ПОДАРЪКЪТ НА МАМА

Брой 11 Ноември 2007
Тя се притисна към него. Отдавна минаваше полунощ, а и двамата не можеха да заспят от вълнение.
- Мили, искаш ли да тръгнем сега? Много ли си изморен?
- Защо точно сега? Нали решихме утре сутринта.
- Нямам търпение. Така ми се иска всичко да свърши и да започнем нашето първо пътешествие заедно.
- Мила, помисли. Ако тръгнем на зазоряване, това ще се превърне в нашия изгрев. И знаеш ли? - извърна се той към нея. - Утре е първи юли. Ще взема онзи диск и ще слушаме само нашата любима песен.

Тя притихна в ръцете му и се умълчаха. И двамата знаеха мислите на другия. Те бяха едни и същи във всичките тези години на надежда. Не знаеха как и защо се случи всичко това. Всеки упрекваше себе си, без да казва на другия. Той знаеше всичко за нея и нейните случайни връзки още от гимназията. Неопитността, а след това и скритото и непрофесионално заличаване на последствията от преживяното бяха се отразили на възможностите да задържа. Лекарите се интересуваха само от парите и да не станат усложнения. Затова в буквалния смисъл изстъргваха, вместо да се грижат за нейното бъдеще. А тя случайно научи, че и неговата майка трудно била забременяла с него. Опитваха какво ли не. По цели седмици се пазеха, а след като го направеха в една и съща препоръчана поза, тя оставаше с часове да лежи по гръб да задържи дълбоко всичко в себе си. Но съдбата като че ли бе против тях. Или животът...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор