На изборите в Унгария миналата неделя се случи най-лошият сценарий. Режимът на Орбан не само оцеля, но и отново получи конституционно мнозинство от две трети. Това е много лоша новина не само за Унгария, но и за Европейския съюз, тъй като режимът на Виктор Орбан ще продължи ролята си на смутител и ще наруши европейската интеграция както у нас, така и в чужбина.
Преди парламентарните избори на 3 април проучванията на общественото мнение показаха балансирана подкрепа за управляващата партия Фидес и за опозиционния алианс от шест демократични партии Единство за Унгария (Egységben Magyarországért). Но в този случай Унгария пропусна историческа възможност за „завръщане в Европа“ и сега продължава да остава в хаотичната ситуация между Изтока и Запада. Причините за поражението на демократичната опозиция са многобройни и трябва да бъдат представени отвътре и отвън, от вътрешна и международна гледна точка.
Парламентарните избори миналата неделя бяха изключителни в тяхната международна среда, защото „намесата“ на текущите международни събития не изигра важна роля в предишни избори. Разбира се, „Европа“ винаги е била на първо място в дневния ред на предизборната кампания за поредицата от свободни избори от пролетта на 1990 г., но ситуацията се промени драстично, този път с руската агресия срещу Украйна, която определи целия дебат за кампанията. Всъщност кампанията за изборите миналата неделя се оказа абсурдна драма в политическата пропаганда, защото Орбан, дългогодишният приятел и съюзник на Владимир Путин, успешно се маскира като истински поддръжник на НАТО. Заедно с това той обвини демократичната опозиция, че е в полза на войната. Всъщност от началото на руската агресия Орбан твърдеше, че опозиционният алианс ще застраши сигурността на Унгария, като въвлече страната във войната в съседство и като я лиши от енергийните ù доставки.
Руската агресия отбеляза повратна точка във външнополитическата реторика на Орбан. Обичайният му „паун танц“ отново проработи, като атакува демократичната опозиция на Унгария относно опасността от война и постави избора между война или мир в центъра на политическия дебат. Орбан осъзна, че по-голямата част от унгарското население иска сигурност и стабилност и че в ситуация на потенциална война ще търси и гласува за сигурността, предлагана от силното правителство.
И все пак тази безпрецедентна ситуация на война в региона на Унгария не е основната причина за победата на Орбан и поражението на неговата демократична опозиция. Вместо това войната може да бъде отговорна само за „екстрата“ в резултата от изборите с мнозинство от две трети. Когато търсим обяснението в международната ситуация, откриваме, че отговорността на ЕС е много по-висока за поражението на унгарските демократични сили, отколкото отговорността на украинската криза. Орбан систематично саботира демокрацията в Унгария и превръща страната в зомби демокрация и съвършена автокрация, както го описвам в скорошен документ.
През последното десетилетие ЕС не реагира на този процес с никакви смислени действия, въпреки че Европейският парламент отправи много сериозни предупреждения след доклада на Таварес през 2013 г. Това е история за постоянното отлагане на решенията, забавяне след забавяне и маргинализация на ситуацията със свиване на демокрацията в Унгария в контекста на управлението на кризи от страна на ЕС. Това е и урок за демокрацията за цяла Европа, защото демокрацията не може да бъде сведена до някои основни юридически формалности без реално политическо и социално съдържание. ЕС пренебрегна постоянното подкопаване на демокрацията от режима на Орбан и подобната ситуация, която се наблюдава в някои от другите „нови“ държави членки. Вече не само Унгария плаща висока цена за това пренебрегване, но и ЕС – цялата ситуация е предизвикана от зле известната политика на Ангела Меркел, с нейната опасна смес от доброжелателно пренебрегване и мека подкрепа за зараждащата се автокрация в режима на Орбан. Обнадеждаващо е обаче, че два дни след изборите в неделя, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще задейства механизма за върховенство на закона срещу Унгария. Надяваме се този път Европейският съюз да приеме по-сериозно случая с режима на Орбан.
И все пак основната причина за неделното поражение на демократичните сили може да се открие във вътрешното развитие на Унгария, защото през последните 30 години Унгария беше наполовина европеизирана и наполовина деевропеизирана от трагичната поляризация на икономиката, обществото и културата на страната. Интеграцията на Унгария в ЕС доведе до „икономика с ниски заплати и нискоквалифицирани“ и съответно най-поляризираното общество в ЕС (както личи от последните проучвания на общественото мнение) с ожесточена културна борба между традиционалистите-суверенисти и европейци-интегратори. В резултат на това, въпреки че повечето унгарци – около 70-80 процента – непрекъснато подкрепят членството в ЕС, поляризационният ефект от членството в ЕС и когнитивният дисонанс означават, че половината от населението е било лесна плячка за Орбан. На практика той обвинява ЕС за всичко и предлага „източно отваряне“, за да балансира ситуацията. Той организира квазимонопол на медиите, почти изцяло контролирайки всички сектори на обществения живот – особено в провинцията. Последствието е, че изборите миналата неделя може да са били свободни по отношение на определени законови формалности, но със сигурност не са справедливи по отношение на тяхната социална среда. Разделението на унгарското общество на две части е кристално ясно от изборните резултати в неделя, защото само островите на европеизираните големи градове – Будапеща, Печ и Сегед – избраха опозиционни членове на парламента в своите избирателни райони, представляващи относителните печеливши (от евроинтеграцията – бел.ред), докато хората в океана от абсолютните губещи около тях избраха депутати от Фидес.
Всъщност, Орбан също е губещ, защото неговата агресивна автократична система генерира международна изолация на Унгария – както се вижда от текущото изключване на страната от Вишеградската четворка поради предателското поведение на Орбан спрямо украинската война. Превръщането от Орбан на една зараждаща се демокрация в добре организирана автокрация трябва да бие тревога и за ЕС, защото този режим е не само голямо бреме за унгарското население, но и заплашва интеграцията в ЕС и управлението на кризи от ЕС. Европейският блок трябва ясно да се откаже от стратегията си за забавяне на решенията и избягване на конфликти по отношение на новите си държави-членки, защото със своя „успешен“ автократичен режим Орбан се представя като най-големия враг на европейската интеграция. В момента ЕС финансира системна корупция в недемократичен режим. Ето защо е крайно време Европейският съюз да премине от „диалог“ към „решения“.
Атила Ах – почетен професор в Будапещенския университет Корвинус
Снимки: Raketir/shutterstock.com
7 април 2022 г.