На 25 ноември 2007 г. бе отбелязана тържествено 80-годишнината от рождението на видния журналист, писател, есеист и публицист Стефан Продев (1927-2007). Честването, организирано от инициативен комитет от Съюза на българските журналисти, Министерство на културата, Националния дворец на културата, Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски”, Висшия съвет на БСП, в. „Дума” и изд. къща „ Зах. Стоянов”. На тържеството министърът на културата Стефан Данаилов обяви, че годишната награда за политическа журналистика и публицистика на името на Георги Кирков - Майстора се присъжда посмъртно на Стефан Продев. Наградата е учредена от ВС на БСП по инициатива на клуб „Георги Кирков”. Отличието получи синът на Стефан Продев - Иван Продев.

ЛУЛАТА НА ПРОДЕВ ОЩЕ ДИМИ

Брой 11 Ноември 2007
Да работиш години наред близо до Стефан Продев си е жив късмет, щастлива сполука във вестникарския занаят. Аз имах този голям шанс. И дали колегите, които са го имали - дали във в. “Труд”, “Народна младеж” или “Народна армия”, дали в “Паралели” на БТА, дали в списание “София” и вестник “Народна култура”, или в “Дума” - всички те най-малкото не са останали безразлични към журналиста Продев, към вестникаря Продев, към публициста Продев, към мъдреца Продев, към приятеля Продев, към ремсиста Продев, към жреца на думите, както го нарича Иван Гранитски, към човека Продев. Не бяха безразлични и неговите многобройни читатели, които през 70-те и 80-те години си предаваха от ръка на ръка книгите с есета на Стефан Продев.

Ще припомня нещо – “забравено ново”. В анкетата на Съюза на българските журналисти Стефан Продев влезе в десятката на най-добрите публицисти на ХХ век. И бе единственият жив сред десетте избраници на колегията, в компанията на деветима вече безсмъртни. Така още тогава получи знака за безсмъртие.

Не зная дали Стефан Продев вече е влязъл в учебниците по журналистика и ако това досега не е станало, всички титулувани особи в журналистическата наука трябва да си направят харакири. Иначе ще ги обявим за слепи и глухи. Колкото по-скоро той се изучава от бъдещите вестникари, може да се надяваме, че родната журналистика ще бъде...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор