Георги Пирински е главен редактор на сп. „Ново време“ Бил е народен представител от БСП от 1990 до 2014 г. и член на Европейския парламент от 2014 до 2019 г. Министър на външните работи (1995–1996) и председател на 40-ото Народно събрание (2005–2009). Зам.-председател на ВС на БСП (1990–1996) и член на НС на БСП до 2019 г. Председател на Фондация „Солидарно общество“.

КАУЗАТА НА ЛЕВИЦАТА – РАБОТЕЩА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА!

Брой 9-10, септември-октомври 2021

 Моментът

В момента рупорите на ГЕРБ/Борисов разпалено ни призовават да оценим забележителната стабилност по време на тяхното 12-годишно управление ‒ в едва ли не пълен контраст с разрухата, настъпила с двете служебни правителства, назначени от президента Радев! И сякаш успяват да замъглят това, че всъщност сега взривилите се кризи в здравеопазването, в енергетиката, в пътищата, в аварийните системи, както и в личните финанси на гражданите, всъщност са ярките проявления на истината за тази „стабилност“.
 
Да, с течение на времето и административни служби, и немалко фирми ‒ частни и държавни, а и мнозина граждани някак си намериха начин да съществуват и дори да напредват в условията на „отсъстваща държава“, при която корупционното плащане е стандартната практика, а „сивата“ икономика е начинът за проспериране „покрай закона“. Само че с цената на сериозно ерозирали държавни институции и административни органи, основни социални и осигурителни системи и в крайна сметка – самите устои на държавността.
 
И сега, когато през последните месеци служебният кабинет за пръв път започна да разкрива и разхлабва примката на невероятно преплетената мрежа от зависимости по всички етажи на властта и на икономиката, именно то изведнъж се оказа, едва ли не, първопричината на всички беди в държавата и в живота на хората! Изцяло извън вниманието на предизборните препирни остана огласената от служебните министри твърде интересна „находка“, че по всички тези етажи ключовите кранчета за парите се оказват в ръцете на добре пласирани „верни кадри“, благодарение на които годишно милиарди левове публични средства някак си се озовават в частни джобове.
 
Изборите 2 в 1
 
Ето защо кардиналният въпрос на предстоящите през ноември парламентарни и президентски избори е дали ще оцелее и се развие утвърждаването на функционираща по волята на гражданите държавност, или напротив – ще затънем още по-„стабилно“ в „изпитаното“ корупционно статукво, или пък на мястото на досегашните корупционни зависимости ще се настанят други под едни или други благовидни послания и начинания? Именно в светлината на този въпрос следва да преценяваме (а не да „преценяме“!) и посланията, и поведението на партии и кандидат-президенти, както по време на предизборната кампания, но не по-малко – представянето им и след изборите в Народното събрание, и в президентската институция.
Какво ни съобщават въпросните застъпници на ГЕРБ по този въпрос? Техният съвет е Борисов и партията му да се оттеглят в непримирима и яростна – т.е., възможно най-разрушителна опозиция на всякакво управление, продължение на линията на сегашния кабинет! Странно и удивително? Ни най-малко – поведение, пълно продължение на изпитаните „традиции“ на така наречените демократични сили от целия период на „прехода“, за които остана невъзможно да приемат загубата на изборите като легитимен резултат по волята на гражданите. Както и да осъзнаят, че гласувалите за тях избиратели ги изпращат в парламента съвсем не с мандат да рушат държавата, а с очакването да бъдат конструктивна, т.е. по същество лоялна опозиция – не към спечелилите правото да управляват, а към държавните и националните интереси (понятие, напълно отсъстващо в политическата „култура“ на нашето общество). 
 
Това тъй високо заявено намерение за войнстващо поведение в опозиция обрича на провал и опита на подкрепения от ГЕРБ кандидат за президент да се представи като носител на каквото и да било обединяващо начало. Не по-малко красноречиво е и поведението на Движението за права и свободи, поставящо начело на листите си в два невралгични избирателни района възможно най-емблематичния носител на целия спектър от разрушителни системи, механизми и практики на онова, което с времето бе назовано „паралелната държава“! Все със забележителната заявка, в т.ч. и на издигнатия от Движението кандидат за президент, за „Единение“! Като при това натрапчиво ни се съобщава, че всички действия на въпросния кандидат са „напълно законни“ и че, ето защо, не съществуват и не може да има абсолютно никакви доказателства за негови незаконни действия!
Нека за момент се спрем на темата законност. Буквално преди дни се появи статия, озаглавена „Досиетата Пандора и заплахата за демокрацията“ с показателното подзаглавие „Законите за собствеността отдавна се пишат от и за богатите. Но колкото повече те настояват, че действията им са законни, толкова по– малко публиката има доверие в закона.“ (Katharina Pistor „The Pandora Papers and the threat to democracy. Property laws have long been written by and for the wealthy. But the more they insist that their actions are legal, the less the public trusts the law.“ Social Europe; 16.10.2021.)
Най-шокиращото в случая, по думите на авторката, е колко е било трудно за цели 600 журналисти от цял свят да осветят скандалните практики за масово укриване на доходи и богатство от страна на стотици най-известни политици и други публични личности – твърде показателно за това колко умело адвокати, законодатели и съдилища са накланяли закона в полза на елитите. Основно средство за натрупване и съхраняване на богатства се оказва формата на тръстовете (т.е. на доверителни сметки), учредявани в офшорни убежища. Чрез тях се формира „сенчест“ режим на права и задължения спрямо определени активи, напълно скриващи истинския собственик на актива, като по такъв начин се заобикалят изискванията на формалното законодателство относно частната собственост. Форма, чрез която в миналото са се избягвали данъците върху наследствата, а днес е най-широко прилаганият начин за избягване въобще на данъчното облагане, както и за структуриране на финансови инструменти с често фалшиви активи, пакетирани в т.нар. деривативи, оказали се в основата на сгромолясването на най-крупните нюйоркски банки през 2008 година ‒ причина за загубата на дом, работа и жизнен стандарт на стотици милиони хора, но и за натрупването на несметни богатства от борсовите спекуланти, останали абсолютно ненаказани.
 
И заключението на цитираната публикация: „Колкото повече елитите и техните адвокати твърдят, че всичко, което правят, е законно, толкова по-малко хората ще имат доверие в закона… А веднъж изгубено, доверието в закона трудно може да бъде възстановено.“ Властимащите в традиционните демокрации добре разбират този риск, поради което тогава, когато един или друг политик бъде уличен, че безпардонно заобикаля закона, не се чака крайно решение на съда, а той по правило подава оставка, за да се запази минимум доверие в законността, без каквато няма как да се легитимират и самите тръстове като „законни“. 
 
Само че, връщайки се у нас, тукашните политически и финансови дейци, подминаващи закона, не проявяват и този минимум съзнание за собствения си интерес и без капка смущение натрапват на обществото личности и практики, станали не локално, а „световно известни“ с авангардните си и иновативни „постижения“ в сферата на „сивата“ частноправна практика. Така че „всичко да си е законно“, при това с подтекста, че „тука е така“…! Само че и с катастрофалния краен резултат – разпадът на държавността поради пълния колапс на каквото и да било доверие в институции, правила и правораздаване.
 
Затова централното предизвикателство пред всички партии и кандидат-президенти в момента е не просто да издигат искания за реформа на съдебната система и за отстраняване на дадени лица от нея, а да съумеят да се откроят като носители на цялостна алтернатива на сегашната система на безогледно незаконно забогатяване на гърба на милионите граждани; алтернатива, която предлага реален шанс за достоен живот чрез добросъвестна и привлекателна работа в държава, основана на действително демократични начала. Това е и ключовото предизвикателство пред новопоявилите се през последната година и половина партии със заявки за желаната от гражданите промяна. Предизвикателство, на което те досега успяват да отговорят в най-добрия случай само частично. 
 
БСП и левицата
 
Ето на този фон изпъква и особено отговорната роля на БСП в сегашния повратен за страната момент. В състояние ли е Българската социалистическа партия днес да запълни този дефицит не просто на опозиционност, а на проект за нова перспектива за развитие на България, за каквато да се сложи началото като резултат от предстоящите избори „две в едно“? Преди да се опитаме да (си) отговорим на този въпрос, нека насочим внимание към материалите в двата основни раздела на настоящия брой на нашето списание – за конференцията на тема политиката по доходите в България и за анкетата „Що е ляво? Що е дясно?“.
 
Крайните заключения от проведената на 11 октомври т.г. онлайн дискусия по първата тема, съвместен проект на Фондация „Фридрих Еберт“‒България и Фондация „Солидарно общество“, са еднозначни:
 
– в страната по същество не се провежда политика по доходите, която да осигурява постоянното нарастване на реалните доходи на населението, както и надеждна защита срещу инфлация, безработица и ценови скокове;
 
– минималната работна заплата, независимо от повишенията по административен път от последните години, не достига съотношението от 50 на сто спрямо средната заплата, необходимо за минимума издръжка на живота;
 
– резултатът ‒ България е „отличник“ по неравенство в ЕС, с най-голямата, над 8 пъти разлика, между 20-те на сто най-богати и най-­бедни. Състояние, определяно като „патологично“, т.е. като болестно. 
 
Средата, обуславяща това дълбоко кризисно състояние, са силно дебалансираните отношения между работници и работодатели в полза на последните. Състояние, подробно анализирано в статията на вицепрезидента на КНСБ Чавдар Христов „Правата на работниците и служителите ‒ състояние и неотложни въпроси за решаване“ в брой 7-8 на „Ново време“ от тази година. В нея конкретно са посочени ширещите се нарушения при изплащането на дължимите заплати, спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, калкулирането на дължимото работно време, както и не на последно място – масовото заобикаляне на базисното конституционно право на сдружаване, което на свой ред силно ограничава колективно трудово договаряне като основно средство за получаване на дължимите заплати и осигуровки и за стриктно спазване на трудовото законодателство.
 
Следващият раздел в настоящия брой съдържа отговорите на авторитетни учени и анализатори на пет въпроса по тематиката ляво-дясно в една анкета на „Ново време“, отклик на възобновения обществен интерес по различните ѝ аспекти – от това, доколко съдържателни са днес тези понятия, до въпроса, какви са основните политики в полза на една реализуема и убедителна лява алтернатива. Запознаването с индивидуалните отговори позволява някои интересни наблюдения, на първо място относно доста различаващите се разбирания за същността и възможността демократичният социализъм да бъде носителят на именно такава алтернатива по принцип, както и кои биха били произтичащите от такава основа политики. 
Конкретният израз на такава алтернатива, която да бъде заявена от левицата у нас днес, може и следва да стане задълбочената обосновка на алтернативата за работеща социална държава. В общественото съзнание дълбоко е заседнало убеждението, че социалната държава е дело на левицата като форма на социално подпомагане, на „раздаване“ на средства на бедни, а и на недотам нуждаещи се граждани. При това средства, които десницата е „изкарала“ благодарение на „свободната“ пазарната икономика и индивидуалното предприемачество.
 
Ето защо, задача на задачите на левицата е на първо място да покаже и докаже, че истинската социална държава означава преди всичко по-висока конкурентоспособност благодарение на развити системи на социален диалог и социално партньорство в съчетание с подчертано прогресивно данъчно облагане – т.е. по-висок национален доход на глава от населението и далеч по-балансирани разлики между високи и ниски доходи и стандарт на живота в сравнение с неолибералния модел на „свободния пазар“ и силно ограничена роля на държавата. Факт, който недвусмислено се доказва от най-авторитетните световни класации както по конкурентоспособност (например на Световния икономически форум в Давос), така и по комплексните показатели за продължителност на живота, степен на образованост и жизнен стандарт (какъвто е Индексът за човешко развитие на ООН). 
В тази светлина, определящите политики в изпълнение на проекта за работеща социална държава следва да осигуряват: 
 
Първо, справедливо първично разпределение на произведения доход чрез всеобхватна защита и последователно утвърждаване на целия комплекс от права на наемния труд. Такава политика следва да обхване както поредица от отдавна налагащи се конституционни и законови промени, така и практически мерки за строго прилагане на нормите и правилата за пълно заплащане на добросъвестно положения труд, за достойни и привлекателни условия за работа и заслужено кариерно развитие заедно с пълния набор социални и осигурителни права;
 
 Второ, солидарна система за вторично преразпределение чрез система на прогресивно данъчно облагане на личните и корпоративните доходи, осигуряваща достъп на всеки до качествено здравеопазване и образование, наличието на ефективни социални системи, предотвратяващи бедността и недопускащи просията, както и наличието на добре финансирани и материално осигурени системи, гарантиращи безусловна защита на живота, достойнството и собствеността на гражданите;
 
Трето, равнопоставеност на различните форми на собственост – частна, държавна и кооперативна – по отношение на неприкосновеност, правна и практическа защита срещу престъпни посегателства и откровен грабеж като задължително условие за градивно функциониране на добре регулиран национален пазар със защити срещу нелоялната конкуренция и измамите спрямо потребителя;
 
Четвърто, демократични държавни институции, съчетаващи формите на представителната и на пряката демокрация, работещ парламент и критични граждански инициативи ‒ при наличието на партии, самите те изградени и функциониращи на последователно демократични начала като действителни изразители на различните интереси в обществото въз основа на общовалидните принципи и норми на Конституцията;
Пето, съчетаване на пазарния механизъм и присъщото му преследване на максимални печалби, с непазарни форми на организация на обществените отношения в сферата на публичните услуги и при съприкосновението с природата; съчетаване, изискващо ново съотношение между целите за количествен растеж на националния доход и показателите за устойчиво повишаване на качеството на живот.
 
Политики за нова парадигма на демократичен социализъм не просто като някакво заместване на неолибералния капитализъм с „по-малко или съвсем не неолиберален“ такъв, а тъкмо напротив – като преодоляване на самия капитализъм чрез същностни промени в самите му икономически и социални устои чрез необходимите системни трансформации, при това, в зависимост от степента на съпротива на властимащите – и чрез адекватни на новите социални реалности революционни действия!

* * *
Предизвикателството пред БСП и левицата като цяло в предстоящите парламентарни избори е да покажат и докажат, че участват в тях не просто с предложения за едни или други краткосрочни мерки, а въз основа на ясна платформа за стартиране на дълбока трансформация на наложилата се социално-икономическа система. Подходяща отправна точка за целта е посланието на кандидатпрезидентската двойка Румен Радев‒Илиана Йотова за свободна, справедлива и солидарна България! 
 
Послание, което следва да намира своята все по-пълна реализация както на предстоящите избори, така и във времето занапред, като все по-успешно работеща пълноценна социална държава!

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Статии от същия автор