Яница Станчева е журналист и общественик от Казанлък. 

УВЕДОМЛЕНИЕ А НЕ МОЛБА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО МИ В БСП

Брой 3-4, март-април 2021

 Не считам за необходимо да се моля, за да напусна редовете на БСП. В Партията влязох по свое желание и благодаря на председателя на ОПО-56, че ме прие топло, радушно и ми се довери. Сега напускам останалата „отломка“ на БСП по свое желание и решение, водена не от емоции, а редица факти, поради които взимам това решение.

БСП за мен е била символ на надеждата за равенство, справедливост и социалност, но днес е очевидно, че тя не е нищо по различно нито от ГЕРБ, нито от ДПС, нито от партиите на протеста. От символ на вярата, ръководството успя да я претопи, обезкърви и обезличи. Аз отказвам да бъда част от това, оставайки в нейните редове.

Повече от 4 години, след като ръководството на БСП първо скочи на Казанлъшката организация, тя изпрати и стовари тук цял отряд ликвидатори… И печалната приказка „Какво се случи в Казанлък“ е известна в национален мащаб, партиен и не само... След изпълнението на поставената от Нинова задача – за разправа с Казанлъшката организация, настана партийно мълчание от ръководството и благоговерните ѝ приближени. Никой обаче не си даде сметка, че това действие е смачкване на идеологията на партията и че организацията в Казанлък беше символ на идеала. Защото казанлъшката организация е създадена само час-два след учредяването на Партията на Бузлуджа. Никой не си даде сметка, че след като в Казанлък се случва така, ще последват и останалите организации в страната и днес се стигне до трагикомичния резултат на проведените парламентарни избори, загубата на абсолютно доверие и на припознаването на Българската социалистическа партия като алтернатива, като възможност за повеждането на България към по-добри и справедливи времена, като защитник на труда на работника, на слабия и уязвим човек.

Нинова, когато пристигна в Казанлък, на тогавашния председател Николай Терзиев тя каза: „Ако аз съм председател на такава „разединена“ [според нея – бел.авт.] организация, ще подам веднага оставка!“ Тогава тя дойде тук предубедена за състоянието на организацията и доверила се на властолюбеца Васил Самарски. Сега, когато тя и той, и не само, са начело на така раздробилите я самите те партия, не би ли трябвало, не е ли нормално и логично да подаде оставка и признае провала си. Но явно не! За ръководството лъжата не само е новото нормално, но и начин на живот.

Ръководството погази и норми, и правила, погази най-безцеремонно Устава си – основния Закон на партията, а ме е страх да си помисля за законите на тази държава…

Взимам това трудно за мен решение, като потомствен комунист, социалист, не на базата на емоции, а на осъзнато и подплатено с факти решение.

Българската социалистическа партия загуби не само доверието на редица свои членове, за периферия да не говорим, тя загуби най-важното – идентичността си, идеологията си, интелигентността си, да не забравяме, че партията е била учредена от интелектуалци, които са носили прогресивността в себе си. БСП загуби благоприличие, загуби другарските си похвати, загуби себеуважението си…

Оставайки в Партията, аз се превръщам в пасивен поддръжник на нейното заличаване, който курс е поело ръководството. В знак на несъгласие с водените политики на ръководството на БСП, на централно и местно ново в Казанлък, се оттеглям от членство в Партията.

Нито за миг обаче няма да съжалявам и не съжалявам за годините работа в редиците на Българската социалистическа партия. Работих в казанлъшката партийна организация за утвърждаването на идеали, в името на един по-добър и справедлив свят без да искам нищо и без да очаквам нищо. Не съм искала и не съм се възползвала от политически назначения, власт и протекции. За сметка на това получих – обиди, клюки, интриги. Мислих си, а и ми обясняваха, че във войната, политиката и любовта няма правила и всичко е позволено, да не страдам, да не обръщам внимание… И така, докато никой не обръща внимание на това, докато се толерира глупостта, докато отстъпваха човешките ценности, се докарахме дотук – както в партията, така и в държавата, както в политиката, така и в живота. Настана време и в държавата, и в партията, когато „Обществото по-лесно прощава на престъпници, отколкото на мечтатели.“

Не съжалявам за годините си работа в името на БСП поради една причина – хората, които срещнах там, обикновения човек от най-малката партийна организация в села и паланки, истинските комунисти и социалисти, истински хора. Те ме научиха на много, те ми дадоха много – те ми дадоха мъдрост, те ми дадоха памет, те ми дадоха другарска подкрепа, те ми дадоха любов, чиста любов. А когато имаш любовта на хората, няма по-голяма награда и власт от тази. Няма по-голяма награда от Съдбата да имаш уважението и подкрепата на хората.

За мен, Другари, беше чест и удоволствие заедно с вас да отстояваме каузи, да отстояваме истини, да се борим за справедливост. Вие ме накарахте да повярвам, че от нас зависи в колко добър и справедлив свят можем да живеем.

За добра кауза, за идеи, за идеалите на Благоев и Кирков, за България, за Казанлък ще продължа своята работа, но не и в редиците на БСП, защото тя вече не е символ на това.

 

17.04.2021 г., Казанлък

С уважение:

Яница Станчева


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор