Петко Тотев е литературен историк и критик, публицист. Работил е във вестниците "Литературен фронт", "Антени, "Жарава”. Автор е на книгите "Литературни статии" (1974 г.), "Алеко Константинов" (1977 г.), "За него - животът” - пет подстъпа към "Моторни месни" на Никола Вапцаров (1983 г.), "Поети" (2002 г.), "Белетристи" (2007 г.) и др.

ВЕЧНИТЕ ГЛАСОВЕ НА ТРИТЕ КОРИИ НАД ЖЕРУНА

Брой 11 Ноември 2007
В началото на разказа "Овчарова жалба" авторът на "Старопланински легенди" пише за кориите над Жеравна: "Те бяха три: Черковната, Старча и Циганската. Но духаше ли вятър, шумеше всяка една, а другите мълчаха. Спуснеше ли се долнякът откъм равна Ромъня и залюлееше клоните на Черковната, тя зашумяваше, а Старча и Циганската, останали на завет, мълчаха; те сякаш слушаха старите хайдушки легенди, които Черковната им разказваше. След няколко дни пък при промяната на вятъра, със същия тъмен и тайнствен език, те заговорваха на Черковната" (Йордан Йовков. Събрани съчинения в 6 тома. Т. 2, 1976, с. 267).

Първоначално се казва, че когато една от кориите шуми, другите две мълчат. По-нататък става ясно, че щом Старча и Циганската зашумят заедно, слушателка е само Черковната. По такъв начин не е изключена и възможността слушателите да бъдат по-малко от разказвачите. Така или иначе гласовете на кориите не секват. Все някога, някъде, случайно или не, ще се намери ухо да чуе тъмното и тайнствено предание на старата планина.

Природният глас на трите кории над Жеруна не заварва слушателя неподготвен. До "Овчарова жалба" той вече е прочел или чул две трети от старопланинските легенди.

Към тази своя книга Йордан Йовков има особена слабост. Все по-важно е да се чува и предава по-нататък легендата. Едно е тя само да послужи за авторство, друго е авторът да се влее във волния...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови