СЪВРЕМИЕТО, БСП И СОЦИАЛИЗМЪТ

0
220

             В революционната публицистика на Димитър Благоев има непреходни мисли. Една от тях е, че „Социализмът не признава абсолютни истини и теории, а обяснява всяка историческа епоха с присъщите за нея закони.“. Предполагам, че голяма част от нас осъзнават основния закон на социодинамиката, съгласно който генезисът на големите социални системи има необратим характер. БСП принадлежи (може би по-точно принадлежеше) към този клас социални системи. С други думи, съгласно този закон, логиката на развитие на партията има приоритет пред текущата политическа логика, включително и пред логиката на самосъхранение на ръководството й. Социалната система (в случая социалистическата партия), която се отказва от развитие – неизбежно деградира, затихва и загива. Обикновено този процес се осъществява плавно, с години, поради голямата инерция в мисленето и действията на членовете и структурите й. Пример в това отношение е съдбата на много сходни на БСП (БКП) партии през близкото минало. За БСП този процес е също така вече видим. Какво може да бъде добавено?

Известно е, че всяка технологична революция води до промени в политическата и икономическата подсистеми на обществото. Това се дължи на качествения скок в цялостния цикъл на производството, размяната, потреблението и разпределението. Основната характеристика, подложена на изменения на всеки технологически етап, е отношението между държава и икономика, както и между държава, пазар и собственост. И това е свързано с формирането на различни политикономически системи. Всяка от досегашните индустриални революции идва като резултат на цикъл на развитие на определен тип капитализъм, който е изчерпал предходните си възможности за натрупване, засилил е противоречията си и технологичната революция е основният фактор за излизане от това състояние.

В съвременния свят, за основната част от заетите в икономиката, изчезва предходното разграничение между свободно и работно време, дом и работно място, трудов живот и пенсионна възраст. Нараства безработицата и прекариата за нискоквалифицирания и рутинен труд. Настъпва маргинализация на различни групи от населението, увеличават се рисковете, засилва се неравенството, подкопават се човешките отношения.

Мозъчният тръст на Световния икономически форум, от няколко години насам, предлага преход от традиционния капитализъм към нов социално-икономически модел, който включва:
           Първо, ограничаване на демографския растеж и след това намаляване на населението на планетата.
            На второ място, деиндустриализация на икономиката (под прикритието на лозунга на „зелени, био- и еко- програми“ и преход към „постиндустриално общество“).
            Трето, „цифровизация“ на всички аспекти на човешкия живот и обществото (преведено на разбираем език: изграждане на „цифров концентрационен лагер“, където ще бъдат настанени жителите на света).
            Четвърто, ерозия на суверенитета и отслабване на националните държави (за което се използват идеологиите на либерализма и глобализма).
            Пето, създаване на единна световна държава върху развалините на националните държави, която ще се управлява от единно световно правителство.

Особеността на планираната от тях посткапиталистическа система се състои в това, че нейното производство, обществените отношения и характерните за нея отношения на неравенство не само предполагат, но изискват промяна в биологичната природа на човека. Неслучайно Клаус Шваб специално набляга на разликата между „четвъртата индустриална революция“ и трите предишни. Той заявява, че ако първите три индустриални революции са това, което хората направиха на света, то четвъртата е това, което тя ще  направи на тях.

Елитът обаче не е наивен, вярвайки, че хората доброволно и радостно ще влезнат в „цифровия концентрационен лагер“. Ще трябва да се използва сила. Затова се предизвикват пандемии, войни, енергийни кризи, продоволствени кризи ………, като всички те са вече наше ежедневие.

Днешният въпрос е – Дали БСП ще съумее да се трансформира в автентична политическа сила, която да противостои на налагания ни „Нов ред“? Дали ще съумее да предложи алтернативен модел на развитие („Социализмът на ХХI-я век“), който да бъде приет и подкрепен от мнозинството недоволни българи за сегашното им нерадостно настояще и безперспективно бъдеще. А, за да има привлекателен образ „Социализмът на ХХI-я век“, той трябва да съчетава двете главни потребности на съвременната епоха: справедливост и развитие.  Другото е залез на 130 годишната партия, следваща пътя на болшинството леви партии в Европа.

Изказване на дискусията „СОЦИАЛИЗМЪТ ИМА ПОЧВА У НАС!“, организирана на 19 юли 2022 г. от Комисията по идейно и програмно развитие  на ГС на БСП-София.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук