Валери Жаблянов е политолог, доктор на науките, член на НС на БСП до 50-ия конгрес на БСП, народен представител в ПГ „БСП за България“ до 2021 г. 

БСП – ВЪЗКРЕСЕНИЕ ИЛИ СКОК В ПРОПАСТТА

Брой 3-4, март-април 2021

 БСП не е готова да отговори на въпроса, защо се превърна в трето­степенна политическа сила! По този въпрос председателката на партията заяви, че „БСП е била и друг път в подобна тежка ситуация, но се е изправяла“. Сигурно може да се спори по въпроса дали трябва да станем четвърта политическа сила, за да е тежка ситуацията, но по-важното в случая е, че, изглeжда, тя очаква изправянето да се случи от само себе си, като продължи по пътя, който всъщност я доведе до това фиаско. Мълчанието на ИБ и НС по изборните резултати се обяснява само с едно: тези органи (НС половин година преди изборите съществуваше само на хартия) са придатък на личната воля на председателката и са загубили изцяло способността си да изработват и отстояват политически решения.

Конгресът, изглежда, е последната надежда на организираните социалисти за промяна в политическия курс на партията. Декларативната и театралната опо­зи­ционност на Нинова не направи от БСП в представите на гражданите нещо раз­лично от ГЕРБ, партията демонстрираше през цялото време еднопосочна комуникация, без да се интересува какво мислят гражданите за държавата и по актуалните въпроси пред българската нация. Свалянето на ГЕРБ от властта се представяше като решение на всички въпроси, на това никой не повярва, защото голяма част от гражданството продължава да гледа на БСП като на съучастник в приватизацията (особено с тази председателка). Нещо повече, партията се придвижи надясно, опита се да флиртува с консервативната десница в Европа, потъна във вътрешни раздори, но не заради лични отношения, каквито винаги се намесват, а заради дълбоките различия по диктуваните от Нинова промени. БСП се „подстрига и уеднакви“ по образ и подобие на вожда и най-лошото, което можеше да се случи на една социалистическа партия по света – забрави за социализма. БСП се отказа да се бори за своя идеал, да го обяснява и да показва привлекателността на друго, различно от днешното ни общество. Назад в годините през последното десетилетие, в зората  на ГЕРБ, политици от БСП с нескрита завист споделяха помежду си за отличните комуникационни качества на Борисов.  Уверяваха как в съвременното ни общество това бил пътят към успеха „по-простичко да се говори, за да ни разберат хората!“ и се оглеждаха за „нашия“ Борисов. Е, намери се и последствията не закъсняха, но... за самата ни партия.

Парламентарните избори от 4 април нарушиха комфорта на ГЕРБ, но не очертаха алтернатива на авторитарно-клиентелисткото управление. Протестът от лятото на 2020 г. остана основно софийски и съвсем закономерно споделяше главно идеите на „другата“ десница, която се представя ту за градска, ту за консервативна, ту за ляволиберална и в крайна сметка се заяви за опозиция на Борисов, въпреки усилията на ЕНП. Основна слабост на протестите от лятото на 2020 г. беше отсъствието на политическа програма, така е и днес, когато политически движения и партии, изразяващи протестните обществени настроения, се озоваха в Народното събрание. Въпреки отсъствието на програма лесно може да се видят позициите, на които стоят „новите политически лица“, като например свежите идеи: за лустрация, заличаване на принципа за разделение на властите при избор на главен прокурор, поредната ревизия на ревизията и още, и още. Нито дума за изострящата се социална криза, нито дума за мир и против растящото дрънкане на оръжия в Черно море, нито дума за свободата на словото и другите граждански свободи. Едната от партиите се отказа още в началото от единствената точка в неизвестната си програма, а именно ‒ замяната на пропорционалната изборна система с мажоритарна (отделен е въпросът, че по този начин се получава точно обратното на онова, за което се обявяват – по-пълно представителство на гражданите в управлението). Между ГЕРБ и „Да България“ се очертава яростно състезание по вярност на атлантическата писта за политическото доверие на глобалния фактор. Каква роля на суверена, какъв протест, каква справедливост, „какви пет лева“, би възкликнал всеки политически непредубеден гражданин!!! Ясно е, че все повече една-единствена дума характеризира случващото се – ИМИТАЦИЯ. Имитация на протест, на демокрация, на възстановяване на парламентаризма, имитация на политика. Изглежда, никой не разбра скритата, дълбока същност на справедливия гняв в душите на огромната част от българските граждани. Гняв срещу варварската същност на налаганите от властта и господстващата върхушка ценности и нрави на егоизъм, дебелоочие, простащина (битова и политическа), погазване на закона от назначените да го създават и прилагат, рушене на авторитети на всичко и всеки!

Главната политическа отговорност за появата на този десен парламент се пада на БСП и лично на госпожата, която я оглавява. ТЯ и ръководството около нея не схванаха главното в последния мандат на Борисов – парламентаризмът и демокрацията не могат да бъдат защитени, без да се защити Конституцията. Особено когато самият ти съсипваш авторитета на Парламента, собствената си държава и партия. Подклаждайки популизъм без граници, водейки вътрешнопартийни войни, заливайки с клевети другарите си, няма как да спечелиш демократичните леви избиратели, които очакват да чуят как БСП ще реализира на практика идеята за социалната държава, как ще опазят паметта и културата на нацията, как ще извади българското село от десетилетната изостаналост и разруха, в която го натикаха част от протестните партии?!

Участието на БСП или подкрепа за управленски мандат на такава основа без ясни идейни позиции по предлаганата от дясното мнозинство в НС политика, а и вече като третостепенна политическа сила, ще задълбочи допълнително кризата на идентичността в партията. Петте условия на Нинова за подкрепа на кабинет са заобиколими „като врата у поле“, както се казва в някои западни части на отечеството. Какво иска БСП срещу подкрепа за кабинет – здравни мерки, те са налични и днес и ще ги следва всяко правителство ще не ще; борба с корупцията, да пази Всевишния начело с Атанас Атанасов и с мандата на шоу програмата; промени в изборното законодателство – този изборен кодекс е под главното редакторство на М. Манолова. За какво става дума? Става дума не за отстояване на политика на БСП и лявото в България, а за „тупане на топката“ отново във вътрешнопартиен план! Да не правим промени в партията, да не се налага да отиваме на избори със служебен кабинет, защото в днешното си състояние БСП може да постигне нови рекорди по загуба на избиратели, да се заловим отново за Президента и дано късметът е на страната на К. Нинова. Тази политика е поредното потвърждение на това, че БСП днес е без хоризонт и посока и няма дори идея как да се противопостави на десницата, а гледа да се впише в създалата се ситуация.

Причините за кризата на идентичност в левицата не само у нас са много, но преди всичко това е отсъствието на ясно формулиран цялостен ляв обществен и икономически проект, който да замени наложената рамка на пазарния фундаментализъм. Кризата е породена също така и от фалита на социаллибералния път, който почти две десетилетия сочеше за пример на успешна лява политика съществуването на някаква „средна класа“. Няма съмнение, че такава прослойка се появи като резултат от равномерния икономически растеж през 90-те и първото десетилетие на ХХ век преди всичко в Западна Европа, но също така тя бързо се стопи след 2009 г., когато започнаха проявленията на системната криза на глобалния финансов капитализъм. Кризата, предизвикана от пандемията през 2020 г., допълнително подкопа устоите на тази социална химера на левите. Изборите в държавите от ЕС ясно показаха, че декласираните представители на средната класа се ориентираха политически към десния популизъм и се отказаха да поддържат социалдемокрацията. Т.нар. реформа в БСП се опита да стъпи в идейно и управленско отношение на „Визия за България“, а във вътрешнопартиен план на чистка, раздухвайки стари противоречия и вражди в партията, подклаждайки низки страсти в партийните организации. Важното, което трябва да се каже, е, че този проект се оказа цялостно неуспешен, той не показа как основните ценности на социалистическата идея ще намерят конкретно проявление в практическата политика. В него продължава да се говори за някакви политики тук и там в бъдеще неясно, за нова роля на държавата в икономиката, без да се отчитат реалните условия, произтичащи от договора за членство на България в ЕС и от наличието на т.нар. валутен борд. Фактът че „Визията“ по никакъв начин не разглежда последствията за България от евентуално присъединяване към еврозоната и банковия съюз, категорично доказва пълната несъстоятелност на този опит за кабинетно визионерство. „Визията“ на г-жа Нинова нито има срок, нито политическа формула за реализацията ѝ като управленска политика, нито отговор на въпроса – защо не се състоя социалната държава в България, а в един от вариантите беше използвано определение за социална държава от Уикипедия. Това пък е илюстрация за качествата на екипа-разработчик, както за съжаление и за днешния експертен и теоретичен потенциал на БСП.

С пълна сила за „Визията“ важи принципът колкото по-бързо забравим за нейното съществуване, толкова по-добре. А може би е по-полезно за бъдещето ни да се откажем от този документ на партиен форум след ясна критична оценка. Предизборната платформа на партията не беше обсъдена в никакъв формат и продължи установената от К. Нинова традиция – да се напише нещо със сложни, често пъти несъвместими думички и да се представи за „уау“ пи ар ефект. Нещо като поредния план за... спасяване, преодоляване, преборване и т.н. ... съобщен от нея с тържествен тон, без да се набляга на съдържанието. Остана ли някой да не е наясно, че публичните изяви на председателката, било в кампания, било по друг повод, не изразяват колективната мисъл на партията, не съдържат оценката на висшите ръководни органи, а са най-обикновен продукт, тип „ширпотреба“, който може да бъде рецитиран от представители на всички партии. Отсъствието на цялостна философия в платформата е видимо, дори не става дума за необходимостта от социалистически ценности, а за обикновена взаимовръзка между отделните части, необходима за такъв документ. Тези явни дефекти принизяват БСП в очите на българската интелигенция, на научните среди, на всеки що-годе грамотен гражданин. Така например за развитието на икономиката БСП казва: „Трансформация на икономиката, изградена върху два основни стълба – дигитализация и водородна икономика.“ Кой се предполага, че ще трансформира икономиката? В какви срокове? Колко ще струва и най-важното какъв ще бъде ефектът и за кого от тази трансформация? Та водородната икономика я няма в най-развитите държави, какво остава за „тигъра на Балканите“, но пък ДПС подробно я обясни като новост на новостите и засвирихме на една струна. Нали всички четящи граждани вече знаят, че в икономиките на много от бързо развиващите се държави съществуват редом високи технологии и гета със страшна мизерия. Наясно сме, поне тези, които преживяха пазарния преход, че пазарът не създава чудеса, защото има световна йерархия, а чуждестранните инвестиции, макар и важни, не се ръководят от принципа за повишаване качеството на живот на туземците. В партията често обичаме да казваме, че избирателите не били прочели документите ни, сега можем да кажем: добре, че не са ги прочели, иначе избирателите можеха да са и под 400 хиляди.

БСП се опитваше по време на приключилия мандат да се представи като радикална опозиция, но след изборите разбра, че всъщност за гражданите е била част от статуквото. Тежко разочарование, но по-важно е да се осъзнаят причините! Може би най-важният въпрос е – какво очакват гражданите с ляво политическо мислене от БСП? Несъмнено има очакване за демонстрация на интелектуално и политическо превъзходство над опонентите от дясно, последователна защита на демокрацията и Конституцията, ефективна защита на социални и граждански права, активна парламентарна политика. Едно е сигурно – БСП демонстрира точно обратното – надвикване, отсъствие в парламента, спорни политически инициативи, а и понякога зле прикрито съглашателство с ГЕРБ по някои чувствителни за едрия (например петролен) бизнес законопроекти. Не е достатъчно да прочетеш нещо много радикално от трибуната в Народното събрание, а след това седмици да отсъстваш по ключови въпроси на вътрешната и външната политика.

Достигнахме ли дъното, вече не е актуалният въпрос пред нас. Въпросът е, ще оцелее ли организираното социалистическо движение в България? Главно под натиска на отделни членове на предходния Национален съвет беше прието решение на 50-ия конгрес за изработване на нова партийна програма. Това се налага от новите реалности в света, новото състояние на капитализма, упадъчните процеси в демокрацията в уж водещи в това отношение държави. В сегашната „Нинова“-БСП това не може да стане, защото тя е в плен на „Визията“, а визията вече е воденичен камък на врата ни. Визионерство без съдържание, далеч от идеите за социализъм, справедливост и социална държава няма никаква стойност за лявото. Необходими са ни нова енергия, нови идеи, социалистически проект и най-важното ‒ единство на основата на нова програма. Продължаването по сегашния път е скок в пропастта.


Добави коментар


Защитен код
Обнови