Доцент, Сектор по клетъчна биология и Център по нутригеномика, Медицински университет - Варна, и гост-професор в Рим, Ниш и Каназава. Автор на университетски учебник по Клетъчна биология. Главен редактор на международното научно списание Biomedical Reviews.

HOMO NOSTALGICUS БИОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ

Брой 11 Ноември 2007
„Но Исус им каза тая притча: кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?” Лука, 15: 3, 4

Въведение

Терминът „носталгия” (от гръцки nostos – връщане, algos – болка) е въведен през 1688 г. от швейцарския студент по медицина Johannes Hofer. Носталгията е също така обект на диагноза и лечение. Англичаните я наричат homesickness (болест за дома), французите - mal du pays (болка за страната), испанците са по-емоционални - el mal de сorazon (сърдечна болка), българите – мъка за родината. В носталгията има симптоми на меланхолия (депресия), описани още през 1621 г. в „Анатомия на меланхолията” от оксфордския учен Robert Burton. През 2007 г. Американската академия на педиатрите публикува съвети за родителите как да облекчават носталгичните симптоми на децата си, отдалечени от родната къща. Обратно, моята статия може да бъде съвет към онези български емигранти, които - поради изгубено род(ин)олюбие - забравят да се разболеят от носталгия. И още, терминът „аноикис” (от гр. anoikis – бездомност) е от речника на съвременната клетъчна биология, но метафорично може да навлезе в биографията на носталгията. Аноикис е вид клетъчна смърт, която настъпва при откъсването на клетките от екстрацелуларния матрикс, с който при нормални условия те са свързани и разговарят помежду си (cell-matrix cross talk). В контекста на носталгията...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови