Д-р Анко Иванов е доктор по философия, автор на многобройни публикации на политически и исторически теми, както и на изследвания в областта на географията.

 

QUO VADIS (КЪДЕ ОТИВАШ) БСП?

Брой 3-4, март-април 2021

 

 

 

 1. Какво показаха изборите за състоянието и процесите в  обществото и политиката?

 

Най-общият прочит на резултатите показва, че на тези избори победиха десните партии и движения. В най-бедната държава на Европа победиха партиите с дясна идеология и политика. Това стана чрез мимикрията на социална загриженост за по-бедните и безкрайни лъжовни обещания за социални промени, за демокрация и борба с корупцията, за справедливо правосъдие. Левите партии, и обявилите се за леви партии и движения, претърпяха значимо поражение. В резултат от това не се вижда реален изход от кризата.

Политическото пространство в България е безкрайно раздробено. На тези избори, образно казано: „има повече вожд, отколкото индианец“. Политическият нарцисизъм и властогонство доминират над обществения интерес. Парцелирането на политическото пространство обхваща всички сектори – ляв, десен, патриотичен. ГЕРБ за 11 години успя да се превърне от масова популистка партия-движение в дясна неолиберална партия на олигархията. ДПС продължава да е националноетническа дясна партия. В България се формираха нови движения и политически партии, които по същество, искат или не искат това техните ръководни дейци, станаха политически патерици на ГЕРБ. На огромен политически натиск, пропагандно-медийни манипулации и прокурорско-съдебни преследвания бяха подложени някои партии и движения като: БСП, „Възраждане“, „Възраждане на Отечеството“. В лявото пространство разединяваща роля играят редица по-стари и по-нови партии.

В една значима част от българското общество има политическа апатия, безразличие, чувство на безнадеждност и обърканост. Голяма част от тази апатия се дължи на невъзможността на хората да припознаят в политическите партии израза на своя интерес, своите защитници и дейци за преодоляване на личните и обществените проблеми предимно на хората на труда. Доминиращата в България политическа апатия формира отрицателни електорални нагласи. И се появи известното байганьовско отношение: „Всичките са маскари“. Тази сериозна политическа демотивация се дължи на провеждания в страната про-десен неолиберален курс, включително и от т.нар. леви партии и особено на БСП, което ги причисли в очите на левите хора в България в групата партии на неолибералното статукво. В българското общество има развита антипатия към социалистическото. Тя е насаждана от представителите на неолибералната десница и от редица ренегати от БКП и БСП като Бойко Борисов, Христо Иванов, Р. Плевнелиев и т.н.

Политическите партии са в дълбока криза. Сред обществото има негативни нагласи против почти всички партии, тяхното почти фашистко тотално отричане. Партиите са недолюбвани предимно поради тяхната демагогия пред избирателите. В България, след правителството на Жан Виденов, се провежда само една политика – десен колониален неолиберализъм. Негативното отношение към партиите и техните идеологии много често се формира чрез образа на техните лидери. В повечето случаи на изборите хората избират предимно телевизионни образи, а не подготвени политици. В условията на политически наивитет мнозина посрещат новите лидери по словата, както стана с Ив. Костов, С. Сакскобургготски, Бойко Борисов, К. Нинова, Сл. Трифонов, М. Манолова и др.

Политическата ситуация в страната рязко се промени след мощните национални протести през 2020 г. Тя не бе успешно „прочетена“ от почти всички политици, особено от ръководителите на т.нар. системни партии. Протестът придоби стихиен характер, без ясна идея какво да се прави. Акцентът на „Отровното трио“ да се свали Борисов, да се махне Гешев, а после да се мисли, е безкрайно непродуктивен, но започна да доминира. В дните след изборите председателят на БСП, по подобие на ръководителите на ГЕРБ и ДПС, се произнесе за подкрепа на правителство на ИТН. Същевременно член на ръководството на партията заявява, че: „Бързи предсрочни избори в момента ще върнат Борисов на бял кон“. Това се оформя като обща колаборационистка позиция с Борисов и Карадайъ, т.е. т.нар. системни партии ще са в подкрепа на „несистемните“ популистки партии. Това е идея БСП и ГЕРБ да се обединяват в подкрепата за ИТН! Хем сме против ГЕРБ и Борисов, хем сме заедно с него. Е, това не е ли проява на статуквото?

В тази ситуация с най-големи поражения е БСП (трето място в изборните резултати и с над два пъти по-малко гласове спрямо предишните избори). ГЕРБ бе в кръгова отбрана с цел запазване олигархическия тип капитализъм в България.

2. Какви са мястото и ролята на БСП
в преминалите избори за Народно събрание?

Как партията влезе в изборите? В тази сложна политическа обстановка БСП не бе подготвена идейно, политически и организационно да отговори на кризисните потребности на българското общество. Отдавна БСП е социалистическа предимно по традиция, по членски състав и риторика на ръководните дейци, но не и по провежданата политика. След 2014 г. имаше плах опит за формулиране и защитаване на една малко по-лява, по-социалистическа политика. И веднага десните в БСП, ръководени от Румен Овчаров, Георги Гергов и Бригадир Аспарухов, с активното участие на К. Добрев и други проведоха успешен вътрешнопартиен преврат, прикрит под благите намерения за промяна на БСП. И на конгреса през 2016 г. бе избрано едно ново ръководство, което поддържа неолиберализма и социаллиберализма и с предимство на интересите на богатите (т.нар. бизнес). Не е случайно, че почти всяко второ изречение на новата лидерка на БСП бе загрижеността за бизнеса (капиталисти, работодатели). В редица случаи Парламентарната група на БСП гласува антисоциални и антинародни решения, предложени от ГЕРБ, патриотарите и поддържани от ДПС, както стана с гигантския за мащабите на страната военен бюджет през 2020 г., изхарчени авансово пари за самолети, които не се произвеждат и не могат да осигурят въздушната сигурност на страната, за кораби, насочени срещу Русия, за избора на Цацаров за шеф на ­КПКОНПИ и т.н. Подобна бе картината и с подкрепа на идеята на ГЕРБ против АЕЦ „Белене“ под маската на търсене на чужд стратегически инвеститор. Неадекватно на ситуацията в страната бе и указанието на ръководството на БСП да бъде подкрепен референдумът на десния популист Сл. Трифонов. Парадоксални са т.нар. алтернативни бюджети, внасяни от Парламентарната група на БСП. С това действие БСП показваше на обществото, че е за същата система и неолиберална политика, но фризирана, за да бъде по-възприемчива.

В новите усложняващи се социално-икономически условия и нарастващи неравенства ръководството на БСП реши да се разграничи и отстрани от всякакви позиции представителите на по-ляво мислещите дейци – М. Миков, Я. Стоилов, В. Жаблянов, Ат. Мерджанов и т.н., за да може да се провежда и поддържа в скрита форма дясна политика. „Демократизирането на БСП“ се превърна в разгромяване на „вътрешнопартийната опозиция“, в избиране на ръководни дейци не по идейни убеждения и организационни качества и умения, а по телевизионен и фейсбукарски образ, по симпатия на по-горе стоящия партиен началник. В тази посока бе и проведеният псевдодемократичен пряк избор на председател на партията. Всичко това се отрази на боеспособността на БСП на проведените парламентарни избори.

Съществената слабост по време на протестите бе пасивната роля на БСП в самото начало, но и в разгара. Ръководството на БСП проспа началото на протеста. Президентът бе издигнат и избран с решаващото участие на БСП. И БСП бе длъжна първа да го защити от неофашисткото нахлуване на мутрите от държавната власт в Президентството. Това бе и моментът, в който БСП можеше и трябваше да излъчи кратка и ясна, ляво ориентирана програма за промяна на системата на управление и стратегия за бързо социално-икономическо развитие. Ако БСП в началото на септември бе напуснала парламента, правителството падаше и щеше да има предсрочни избори. Но тогава ръководството на БСП имаше за цел да спечели време, за да отстрани от БСП дейците със самостоятелно и различно мнение от това на авторитарния лидер и да се разправи „окончателно“ с т.нар. вътрешна опозиция, т.е. от по-ляво мислещите в БСП. Ако БСП бе напуснала Народното събрание, сега нямаше да се разглежда като елемент на статуквото. Грешен тактически ход бе и отказът на ръководството да подкрепи веднага кандидатурите на Р. Радев и И. Йотова за нов мандат. Формира се масово усещане, че ръководството на БСП е против Р. Радев.

В настъпилата здравна и икономическа криза ръководството на БСП, водено от някакви свои неясни и/или неявни съображения, по същество допусна провал на подготовката на парламентарните избори. И сега се опитва да прехвърли своя провал върху някои, които били „работили отвътре против партията“.

Какви са резултатите на БСП в парламентарните избори 2021?

Резултатите от преминалите избори за 45-ото Народно събрание вече многократно са посочвани и оценявани. Особено важни са трите показателя: абсолютен брой гласували за БСП, процент от общо гласувалите и брой на депутатските мандати.

Има една ясно изразена закономерност. При слизане от власт всяка политическа партия губи гласове, процент от гласовете и брой депутати. Тази закономерност, с малки отклонения, важи и за БСП (виж таблицата). На изборите през 1997 г. спрямо тези от 1994 г. спадът на БСП след кризата от връщането на мандата от Първанов и Добрев е с 21.43 пункта, при слизането от властта на Тройната коалиция през 2009 г. спадът е с 13.25 пункта и през 2014 г. след правителството на Орешарски (доминирано от ДПС, но приписвано на БСП) спадът е с 11.21 пункта. Много пъти дошлото на власт през 2016 г. ръководство на БСП, както и някои „мастити журналисти“ (напр. мадам В.В.) се опитваха да обвинят за този спад единствено М. Миков (избран след оставката на Станишев на 27 юли 2014 г.).

 

Резултати на БСП от парламентарните избори по години

Год.

Изб. актив.

Брой гласове

% от гласували

пункт увел/нам.

Брой депутати

Място

1994

75.30%

2 258 212

43.40%

+10.30

125

първо

1997

62.40%

939 308

22.07%

-21.43

58

второ

2001

67.00%

783 372

17.15%

-13.25

48

трето

2005

55.76%

1 129 196

30.95%

+13.80

82

първо

2009

60.20%

748 147

17.70%

-13.25

40

второ

2013

51.30%

942 541

26.61%

+8.91

84

второ

2014

48.66%

505 527

15.40%

-11.21

39

второ

2017

54.07%

955 490

27.93%

+12.53

80

второ

2021

50.61%

480 146

15.01%

-12.92

43

трето

 

Източник: Централна избирателна комисия

 

След изборите през 2014 г. БСП (М. Миков до 8 май 2016 г. и К. Нинова след това) вече като опозиция започна да бележи ръст на своето влияние и на изборите през 2017 резултатът е положителен с 12.53 пункта. Тогава бе пропусната благоприятната ситуация да бъдат спечелени парламентарните избори, предимно поради десни послания от ръководството към избирателите. На парламентарните избори на 4 април 2021 г. вместо продължаване на подема като опозиция, БСП бележи спад с 12.92 пункта. Мнозинството от избирателите, независимо от опозиционния тип говорене, не възприеха БСП като реална опозиция на корумпираните партии ГЕРБ, ДПС и др., а като част от неолибералното статукво. Това е случаят, когато най-голямата опозиционна партия не увеличава резултатите си, а значително ги намалява, т.е. отклонение от основната закономерност.

В политико-географски план резултатите показват съществени дис­пропорции. Продължава тенденцията от превръщането на най-бедния в ЕС регион – Северозападна България, от „червената крепост“ на БСП в крепост на десните и популистките партии. Продължава слабото представяне на БСП в смесените райони, където е силен етническият вот за ДПС. Крайно незадоволителни са резултатите на БСП в големите градове. В София БСП вече е на четвърто място. Огромният спад на изборите през 2021 г. се измерва със спада на подадените гласове за БСП спрямо предните избори – около два пъти по-малко.

Само в Ямболска област БСП е на първо място с 27.27%, в 9 области е на второ, в 15 е на трето и в шест избирателни района (Благоевградски, трите софийски, Смолянски и Шуменски, последният – макар и с един глас) е на четвърто място. С най-нисък дял от гласувалите, освен в София (13.07% ‒ 14.70%), БСП е и в районите със смесено население. В две от областите БСП няма избран народен представител (Кърджали и Разград). Само в четири избирателни района резултатът е над 20% – Ямбол, В. Търново, Видин и Пловдив-област.

За ниския изборен резултат силно влияние имат противоречията между централното ръководство и местните областни структури на БСП. Листите с кандидатите на БСП за България най-общо казано бяха еднолично налагани решения, които масово не се възприемаха от членове и симпатизанти на БСП в повечето избирателни райони. В предложения състав липсваше високо равнище на експертност, особено на качествени юристи и икономисти. Бяха включени и чужди за ценностите на партията лица и хора от партийния състав, но и от т.нар. гражданска квота. В почти всички избирателни райони авторитарно бяха наложени водачите на листите, почти всички приближени на председателя на БСП. От 43 депутати, по субективна оценка на автора, около 34 са директно определени от Изпълнителното бюро на БСП и само деветима са предложени от местните структури. Редица от кандидатите на БСП бяха непознати в районите или не бяха възприети добре. Това се отнася за Пазарджик, Сливен, Разград, Търговище и др. Издигнатите местни авторитетни дейци за водачи на листата са по-известни в района и по-авторитетни (напр. Добрич). В бъдеще при определяне на водачите на листи трябва да има баланс между местните и националните интереси и предложения.

Социално-демографската характеристика (по данни на агенция „Тренд“) на гласувалите за „Коалиция БСП за България“ е крайно неблагоприятна. Огромната част от гласувалите за БСП са над 60 г., т.е. това са поколенията, които са живели през социалистическия период и са допринасяли за развитието на България, за нареждането ѝ сред първите 30 държави в света, които са се ползвали от социалистическата социална политика. Гласували са за БСП не толкова от носталгия по младите години, колкото като сравнение с нерадостното настояще. Крайно незначителен е делът на гласувалите за БСП от младите възрастови групи – от 18 до 29 г. едва 6.5% и от 30 до 39 г. само 7.9%. Това са поколенията, които нямат реална представа и знания за социализъм, за постиженията през социалистическия период. Те са израснали в условията на антикомунизъм, антисоциализъм, с фалшифицирана нова история, с доминиращо отрицателно отношение към социализма. Крайно незначителен е делът на гласувалите за БСП от учещите се (9.1%), сред българските турци. Влиянието на БСП сред ромите (14.2%) е значително по-ниско от това на ГЕРБ/СДС и ДПС. БСП загуби своето влияние в селата (15.2%). По дял на гласувалите с висше и полувисше образование БСП е четвърта.

Като цяло резултатите от преминалите парламентарни избори са крайно неблагоприятни за БСП. За това има множество външни и вътрешни причини. Многократно по-важни са вътрешните причини и грешки.

3. Вътрешните причини за провала на БСП на изборите

Главните стратегически и тактически причини и грешки, допуснати от ръководството на БСП, са няколко.

Първата, и основополагащата причина, е отказът на ръководството на партията от социалистическата идеология и социалистическите ценности. В предизборната кампания го нямаше акцентът за грижата с предимство на интересите на хората на наемния труд. Това личи дори от предизборния лозунг: „С грижа за хората“, т.е. за всички, включително и за бизнеса, и по същество за никоя социална група. Беше пропуснат въпросът за цената на труда в България, а тя е най-ниската в ЕС. На 23 март 2021 г. Г. Свиленски ни съобщи, че: „БСП си е поставила за цел да промени управлението, да отстрани ГЕРБ от властта, да бъде първа политическа сила …“ Кратко и ясно, СДС: „Стани Да Седна“, това било най-важно, а не проблемите на хората на труда.

Съществен принос за намаляване влиянието, особено сред младите, има антиисторизмът на ръководството на БСП. То по всякакъв начин избягва да посочва историческите социално-икономически постижения на социалистическия период (1944 ‒1989 г.), както и приноса на партията в борбата срещу фашизма. За младите хора, растящи в антисоциалистически обществени условия, самата дума социализъм е най-често отрицателно натоварена. А БСП трябва да им покаже, че социализмът има редица обществени предимства, които са реализирани в близкото минало и в България.

Втората съществена причина за поражението на БСП е отказът от конкретни мерки за значително преодоляване на неравенството. България е на първо място по икономическо неравенство в Европейския съюз. Разликата между най-богатите и най-бедните в България е осем пъти при средно 5.2 пъти за страните от ЕС. Един от най-мощните източници на неравенството е собствеността. За да е бедно българското население, важна причина е държавната собственост под 10%, (при 30‒50% в ЕС). Държавната собственост осигурява повече приходи в бюджета (75% от печалбата при 10% на бизнеса), които да се инвестират в социалните грижи, здравеопазване, образование, наука и култура. Чрез държавна реиндустриализация могат да се открият нови работни места, особено в Северозападна и Централна Северна България, които са най-бедните региони на Европа.

Третата причина е отказът от защита на трудовите права на работещите. А за партия на хората на наемния труд те са от особено важно значение. Става дума за спазване на продължителността и за регулиране интензитета на труда, за премахване герберското увеличаване на извънредния труд, за насилието и тормоза на работното място, за охраната на труда. Сега по същество никой в парламента не защитава правото на труд на хората в България. Десните защитават интересите на капитала. А левите си мълчат за интересите на труда.

Четвъртата причина за поражението на БСП в изборите е лошото организационно състояние на самата партия. В нея на практика няма лява „млада кръв“. Младежкото обединение бе разбито. Липсва разработена и осъществявана младежка политика на БСП, която да привлече мнозина млади хора. Добра е идеята за грижите за младите семейства и отглеждането на децата. Но липсват останалите същностни параметри на действена младежка политика. Не бе развита мрежата от младежки клубове по интереси. Под маската на „демократизиране“ и „обновяване“ на партията и партийните органи, на борба с „вътрешната опозиция“ и разчистване на стари сметки партията бе отслабена организационно. БСП в навечерието на изборите бе лишена от организационна и политическа енергия, за да се превърне в притегателен център за анти-ГЕРБ настроенията.

Петата причина е недостатъчно внимателната и грижлива подготовка на посланията към избирателите. Размахваната „Визия за България“ е самоцелен неработещ партиен документ (71 стр.), много труден за четене и асимилиране от широк кръг избиратели, макар че в него има редица рационални идеи. Представената Предизборна платформа (41 стр.) е също обемна, прекалено секторно разработена. На хората на наемния труд трябваше кратко и ясно да се дадат стратегическите цели (към какво се стреми и за какво се бори БСП), а детайлите да се разработват в документи в следизборното време. Посланията, които правеше БСП, в много отношения бяха правилни, но разхвърляни. И масовият избирател не ги разбра.

Шестата причина е лошо организираната и провеждана предизборна кампания и участие в телевизионните предавания и дискусии. Доминиращото в нея бе анти-ГЕРБ говоренето. Почти винаги представителите на БСП остро атакуваха ГЕРБ, в редица случаи предизвиквани. От този подход БСП губеше възможност да представи разбираемо своите послания към избирателите. Ръководството на БСП недостатъчно се дистанцира от олигарсите в ДПС (А. Доган и Д. Пеевски) и безобразията в Прокуратурата. У голяма част от избирателите се формира убеждението, че БСП се готви да управлява с ДПС. А това е крайно непродуктивно, предвид двата жестоки урока преди години.

Грешна бе тактиката на местните избори в София, когато БСП подкрепи масово на втория тур десните от „Демократична България“ и по този начин позволи на тази формация да набере политическа скорост и да стане първа политическа сила в столицата на сегашните парламентарни избори.

4. Необходими действия за превръщането на БСП
в действителна лява партия
и алтернатива на дясното в България

Идеите, ценностите и принципите са тези, които отразяват и изразяват потребностите и интересите на членовете и поддръжниците на левите партии и са това, за което техните членове и симпатизантите им се обединяват и се борят за тяхното осъществяване. Те сега трябва да залегнат в основата на същностната радикална промяна на функциониране на БСП и на нейното политическо място в българското общество.

Най-важното са политиката и дейността на БСП да изразява, отстоява и осъществява на власт с предимство потребностите и интересите на хората на наемния труд, повишаване на техните доходи и жизнено равнище, на значимо намаляване на бедността, на социалното разслоение и грамадните неравенства в обществото. Целият народ не може да бъде социална база на БСП, както при националистите. Интересите на бизнесмените и на хората на наемния труд са коренно противоположни. Интересите на бизнеса се отстояват от десните, а тези на наемния труд – от левите партии.

На първо място от социалистическите идеали и ценности е равенството. Сега в България има огромно неравенство, най-голямото в ЕС. На този етап главното в дейността на БСП е преодоляване на неравенството. Ръководството на БСП следва да се ръководи от позицията, че социализмът е за равенство, а капитализмът е за неравенство. В условията на сегашната криза богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Абсолютното равенство е невъзможно, но абсолютното неравенство е нечовешко. Нарастващото неравенство убива нацията, прогонва младите от България.

На второ място е справедливостта. Тя е пряко свързана с равенството и се изразява чрез: равнопоставеност; недопускане на привилегии и дискриминация; заплащане според количеството, интензивността и качеството на труда; равен достъп до качествено образование и качествени здравни грижи. Огромната бедност е резултат от несправедливото разпределение на доходите, експлоатацията на труда. Справедливостта се отстоява чрез държавата, а не извън и против нея.

На трето място е солидарността. Чрез нея се съчетава общественият с личностния интерес и се осигурява приемствеността между поколенията; преодолява се личният егоизъм; развива се колективистичното начало; проявява се човешкият хуманизъм. Част от богатството на бизнеса чрез данъчните механизми следва да се използва за решаване на хуманни и социални дейности.

На четвърто място е свободата. БСП е потребно да работи за преодоляване на дефицита на икономическата и социалната свобода за хората на наемния труд, за свобода, стабилност и сигурност на семейния бизнес. Човекът, който се бори за насъщния хляб на своите деца, е несвободен. Свободата за предприемачество на бизнеса трябва да осигурява и свобода за физическото и духовното развитие на хората на наемния труд.

На пето място е демокрацията. Тя е основната технология на управлението и основната ценност за функциониране на свободните общества. В условията на победилия капитализъм у нас либералната демокрация все повече се превръща във формална технология за заблуждаване на трудовите хора и осигуряване на политическата власт за богатите. На българското общество е потребна действителна демокрация, диалог между партиите, плурализъм на мненията, свобода на словото и печата.

Вътрешнопартийната демокрация в БСП е болна, доста самоцелна, фасадна, превърната в средство за овластяване на определена котерия от властогонци, стремящи се към власт и на всякакви компромиси с десните, против социалистическите идеали и ценности, с потребностите и интересите на хората на наемния труд.

В съвременните глобални и национални условия, в съвременната политическа и социално-икономическа обстановка в България освен тези традиционни идеали и ценности, актуални стават още два идеала и две ценности – патриотизъм и екологизъм.

На шесто място от съвременните социалистически идеали и ценности е патриотизмът. Става дума за формиране у младите поколения на чувството за обич към българския народ, преодоляване на националния нихилизъм, обич към българската природа, опазване на националната памет и традиции, към българския език и култура, националната чест и достойнство, излизане от демографската катастрофа.

На седмо място е екологизмът, опазването на природната среда, облагородяване на жизнената среда на огромната маса от хората, разумното използване на българските природни ресурси в интерес на развитието на България. Актуален проблем е осигуряването на чисти въздух, вода, почва и биохрани.

Посочените седем идеи, ценности и принципи са нравствените основи и жалони на социалистическата политика в съвременните условия.

Главната стратегическа цел на необходимата радикална промяна в БСП е отказът от продясна неолиберална и социаллиберална политика и възвръщане към лявата социалистическа същност на партията. Главните стратегически подцели на промяната в дейността и политиката, на власт и в опозиция, би могло да бъдат:

1. Интензивно развитие на икономиката, повишаване на ефективността и производителността на труда чрез стимулиране внедряването на нови технологии и производства с висока добавена стойност, с дигитализация, с реиндустриализация; съществени промени в начина на изготвяне и реализация на бюджета на страната и подкрепа на идеята на синдикатите за повишаване на корпоративния данък на богатите поне до 15%, при средно за почти всички бивши европейски социалистически страни 19‒21%.

2. Справедливото разпределение на произведените богатства, намаляване на експлоатацията на труда на наетите лица, защита на трудовите права и мерки за решително намаляване на бедността и безработицата.

3. Осигуряване на действително безплатно и качествено образование в националните и общинските училища, използване на държавния ресурс само за тях, равен достъп до качествено образование за всички деца, а не само за тези на богатите, системни съдържателни и организационно-структурни промени.

4. Безплатно висококачествено здравно обслужване, равен достъп до здравеопазване, безплатни лекарства за хронично болните деца (до 18 г.) и възрастни хора (над 65 години), превръщане на здравето в значима социална дейност, а не в търговия и печалба, действени здравни и социални грижи за децата, хората с увреждания, хронично болните и пенсионерите, значимо увеличаване на заплатите на медицинския персонал, прекратяване финансирането на частните болници чрез здравната каса.

5. Провеждане на радикална социална младежка политика, пряко засягаща децата, младежите и младите семейства с деца и водеща до излизане от демографската катастрофа.

7. По-хармонично развитие на регионите, на общините и населените места, на свързаността на националната територия. Реализацията да става чрез държавни инвестиции в инфраструктура, предприятия, социални дейности, повишаване дела на средствата от бюджета за общините. Повишаване на финансовата стабилност на общините.

8. Значими промени в пенсионното дело чрез: постепенно увеличаване размера на осигурителните вноски (най-малко с 2%), увеличаване на максималния осигурителен доход на 5000 лв., изваждане от ДОО на т.нар. социални пенсии, които не са формирани на основата на осигурителен индивидуален принос, а са социални помощи; актуализация на всички пенсии, отпуснати до 1 януари 2020 г., криминализиране на неплащането от работодателите на пенсионни и здравни осигуровки и др.

9. Повишаване на качеството и ефективността на държавните и общинските органи на властта, оптимизиране на тяхната структура и зает персонал, освобождаване от „калинките“. Особено място да имат активната защита на националните интереси пред ЕС и международните организации, въвеждане на електронни системи на управление и административно обслужване, засилване на правата и активизиране на държавните контролни органи за борба с проявите на корупция, измами и кражби от гражданите, реформиране на системата на обществените поръчки и др.      

10. Повишаване на ефективността на органите на сигурността и правораздавателните органи. Трябва цялостен ремонт на съдебната система, нови закони, защита на собствеността на гражданите и фирмите, на живота на гражданите.

Реализацията на главната стратегическа цел и стратегическите подцели за лява политика на БСП се очаква да срещне противопоставяне от някои членове на НС и ИБ на БСП, които са: със социаллиберални и неолиберални възгледи за развитието на страната; едри и средни бизнесмени; милионери, членуващи в БСП и/или заемащи ръководни постове и лобистки народни представители. Може да се очаква и натиск от ПЕС, отстояващ „Третия път“.

 

* * *

Има провал на БСП на парламентарните избори. Зад всеки провал има причини. В политиката има не само права, власт и известност. В нея има, или поне трябва да има, и морал и отговорност. Само права на ръководство без лична политическа отговорност е безсмислица. Имаше вече провал на изборите за Европейски парламент и никой не понесе отговорност. Имаше провал на общинските избори, но той бе обявен за победа. Сега отново има провал, невиждан в историята на БСП. Оставката на Изпълнително бюро е опит за прехвърляне на вината. Тезата, че сега ни предстоят важни дела и други избори и не бива да се търси отговорност, е неадекватна. След всеки провал дейци на БСП може да се оправдават, че пред партията „стоят нови и важни задачи“ и поради това те остават. С това само се отлага и задълбочава кризата. В БСП следва да се върне колективният стил на ръководство.

Сега в БСП е необходимо въпросите от дневния ред на живота на хората на труда да станат въпроси на дневния ред на ръководството на БСП, да се изменят Програмата и Уставът в посока към възвръщане към социалистическите ценности, потребни са други ръководители (компетентни, експертно подготвени, доказали се в практиката), които последователно да отстояват и работят за социалистическите идеи, лявата политиката. В БСП е необходима цялостна промяна, независимо как ще бъде определяна: радикална, рестарт, преустройство, реновиране и т.н.

Къде отиваш БСП? Към бавно и постепенното смаляване и изчезване от политическото поле чрез продължаваща подкрепа на дясното? Към цялостно реновиране и заемане на водеща политическа роля в измъкването на България от цялостната криза на основата на левите идеи и ценности?

 

 

 


Добави коментар


Защитен код
Обнови