Роден 1952г. е "Най-великият разследващ журналист на нашето време” според британското списание „Tribune” и се е превърнал в легенда сред колегите си журналисти и за политически заинтересованите читатели по целия свят. Но в неговата родина Америка смелите mу разследващи репортажи, излъчвани в Англия по ВВС и издавани от в. ”The Guardian”, най-често са забранени от вътрешната самоцензура на корпоративните медии. Във връзка с този факт Калифорнийският университет му връчи неотдавна наградата „Цензуриран проект ”за журналист, който е твърде горещ за медиите в САЩ. Палас е работил с профсъюзите и с потребителските групи в Щатите, Южна Америка и Европа, разследвайки ширещата се корупция в тези страни. Той преподава в университетите на Кеймбридж (Обединено кралство) и Сао Паоло (Бразилия). Грег Палас живее в Ню Йорк и Лондон.

В своите многобройни статии и книги той дава гласност на някои от най-големите скандали на последното десетилетие, които лично разкрива и документира. В публикуваната и у нас книга „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари” Палас разкрива как семейство Буш открадва вота във Флорида, САЩ, и как пропагандата и медиите по най-безсрамен начин манипулират гражданите по време на изборите в най-голямата „демокрация” на света. Този невероятно смел журналист минава дори под прикритие, за да разследва борсовите манипулации и голямото разграбване от мениджмънта на американския мегаконцерн „Енрон”, години преди пресата в „страната на безкрайните финансови манипулации” въобще да посмее да се докосне до тази тема.
Г. Палас е известен във Великобритания с разкритията във в. „Обзървър” за т.нар. "Лобигейт" – негово тайно разследване за специалния достъп и влиянието на корпоративните лобита върху правителството на „Третия път” на Тони Блеър. Рубриката на Палас „Вътре в корпоративната Америка”, в която той умело съчетава разследващата журналистика с политически анализи, разкри намесата и влиянието на корпорациите в правителството на Бил Клинтън, както и връзките на транснационални корпорации със свалянето на социалистическото правителство на д-р Салвадор Алиенде в Чили през 1973 г. и неговото убиване. В нея той представя неизвестни досега доказателства по редица проблеми – от методите на американските компании за разбиване на профсъюзите до жестокостта на икономическите “реформи” в Третия свят. Коментарите на Палас се публикуват по цял свят. Като разследващ икономист той е в основата на няколко от основните дела за корпоративен рекет и изнудване в Америка, от измамите за милиарди долари в ядрената енергетика в Щатите до прокуждането на нефтодобивния концерн “Exxon” от местното население на Аляска, след корабокрушението на танкера „Exxon Valdez” в близост до бреговете на Аляска, предизвикало една от най-големите екологични катастрофи в САЩ. Г.Палас е носител на наградите за британски „Репортер на годината” през 1999 г., "Дейвид Томас" на в. „Файненшъл Таймс”, „Култов фаворит” на в. “Дъ Вилидж Войс”, „Репортер на годината” през 2002 г. на “Гериля Нюс Нетуърк” и „Журналист герой на Интернета” на Фокс-ТВ.

В статията „Новите колониални империи”, която представяме на българските читатели, Грег Палас описва нередностите около приватизацията на водоснабдяването в гр. Кочабамба, Боливия, в началото на това десетилетие и породения от това безобразно ограбване справедлив и успешен „Воден бунт” на обикновените хора, който в крайна сметка променя из основи облика на тази далечна латиноамериканска страна. След тези бунтове изборите през 2005 г. спечели Движението към социализъм на първия в страната президент от индиански произход – Ево Моралес. Имайки предвид, че и водоснабдяването в София през 2000 г. бе преотстъпено на британска компания, която не се слави с нищо друго, освен с постоянното вдигане на цените на водата, без въобще да се подобрява качеството, могат да се открият доста паралели със ситуацията в Боливия, от които да си направим изводи.

НОВИТЕ КОЛОНИАЛНИ ИМПЕРИИ

Брой 11 Ноември 2007
От първите страници на вестниците крещят снимките на двамата загинали бели земеделци в Зимбабве, а новините от Боливия – “Протестите взимат две жертви” – са сбутани в "Светът накратко" във в. „Guardian”. А в другите издания дори въобще не се споменават. Жалко. Докато Зимбабве е отчасти отзвук от едно имперско минало, Боливия е въпрос от имперското бъдеще на Великобритания.

Но нека най-напред направим сметка. Броят на жертвите в Боливия вече е 6 убити и 175 ранени, включително две ослепени деца, след като военните стреляха със сълзотворен газ, а после и с куршуми срещу демонстрантите, протестиращи срещу 35%-то увеличение на цената на водата, което бе наложено на град Кочабамба от новите собственици на водоснабдяването там - фирмата International Water Ltd. от британската капитолия - Лондон.

След убийствата в Кочабамба Уго Бансер (експрезидентът на Боливия) обяви извънредно положение и общонационална блокада и оряза гражданските свободи. На 12 април, точно след обявяване на военното положение, директорът (бившият) на Световната банка (СБ) Джеймс Уолферсън обяви за репортерите: “С радост съобщавам, че безредиците в Боливия вече затихват.”

Обадих се на Оскар Оливера, профсъюзен деятел и един от водачите на протестите срещу това обществено изнудване, за да го питам как е организирал съпротивата. На 6 април Оливера заедно с група от 14 икономисти, парламентаристи,...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор