1.Някои паралели между времето на Георги Димитров и настоящето
„Мисля, че за всеки разсъждаващ човек е интересно, необходимо и психологически значимо, преживявайки настоящето, да се вглъби и в миналото и да се опита да преживее и него. То не дава политически рецепти, но само този, който се е научил да го разбира, изживява съзнателно своето време“,[1] отбелязва руският историк Михаил Ростовцев в предговора към своето изследване „Раждането на Римската империя“, което пише в месеците след Октомврийската революция през 1917 г.
За съжаление и днес някои водещи глобални сили си позволяват да делят народите на правилни и неправилни, на прогресивни и на неисторични, макар и да правят това, като използват терминология, различна от фашистката и нацистката от изминалия век. Расовата и културната дискриминация са на път да се превърнат в официална идеология не само на отделни държави, но и на могъщи военни, политически и икономически обединения, които имат претенции да са еманация на прогреса и се произнасят за всички глобални събития и процеси със самочувствието, че са носители на истината от последна инстанция, а техните политически системи и държавни институции задължително трябва да бъдат наложени във всички държави на земното кълбо.
В създалите се условия един нов поглед към антифашистката дейност на Георги Димитров и дадените от него дефиниции, характеристики и идеи за борба с фашизма са безценен ориентир за по-доброто разбиране на нашето време – време на ожесточена борба за това еднополюсен или многополюсен да бъде бъдещият свят. На карта е поставена съдбата не само на отделни държави и народи, на отделни цивилизации, но и на самото човечество, което е в опасна близост до ядрен Апокалипсис. Доказателство за това е настървението, с което се води тотална войната срещу Русия, руския народ, руския език, руската култура и исторически паметници.
„Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистичните елементи на финансовия капитал. Най-реакционната разновидност на фашизма – това е фашизмът от германски тип. Той нагло се именува националсоциализъм, нямайки нищо общо със социализма. Германският фашизъм е не само буржоазен национализъм. Това е зоологически шовинизъм.“[2], гласи знаменитата дефиниция на Георги Димитров, изречена в доклада му от VII Световен конгрес на Коминтерна, проведен в Москва от 25 юли до 20 август 1935 г. В същия текст той прави важно уточнение: „Фашизмът – това не е надкласова власт и власт на дребната буржоазия или лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал“, както и че „фашизмът във външната политика – това е шовинизъм в най-грубата си форма, култивиращ зоологическа ненавист срещу другите народи“.[3]
Всичко това звучи изключително актуално – днес хегемонията на финансовия капитал е по-силна, откогато и да било. Според съвременно проучване, завършено през 2017 г., са идентифицирани „17 световни финансови гиганта, фирми за управление на пари, които контролират повече от един трилион долара в капитал. Тези гиганти колективно управляват повече от 41,1 трилиона долара в самостоятелно инвестирана мрежа от взаимосвързани капитали, обхващащи целия свят“.[4] Финансовата олигархия контролира пресата, съответно и до голяма степен формира съзнанието на масите, както на интелигенцията и на по-заможните слоеве от обществото, така и на лумпен-пролетариата, а изразяването на патологична омраза към Русия и другите геополитически опоненти на колективния Запад не е аномалия, а нещо обичайно в изявленията на западните политици, които сякаш с всяко свое изречение държат да подчертаят колко силна е тяхната ненавист.
Тук ще направя уговорката, че с времето са направени различни определения, отчитащи разликите и сходствата между италианския фашизъм, германския нацизъм и другите подобни режими в Европа през 20-те, 30-те и 40-те години на миналото столетие. Не е коректно механично да се поставя знак на равенство между тях – налице са както сходства, така и сериозни различия. Не бива и с лека ръка да се дават подобни квалификации на съвременни националистически режими на Стария континент, които имат свои собствени специфики, но тепърва предстои те да бъдат изследвани и съответно да се формулират точните теоретични дефиниции.
Няма как и да се подминат и сходствата между дадените от Георги Димитров характени черти на фашизма и политически практики от нашето време, прилагани от държави, които се самоопределят като демократични. Безспорен факт е и това, че днес в редица европейски държави, под предлог за борба с фалшивите новини, се ограничава свободата на словото и убежденията, налага се етническа дискриминация, въвеждат се ограничения дори в сферата на културата, например класическата музика, където в редица държави бяха забранени изпълненията на руски композитори,[5][6] а световноизвестни музиканти бяха уволнени, защото останаха верни на родината си.[7] Подобни явления се наблюдават и в спорта, където руските състезатели са изключени от почти всички международни състезания. Това е безпрецедентно и не се е случвало дори в най-интензивните периоди на Студената война, в която именно спортът и класическата музика изпълняваха ролята на мостове между враждуващите блокове и способстваха за поддържане на диалог между тях и за деескалация на външнополитическото напрежение.
За съжаление са налице и още по-тревожни тенденции, които застрашават сигурността и стабилността на Европа, която рискува отново да бъде въвлечена в мащабен военен конфликт. Тук ще обърна внимание на някои от тях:
а) Риториката на германските политици и политиката на страната стават все по-враждебни към Русия
Известно е, че независимо от чудовищната агресия и престъпления на германските нацисти през Втората световна война, Съветският съюз не пое по пътя на реваншизма и отмъщението, независимо че даде над 27 милиона жертви, а способства за съхраняване на немската държавност и още в началото на 50-те години на XX век излезе с инициативата за обединение на Германия, при условие, че тя има извънблоков неутрален статут. Именно СССР изигра най-важна роля това обединение да стане факт през 1990 г., но надеждата, че това ще бъде стъпка към създаване на общо европейско пространство, с обща система за колективна сигурност от Атлантика до Урал не се оправдаха. След саморазпускането на Варшавския договор (1992 г.) не последва разформироване на НАТО, а разширяването му на Изток доведе до възобновяване на геополитическото противопоставяне между Запада и Русия, със съществено изменение на съотношението на силите. Желязната завеса вече не се спуска през територията на Централна Европа, а значително пò на Изток.
Важен елемент в политиката на Москва и след разпада на СССР бе търсенето на диалог с Германия, с цел да се създаде стратегическо партньорство, но нейните усилия не срещнаха отклик в Берлин. Напротив, в средата на първото десетилетие на XXI век започна трайна тенденция към влошаване на руско-германските отношения и стана особено интензивна след 2014 г., когато Германия изигра важна роля за насилствената смяна на властта в Украйна, а след това, заедно с Франция, не съумя да убеди Киев да изпълни своите задължения по Минските споразумения за регулиране на гражданския конфликт в Украйна, подписани на 12 февруари 2015 г., независимо че бе един от гарантите им.
Знаменателно е, че на 22 юни 2015 г. тогавашният министър на отбраната на Германия – Урсула фон дер Лайен (днес председател на Еврокомисията), заяви, че „с Русия трябва да се разговаря само от позицията на силата“.[8] Отново на страшната за народите на Русия дата, 22 юни, но 2022 г., пристигна внушителна пратка от германско оръжие за Украйна.[9] Наскоро, на 14 април т.г., в ефира на канала OstWest.tv канцлерът на Федералната република Олаф Шолц заяви, че „Нападението на Русия над Украйна освобождава Германия от отговорността ѝ за Втората световна война“. Според Шолц, 24 февруари 2022 г. е повратен ден в историята на Европа. „Владимир Путин иска да възстанови Руската империя и да управлява Европа така, както смята за нужно“, заяви Шолц, изразявайки мнение, че „Тази война е война на Путин, който е освободил Германия от историческа вина“. [10] Сякаш Шолц е забравил, че по време на Втората световна война Третият райх, както сега Федералната република, подкрепяше украинските националисти.
От години немската преса има славата на най-русофобската в цяла Европа, но нивото на русофобията на Континента толкова сериозно нарастна през последните години, че вече става все по-трудно да се направи прецизно измерване за това.
б) Екалиращата русофобия в Източна Европа
От векове полската държава в различните ѝ и форми е своеобразен таран за експанзия на Запада срещу Русия. Полските амбиции са в основата на „Смутните времена“, които поставиха на ръба на пропастта руската държавност в периода 1606–1612 г., полски части бяха в авангарда на армията на Наполеон, влязла в Москва през септември 1812 г. Впоследствие съотношението на силите се промени. Русия категорично спечели борбата за лидерство в славянския свят. Нещо, което Варшава не може да преглътне и до днес. Това до голяма степен обяснява защо Полша е в основата на всички антируски инициативи след края на Студената война през 1991 г., като например проекта Триморие, и защо тя не крие амбициите си да вземе реванш за многобройните си поражения от Русия. От години в Полша систематично се унищожават паметниците на съветските войни, дали живота си за освобождението на страната от нацистка Германия през 1944 и 1945 г. А градусът на русофобията в Полша достига до труднодостижими дори и за реалностите в съвременна Европа висоти. На 12 юни 2022 г. полският премиер Матеуш Моравецкий заяви, че според него „държавите от ЕС и НАТО трябва да конфискуват всички замразени активи на Русия и тези, които я поддържат“. Той смята, че е необходимо „не само да се замразят, но и да се конфискуват фондовете, за да се възстанови с тях Украйна“, като допълва, че смята „Русия за варварска страна, която провежда геноцид“. Моравецкий е убеден, че военно поражение на Украйна би означавало „провал и катастрофа за ЕС, неговите ценности и НАТО“.[11]
От години русофобски ексцесии се наблюдават и в Прибалтика, където руското население има статута на неграждани и няма право на участие в политическия живот, а в страни като Латвия и Естония ежегодно се провеждат шествия на ветерани от СС, участвали на страната на Третия Райх във Втората световна война.
- Прозренията на Георги Димитров за геополитическо значение на САЩ
През 1935 г., когато Георги Димитров пише своя доклад за VII конгрес на Коминтерна, светът е в предвоенна обстановка и вече е очевидно, че предстои сериозна геополитическа трансформация и формиране на нов световен ред. Великобритания е водещата колониална империя, но нейната мощ отслабва, Германия се съвзема от кризата и започва да се готви за реванш за загубената Първа световна война. По това време САЩ вече са най-голямата икономическа сила, но все още нямат ключовата глобална политическа роля, която ще получат в резултат на очертаващия се по това време военен конфликт. В тази връзка прави силно впечатление специалното внимание, което отделя Георги Димитров на процесите и тенденциите в САЩ, които, както и днес, изживяват сериозна икономическа криза и вътрешни социални противоречия. „Зараждащият се американски фашизъм се опитва да направлява разочарованието и недоволството на тези маси по реакционни фашистки канали. При това своебразното развитие на американския фашизъм се състои в това, че на този етап той се изявява предимно под маската на опозиция на фашизма като на течение „неамериканско“, въведено зад границата. За разлика от германския фашизъм, открито прибягващ до антиконституционни лозунги, американският фашизъм се опитва да се изобрази в ролята на борец за конституцията и за „американската демокрация“,[12] пише той и задава резонния въпрос: „А какво би означавала победата на фашизма в САЩ? За трудещите се маси тя би означавала неудържимо усилване на режима на експлоатацията, разгрома на работническото движение. А какво би било международното значение на тази победа на фашизма? Както е известно САЩ не са Унгария, не са Финландия, не са България или Латвия. Победата на фашизма в САЩ би изменила цялата международна обстановка“.[13]
Разбира се, далеч съм от мисълта да наричам съвременния политически режим в САЩ фашизъм, макар и вече да се чуват такива мнения. [14] Тепърва ще се появят най-прецизните дефиниции за това какъв всъщност е той. Важното в случая е прозрението на Георги Димитров, че процесите в САЩ са от огромно значение за събитията в цялото земно кълбо. И това е обяснимо, предвид колосалните им природни ресурси и уникалното географско положение, което заемат, поставящо ги в по-изгодно положение от която и да е друга велика сила, стремяща се към водеща роля в световната политика.
След разпада на СССР през 1991 г. настъпи безпрецедентен и единствен по рода си в историята досега еднополюсен свят, в който съдбата на по-голямата част от планетата се решаваше единствено по волята на САЩ. Опиянение от могъществото си и от неочаквания начин, по който в резултат на външни и вътрешни фактори СССР бе разрушен, като това означаваше и раздробяване на историческа Русия и край на биполярния свят, САЩ се почувстваха всесилни и абсолютно ненаказуеми. Под лозунга за борба за свобода и демокрация те започнаха с огън и меч да налагат своята воля и волята на стоящите зад нея финансови и промишлени кръгове във всички точки на земното кълбо – последваха интервенции в Югославия (1999 г.), Афганистан (2001 г.), Ирак (2003 г.), Либия (2011 г.), а през 2013–2014 г. американски дипломати и неправителствени организации съдействаха за насилствена смяна на властта в Украйна.
Сега на дневен ред е ескалацията на сблъсъка между САЩ и техните младши европейски партньори от една страна, и Русия, която през целия си исторически път е била самостоятелна държава, която не желае да се подчинява на властта на чужди сили. Очевидно походът на глобализация от американски тип е в задънена улица. Ако усилията тя да бъде наложена и в евразийското пространство продължат, може да се възпламени ядрена война.
Тревожещият се за бъдещето човек няма как да не си зададе резонния въпрос – ако промишленият европейски капитализъм от 20-те и 30-те години на XX век, с неговото сравнително ограничено влияние върху света и все още относителен контрол върху пресата породи фашизма, нацизма и други тоталитарни режими, характерни за буржоазните общества в миналото, то какви чудовища и в какви количества е способен да създаде съвременият неолиберализъм, изграден върху спекулативните капитали, който на практика безпределно контролира цялата световна икономика и преса?
Днес можем да обобщим, че неолибералната глобализация се превърна в пороя, който позволи да покълнат заровените дълбоко в земята зърна на неонацизма, който се пробуди под нови форми. Независимо че нацисткият и неолибералният проект изглеждат напълно различни на ниво замисъл, то след 30-годишни тотално неолиберално господство те започват по идеален начин да се допълват и възпроизвеждат един други. Именно те са на път да погубят и последните остатъци от човечност в човека, да го тласнат в бездната на нова глобална касапница, чийто жертви ще бъдат всички народи.
3.Украйна като инструмент за осъществяване на геополитическите цели на САЩ
Наличието на враждебна Украйна към Русия е ключов елемент в американския план за съхраняване на глобалното през XXI век. В своето класическо произведение „Голямата шахматна дъска“ Збигнев Бжежински отбелязва, че „Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя“ и допълва, че „ако Москва установи контрол над Украйна и нейните 52 млн. души (днес населението е около 44,3 млн., бел. В.Т.) и огромни ресурси, получавайки достъп до Черно море, то тогава Русия автоматично отново се сдобива със средства да стане могъща имперска държава, обхващайки Европа и Азия“.[15] Горящият на територията на бившата съветска република конфликт бе дълго време подготвян и подклаждан от Запада, положил огромни усилия и вложил огромни средства, за да изгради ултранационалистическа и крайно антируска украинска идентичност.
Чувствайки, че геополитическата им хегемония се изплъзва, САЩ използват всичките си ресурси, за да не допуснат сформиране на алтернативни центрове на сила. За да осъществят плановете си, от една страна, те трябва да се преборят с Китай, чиято икономика е на път да се превърне във водеща на планетата, а от друга – на Русия, която все още има внушителна военна мощ, с което се явява незаобиколим глобален фактор. В тази връзка ще припомня и свидетелството на Джон Пъркинс от книгата му „Изповедта на един икономически убиец“, в която той прецизно описва и илюстрира как глобалните елити налагат волята си. По думите му в повечето случаи представителите на правителства на отделните държави се съгласяват с условията им срещу лично облагодетелстване. Ако някой все пак реши да упорства, тогава на сцената излизат „чакалите“. Те организират отстраняването на президенти като тези на Панама – Омар Торихос и Еквадор – Хайме Ролдос, които загиват при мистериозни самолетни катастрофи. В случай, че и „чакалите“ се провалят, то тогава се прибягва и до преки военни действия. Най-често корпорациите търсят подкрепата на САЩ, за да защитят интересите си, но при необходимост впрягат и други сили.[16] Но тази схема не действа за страни като Русия и Китай. Те са твърде голяма хапка дори и за САЩ и подкрепящата ги глобална олигархия. Затова борбата на Вашингтон с Москва и Пекин изисква огромна концентрация на сили и средства, а ако тя прерасне в директна гореща война, може да стане причина за милиони, а вероятно и за милиарди човешки жертви.
Сега светът навлиза в критичната фаза на тези опити. На 14 юни стана ясно, че държавите от НАТО се стараят да се приспособят към исканията на Киев за доставки на допълнително оръжие, както разясни постоянният представител на САЩ в Алианса.[17] Заместник-министърът на отбраната на САЩ по политически въпроси Колин Кол пък заяви, че „САЩ имат намерение да предават на Украйна разузнавателна информация за нанасяне на удари с помощта на реактивни системи за залпов огън, които се доставят на Киев“.[18]
Налице са и още много сигнали и недвусмислени изявления на западни лидери, че те опитват да нанесат военно поражение на Русия. Дадено е разрешение и за доставки на далекобойно оръжие, които не оставят място за съмнение, Европа, а потенциално и цялата планета, са изправени пред прага на голяма война, инициирана от най-реакционните кръгове на глобалните финансови елити. Очевидно е, че ключов инструмент за осъществяване на целите им са фашизоидните режими в Източна Европа, като призракът на Кафявата чума започва да се прокрадва и в други точки на Стария континент. Няма да се спирам в детайли за ужасните зверства, извършени по време на гражданския конфликт в Украйна от февруари 2014 г. до февруари 2022 г. и на терора, на който бе подложено от режима в Киев населението в Донбас, за съжаление той продължава и до днес. Рано или късно международната общност ще узнае истината и ще заклейми тези чудовищни престъпления.
4.Събитията в Украйна през погледа на незападните държави
От доминиращия в България, Европа и Северна Америка медиен дискурс знаем какви са тезите на т. нар. Колективен Запад за водещата се война в Украйна, но нека видим и погледа на хората от другите точки на света.
Още на 2 май т.г. индийският геостратег Брахма Челани написа в Тhe Hill, че санкциите ще отслабят и в крайна сметка ще подкопаят контролираната от Запада глобална финансова архитектура. „Убеждаван от Пентагона, Байдън вярва, че тази война ще продължи дълго, но бумерангът от санкциите задълбочава кризата, както и разделението в западния лагер, и скоро ще настъпи „умора от Украйна“. На Запада ще се наложи да преговаря с Путин за прекратяване на конфликта.“[19] Отново в Тhe Hill подобна теза изразява У. Молуни на 2 юни, който разбива „мита“, че Съединените щати „са обединили планетата“ срещу изолирана Русия. „От 195 държави само 65 се присъединиха към американския режим на санкции, което означава, че 130 са отказали, включително Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия, повечето от Азия, Африка и Латинска Америка, които заедно съставляват огромното мнозинство от населението на света.“[20] Трябва да се отбележи и че „нациите, към които в момента са насочени санкциите, представляват мощен блок, който се противопоставя силно на американския икономически тормоз. Ярък пример за отхвърляне на американското господство беше неотдавнашната срещата на върха на Г-20, когато американската делегация напусна по време на реч на руски делегати, но я последваха само три от останалите 19 делегации“ (канадската, британската и украинската). „Всичко това означава, за всеки обективен наблюдател, че не Русия е най-изолираната суперсила в света, а може би това са самите Съединени щати“.[21]
Ето и някои от тезите на наскоро проведената конференция на тема войната в Украйна в Чили, организирана от чилийския фонд Сenda, синтезирани от известния украински ляв публицист Олег Ясинский, който от години живее в Латинска Америка:
– това е война между Русия и НАТО на територията на Украйна. Войната на 30 страни срещу Русия едновременно;
– от февруари 2014 до февруари 2022 г. Украйна е увеличила военния си бюджет на 140%, през същото време Русия е увеличила своя само със 11%;
-отделените от Украйна на Запад средства за водене на война срещу Русия скоро ще превишат годишния военен бюджет на Русия;
– тази война е началото на възможността за реален преход към многополюсен свят, който ще постави край на 500 години господство на Запада;
– това е първата война в историята, в която всички водещи медии на планетата заеха едната страна, без да се спират пред каквато и да е лъжа, създавайки у населението на всички континенти необходимата за господарите на света емоция;
– военните успехи на Русия повишават огромния риск от ескалация на конфликта. САЩ ще направят всичко мислимо и немислимо, за да предотвратят победата на Русия, която би означавала края на тяхното глобално господство.[22]
Могат да се дадат още много подобни примери, които да затвърдят впечатлението за драстично разминаване между гледната точка за събитията в Украйна на държавите от Европа и Северна Америка и позицията на по-голямата част от останалите страни на света. Натрапващият се извод е, че малките държави виждат в Русия една изключително важна преграда пред налагания от САЩ и партньорите им еднополюсен световен ред, а от изхода на сблъсъка зависи дали ще бъде изградена многополюсна глобална геополитическа архитектура.
5.Идеята на Георги Димитров за изграждане на единен народен фронт и някои предложения за нейното приложение в съвременни условия
Друг ключов елемент от стратегията на Георги Димитров за съпротива срещу фашизма е идеята му за изграждане на единен антифашистки народен фронт.
Той задава въпроса „Какво се явява и трябва да се явява основно съдържание на единния фронт към днешна дата?“ през 1935 г. и отговаря:
- защита на непосредствените икономически и политически интереси на работническата класа и защитата ѝ от фашизма трябва да бъдат изходна точка и да съставят основното съдържание на единния фронт във всички капиталистически страни;
- ние не трябва да се ограничаваме само с призиви към борба за диктатура на пролетариата, а трябва да намираме и издигаме такива лозунги и форма на борба, които да протичат от житейските потребности на масите, нивото на тяхната способност за съпротива на този етап от развитието им;
- ние трябва да даваме указание на масите какво да правят сега, за да се защитят от капиталистическия грабеж и фашисткото варварство;
- трябва да се борим за фомиране на възможно най-широк единен фронт при помощта на съвместните действия на работническите организации, насочени към защита на жизнените интереси на трудещите се маси“.[23]
В изложението си Георги Димитров прави още няколко важни разяснения: „Първо. Съвместна борба, за да може действително последствията от кризата да бъдат поставени върху раменете на господстващите класи, на раменете на капиталистите, едрите земевладелци – на раменете на богаташите. Второ. Съвместна борба против всички форми на фашисткото настъпление в защита на завоеванията и правата на трудещите се, против ликвидацията на буржозно-демократичните свободи. Трето. Съвместна борба срещу надигащата се опасност от империалистическа война, такава борба, която да затрудни нейната подготовка“.
Разбира се, Георги Димитров използва езика на своето време, днес понятията, които се употребяват, за да характеризират процесите в обществото, са други, но по своята същност, дори през погледа на хората от второто десетилетие на XXI век, неговите идеи могат да послужат като опорни точки за една съвременна програма на силите, които се опитват да спрат надигащата се нова световна война, която рискува да унищожи не само България, Русия и другите европейски държави, но дори и поставя под въпрос съществуването на човечеството.
Тук ще предложа няколко най-общи идеи, които могат да послужат като основа за формиране на Единен народен фронт в Европа:
– Възпиране на вълната от неонацизъм в Източна, Централна и Западна Европа. За целта трябва да се търсят и предлагат механизми, които да ограничат силите на глобалната финансова и промишлена олигархия.
– Формиране на нова система за колективна сигурност в Европа и разпускането на военни блокове, останали след края на Студената война;
– Да се настоява за изтегляне на неевропейските въоръжение сили от територията на Стария континен.
– Да се полагат целенасочени усилия за геополитическа самостоятелност на Европейския съюз за изгарждане на многопосюлюсен световен ред, в който ще има няколко центъра на сила, които да са противовес на диктата на САЩ и Великобритания. Нов световен ред, при който ще се отчитат интересите на народите от всички континенти.
Що се отнася до България, ето няколко точки, около които може да започне изграждането на Единен народен фронт, който да включва не само левите, но и всички родолюбиви и миролюбиви сили:
– иницииране на провеждане на общонационален референдум по въпроса за влизането на България в Еврозоната предвид обстоятелството, че влизането в Еврозоната ще я лиши от финансов суверенитет, а в условията на глобална турболентност и геополитическа трансформация с тенденция за преминаване от еднополюсен към многополюсен свят, суверенитетът, включително финансовият, може да има решаваща роля за оцеляването на държавата ни;
– подписка за провеждане на общонационален референдум с цел България да бъде обявена за „зона на мира“, вследствие на това да бъдат закрити чуждите военни бази на българска територия, да бъде обявен неутралитетът на България и категоричният и отказ за участие във военни действия както пряко, така и косвено;
– дистанциране от русофобските режими в Източна Европа, преди всичко от режимите в Украйна, Полша и трите Прибалтийски републики;
– осъждане и забрана на възхвалата и героизирането на нацизма във всичките му форми;
– излизане на България от военната организация на НАТО, отказ от всякакви форми на военно сътрудничество с държавите от т.нар. Триморие, поне докато те не регулират отношенията си с Русия в духа на добросъседство и сътрудничество;
– провеждане на суверенна икономическа политика, съобразена с интереса на българския народ.
Разбира се, към днешна дата тези предложения изглеждат утопични и трудно осъществими, предвид силната външна зависимост на България, а и на още много европейски държави. Но това не означава, че народите трябва да бъдатт пасивни и да не полагат усилия за промяна. В миналото могат да се намерят редица примери, в които утопиите са се превръщали в реалност. Един от тях е Октомврийската революция през 1917 г., която не само преобрази Русия, но и направи възможна европейската социална държава през втората половина на XX век, както и вълната от националноосвободителни движения, сложили край на колониализма. Вероятно някой ден историците ще говорят за геополитическа революция, започнала през февруари 2022 г., която хвърли ръкавицата на еднополюсния световен ред и има реални шансове да донесе свободата на всички народи, страдащи под гнета на международната финансова олигархия.
Сега светът навлиза в епоха на глобална турболентност. Еднополюсната реалност стана причина за това на мястото на стария колониализъм да възникнат нови форми на подчиняване на държавите. Гражданските и социалните права на хората се отнемат, като обществата се движат в посока антиутопични реалности, напомнящи описаните в романи като „Желязната пета“ на Джек Лондон, „Непокорното семе“ на Антъни Бърджес, „1984“ на Джордж Оруел и др., но както показват събитията през настоящата година, ходът на историческия процес не е предопределен, бъдещето зависи от съвкупните усилия на отделните личности и народите от всички краища на планетата, които сами могат да се превърнат в ковачи на собственото си бъдеще, стига да успеят да намерят подходящите форми и средства, чрез които да се организират и поставят основите за изграждане на една различна реалност.
Именно в най-тежките времена на преден план в човешката история излизат титанични фигури като тази на Георги Димитров, който мъжествено се изправи срещу силите на Мрака и даде своя колосален принос за изобличаването и унищожаването на германския нацизъм. Делото и идеите му оставиха след себе си Светлина, сочеща пътя към свободата и към по-доброто бъдеще, даваща надежда и вдъхновение на всички, които се борят за един по-красив, по-хуманен и по-справедлив свят.
–––––––––––
[1] Ростовцев, М. Рождение Римской империй, ИК „Книжная Находка“, М, 2003 г., с. 7
[2] Димитров, „Г. „Наступление фашизма и задачи Коммунистического Интернационала в борьбе за единство рабочего класса, против фашизма”, VII конгрес Коминтерна – 02.08.1935 г.
https://kprf-ugra.ru/archives/11709
[3] Пак там
[4] Philips, Peter, „Giants. The Global Power Еlite”, Seven Stories Press, New York, 2018, p. 35
[5] Russian ballet and music performances cancelled as arts venues voice support for Ukraine https://www.classicfm.com/music-news/russian-ballet-music-cancelled-ukraine-support/
[6] Lebrecht, Norman, BREAKING: WALES BANS TCHAIKOVSKY
https://slippedisc.com/2022/03/breaking-wales-bans-tchaikovsky/
[7] Valery Gergiev dismissed as chief conductor of the Munich Philharmonic https://www.classical-music.com/news/valery-gergiev-dismissed-as-chief-conductor-of-the-munich-philharmonic/
[8] Министр обороны ФРГ заявила о необходимости говорить с РФ с позиции силы
https://www.interfax.ru/world/448902
[9] Первое немецкое вооружение доставят на Украину 22 июня
https://www.kommersant.ru/doc/5406886
[10] Шольц снял с Германии историческую вину
https://tsargrad.tv/news/sholc-snjal-s-germanii-istoricheskuju-vinu-skandalnoe-zajavlenie_502869
[11] Польша призвала Запад конфисковать замороженные активы «варварской» России https://vz.ru/news/2022/6/15/1163035.html
[12] Пак там
[13] Пак там
[14] Stanley, Jason America is now in fascism’s legal phase https://www.theguardian.com/world/2021/dec/22/america-fascism-legal-phase
[15] Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. Обсидиан, С., 2017 г., с. 57
[16] Виж. Пъркинс, Дж. Изповедта на един икономически килър, ИК Световна библиотека, С. 2012 г. Това е българският превод на заглавието. Английският оригинал е: Confessions of an Economic Hit Man (2004).
[17] Online Press Briefing with Ambassador Julianne Smith, U.S. Permanent Representative to NATO https://www.state.gov/online-press-briefing-with-ambassador-julianne-smith-u-s-permanent-representative-to-nato-2/
[18] Liebermann,Oren, „US expects announcements of more weapons to Ukraine in meeting of nearly 50 countries” https://edition.cnn.com/2022/06/14/politics/us-ukraine-weapons/index.html
[19] CHELLANEY, BRAHMA „Why sanctions against Russia may not work“, 02.05.2022 г.
https://thehill.com/opinion/international/3473500-why-sanctions-against-russia-may-not-work/
[20] MOLONEY, WILLIAM „Could Russia win a public relations war against the West?“ https://thehill.com/opinion/international/3507340-could-russia-win-a-public-relations-war-against-the-west/?fbclid=IwAR0UAqUARWk6Q-deZaX_nCBrsI354Td69OIwtfSLx6Q9QY5n47doknG4PMU
[21] Officials walk out of G20 meeting over Russia’s participation https://www.aljazeera.com/news/2022/4/20/officials-walk-out-of-g20-meeting-over-russia-participation
[22] https://t.me/olegyasynsky/153
[23] Димитров, Г., „Наступление фашизма и задачи Коммунистического Интернационала в борьбе за единство рабочего класса, против фашизма”, VII конгрес Коминтерна – 02.08.1935 г.
https://kprf-ugra.ru/archives/11709
––––––––––––––––
Доклад пред научната конференция „140 години от рождението на Георги Димитров”, проведена на 15 юни 2022 г. в Руския културно-информационен център в София.
