вижда достатъчно добре дори от заглавията на трудовете: „К. Маркс и националният въпрос“ (1933); „Социализмът и семейството“ (1936); „Строителството на комунизма и социалните изменения сред селяните на Белорусия“ (1966); „Начинът на живот, роден от Октомври“ (1978) и др.

При все това редица направления на научните изследвания в института бяха издържани в „неутрални тонове“ по отношение на господстващата идеология. Сред тях следва да спомена изследвания­та в областта на историята на философията — както световната, така и националната, на естетиката, теорията на познанието, логиката и методологиите на научното творчество, философията и методологията на науката, преди всичко на естествознанието.

И.М.: Работили ли са в института учени, чиито научни достижения са получили признание от световната наука?

А.Л.: Да бъдеш забелязван по онова време извън границите на Съветския съюз, беше фактически невъзможно. Особено за представителите на философията, която се отнасяше към партийно-номенклатурните дисциплини. Въпреки това много изследвания се изпълняваха от достатъчно талантливи специалисти на високо научно ниво и можеха да бъдат забелязани от световната наука. Към тях аз бих отнесъл трудовете на акад. В.А. Сербента, член на Академията на науките на БССР, подложен, междувпрочем, на необосновани репресии през 1937—1938 г., на акад. Г.Ф. Александров, член на Академията на науките на СССР (3), в областта на историята на философията; изследванията на Н.И. Жуков по проблемите на информацията и кибернетиката; на В.М. Конон в областта на естетиката; на П.А. Водопянов в сферата на социалната екология; на чл.-кор. Л.В. Евменов от Националната академия на науките на Беларус по проблемите на хуманистиката и правата на човека. Широко признание по света получиха изследванията на беларуските учени (В.С. Степин, Л.М. Томилчик и др.), известни повече като „Минска философско-методологическа школа“. През 1985 г. в Лондон бе публикувана книгата на научния сътрудник към института О. Бембел „Родният език и морално-естетическият прогрес“, за което той беше уволнен от работа.

И.М.: Какви са най-важните достижения на института за цялото време на неговото съществуване?

А.Л.: От логиката на един от моите отговори следва, че мотив за създаването на Института по философия — без значение дали той явно е бил осъзнаван от инициаторите — е била потребността от това беларуската духовна култура да се състои. Да придобие суверенен статус не като исторически реликт, а като култура от съвременен тип. Въпреки своеобразните геополитически обстоятелства през ХХ век: интернационализмът на съветската държава в периода до Втората световна война, нейният изолационизъм през 1940—1950 г., проектът за създаване на новата историческа наднационална общност „съветски народ“. Въпреки зачатъка на глобалистичните процеси от втората половина на миналото столетие, беларуската култура се състоя, в много отношения „около“ своята интелектуално– духовна традиция, прекъсвана доста пъти, което значи, че се нуждае от къртовска реконструктурска работа от страна на учените хуманитаристи. И тази работа бе извършена — тогава, когато бе необходимо, и именно така, както бе необходимо.

Затова за най-важно достижение на Института по философия аз смятам това, че днес беларуската философия е самостоятелен феномен в европейското интелектуално пространство, а историята на философската мисъл на Беларус е част от световната история.

Историята на беларуската философия се изучава и познава от фундаменталните трудове, които се подготвяха и публикуваха в Института по философия в продължение на дълги десетилетия, независимо от известния идеологически гнет. Да си спомним в частност колективните трудове „Из историята на философската и обществено-политическата мисъл на Белорусия“ (1962), „Очерци по история на философската и обществено-политическата мисъл на Белорусия“ (1973), труда на чл.-кор. А.С. Майхрович „Търсенето на истинското битие и на човека. Из историята на философията и културата на Беларус“ (1992), книгите на С.А. Подокшин, В.М. Конон, В.Б. Еворовски и други изследователи. Това направление е увенчано от работата по издаването на шестте тома „История на философската и обществено-политическата мисъл на Беларус“, трите тома „История на естетическата мисъл на Беларус“, а също и „Онтология на философската мисъл на Беларус“, която се случва пред очите ни.

Съвременната беларуска философия представя в света дейността на научните школи, които се формирха в Института по философия. Тази призната школа в областта на логико-методологичните основи и структури на научното познание в корените си е тясно преплетена с Минската методологическа школа. Днес даденото направление продължава да бъде ръководено от акад. Д.И. Широканов. Това е уникална по рода си школа в областта на социалната екология, чийто лидер е чл.-кор. П.А. Водопянов. Школата в областта на философията на религията, етиката и естетиката води началото си от 60-те години на миналия век и се „храни“ всъщност от същия идеен източник, от който и школата на историко-философските изследвания, за която разказах по-горе. Но напоследък тя придоби ново важно измерение на дейността си — методологическото осигуряване на експертната работа в сферата на законодателството за свободата на съвестта, а така също по разработката на принципите за хуманитарна безопасност на беларуското общество, хармонизацията на междунацио­налния и междуконфесионалния диалог. Продължава да се развива и актуалното направление на философско-антропологическите изследвания, водещи началото си от 30-те години на миналия век и трудовете на първия директор на Института по философия С.Я. Волфсон. И накрая, съвсем наскоро се оформи школа в областта на теорията и методологията на изграждане на информационното общество.

Ако историческият път на дадена държава е белязан от делата на велики хора, битки и революции, а историята например на едно предприятие — това са неговите най-добри разработки и иновации, то важните стълбове на историята на такова учреждение като Института на философията са преди всичко книгите.

Най-добрите ни публикации във всички времена се обсъждаха достатъчно широко в пространството на Съветския съюз и далеч зад граница, бяха удостоявани с държавни и международни награди и премии. Ще изредя цикъл от колективни трудове по история на философията и обществената мисъл на Беларус под общата редакция на акад. К.П. Буслов (Държавна премия на БССР, 1984), колективната монография „Детерминизмът: системи, развитие“ (златен медал на ВДНХ (3) на СССР, 1986), съвсем новото издание „Високите технологии в структурата на устойчивото развитие: проблемът за съответствието на ноосферните ценности“ (премия на академиите на науките на Украйна, Беларус и Молдова, 2010).

И.М.: Какви основни научноизследователски цели стоят пред института днес?

А. Л.: Линията на дейността на Института по философия в наше време се прокарва в особено „триизмерно пространство“, в системата на три координати. Това са, първо, европейските и световните тенденции на актуалните философски изследвания; второ, нуждаещите се от теоретическо решение проблеми на социокултурното развитие на беларуското общество, възникнали в момента на придобиване от републиката на държавна независимост през 1991 г.; трето, приоритетите, свързани с повишаване на междудисциплинарната и научно-практическата значимост на философските разработки. Тоест, една от нашите задачи е тясното взаимодействие с органите на държавната власт, с реалния сектор  на икономиката по работата за експертно-методологично осигуряване на различните форми и направления на административната и стопанската дейност, на общественото информиране, на кадровата работа. Друга задача е взаимодействието с изследователските учреждения от естествено-научния и техническия профил в сферата на научната евристика, методологията на научното търсене, продуктивния синтез на хетерогенните изследователски програми и процедури.

Спектърът на изследователските направления, реализирани от института, е достатъчно широк — понякога дори е сложно да си представя как нашият не голям колектив от учени, който не превишава 50 души, се справя с тази разнопланова, обемна и много отговорна изследователска работа. Впрочем, голямо съдействие в работата ни оказват катедрите по философия от много беларуски вузове, с които институтът е в тясно сътрудничество.

Ще изредя седем основни направления на изследванията, които се провеждат в института. Първото — разработка на проблемите на съвременната теория на познанието, логиката, методологията на науката и междудисциплинарните изследвания. Второто направление — интелектуалната и духовната история на Беларус. Третото е свързано със съдържателното развитие на хуманистичните духовно-нравствени принципи и традиции на беларуския народ в интересите на устойчивото развитие на беларуското общество. Четвъртото направление — философските проблеми на религиозното съзнание и толерантност, построяването на хармонични и ефективни междуконфесионални отношения. Пето — актуалните проблеми на философията за човека, човеко-природните и социоприродните отношения. Шесто — разработката на механизмите за реализация на научно-иновационния потенциал на стратегическото партньорство на Република Беларус с Европейския съюз, държавите от ОНД, Япония, Китай, Индия в социокултурната и научно-техническата сфера. И накрая, изследването на хуманитарните аспекти на постиндустриал­ните трансформации и изграждането в Беларус на информационно общество.

И.М.: В какво се състоят промените на дейността на института днес?

А.Л.: Същността на съвременните изменения е в актуализацията на тематиката на изследванията. Днес в Института няма забранени за анализ проблеми и направления на изследванията. Това радва. Сътрудниците на института имат възможност за достъп до световните информационни ресурси, на тях са им известни най-новите достижения в областта на социално-хуманитарното знание.

Още един нетрадиционен момент, на който бих искал да обърна внимание — това е организацията на научната работа в рамките на мобилни изследователски групи, които се създават от анализа на конкретните актуални научни проблеми.

Позитивните изменения може да се нарекат активизация на международното научно сътрудничество. Днес Институтът по философия има редица договори за сътрудничество с профилни научни организации на Русия, Казахстан, Украйна, Молдова, Литва, Полша, България, Германия и др.

И.М.: Какви структурни подразделения работят в института?

А.Л.: Структурата на института за неговата все пак кратка история е претърпяла много промени. Днес тя включва четири основни стационарни подразделения, в рамките на които функционират профилни научноизследователски групи, ориентирани към изпълнението на конкретни видове работа.

Центърът на филисофско-методологичните и междудисциплинарни изследвания е наследил традициите на научната школа в област­та на теорията на познанието, продължаващи вече над половин век. В състава му днес влизат научноизследователски групи в областта на логиката и методологията на научното познание и в областта на философията на науката, техниката и информационните процеси.

С не по-малка дълга традиция може да се похвали Центърът за социално-философски и антропологически изследвания, обединяващ научноизследователски групи в областта на философската антропология и философията на културата, а така също в областта на философските проблеми на социалната екология.

С разработка на проблемите на историята и съвременното състояние на духовната култура на беларуското общество (а заедно с това с написването на историята на беларуската философия) се занимава Центърът за историко-философски и компаративни изследвания. В него влизат също така две изследователски групи — по история на философията на Беларус и по проблемите на философията на религията, етиката и естетиката.

Най-накрая, четвъртото подразделение — Центърът за стратегически европейски изследвания и междукултурното сътрудничество — е най-младият от всички и още не е преминал през фазата на вътрешната диференциация. Впрочем, това не е задължително: пред нас е подразделение от нов тип, обединяващо креативните изследователи, заети с перспективни разработки предимно в областта на международното хуманитарно сътрудничество, със своего рода „философски инвестиции“.

И.М.: За европейските изследователски институти в състава на националните академии на науките все по-сериозни стават проблемите, свързани с финансирането на научните изследвания. Сблъсква ли се Институтът по философия с аналогични проблеми и как се справя с тях?

А.Л.: Ако търсим положителните моменти в съветската система на организация на научните изследвания, това бе финансовата стабилност. Ако например в предишните години в института работеха 100 души, нямаше съмнение, че в рамките на съществуващите длъжностни заплати те щяха бъдат осигурени със заплата, при това извън нейната пряка зависимост от резултатите на труда. Последното обстоятелство, разбира се, няма да отнасяме към положителните факти. Днес в областта на организацията и финансовото осигуряване на научната дейност ние в много отношения започваме да взаимстваме от чуждестранния опит. Тоест, парите се дават за поискан, практически значим, покриващ разноските си резултат. Като цяло подобен подход заслужава внимание. Но да се получи бърз финансово-икономически ефект от резултатите на философските изследвания, както и вие сама разбирате, не се случва. Оттук ние, както и представителите на други хуманитарни дисциплини, изпитваме определени трудности. В допълнение към така нареченото базово бюджетно финансиране на дейността на института се налага да задействаме други механизми. Сред тях например е подготовката на отделни проекти за получаване на безвъзмездни субсидии — както беларуски, така и международни. Понякога успяваме да сключим договор за изпълнение на някакви специални изследвания по поръчка на предприятия и организации от реалния сектор на икономиката. Но това се случва твърде рядко. Като цяло искам да подчертая, че товарът на финансовите проблеми за нас става все по-осезаем.

Преведе Елена Алекова

Бележки

(1) Беларуска съветска социалистическа република.

(2) Народен комисариат по просветата.

(3) Съюз на съветските социалистически републики.

(4) Изложба за достиженията на народното стопанство на СССР.