Родена през 1960 г. в южноиндийския щат Керала в семейство на християни от сирийски произход. Днес Рои живее в Делхи. През 1996 г. бе публикуван нейният роман „Богът на малките неща”, който имаше световен успех. Индийското правителство цензурира книгата й, тъй като в нея Рои през призмата на една забранена любов към човек от най-нисшата каста критикува общественото устройство в страната. Тя е автор и на редица критични анализи за състоянието на света, един от които предлагаме на вниманието на българските читатели. Като политически активен човек, Рои често се конфронтира с управниците в родината си заради хуманистичните си позиции и поради това, че с перото си се противопоставя на Новия световен ред и на комерсиалната глобализация. А.Рои е сред емблематичните активисти на новите международни социални движения и редовен почетен гост на социалните форуми, провеждащи се ежегодно в различни страни по света.

ДЕМОКРАТИЧЕН СУРОГАТ

Брой 11 Ноември 2007
На 3.07.1988 г. американският боен кораб „Vincennes”, дислоциран в Персийския залив, свали ирански пътнически самолет, при което загинаха 290 цивилни пътници. Помолен да коментира инцидента, Джордж Буш старши, по онова време ангажиран с предизборната си кампания за президент, обяви: “Няма да искам извинение от името на САЩ. Не ме интересува какви са фактите.” Това е перфектно мото за новата американска империя.

В САЩ поддръжката на общественото мнение за войната срещу Ирак се базира на куп лъжи и измами, координирани от правителството и сръчно раздухвани от корпоративни, частни медии. Освен измислените връзки на Ирак с „Ал Кайда” бе инсцениран и страх от иракските оръжия за масово унищожение. Джордж Буш младши дори стигна до положението да заяви, че би било “самоубийство” за САЩ, ако не нападнат Ирак. Целта на тревогата е една стара практика, но пременена в нови дрехи - доктрината за превантивния удар. Това означава, че Съединените щати могат да правят каквото си щат. При това вече официално.

Войната срещу Ирак се състоя, но оръжията за масово унищожение не бяха намерени. Абсолютно никакви. ... За да успеят да ги намерят, те ще трябва да ги подхвърлят. Дори при едно такова развитие на нещата, по-критичните от нас ще продължават да търсят отговор на въпроса, защо Саддам Хюсеин не ги използва след чуждото нашествие. Някои питат “Какво щеше да е, ако...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор