Украинският парламент прие две нови радикални мерки за либерализация на условията на труд, предизвиквайки опасения, че украинците трайно ще загубят правата си на работното място, тъй като войната на Русия оказва огромен натиск върху икономиката на страната. В два закона, приети в понеделник и вторник, депутатите гласуваха за легализиране на нула-часовите трудови договори и направиха стъпки към премахване на до 70 процента от защитата на работната сила в страната, гарантирана от националното трудово законодателство.
Последната мярка означава, че националният кодекс на труда вече не се прилага за служители на малки и средни предприятия; вместо това се предлага всеки работник да сключи индивидуален трудов договор със своя работодател. Той също така премахва законовите правомощия на профсъюзите да налагат вето на уволненията на работното място. Проектозакон 5371 преди това беше критикуван от Международната организация на труда, както и от украинските и европейските профсъюзи, поради това, че може да „наруши международните трудови стандарти“.
Управляващата в Украйна партия Слуга на народа твърди, че „изключителната свръхрегулация на заетостта противоречи на принципите на пазарната саморегулация [и] модерното управление на персонала“. Бюрокрацията в украинските закони за човешките ресурси, според нея, „създава бюрократични бариери както за самореализацията на служителите, така и за повишаване на конкурентоспособността на работодателите“.
Федерацията на профсъюзите на Украйна сега ще поиска от президента Владимир Зеленски да наложи вето на проектозакон 5371, когато отиде при него за подпис. Но няма да направи същото искане по отношение на предложения закон за нула-часовите договори, каза украинският депутат Вадим Ивченко пред openDemocracy Долната част на формуляра
Наталия Ломоносова, анализатор в украинския мозъчен тръст Cedos предупреди, че двата закона могат да доведат до допълнително влошаване на вече трудната социално-икономическа ситуация за украинците, страдащи от военната кампания на Русия. Според последните данни на Агенцията на ООН за бежанците, инвазията на Русия е довела до разселване на най-малко седем милиона души в самата Украйна, което е усложнено от тежка икономическа криза, удряща тежко семейства и отделни хора. В същото време Световната банка прогнозира , че икономиката на Украйна ще се свие с 45 процента тази година.
Ломоносова твърди, че украинците нямат голям избор или възможност за преговори, когато става дума за работодатели: броят на наличните свободни работни места е силно непропорционален спрямо броя на хората, които сега търсят работа в страната. „В момента хората нямат преговорна сила и синдикатите не могат да ги защитят“, каза тя. Тя се опасява, че в резултат на разселването „много хора ще се окажат в положението на украински работници мигранти“, докато са в собствената си страна – с малък избор, освен да приемат лошите условия и да бъдат все по-зависими от своите работодатели.
„Прозорец на възможностите“
По-рано този месец, водещ член на партията на Зеленски обеща допълнителна либерализация на трудовото законодателство на Украйна. „Това са законопроекти, които бизнесът очаква, проектозакони, които ще защитят интересите на всички предприемачи. Между другото и на работниците“, написа депутатът Данило Хетманцев.
„Работникът трябва да може сам да регулира отношенията си с работодателя. Без държавата“, каза Хетманцев, който е ръководител на финансовата комисия на украинския парламент. „Така се случва в една държава, ако е свободна, европейска и пазарно ориентирана. В противен случай страната ще пътува с един крак в експресен влак за ЕС, а с друг във влак от съветската епоха, пътуващ в другата посока.“
Украинският адвокат по въпросите на труда Джордж Сандул заяви по- рано пред openDemocracy , че депутатите са използвали инвазията на Русия в страната като „прозорец на възможности“, в който да се опитат да прокарат драстични промени в трудовото законодателство. Ломоносова изрази съгласие, изтъквайки, че дерегулацията и премахването на социалните гаранции са били дългосрочни политики на украинското правителство още преди войната и вероятно са били част от усилията за привличане на чуждестранни инвеститори.
И двата закона, приети тази седмица, датират от опита на администрацията на Зеленски и управляващата партия да дерегулират трудовото законодателство през 2020-21 г. Този опит беше отблъснат в резултат на протестна кампания на украинските синдикати – възможност, която сега е трудно да си представим поради войната и военното положение, каза Ломонсова. Украинското правителство и управляващата партия сега вече все повече внушават, че държавата не може да „си позволи социални помощи, помощи за заетост или защита на трудовите права“ поради войната.
Противоположно на тенденцията на дерегулация, Ломонсова установява ясна подкрепа сред украинската общественост за социална демокрация. „От година на година проучванията на общественото мнение показват, че украинците имат силни социалдемократически нагласи, включително в полза на социалните помощи“, казва тя. „Очакват правителството да защити трудовите им права и да предложи пълен социален пакет. Дори войната не може да промени това.“
Нула-часови договори
По новото законодателство на Украйна за нула-часове, работодателите, които изберат тази опция за договор, ще могат да набират работници по свое усмотрение, въпреки че в договорите по принцип трябва да се определят начина и минималния срок за информиране на даден служител относно работата и времето, с което работникът разполага за реакция да приеме или откаже предложението. Законодателството също така предвижда, че наетите с тези нови договори трябва да имат гарантирани минимум 32 часа работа на месец, както и че делът на служителите на договори с нула часове в дадена компания не може да бъде над 10 процента.
В мотивите си за закона украинското правителство сочи, че лицата, заети в нерегламентиран труд в момента са наети „без никакви социални или трудови гаранции“. Нула-часовите договори – термин, използван от правителството – биха помогнали за „легализиране на работата на свободни професии, които работят предимно по краткосрочни проекти и не се ограничават до работа за един клиент“.
Адвокатът по въпросите на труда и активист Виталий Дудин каза пред openDemocracy, че в резултат на икономическата криза, причинена от войната, украинците са изправени пред все по-големи „икономически рискове“ и бедност – и това означава, че украинските работодатели „ще могат да намалят радикално разходите за труд.“ Новите договори, предложени съгласно законодателството за нула часове, биха могли също да доведат до двустепенни работни места, където работодателите предлагат сигурни работни места на лоялен или неорганизиран в синдикати персонал, докато други са изправени пред несигурна заетост или незабавно уволнение по причини, измислени от работодателя.
Това може да засегне работни места със стотици работници, включително работни места в публичния сектор, изложени на риск от политиките на строги икономии, като болници, железопътни депа, пощенски станции и поддръжка на инфраструктурата. „Това е катастрофална стъпка към прекаризация “, каза Дудин. Тя постави под въпрос „самото право на украинците, засегнати от войната, да получат средства за живот“.
След войната?
Европейските профсъюзи отдавна критикуват нарастващата тенденция към либерализация на условията на труд в Украйна, откакто Зеленски и неговата партия дойдоха на власт през 2019 г. На 14 юли, когато нараснаха слуховете за ново гласуване на проектозакон 5371, три профсъюзни конфедерации изразиха загрижеността си, че украинското правителство и управляващата партия „продължават да отхвърлят ценностите на социалния диалог и социалните права“ с програмата си за трудова либерализация. „Силно сме обезпокоени от продължаващите регресивни трудови реформи след края на извънредното положение на войната“, се казва в писмото на синдикатите, в което се твърди, че реформите „отиват в посока, обратна на принципите и ценностите на ЕС“.
Украински парламентаристи по-рано бяха критикували проектозакон 5371 като потенциална опасност за интеграцията на страната в Европейския съюз. Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС в края на юни. Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС от 2014 г. съдържа разпоредби за гарантиране на справедливо отношение към работниците.
Ласло Андор, европейски комисар по заетостта, социалните въпроси и приобщаването между 2010 г. и 2014 г., каза пред openDemocracy, че това ново законодателство показва, че Украйна върви в „напълно различна посока“ от нормите на ЕС за достоен труд. „Този случай е ярък пример за опортюнизъм“, каза Андор, сега генерален секретар на Фондацията за европейски прогресивни изследвания.
„Украинските законодатели трябва по-добре да осмислят, каква е разликата между модела на континентална Европа и въпросната ориентация към един много несигурен пазар на труда. Украинските синдикати не биват слушани достатъчно. В Европейския съюз тя би била очевидна.“
„В Украйна съществува забележително национално единство, на което останалият свят се възхищава. Но според мен тези ходове могат и да подкопаят националното единство – нещо много необходимо за съпротива срещу чужда инвазия“, каза той.
Поддръжниците на закона заклеймяват усилията на украинските профсъюзи да отхвърлят либерализацията на труда като опит да „запазят влиянието си“ и твърдят, че конвенциите на МОТ за защита на работното място „не са в крак“ с модерния пазар на труда и нуждите на малкия и среден бизнес.
Докато депутатите от управляващата партия предложиха проектозакон 5371 да бъде приет като временна, военновременна мярка, депутатът Михайло Волинец, член на същата партия Баткившчина като Ивченко, твърди в своя публикация, че „е ясно, че никой няма да може да отмени тази ситуация по-късно“. „Кодексът на труда вече няма да се прилага, колективните трудови договори ще бъдат премахнати и дори тези механизми за защита на служителите, които са в сила днес, няма да работят. Това е нагло нарушаване на международните норми и стандарти в областта на труда “, каза той.
Томас Роули е водещ редактор в oDR , раздел на openDemocracy.
Сергей Гуз е украински журналист и един от основателите на журналистическото профсъюзно движение в страната. Той оглавява независимия медиен съюз на Украйна между 2004 г. и 2008 г. и е член на Комисията по журналистическа етика на Украйна, орган за саморегулиране на медиите в страната
22 юли 2022 г
Публикувано за първи път в: openDemocracy
https://www.opendemocracy.net
