ФЕСТИВАЛЪТ „ЕНЕСКУ“ ПРЕВЪРНА БУКУРЕЩ В СВЕТОВНА МУЗИКАЛНА СТОЛИЦА

0
207

Огнян Стамболиев е роден през 1947 г. в Русе. Завършил е българска и италианска филология. Специализирал е румънски език в Букурещ. Критик, журналист, преводач. Публикувал е преводи на Йон Лука Караджале, Никита Станеску, Григоре Виеру, Захария Станку, Емил Чоран, Жан-Пол Сартр, Мирча Динеску и др. Член на СПБ.  Автор на двутомна „Нова книга за операта“(2002 г.)

Невероятно, но факт: 115 концерта за 25 дни!

Следя този фестивал от години и пиша не за първи път за него. И  откровено казано, вече не ми се пише. Изпълва ме бяла завист. Само прочитът на програмата му ми отне повече от час, докато тази на нашите вече скромни „Софийски седмици“ прочетох за две минути. Чух на живо част от концертите, останалите проследих директно по радиото и телевизията. Това са 25 дни от септември, като всеки ден е с четири или пет премиерни  прояви в няколко прекрасни акустични зали. Препълнени.

Публиката

Културна, образована, възторжена. Жадна за жив контакт с голямото изкуство, със света на прекрасното, дълбоко уважаваща таланта и труда на музикантите и артистите. Тук наистина се работи за музикалното образование много по-сериозно, отколкото у нас сега. Всеки окръжен град има свой симфоничен оркестър, свой фестивал и подготвена публика. А у нас стана точно обратното. Съсипахме оркестри, опери, фестивали, конкурси, изгубихме страшно много през тези две десетилетия на бездуховност и немара от страна на държавата. Азбучна истина е, че публиката се отглежда, възпитава от училището, семейната среда, до голяма степен и от медиите. От радиото и  телевизията, в това число и големите електронни медии,  които у нас се естрадизираха и дори чалгизираха. В северната ни съседка няма този превес на ниските жанрове, защото културата и по-специално художествената музика са сред приоритетите там. Както е например в Австрия. Докато у нас, в родината на Орфей и Борис Христов, триумфира чалгата – явление от Ориента, непознато в  културна Европа.

Посвещението

Тазгодишното издание е посветено на 130-годишнината на патрона на фестивала Джордже Енеску  (1881-1955), бащата на румънската музика“, композитора, виолинвиртуоза, диригента, създателя на румънския симфонизъм, един от великите музиканти на нашето време, творец не по-малко значим от Барток, Бритън или Прокофиев, например. Енеску остави цяла школа след себе си. Избра за своя път синтеза Изток- Запад“. Неговите 120 опуса (наскоро откриха и нови, непознати досега, част от които са вече в програмата на фестивала) въплъщават гениално този синтез, осъществен в духа на времето, в което живя, а именно синтеза между националната традиция, на първо място фолклорната музика (една от най-живите, красивите и мелодичните в света), от една страна, и професионалната, образованата и голямата симфонична западна култура, от друга.

 Всеки от съставите и солистите – местни и гостуващи, е включил в програмите си музика от Енеску. Подобна хубава традиция поддържаше години наред водещият наш музикален фестивал „Мартенски музикални дни“ – Русе, но сега, за жалост, идеята е изоставена.

Организацията и рекламата

Фестивалът вече не е само в Букурещ, а има паралелни филиални прояви в големите градове: Клуж, Темишоара, Сибиу, Яш, Брашов, защото в тази страна се мисли не единствено за културата в столицата, както е у нас. Организацията и рекламата са на завидно ниво. Най-вече от Министерството на културата, но и с помощта на цялото правителство. Румънският премиер и президент предпочитат класиката пред явления като Ивана или Веско Маринов. Общината на Букурещ също работи перфектно и е превърнала града в един от най-чистите и уредените в Европа. Управляващите там (министри, депутати, висши чиновници) считат за чест да присъстват на фестивала. Директор е Йоан Холендер. На този пост той замени покойния Йехуди Менухин, който бе любимият ученик на великия Енеску. Румънски немец от Темишоара, доскоро директор на Виенската държавна опера. Световноизвестна, мащабна личност, с огромен авторитет и опит, което пролича и от последните няколко програми на фестивала. Всяка от тях с участието на поне 15 световни оркестъра – немислим „лукс“ за нас (на последните „Софийски седмици“, съвсем скромни и камерни, имаше два оркестъра – от София и от Пловдив… А преди няколко години на фестивала в София гостува… самодейната оперета на Пазарджик).

Рекламата тук се прави почти година напред и е желана от медиите, за които сериозната музика и музикантите са по-важни от поппевците и футболистите.

Спонсори

Спонсори са преди всичко държавата и няколко от водещите банки, държавната лотария и дузина мощни фирми.

Залите

Залите са няколко: огромната и наскоро ремонтирана зала на Двореца на републиката с над 4000 места, невероятно красивата и акустична кръгла зала „Атенеум“ с 800 места, считана за една от най-съвършените в света, построена през 1888 г., залите на Радиото, на Университета за музика (Консерваторията), Двореца-музей „Джордже Енеску“ – с билети, разпродадени седмици напред. Цените на билетите бяха от 15 до 35 лева (при по-висок стандарт на живота от нашия). Тримилионният Букурещ разполага с метро, покриващо изцяло територията му и това, разбира се, улеснява посещенията на концертите и спектаклите.

Радиото и телевизията

Радиото и телевизията, и особено Радиото, отразяват фестивала изцяло с живи, преки предавания и записи на всички концерти и спектакли. Радио Букурещ има седем програми (нашето – три), като три от тях се обръщат изцяло към фестивала – „Културал“, „Музикал“ и „Интернационал“. Така събитието стана национално и достигна до всички краища на страната, докато БНТ отказа тази година да излъчи дори част от откриването на „Мартенските дни“!

Концертите и спектаклите

Концертите и спектаклите в Букурещ и на филиалните подиуми са – колкото и невероятно да звучи – 115  (сто и петнадесет) на брой. Не мога да си представя как се прави подобна организация. Цифрата е направо фантастична! Координацията – безупречна.

Големите оркестри

Гости на Румъния през т.г. бяха Националният оркестър на Париж, Санта Чечилия от Рим, филхармониите на Будапеща, Кишинев, Прага, Ливърпул, Хага (Резиденц оркестър), Националната филхармония и Националният оркестър на Израел, на Мариинския театър от Санкт Петербург, Оркестър Гулбенкян, Щатс Капеле Дрезден, Оркестърът на Долна Австрия, Лондонският симфоничен оркестър с хор, както и водещите оркестри на Румъния (която нито съкрати, нито осакати с мизерни субсидии и щатове своите филхармонии с измислени „реформи“, както се случи през т. г. у нас) – съставите на Букурещ, Яш, Клуж, Брашов, Търгу Муреш, Темишоара, Радиооркестърът и др.

Интересен момент е основаването на новия симфоничен състав „Камерата Регала“ (Кралски камерен оркестър) на Румъния като резултат от повишения интерес към монархическата институция, която за разлика от нашата не е така компрометирана. Съставът се представи с голям успех  в столицата и тръгна на голямо турне из страната.

Прочути  камерни формации

Кремерата Балтика, Оркестърът на Лозана, Академията Сент Мартин, Лондон, Камерата Залцбург, Камерата Йерусалим, Хиперион, „Археус“, Австрийски бароков оркестър, Корейски камерен оркестър от Сеул, Амстердамски бароков оркестър и хор също удостоиха с присъствието си  и с по два премиерни концерта този форум на музиката, който превъзхожда по своите мащаби дори фестивалите на Виена, Берлин, Париж, Прага, Мюнхен, Залцбург…

Едно от сензационните събития е гостуването на първокласния Камерен оркестър на Забранения град (от Пекин). Както е известно, Китай се отвори широко за художествената музика от Запада, която по време на Културната революция там беше строго забранена. И днес китайските музиканти шестват по света.

Солисти и диригенти от най-висока класа

Солисти и диригенти от най-висока класа почетоха Букурещ.  Даниел Баренбойм, Елена Башкирова, Мъри Перайя, Генадий Рождественски, Зубин Мета, Анжелика Киршлагер, Николай Знайдер, Лорънс Форстър, Антонио Менесес, Тревър Пинок, Валери Гергиев, Антонио Папано, Кристиан Закариас, Марта Аргерич, Гидон Кремер, Марио Брунело, Йефим Бронфман, Золтан Кочиш… Изобщо имена от световния музикален елит. Списъкът е дълъг и не може да бъде изчерпан в една кратка статия. Наред с тях бяха поканени и големите румънски диригенти и инструменталисти, сред които добре познатите у нас Хоря Андрееску, Кристиян Мандял, Кристиян Бадя, Дан Григоре, Валентин Георгиу, Михаела Мартин, Александру Томеску. Участваха също водещите румънски квартети и хорове, сред които и прочутият, гостувал неведнъж в България  хор „Мадригал“, който, за съжаление, наскоро се прости със създателя си, маестро Марин Константин.

Музиката

Музиката в програмите на тези 115 концерта е отпреди Бах и Хендел, с акценти през барока, виенската класика и романтизма, импресионизма и неокласицизма (връзката с Енеску) и модерната класика, както и много „музика нова“ от румънски и световни автори. До Ханс Вернер Хенце, Луиджи Ноно, София Губайдулина, Алфред Шнитке, Григоре Виеру, Паскал Бентою. Годишнините на Малер и Лист. И, разбира се, много Енеску. Интересен акцент е цикълът „Енеску и неговите съвременници“, като и „Непознатият Енеску“ с новооткритите  му опуси, което бе едно от големите събития на тазгодишното юбилейно издание.

Букурещката опера

Тя е една от най-добрите музикални сцени в момента в Европа, прочута с гласовитите си певци. Букурещката опера подготви специално за фестивала три забележителни премиери – на шедьовъра на Енеску операта „Едип“ по Софокъл, единственото му произведение за сцена, „Лоенгрин“ на Вагнер и „Евгений Онегин“ на Чайковски. Имаше и гастролиращи чужди певци. Прекрасни солисти, хор, оркестър и една умерено модерна сценична визия, без насилие върху автор и творба. С няколко прекрасни спектакъла по музика на Бах гостува и Националният балет на далечно Чили.

Изобщо в Букурещ, за разлика от София, въпреки кризата, няма война срещу културата и престъпни съкращения на цели културни институти, безсмислици като „делегирани бюджети“ (сякаш е възможно театрите и оперите да се издържат от продадените билети за Гогол, Ибсен и Чехов, Верди, Вагнер или Прокофиев) и нелепи проекти като „български лувър“.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук