„НОВО ВРЕМЕ“: Какъв политически документ е нужен на БСП и левицата днес – нова идейна програма или програмна декларация, която да бъде приета като основа за предизборните платформи на партията?
Проф. д-р ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Неоспоримо е, че БСП се нуждае от нова програма, отчитаща сериозните промени, настъпили в света и в България през последните 15 години. Не по малко важно е, че такъв документ би създал и нови теоретични основи за една ефективна и перспективна консолидация на всички прогресивни сили в бългаското общество.
Проблематичен обаче е отговорът на въпроса: „Има ли БСП, в сегашната си организационна и идейно-политическа зрялост, нужния прогностичен и творчески ресурс за изработване на подобен документ?“
Това се отнася на първо място до „зрелостта“ на нейните ръководни органи по цялата йерархична скала, а на второ – до способността й на базата на висок обществен и политически авторитет да консолидира в този процес авторитетен интелектуален и професионален обществен потенциал. Според мен, отговорът е отрицателен. За да се промени той са необходими преди всичко сериозни промени във всички направления на вътрешно-партийния живот – от уставните устои на партията, през „събуждане“ на същетвуващия творчески потенциал, до широко отваряне на обществената й комуникативност. На първо място, разбира се към съществуващите организационни сегменти и „пулсиращи“ идейни звена на разнослойната българска левица.
Не по-маловажен за отговора на този въпрос е и проблемът за обществената зрялост в Европа и света. Човечеството продължава да се намира в „окото“ на вихрещия се тайфун на цивилизационните промени. Многобройните въпроси за бъдещето, с които ни конфронтира той, надхвърлят далеч неговата способност да се обединява около верни и перспективни, като консолидиращи обществените сили потенциал, отговори.
Тази констатация важи с пълна сила и за политическите надстроечни отношения. Разривът между традиционните партии и обществените потребности става все по-голям. От тук и идеологическите им напъни да влязат в синхрон с желанията на гражданите за съобразено с техните интереси управление – все по-безплодни. Това отваря все по-широко вратите през популизма; ерзац идеологически постулати и управленски цели завладяват постепенно цялото политическо пространство. А това разбива демократичните устои на държавността. То внася в политиката нови и нови елементи на авторитаризъм, способни при определени условия да я изродят в нови мутанти на фашизъм.
Всичко това обяснява в значителна степен и програмната разнопосоченост на европейската и световна левица. Махалото на нейната програмна разнопосочност продължава все по-упорито да се люшка между традиционния социалдемократически опортюнизъм и радикализма на революционното нетърпение. А това, разбира се, блокира нейните способности да надгражда своите базисни идеологически основи. От тук и съществуващите противоречия по отношение на легитимиращата я ценностна система.
Всички тези обстоятелства ме карат да мисля, че на този етап нашите усилия трябва да се насочат към изработване и приемане на програмна декларация. Става дума за документ, който има за цел не да замести програмата от ноември 2008 г., а преди всичко да доразвие, по същество верните й постулати, съобразно настъпилите промени в България и света. В него, следва да потърсим отговори на най-неотложните открити въпроси за пътя на България в краткосрочен и средносрочен план с една генерална цел – възстановяване на държавността върху съществуващите конституционни устои и гарантиране на нейните социален, икономически и духовен просперитет, съобразно високите критерии на новите цивилизационнни реалности.
Проф. д-р ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ: Става дума за различни политически жанрове. Идейната програма определя стратегията на партията, нейния характер, ценности, цели и позиция в основните сфери на общественото развитие. Програмната декларация е основа за тактически решения, обусловени от политическата конюнктура. Тази разлика насочва най-напред към необходимото време за подготовка. Програмата изисква: срок, за да се подготви проект; срок, за да се обсъди публично и във всяка партийна организация; срок да се приеме от партиен конгрес. Общо това изисква не по-малко от година. Срокът не може да се съкращава по спешност, защото става дума за многообхватен и дългосрочен документ. По друг начин стои въпросът с програмната декларация. Изготвянето й може да стане в рамките на месец.
Второ обстоятелство са глобалните предпоставки за съответните документи. През 2022 г. започна, а през 2023 г. продължава да се формира нова геополитическа конфигурация с последици за всички страни от ЕС. Тази ситуация понастоящем е in status nascendi, в процес на раждане. Необходимо е да се изчака, преди да се правят стратегически програмни изводи във връзка с новата глобална епоха. Програмната декларация не е обременена с такова изискване.
Партията разполага със сериозно обмислена, стойностна програма, приета на 47-ия конгрес. В средата на текущото десетилетие може да се подготви нова програма, която да служи за ориентир през втората половина на десетилетието и през 30-те години. Сега е необходима, при всички случаи, програмна декларация, която да бъде ориентир за предизборните платформи на предстоящите парламентарни и местни избори.
проф.д-р СВЕТЛА ТОШКОВА: Конгресът трябва да излезе с ясна предизборна платформа и обръщение към избирателите, която да отчете няколко основни обстоятелства, свързани с вътрешните и външните предизвикателства пред страната:
а/ кризисните процеси в икономиката;
б/ бедност, неравенства, социална политика;
в/ образование и здравеопазване;
г/ външно-политически приоритети, следващи националните интереси на България в променящата се геополитическа среда и изграждане институционалната структура на новия международен ред.
д-р БОЯН БАЛЕВ: Моят отговор на този въпрос ще е доста песимистичен. Не бих искал да критикувам остро това, което имаме като проект на програмен документ, изработен не толкова от Комисията за програмно и идейно развитие, колкото за нея. Проблемът не е в текста, въпреки че в него има някои смущаващи моменти.
Простото приемане на текстове на конгреса, за да изпълним конгресно решение от 2020 година, което почти 3 години бяхме забравили, изпразва от съдържание и значение дори най-добре разписания документ. От писането на Комунистическия манифест са минали почти два века и няма как един подобен текст днес да е адекватен, ако пак е изработен от двама души. Дори не е проблем, че тези двама не са Маркс и Енгелс.
Смисълът на един такъв документ е по него да се водят дебати в цялата страна, да се отчитат, приемат или отхвърлят предложения, в разговора за идеологията на партията да бъдат ангажирани възможно най-широк кръг не само партийни членове и симпатизанти, но и хора с прогресивно мислене извън БСП, които съзнават, че е важно какви точно документи ще приеме партията.
Вместо това, ние имаме отново отбиване на номер с далеч по-малко усилия и старание даже и в сравнение с процеса на изработване на документа „Визия за България“, който тясното ръководство на партията, а и цяла България, вече са забравили. Всъщност, от постоянно сменящите ни се позиции днес се помни много добре единствено политическата непоследователност на Корнелия Нинова.
При този начин на работа БСП няма никакъв смисъл да приема документи на конгреса. Далеч по-правилно е самият конгрес да отмени решението си за приемане на нова програма през 2024 година и да вземе решение за стартиране на идеологическа дискусия в партията, която ще бъде по-полезна в момента дори от най-добре написаната програма. Последното няма как да се случи с това ръководство, то е и безсмислено в партия, която приема, че нейния председател знае всичко, решава сам всички въпроси, а останалите членове са в позиция на поданици, които имат право само да ласкаят лидера с надежда да бъдат посочени от него за някакъв келепир.
В този ред на мисли големият идеологически пробив на конгреса през февруари ще се случи със смяната на председателя и това е единственото условие вътре в БСП да започне реален идеологически дебат.
проф. д-р ИСКРА БАЕВА: Краткият отговор е: на БСП ѝ е пужна предизборна платформа, която може да бъде базирана върху програмна декларация.
Една партия приема програма или когато се учредява и трябва да обяви какви са нейните цели, или когато положението в страната или в света се е променило коренно и се налага целите да се преформулират. Съвременният свят несъмнено се променя, но промяната съвсем не е приключила, не се е утвърдила някаква нова система, която да накара БСП да анализира новите реалности, да се съобрази с тях и да приеме нова програма с нова крайна цел и пътища за постигането ѝ.
„НОВО ВРЕМЕ“: Каква алтернатива да обосновем спрямо наложилата се всеобхватна неолиберална система на периферен капитализъм у нас – за промяна, за трансформация или за смяна – в полза на социалистически път на развитие на България през новото ХХІ столетие?
Проф. д-р ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Всичко казано по-горе обуславя необходимостта основната задача пред БСП на този етап, чрез изпълнението на подобна програмна декларация, да бъде решително скъсване с неолибералната политика. Тя обрича трайно България в ролята на периферен придатък в „задния двор“ на ЕС. Последствията от това се усещат все по-осезателно от цялото българско общество. Те са все по-тежко социално бреме за значителни части от българското общество. Едновременно с това обаче, те блокират и цялостното ни икономическо развитие. Това рязко ограничава възможностите за стопански просперитет в интерес на всички сегменти на националния капитал. От тази гледна точка, най-реалистичната и същевременно обединителна обществото цел, намираща се и в синхрон с доминиращите тенденции на развитие в ЕС, е промяна на модела. А това далеч не означава отказ от съществуващата в действащата програма цел – социалистически път на развитие през настоящия 21 век. Предпоставките за него следва, обаче, да се отстоят чрез тези наложтелни още днес промени. Те са достатъчно ясно посочени в програмното обръщение на Платформа „Социализъм XXI век“ от 15 май 2021 г.
Има ли обаче, общ политически знаменател за постигане на тези цели? Може ли той да бъде толкова широко обществено ориентиран в своите цели така, че да консолидира възможно най-широки обществени слоеве, без да отрича съществуващите идеологически убеждения? Според мен, подобна обединителна роля може да изиграе формулата „народна демокрация“. От една страна тя е важен елемент от идейно-политическото наследство на българското социалистическо движение, от друга – тя извежда демократичното устройство на държавата като основна предпоставка за консолидация на обществените сили в името на националния просперитет. Ето защо нейното „дешифриране“ в контекста на новите реалности и на антидемократичните предизвикателства на неолиберализма може да осмисли широкообхватния целеви характер на подобна програмна декларация.
Проф. д-р ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ: В този въпрос има три ключови думи: неолиберализъм, периферия, капитализъм. Нека се вгледаме.
Периферия. Да се излезе от периферията на капитализма не е волеви или политически акт. Можем да влезем в Шенгенското пространство, но пак ще бъдем периферия – периферия с по-свободен достъп до центъра. Ако се прокара магистрала до провинциален град, това не означава, че този град е станал столичен.
Примери за изход от периферията има: това са „азиатските тигри”. Малки, но високотехнологични. Вярно е, че на българското лъвче ще му бъде по-трудно да скочи, но изходът от периферията е преди всичко икономически въпрос.
Трагикомичното е, че в недалечното минало имахме такава стратегия – условно наречена „Япония на Балканите”, беше успешно изпълнявана, но после изоставена.
Капитализъм. Да се излезе от капиталистическата система, която в нашата страна вече е достатъчно утвърдена, означава социалистическа революция. Теоретично може да се осъществи и по мирен път. Но в случая социалистите са принудени да се борят не за парламентарно мнозинство, а за парламентарно оцеляване. Другият път е добре известен. „Партизан за бой се стяга!” Не се виждат обаче кандидат-ятаци. Нека прибавим и геополитическия фактор. Дори при парламентарно мнозинство, готово да прекрачи границите на капитализма, остава в сила обстоятелството, че България е член на НАТО. Всяко отдалечаване от капитализма ще бъде тълкувано като геополитическо предателство и наказано.
Неолиберален вариант на капитализма. Неолиберализмът възникна като алтернатива на социалната държава. Това може да се прочете и по друг начин: социалната държава е алтернатива на неолиберализма. Българският преход започна по време когато неолибрализмът разрушаваше социалната държава, но тя не беше идеологически стигматизирана. Създателите на конституцията вписаха в основния закон, че България е социална държава. През втората половина на 90-те години, по време на управлението на Иван Костов, беше прието неолиберално законодателство. Типичен пример: болниците бяха обявени за търговски предприятия. Тези закони и практики обаче не са необратими.
Ние имаме открит от Конституцията път да се борим за утвърждаването на социалната държава. Необходима е средносрочна стратегия, за да не се самозаблуждаваме, че социалните въпроси се изчерпват с няколко лева по-висока заплата или пенсия.
проф.д-р СВЕТЛА ТОШКОВА: На основата на широка дискусия и сериозен политически анализ да започне подготовка на проект за програма на БСП със стратегия – промяна на системата и цел – изграждане на социализма на 21 век. Теорията и практиката през последните десетилетия доказват, че моделът на съвременния неолиберален капитализъм се е изчерпал икономически, политически и морално. Радикалните технологични трансформации също чертаят пътя на ново обществено-икономическо устройство с промени в структурата и същностните проявления на собствеността, труда и капитала, в процесите и методите на управление, в ограничаването на пазарните отношения и наченки на кооперативизъм, споделена икономика и солидарно общество.
д-р БОЯН БАЛЕВ: Оставяйки пред скоби споделените по-горе съображенията и поставяйки под съмнение възможността като партия в този вид да предложим алтернатива, се изкушавам да кажа няколко неща в отговор на въпроса, разглеждайки отново идеологическия дебат в партията като изключително важно и полезно за всеки социалист организационно усилие.
Изразявал съм тази позиция много пъти и на много места, включително и на заседание на Комисията по програмно и идейно развитие, но мисля, че е задължително отново да повторя. Първо, разговорът трябва да започне с това, кое от действащата програма, приета през 2008 година трябва да се измени като реакция от промяните, настъпили през последните вече почти 15 години. Със сигурност преживяхме една глобална рецесия, една глобална пандемия, а сега сме свидетели на война почти в центъра на Европа, тъй като Европа не свършва във Виена, както някои иначе учени, но географски неграмотни хора си мислят. Всъщност, това е втората война, в която Русия по някакъв начин участва след Сирия, опитвайки се да покаже, че САЩ вече нямат монопол върху възможността за намеса в подобни конфликти и на тази база, че светът вече не е еднополюсен. Със сигурност като промяна в реалността, която ни заобикаля, трябва да се регистрира и глобалното икономическо лидерство на Китай, което ще бъде факт по всички показатели в следващите 10 години, ако не се случи някакъв катаклизъм, който явно трябва да е по-голям от преминалата пандемия. Отчитайки тези промени в средата, БСП трябва да обърне много сериозно внимание и на развитието и проблемите на Европейския съюз в светлината на развиващия се енергиен преход и новите предизвикателства предвид ескалацията на конфликта с Русия.
На базата на анализа на средата трябва да започне следващия много по-сериозен дебат за това как се промени България през първите 15 години от членството ни в Европейския съюз. Как се развиват основните проблеми на страната – демографски, социални и икономически, но не само. Нужен е дебат за регионалното развитие на страната или по-скоро за текущото развитие на регионалните диспропорции. За състоянието на работната сила и изобщо на хората в трудоспособна възраст, за състоянието на образователната и здравните системи и очертаващите се на тази база перспективи, които няма как да са особено оптимистични. Именно този разговор ще изведе основните проблеми на развиващия се в България периферен капитализъм.
Върху тази основа, с правилно поставяне на въпросите и проблемите можем да стигнем до нужните ни отговори и решения за това, в каква България искаме да живеем, както и в какъв Европейски съюз, с каква политика можем да ги постигнем и каква партия трябва да бъде БСП, за да отговори на потребностите на българските граждани и българското общество.
проф. д-р ИСКРА БАЕВА: За съжаление, днес е много по-лесно да се опишат неприемливите черти на неолибераната система на съвременния капитализъм и да се очертаят недъзите на българската му периферна форма, отколкото да се очертае алтернативата. Да, като лява партия БСП и другите леви формации в България трябва да се борят срещу най-тежките последици, породени от неограничавания капитализъм, да защитават националната икономика и правата на работниците и всички експлоатирани. Само че за една немалка част от самонаетите и от т.нар. средна класа тази експлоатация никак не изглежда очевидна, те се чувстват част от неолиберализма, дал свобода на конкуренцията, и са готови да го защитават. Оказва се твърде жилава и въздействаща индивидуалистичната илюзия на капитализма, че всичко зависи от отделния човек и стига той да е достатъчно умен, иновативен и конкурентен, непременно ще успее.
Въпросът за формулирането на алтернатива е задача на социално чувствителните мислители, които продължават да търсят отговор на въпроса, как може да се утвърди социално справедливо и едновременно с това стабилно в икономическо отношение общество. Отговор засега не е намерен, а крахът на държавния социализъм от съветски тип силно затрудни търсенето. Оптимистичното е, че търсенето поне не е преустановено, че продължава да има хора, които не искат да приемат, че капитализмът е безалтернативен.
А това, което засега може да предложи левицата е убедителна критика на капитализма и да се опита да убеди възможно най-широки обществени групи в това, че по-добър свят е възможен, ако сме готови да се борим за него.
„НОВО ВРЕМЕ“: Към кои класи и слоеве на съвременното общество да бъдат адресирани посланията на партията?
Проф. д-р ЗАХАРИ ЗАХАРИЕВ: Дълбоките социално-икономически и политически промени в обществените отношения далеч не са обезсмислили социално-класовата структура на съвременното общество. Под въздействие на научно-техническата революция, както и в основата на цивилизационното развитие, т.нар. „четвърти индустриален преврат“ даде своя сериозен отпечатък и в тази насока. Като правило, обаче, той се свежда преди всичко до структурата на традиционните класи, без да засяга тяхната обусловеност, съобразно обусловените от марксизма категории: „производствени отношения“ и „принадена стойност“. От тази гледна точка съществуващите днес класи са много по-всеобхватни, по „пъстри“ в социално-икономически план. Това, което ги разграничава от миналото не е само критерият „наемен труд“, а това, доколко те са обект на експлоатация от страна на финансово-олигархическия капитал. От тази гледна точка, адресат на посланията на социалистическата партия следва да бъдат всички, чиито интереси се потъпкват все по-грубо от надхвърлилия националния си характер монополистичен капитал. Особено внимание в това отношение заслужава все по-всеобхватната в обществен план научно-техническа интелигенция.
Проф. д-р ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ: Българската социалистическа партия започва своя политически живот като партия на работническата класа. Заслужава да се акцентира: България прави първите си стъпки към капиталистическа система, а зараждащата се работническата класа вече има своя партия.
По съвсем различен начин стоят нещата в хода на т.нар. демократичен преход. През 90-те години чрез приватизацията и държавни решения страната се деиндустриализира. Това беше мощен удар срещу работническата класа. Означаваше преди всичко нейното рязко съкращение.
Междувременно БСП от класова стана електорална партия. Нейните обръщения са към безкласовия избирател. Тъкмо липсата на класова опора обаче доведе партията до електорални поражения.
Крайно време е „да се направят организационни изводи”. Партията трябва да застане с лице към наемните работници – както на физическия, така и на умствения труд. Съвременните интелектуалци – в частни и държавни учебни заведения, в частни и държавни научни институти, лекари и медицински сестри в болниците „търговски учреждения” – са също наемни работници. Нека се започне с анализ на социалната ситуация на съвременните наемни работници в различните сфери на икономиката. На основата на научни данни. А след това да се обмислят и структурират политическите задачи на партията и нейните послания.
проф.д-р СВЕТЛА ТОШКОВА: БСП следва да разшири своята социална база като отчете дълбоките промени в социалната структура на обществото в информационната епоха и дигиталните трансформации и да насочи своята политика към: активната част от българските граждани – хората на наемния труд във всички сектори на икономиката – в индустриалните производства, в сферата на услугите, в образованието и здравеопазването, в сферата на науката, интелектуалния труд и високите технологии; представителите на дребния и средния бизнес; наемните управляващи и ръководители в големите компании; към младите хора и техните семейства; към възрастните и пенсионерите, които имат нужда от социална защита и подкрепа за достоен живот.
д-р БОЯН БАЛЕВ: Навлизайки в тази тема, ще спомена, че по някакъв начин проблемът на БСП в тази посока, ще го нарека проблемът със социалната база, е аналогичен на подобните предизвикателства, пред които е изправена европейската левица през последните десетилетия.
Неотклонно, според мен под влияние на чужди и зложелателни фактори, левицата в Европа се отклони от традиционната си социална база, от хората на наемния труд и твърде много се концентрира в защита на интересите на различни често маргинални общности. Със сигурност левицата е тази, която трябва да защитава техните интереси, но дори и за да изпълнява тази си функция европейската левица трябва да се върне към класическата си роля на политическа сила, защитаваща интересите на наемния труд, на мнозинството граждани на държавите не само в Европа.
Със сигурност работническата класа не изглежда, поне в Европа така, както е изглеждала преди 150 години. Наистина има сериозно разслоение. Има „бели якички“ или, ако предпочитате „работническа аристокрация“, но това пак са хора, които са постигнали нещо в живота си благодарение на влагане на усилия, на труд. Те са и интелектуален елит, който лявото трябва да завоюва, за да придобие стратегическо интелектуално предимство пред десницата и да заеме полагащата й се водеща роля в европейската политика.
проф. д-р ИСКРА БАЕВА: За мен няма съмнение, че посланията на БСП трябва да бъдат ориентирани към онези широки слоеве в българското общество, които са подложени на една или друга форма на експлоатация. Това са не само наемните работници, а и значителна част от т.нар. самонаети, както и онези, които се причисляват към средната класа, но всъщност изработват големите печалби на българските и чуждестранните собственици, а получават нищожна част от тях.
Проблемът е как тези хора да бъдат убедени първо в това, че наистина са експлоатирани и че е възможно разпределението на печалбите да бъде по-справедливо, и второ, че именно БСП е партията, способна да защити техните интереси. И двете задачи са много трудни, но при всички случаи решението включва просветителска работа и практически действия.
