Георги Тодоров е икономист, член на НС на БСП до 50-ия конгрес на БСП. 

СТРАХЪТ Е ВРАГЪТ

Брой 3-4, март-април 2021

 Резултатът от участието на БСП в последните парламентарни избори е най-слабият от 1989 г. насам и красноречиво говори, че сме се провалили и идейно, и организационно. Още повече че е постигнат в обстановка, предполагаща не загуба, а убедителна победа.

Ще се съглася с всеки анализатор, който твърди, че загубата е в резултат на безидейност и обезкръвяване на партията в резултат на продължаващата пета година борба с „врага с партиен билет“ и заместването на колективното начало с вождизъм и култ към личността.

Интересува ме обаче кой е скритият, човешкият стимул, скрит зад „подхода, метода и начина на работа“ на председателя на БСП и най-тясното му обкръжение. Защо за втори път поред загубихме спечелени парламентарни избори?

Моят отговор е ‒ от страх. Истината е, че под ръководството на Корнелия Нинова БСП е спечелила само едни избори ‒ президентските през 2016 г., и то отново от страх. Тезата може да звучи абсурдно, но фактите я доказват.

През 2016 г. Нинова току-що е избрана след ожесточена битка и тежки среднощни пазарлъци за председател на НС на партията. Предстоят президентски избори. Най-естествената кандидатура към онзи момент е на Мая Манолова. Такива са настроенията и в повечето основни организации. За една година като омбудсман Мая е успяла да си създаде име на борец и е станала любимка на народа. Да, но издигането на Мая за президент и евентуалната ѝ победа представлява опасност от създаване на нов център на властта, доминиран от членове на партията, които, меко казано, не са фенове на Нинова. В същото време, загуба на президентските избори би представлявало сериозно разклащане на позициите на току-що избрания председател. Решението е само едно и то е печелившо във всяко отношение – да се издигне непартийна кандидатура с потенциал да привлече периферия. Така очакваната победа носи само позитиви – няма втори партийно доминиран властови център и ръководството е проявило мъдрост.

Успехът на президентските избори създаде в страната изключително благоприятна обстановка за спечелване и на парламентарните избори през 2017 г. За Радев и Йотова още на първи тур са гласували почти милион избиратели. На втори тур броят им надхвърля два милиона. Хората са въодушевени, че е възможно да се сложи край на управлението на ГЕРБ и да се потърси сметка на Борисов. Важна роля за успеха на предстоящите парламентарни избори трябва да изиграе служебното правителство, назначено от президента. Очакванията са то да бъде доминирано от БСП. И тук отново решаваща роля изиграва страхът. Официално: ръководството лансира тезата да не се месим на надпартийния президент, за да не ни обвинят в реваншизъм. Неофициално: излъчването на служебен кабинет, доминиран от БСП, крие няколко опасности за председателя. Първо, министрите ще са обсъдени и одобрени от НС, в който Нинова и компания нямат мнозинство. В кабинета ще попаднат хора, които при успех на изборите неизбежно ще са титуляри за министри в новото правителство. При такова развитие разправата с вътрешната опозиция става невъзможна. Ходът на предизборната кампания през 2017 г. потвърди подобни съмнения. През цялата кампания не само членовете на партията, но и цялото общество така и не разбра кои са лицата, които ще влязат в управлението от името на БСП. На почти всички пресконференции и интервюта на председателя на партията медиите задаваха въпроса за управленския екип и в сто процента от случаите този въпрос бе подминат с мълчание. Анти-ГЕРБ енергията бе изгубена. Избирателите разбраха, че възмездие няма да има и в същото време не разбраха на кого ще се доверят да ги ­управлява, гласувайки за БСП. „Периферията“, подкрепила Румен Радев, бе разочарована и просто не отиде до урните. Една „нарисувана“ победа бе изпусната заради страха от вътрешнопартийна конкуренция.

Последвалите предопределен пряк избор на председател и 50-и юбилеен конгрес на БСП бяха кулминацията на разчистването на вътрешнопартийната конкуренция. Естествено, в новия Национален съвет, с много малки изключения, не попадна никой от изявените към онзи момент реални критици на председателката и обкръжението ѝ. Победата бе пълна и пътят към така мечтаната изборна победа бе разчистен. За по-сигурно отстранените от ръководни позиции бяха заклеймени като агенти на ГЕРБ, привърженици на Истанбулската конвенция или ламтящи за власт кариеристи. Фактът, че мнозинството от нарочените за врагове с партиен билет са хора със собствени биографии и професионална реализация не благодарение, а на моменти въпреки членството си в БСП, беше удобно премълчан. Последваха опити за разчистване на неудобните и по места. В много от случаите успешни.

Изминалата 2020 в много отношения приличаше на 2014. Надигна се нова вълна, този път не срещу БСП, а срещу ГЕРБ. Недоволството от управлението изкара хората на улицата. Протестите обединиха недоволните без разлика в партийните им пристрастия и продължиха почти цяла година. Предпоставките за спечелване на изборите, този път от БСП, бяха налице ‒ четири години единствена опозиция с разчистени и подредени ръководни органи по волята на ръководното дуо в партията. И тук отново страхът изигра своята роля. Процесът на еманципиране на президента ­Радев бе завършил и го бе превърнал в първостепенен политически фактор. Той, от своя страна, прие да е лице на протестите и се превърна в символ на борбата срещу управлението на ГЕРБ. От недоволството се възползваха с пълна сила Слави Трифонов, Мая Манолова и градската десница. И не само се възползваха, но му дадоха допълнителен тласък. В същото време ръководството на БСП бе заето с разчистване на така наречената вътрешна опозиция и въпреки индикациите за промяна на отношението към БСП, се уплаши от възможността да бъде отхвърлено, ако заяви категорична подкрепа за протестиращите. Масово участие на членовете на БСП в някои от ключовите протести, извели десетки хиляди протестиращи на улицата, изобщо не бе на дневен ред. Освен факта, че през последните четири години БСП не е в състояние да изведе на протест повече от пет хиляди души в цялата страна, роля за това изигра и страхът, че президентът и евентуален политически проект около него ще ни изместят като център на опозицията. Последва обтягане на отношенията и отказ от заявяване на подкрепа за двойката Радев – Йотова за предстоящата кандидатпрезидентска надпревара.

Плод на страха бяха и представените на избирателите листи от кандидати за народни представители. Безпринципно и с единствена цел да бъдат наградени бяха поставени като водачи верните, послушните и заслужилите. С цел да не попаднат на избираеми места кандидати, свързани по какъвто и да е начин с „вътрешната опозиция“, бяха пренебрегнати решенията на областните и градските ръководства, останали извън контрола на „Позитано“. И така НС пренареди листите.

За пореден път избирателите не видяха управленския екип на БСП. Ако съдим по листите, този път страхът, че публичното му обявяване може да отблъсне още повече избиратели, е бил напълно оправдан. ­Въпреки анонсите, че листите са изпълнени с доказали се професионалисти, на избираеми места попаднаха преди всичко кандидати, чието основно качество е верността към председателя.

Загубата е факт. Бодряшките приказки, че без нас не може да се състави правителство, са само помпане на мускули и извинение за отказа на председателя да подаде оставка. БСП губи и ще продължава да губи, защото е превзета от страха. Страхът, че партията може да се разцепи и изчезне е този, който кара верните, всеотдайни, редови членове да гласуват за всяко спуснато им отгоре решение с надеждата, че „те, там горе“ знаят най-добре. Страхът, че утре, ако не са фактори в партията, ще се превърнат в „Господин никой“, кара голяма част от членовете на местните и националното ръководство да се борят със зъби и нокти за местата си.

Страхът, че ще бъде предаден от тези, които го ласкаят и величаят, и че ще последва предшествениците си – нежелан, отхвърлен, оплют и сатанизиран. Този страх кара председателя да не подава оставка.

Страхът е врагът.


Добави коментар


Защитен код
Обнови