РУМЪНИЯ В ЛОНОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

0
31

Васил Савов е журналист международник, политически анализатор, публицист и юрист, полиглот. Бил е кореспондент на БТА в Букурещ, сътрудник в международния отдел на в. „Отечествен фронт“, в Института за съвременни социални тео­рии, завеждащ международния отдел на сп. „Политическа агитация“. Има няколко брошури по въпроси на социалдемокрацията, на европейската интеграция и по други международни теми.

Времето след приемането на северната ни съседка в ЕС не е много, но анализът и изводите от този кратък откъс от прехода заслужават внимание. Още повече че влязохме заедно при аналогични условия и предпоставки и изглежда така ще бъде поне в обозримо бъдеще. Последните решения на Брюксел по влизането ни в системата на Шенген потвърждават това.

Тази близост между нашите две страни, за разлика от всички останали балкански държави, се корени в далечното и по-близкото минало, в историческите традиции, обичаи, взаимно влияние. Дълбоки следи остави участието ни в социалистическата общност, СИВ и Варшавския договор. Това даде и продължава да оставя следи в съвременната действителност.

Дълбоко в дебрите на злокачествения капитализъм

Приемането на Румъния в Евросъюза, предшествано от постепенното интегриране в европейската финансово-икономическа и политико-военна система, от безконтролното усвояване на съюзните зависимости, носи белезите на злокачествени, уродливи черти на социално-икономическите процеси. Неизбежната приватизация се придружава от дълбоко проникване на чуждестранния капитал — италиански, френски, австрийски, гръцки. Той обхваща днес 35% от бизнесоборота и 16-17% от работната сила. Насочен е обаче предимно в банковата сфера, търговията и услугите и предпазливо в производството. Тази особеност и досега влияе върху развитието на промишлеността и селското стопанство.

Световната криза изкара на показ този едностранчив, користен подход към икономическото развитие на страната, довел до неблагоприятни резултати. Въпреки чуждестранните финансови инжекции, положението не се подобри. Румъния бе принудена да поиска заем от МВФ, Световната банка и ЕС в размер на 20 млрд. евро, за да закърпи издъхващата икономика и влошеното социално положение. Заемодателите и специално МВФ наложиха сурови мерки за съкращаване на публичните разходи. Заплатите бяха намалени с 25%, а пенсиите с 15%. Цените започнаха да нарастват и инфлацията се повиши. През май т.г. тя достигна 4,6% в сравнение със същия месец м.г., а цените на хранителните продукти се покачиха през първите пет месеца на годината средно с 11,2%, при някои продукти увеличението е с 35% (картофи), 29,3% (плодове).

Напоследък актуален, но болезнен за правителството стана проблемът с усвояване на еврофондовете, по който и ние сме обект на упреци от Брюксел. Дирекцията за регионална политика към Еврокомисията констатира остри нарушения в много проекти, развивани с европари. Блокирани бяха фондовете за местна и регионална транспортна инфраструктура. От 124 проекта, за които са предвидени 859 млн. евро, са усвоени само 280 млн. От Министерството на транспорта са усвоени само 2%, от Министерството на администрацията и вътрешните работи — 7%, от Министерството на финансите — 9%. В селското стопанство са предвидени 12,8 млрд. евро, а са усвоени 2,41 млрд. евро.

Под натиска на МВФ правителството пристъпи към нова приватизация на крупни обекти. За продажба на публичен търг се предлагат 10% от акциите на „Петрол“, 15% от акциите на „Транселектрика“, 15% от „Ромгаз“ и 15% от „Трансгаз“. На борсата са поставени и държавни акции на „Алтхим“. Вестник „Романия либера“ отбеляза, че стратегически обекти с държавен капитал стават източник за обогатяване на частния сектор“.

Правителството полага усилия за съживяване на икономиката и за излизане от рецесията. Някои показатели дават повод за това. През първите три месеца на 2011 г. икономическият ръст отбеляза 0,6%, а прогнозата за годината е 1,5%. Предвижда се годишното увеличение на БВП да бъде 1,8%, от което промишлеността трябва да даде 26,37%. Съществен напредък бележи външната търговия. Селското стопанство е още в процес на реформиране. Селскостопанската земя обхваща 14,7 млн. ха, но обработваемата площ е само 9,7 млн. ха. По-голяма част от нея са малки и неефективни терени. Правителството е изготвило проектозакон за различни форми на комасация и санкции за тези, които не обработват земята.

Социални последици

Притокът на чуждестранни инвестиции отива главно към големите градове, където има подходящи условия за строителство, достъп до добри битови условия и инфраструктура. Липсата на удобни пътища и автостради лишава от капиталовложения селата, където живее 51% от населението на страната. Това доведе до обезлюдяване на селата и малките градове, прилив към столицата и големите градове и емиграция. Показателен е примерът с гр. Молдова ноуа, който от 3500 жители през 1956 г. нараства на 16 000 през 1989 г. след интензивно промишлено развитие при предишния режим, а днес заетостта е спаднала с 80%.

Румъния е богата на подземни богатства. Минната промишленост е обхващала преди 1990 г. около 600 мини с над   400 000 работни места. След смяната на режима повечето от тях са закрити поради липса на средства за модерни технологии. Рецесията предизвика повишаване на безработицата. От 4,1% през 2007 г. тя достигна 8,2% през 2010 г. (в България — 7,7%, съответно 9,5%; в Унгария — 7,3%, съответно 11,5%). По показател БВП на човек от населението Румъния има през 2010 г. 6508 евро, България — 6867 евро, а Унгария — 10 378 евро.

Чуждестранният и румънският печат излагат причините за спада на чуждите инвестиции в страната. Изтъква се необходимостта от подобряване на законодателството, борбата с бюрократичната система, честата смяна на таксите и административните разпоредби, липсата на политическа стабилност.

Приемането на Румъния в ЕС отприщи емигрантския поток на Запад. По неофициални данни през 2009 г. над 3 млн. румънци са напуснали страната и преживяват легално и нелегално в чужбина, главно в Италия и Испания. Повечето от тях оставят в Румъния невръстни деца на грижите на родители, роднини, приятели и дори на съседи. По съобщения на УНИЦЕФ родителите на 350 000 деца са заминали на работа в чужбина, което е довело до психически проблеми сред децата. Асоциацията за социални алтернативи описва психологическото състояние на много от тях — липса на родителска топлота, състояние на усамотеност, неграмотност.

Социологически проучвания показват, писа в. „Адевърул“, че все повече от младежите на възраст до 30 години искат да заминат в други страни.“ Европейската комисия публикува в началото на т.г. доклад под наслов „Младежта в движение“, от който става ясно, че 44% от младежта в Европа искат работа в чужбина, макар и за ограничено време. Към това са склонни 84% от Испания, в Швеция — 76%, България — 74%, Румъния — 73%, Финландия — 71%. Повечето от тях изтъкват като мотив намирането на работа.

„Емигрантският бум“ чувствително измени демографския статус в страната. През май т.г. бе извършено пробно преброяване, от което се вижда спадът на броя на населението. В сравнение с официал­ното преброяване през 2002 г., когато населението на страната е наброявало 21,6 млн., сега то е с 1,5 млн. по-малко. Демографският пик от 22,8 млн. е отбелязан през 1992 г.  (първото преброяване през 1860 г. показва 4,1 млн.).

В печата се появиха анализи и сравнения на сегашното положение с това преди падането на режима на Чаушеску. В. „Журналул национал“ помести статия под заглавие „Системата на частна собственост в Румъния. Успех или провал?“: Реалностите в Румъния показват недвусмислено, че системата на частна собственост не даде нито икономически резултати, нито социални, нито каквито и да било други, за които се говореше преди последните 20 години, като възражение на държавната икономическа система, съществувала преди.“ Следват въпроси дали частната собственост е спряла кражбите, разсипничеството и икономическите престъпления? Авторът пише: Редица икономически анализатори не скриват, че румънската икономика е слабо развита, наподобяваща икономическия модел на банановите държави.“ Като илюстрация се сочи загубата на 4 млн. работни места през последните години. Тези обективни реалности са една от причините за отлагане приемането на страната в системата Шенген. Проблемите по осигуряване на българските граници и прогресът на Румъния в борбата с корупцията, писа в. „Романия либера“, се добавят към дългия списък на всевъзможните възражения, повдигнати от някои държави-членки на Шенген.“

Неизвестни на политическото бъдеще

Влошаването на икономическата и социалната конюнктура предизвика спад на доверието към правителството на Емил Бок и управляващата Демократичнолиберална партия (ДЛП). Разклатена бе стабилността в правителството и партията. Състоялата се в края на май т.г. Национална конференция на партията закрепи досегашното ръководство на партията и правителството. Заслуга за това има президентът Траян Бъсеску, който преди това бе склонен на промени в правителството и сформиране на кабинет, воден от независим представител. Изборът на Бок за ръководител на партия­та засили амбициите на неговия съперник Василе Блага, смятан за „реформатор“ и опитен стратег в изборните битки. Висшият форум на ДЛП разкри вътрешнопартийните противоречия и тенденцията към отлив на членове и създаване на нова дясна партия.

Парламентарната десница е представена днес от две крупни партии — Националнолиберална и Демократичнолиберална. Останалите по-малки десни партии, като загубилата вече влияние Национална селско-християндемократическа партия и Консервативната, не играят съществена роля. Напоследък нарасна влиянието на партията „Велика Румъния“, изразяваща националистически настроения. Значителна роля след 1990 г. играе Демократичният съюз на унгар­ците в Румъния (ДСУР), който умело лавира в политическото пространство и досега влиза в коалиция с големите партии — леви и десни, като член на правителството.

Влошената социалноикономическа конюнктура внесе брожение и разцепление в десницата. Срещу Демократичнолибералната партия, водеща сегашното правителство (гарнирано с партията на унгарците и консерваторите), стои в опозиция Националнолиберална та партия (НЛП), която оглавяваше предишното правителство на Таричану. Президентът се опитва да спечели подкрепата и на двете, но безуспешно. С неговата благословия сега се ползват демократ­либералите начело с Емил Бок, а националлибералите, водени от Крин  Антонеску, са остро настроени срещу него. И нещо повече. Последните образуваха през февруари т.г. Социаллиберален съюз (СЛС) с опозиционната Социалдемократическа партия. Създаването на съюза даде повод печатът да отбележи известно отклонение на националлибералите наляво.

Съдържанието на публикуваната икономическа програма на СЛС показва отклонение на социалдемократите от тяхната идейнополитическа идентичност. Печатът я нарече либерално-популистка. Под заглавие „Стратегически цели“ програмата постави три основни направления на развитие на страната:

1) Създаване на работни места за 1 млн. души до 2016 г.

2) Програма от няколко милиарда евро инвестиции за развитие на инфраструктурата до 2020 г.

3) Повишаване на реалните доходи на населението, като брутната средна заплата достигне към 2016 г. 600 евро.

Като слабост на програмата се сочи липсата на ясни, конкретни мерки за нейното реализиране. Абсолютно всички правителства досега, изтъква в. „Адевърул“, обявяваха за приоритет селското стопанство, образованието, здравеопазването и социалната закрила, обаче действителният им приоритет беше получаването вота на избирателите.“

Политическият градус се повиши напоследък около най-наболелите в момента проблеми. Те бяха възбудени от самия президент, който излезе с предложение за административна реорганизация на страната и ревизия на конституцията. Проблеми, които внасят напрежение в партийнополитическите отношения и в етническия статус на населението.

Президентът се срещна с лидерите на парламентарно представените партии, от които търсеше подкрепа за своите предложения. Преди това Конституционният съд направи възражения по някои постановки. Напрежението настъпи, след като и коалиционни партньори, и опозиционни партии се противопоставиха. Искането на Бъсеску за еднокамарен парламент бе обосновано с големите разходи по административния и държавния апарат, заемащи половината от бюджетните разходи. Опозицията обаче постави на преден план икономическата и политическата криза в Румъния и предложи искания за изход от управленската нестабилност. Между тях са образуване на антикризисен комитет с промени в правителството на Бок и създаване на кабинет от технократи, който да подготви извънредни парламентарни избори до края на 2011 г. и организиране на референдум за ревизия на конституцията. Президентът не се съгласи с исканията, тъй като щели да доведат до политически хаос. Опозиционните партии отхвърлиха и президентските предложения за създаване на 8 териториални структури. Това би довело до оформяне на 8 регионални правителства и 8 парламента. Те предложиха двукамарният парламент да остане в състав от 325 депутати.

Усложнения настъпиха и в управляващата коалиция по повод президентското предложение за административна реорганизация с изменения в статута за националните малцинства. Представителите на ДСУР не са съгласни с проекта за административна реорганизация и настояват за културна автономия на областите с унгарско население.

Разногласията в управляващата коалиция и нестабилността на правителството на Бок са повод унгарците да търсят контакти с опозиционните партии — ДЛП и СДП. Вече са проведени първите зад­кулисни преговори за бъдещото правителство.

Президентът обаче форсира намерението за промени в правителството. Мотивите за това са неусвояване на еврофондовете от някои от министрите. Възникна идеята за създаване на нов министерски пост, който специално да се заеме с еврофондовете.

Социалноикономическото и политическо напрежение предизвика раздвижване сред левите сили. Социалдемократическата партия си остава единствената влиятелна политическа сила на легалната левица. Въпреки изборните неуспехи и обвинения към нейни ръководни личности за корупция и използване на власт за лично обогатяване, тя се готви за реванш съобразно новата политическа обстановка.

 Левите политически сили

Румънската социалдемократическа партия носи това име от 16 януари 2001 г. след сливане на предишните две социалдемократически партии. Някои я определят като лявоцентристка партия, но разделението ляво-дясно в Румъния се размива. От 2005 до 2008 г. партия­та е в опозиция, но след парламентарните избори през 2009 г. влиза в коалиция с ДЛП и участва в правителството на Емил Бок. Поради разногласия тя напусна правителството и мина в опозиция.

Партията е наследник на създадения след 1990 г. Фронт за национално спасение начело с Йон Илиеску. През април 1992 г. в резултат на разногласия между Илиеску и ръководителя на реформистката група на Петре Роман бе образуван Демократичният фронт за национално спасение, воден от Илиеску. От 20 февруари 2010 г. председател на партията е Виктор Понта, юрист и политик (роден на 20 септември 1972 г. в Букурещ).

В социологически сондаж през април т.г. в Букурещ бе констатирано, че на 5-има столични жители 1 е готов да се включи в Комунистическата партия и голяма част от тях дават предпочитание на предишния режим. Комунистическото движение обаче е разединено и се намира в полулегално съществувание.

Румънската комунистическа партия прекрати своята дейност след събитията в края на 1989 г. и близо 4 млн. нейни членове преустановиха своята дейност или преминаха към други партии, включително десни. Официално разпускане на партията не е имало.

На 7 март 2010 г. на извънреден конгрес партията „Социалистически алианс“ взе решение да се преименува в Румънска комунистическа партия с председател Константин Ротару. На конгреса бе обявено, че новата Румънска комунистическа партия е модерна партия съобразно новите времена и се надява да влезе в парламента през 2012 г.“ Учредителите се разграничават от компартията преди 1989 г. „РКП от 2010 г. има нова доктрина в съгласие с изискванията на националния и глобален икономически и политически контекст. Нейната цел е да бъде партия на всички румънци, които са добри патриоти, честни борци за истината, справедливостта и достойнството“, се казва в съобщението.

На 27-и същия месец бе съобщено, че е конституиран Комитет за реорганизиране на Румънската комунистическа партия. В комитета влизат членове на партията преди декември 1989 г. от всички възрасти и професионална ориентация. Членовете му поемат отговорността за реорганизиране на партията до създаване на условия за свикване на национална конференция“. Избрано е Изпълнително бюро в състав от петима членове, между които бившият ръководител на компартията Георге Апостол като почетен председател.

В публикуваната програма се подчертава, че Румънската комунистическа партия се обявява за сътрудничество с всички сили от румънската левица за образуване на единен фронт на левицата. Идейната същност на партията „ще бъде марксизмът, критично преосмислен съобразно историческия опит и съобразен с условията в началото на ХХI век“.

Комитетът одобрява съдебното решение на Букурещкия трибунал да отхвърли искането на партията „Социалистически алианс“ да си присвои името на РКП. От името на комитета с обръщение излиза неговият председател Петре Игнатенку.

Дали евентуален бъдещ кабинет на СЛС ще изведе страната от сегашното положение, ще покаже близкото бъдеще и преди всичко новите парламентарни избори през 2012 г.

Румъния се намира в период на преразпределение на политическите сили. Период, в който чуждестранният и националният компрадорски капитал движат политическите събития, без да се съобразяват с жизнените интереси на румънския народ.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук