ТВОРЧЕСТВОТО НА НЕШО БОНЧЕВ НИ ПОКАЗВА КАК ДА СЪХРАНИМ И РАЗВИЕМ НАЦИОНАЛНАТА СИ ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИ И ДУХОВНИ СЪЩЕСТВА*

0
786

В самото начало бих искала да благодаря за високата чест да бъда удостоена с наградата за литературна критика на името на великия български възрожденец Нешо Бончев, и то в годината, когато отбелязваме 145 години безсмъртна литературна слава.

Добре известно е, че Нешо Бончев е роден на 2 януари 1839 г. Учи в родния си град Панагюрище, после учителства. С финансовата помощ на панагюрци заминава да учи в Русия.  Първо в Киевската духовна семинария, а от 1862 г. до 1866 г. – в Историко-филологическия факултет на Императорския московски университет – днешния Московски държавен университет „Михаил Ломоносов“ (най-големия и престижен руски университет и до днес). Обучението в Императорския московски университет изиграва важна роля в оформянето на критическото мислене на Нешо Бончев.

Ще припомня, че по времето, когато Нешо Бончев е студент,  Императорският московски университет се превръща в част от реформаторската програма на император Александър ІІ, цар Освободител.  През 1863 г. в Университета е приет нов устав, с който се узаконява академичната автономия и се гарантира свободата на преподавателите да изразяват свободно своите виждания.

На свой ред, в Историко-филологическия факултет се поставя акцент върху изучаването на античните, западноевропейските и славянските култури и литератури. Проучва се народното творчество, открояват се зоните на културното  съприкосновение, набляга се върху композиционните и архитектонични подходи.В средата на Историко-филологическия факултет нашироко се обсъждат и постиженията на естествените науки, които масово се използват като основа на аналитичните методи и концептуални модели. Неслучайно, възпитаници на този факултет са велики представители на руската, но и на европейската хуманитарна мисъл от ХІХ и ХХ век. Сред тях е големият литературовед, основоположник на историческата поетика в хуманитаристиката, проф. Александър Веселовски.

Посочвам, макар и бегло, тези културни обстоятелства, защото те обясняват редица постановки, които Нешо Бончев обосновава в своите ерудирани статии.

Така, например, в статията „За училищата“ той поставя сериозните въпроси за развитието на българското образование, обсъждайки го обаче в контекста на европейската образователна система. За него българското образование е обществена институция, народно дело, то не е индивидуална привилегия или белег на различие. И трябва да подчертая, че дори и днес, през 21 век, това разбиране на Нешо Бончев е актуално и модерно.

Също така, за Нешо Бончев образованието възпитава национални ценности и добродетели, то има основополагаща роля при формирането на националната идентичност. Във връзка с това и акцентът, който  възрожденският деец поставя върху хуманитарното знание, преди всичко върлу овладяването на класически езици и култура, но и на високостойностните постижения на европейските култури, особено на руската литература. Нешо Бончев фокусира и върху важността на знанията по математика и естествени науки – основа на модерното реалистично мислене. Твърде актуално днес звучи и виждането на Нешо Бончев за това, че младите хорая трябва да са многостранно развити, без оглед на тяхното социално положение.

Мисля си, че трябва да се замислим и за предложението на Нешо Бончев образователната ни система да включва различни видове училища – земеделски, художествени, музикални и т.н. И важното за настоящия момент на националното ни развитие – училища, съобразени с икономическата характеристика на отделните региони.

Няма как да не отбележа и още един въпрос, по който Нешо Бончев дава жалоните на националното ни развитие. Става въпрос за обществената грижа по отношение на подготовката и квалификацията на учителите. Бих казала, за изключителната важност от утвърждаването на обществения престиж и авторитет на учителската професия.

Що се отнася до литературата, за Нешо Бончев тя представлява път към себепознанието. Неслучайно приемаме именно Нешо Бончев за първия български критик, тъй като той именно разглежда художествената творба като смислово изграден текст, като творчески акт, отразяващ национални традиции и национален характер. В критическите си студии Нешо Бончев се представя като привърженик на реализма: за него ценността на литературната творба е в разкриването на реалните проблеми,  в показа на истините за действителността. Бончев демонстрира богата ерудиция, свободно борави с художествените ценности на античната, руската и западноевропейската литература.

Нешо Бончев държи българският читател да  се запознава с върховете на класическата литература и европейската естетика, а не да му се предлагат нискокачествени произведения. Важно е българското културно развитие  да се съизмерва с естетическите висоти, за да открои своята оригиналност и творчески замах. За Нешо Бончев литературната творба, за да изпълни своята обществена мисия, трябва да носи естетическа ценност, но и да отразява националните традиции и разбирания.

Убедена съм, че днес отново имаме необходимостта да преоткрием в дълбочина наследството на Нешо Бончев. Така може би ще открием своите културни ориентири в търсенето на въпроса как да съхраним и развием националната си идентичност на българи и духовни същества.

И вместо финал, няколко лични думи. През 2018 г. наградата за литературна критика на името на големия възрожденец Нешо Бончев беше дадена на моя баща проф. дизк Чавдар Добрев. Той особено ценеше тази награда, защото за него Нешо Бончев винаги е символизирал смисъла на литературната критика – да открива актуалните задачи и да ги представя, без комплименти, на обществото.

Днес, община Панагюрище и уважаемото жури от изтъкнати литературоведи, пет години         по-късно, ме удостоява с тази престижна награда. За което не само благодаря, но съм и много развълнувана. За себе си ще кажа само няколко думи. Възпитаник съм на класическа гимназия, за чието значение пишеше Нешо Бончев. След това завърших Филологическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, където участвах в кръжок по литературна критика В него специално изучавахме като пример за литературен талант критическите текстове на Нешо Бончев. И до днес цитирам неговата сентенция, че литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти. От онези години дълбоко в съзнанието ми се запечата и неговото разбиране за литературатакато себепознание. Както и че оригиналният характер на всяка култура се дължи на националното й развитие, отразено в литературните художествени текстове.  Днес, като преподавател в Университета по библиотекознание и информационни науки в София, заедно с моите колеги и студентите търсим да овладеем точно тези пътища на себепознанието, които Нешо Бончев ни откри.

И последно. Част от родовата история на нас, с моя брат, е свързана с Панагюрище. Наследници сме на Брадистиловия род, наши родственици са голямата българска художничка Олга Брадистилова, както и проф. Георги Брадистилов, един от най-известните български математици. Някак Панатюрище, още в детството ни, се оформи като пространство, символ на свободния дух, на националните мечти и борби. Разказваха ни, а днес ние също го разказваме на нашите деца, че един от нашите прадеди, комита от Панагюрище, е съсечен от башибозуците, а негов наследник, вероятно внук,  участва в легендарната легия на Бенковски. И сега си мисля, че най-вероятно Панагюрище е в основата да изпитвам дълбоко преклонение към епохата на Българското възраждане и към неговите дейци. Да откривам в тази епоха духовните начала на българнската култура и поривът на българина към радикални промени в обществото.

Още веднъж искам най-сърдечно да благодаря на община Панагюрище, на уважаемите членове на журито, на Съюза на българските писатели и на неговия председател Боян Ангелов, както и на панагюрци за голямата чест да бъда удостоена с наградата на Нешо Бончев – великия възрожденски литературен критик.

 

*Слово на проф. Ваня Добрева на тържествената церемония на 30 март 2023 г. в Панагюрище при удостояването й с Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“.

 

Тържествената церемония, част от традиционните Бончеви празници на СУ „Нешо Бончев”, се състоя на 30 март т.г.  в Театър Дом-паметник на град Панагюрище. Кметът на община Панагюрище г-н Никола Белишки поздрави сърдечно проф. Ваня Добрева и й връчи Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев” за 2023 година.

Проф. Ваня Добрева връчи наградите на победителите в конкурса „Младите дарования на СУ „Нешо Бончев”” – достойни последователи на своя патрон. С въздействащия спектакъл „Занапред – добър е Господ …“,  посветен на Априлското въстание от 1876, учениците от СУ „Нешо Бончев” отправиха силни послания към всички присъстващи.

Проф. Добрева е ръководител на катедра „Култура, историческо наследство и туризъм“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии и член на УС на Стратегическия институт за национални политики и идеи.

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук