Писмо на Николай Бериевски до членовете на НС на МО в БСП, областните координатори на МО в БСП, общинските и районните председатели на МО в БСП, членовете на обединението в цялата страна, с копие до НС на БСП. 

НЯМА КАК И НЕ ЖЕЛАЯ ДА БЪДА ЧАСТ ОТ ТОВА

Брой 3-4, март-април 2021

 През последните три години имам честта да ръководя Младежкото обединение в БСП. Два мандата; при втория встъпих, избран с аплодисменти. Това е огромна привилегия за мен и съм изключително благодарен за гласуваното ми доверие. Смея да твърдя, че познавам, ако не всеки член на организацията, то поне деветдесет процента от състава ѝ. През годините голяма част от нашите по-възрастни другари  ми казваха, че да бъдеш председател на МО, е много сложна задача, която изисква немалко жертви и големи усилия. И те бяха напълно прави. Никога заемането на дадена позиция не е било самоцел за мен. Винаги е имало вяра в по-доброто, в каузата, наречена България, която вярвам всички ни е обединявала по един или друг начин. Горд съм, че имах възможността да Ви представлявам както в партията, така и извън нея. Винаги съм защитавал Вашите интереси с цената на много компромиси ‒ лични и партийни, но никога не ви предадох!

През последната една година, обаче, задачата стана изключително трудна. Реализацията на всяка една наша инициатива или кампания се превърна в стратегически битки за надмощие, в правене на „совалки“, за да успея да поддържам дейността на Младежкото обединение, „някак си“. Комуникацията между мен и ръководството на партията се влоши драстично с все по-нарастващото...


Ако имате регистрация в сайта, моля въведете своето потребителско име и парола.
За да прочетете цялата статия, трябва да сте абониран.


Моля, прочетете правилата за ползване на сайта!


Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор