Изпитвам възмущение, със силно чувство на дежа вю. От моята позиция в Обединеното кралство – където неравенството и социалната несправедливост особено остро изпъкват – ние сме на ръба на още една социална и икономическа криза. В още по-голяма степен, отколкото в останалата част на Европа, цените на енергията и разходите за живот хвърчат нагоре.
Но какво се случва на върха? Какво правят нашите лидери? Защо някои хора за пореден път присвояват зашеметяващи финансови печалби , докато други са изправени през разорение и истински страх, че тази зима ще студуват и гладуват?
В съзнанието ми изниква образът на Нерон, който свири на цигулка, докато Рим гори – покварен, корумпиран и изключително непопулярен император, безгрижно свирещ, докато населението страда, неспособен поради безхаберие да прояви каквото и да е лидерство в криза. В по-широк план положението сега откроява неадекватността на толкова много политически лидери през последните години, от глобалната финансова криза до пандемията, извънредната климатична ситуация и сега при експлодиращите разходи за живот.
Като дете си мислех, че „свирукащият“ /“fiddling”/ Нерон е свързан с другото английско значение на думата — присвояването на пари нечестно, чрез кражба или корупция. Погрешно бях предположила, че е нахълтал в имперската хазна и е отмъкнал нечестно придобитото злато. Оказва се обаче, че моето детско погрешно схващане представлява точната метафора за това, как бизнес персони и инвеститори са се обогатили от мъката на други. И това предизвиква дори още по-голямо морално възмущение от пасивните провали на безхаберни политически лидери.Долната част на формуляра
Безскрупулни практики
Вижте кой пострада от световната финансова криза. Не богатите, които бяха причинили проблема чрез безскрупулни финансови практики. Това бяхме ние, останалите, които платихме цената, тъй като средните реални доходи намаляха – а най-силно пострадалите бяха най-бедните, като най-нископлатените работници претърпяха най-рязък спад на заплатите.
Междувременно заплатите на главните изпълнителни директори рязко се повишиха. В годините след катастрофата най-богатите 1 процент в света увеличиха богатството си до степен да притежават повече от колкото долната половина от цялото население на света.
Топ инвеститорите реализираха милиарди, като изкупуваха акции във фалиращи банки, залагайки срещу пазара на жилища, на който се налагаха възбрани на ипотеките на бедните, реализирайки огромни печалби по време на възстановяването. На британския финансист от 19-ти век Нейтън Ротшилд се приписва наратива, че „моментът за купуване е, когато има кръв по улиците“ – ужасяващо цинична фраза, която поне разкрива съдържащата се дълбоката неморалност.
Същото беше и по време на пандемията, като най-бедните бяха в ситуация да бъдат най-вероятно изложени на коронавируса, да бъдат заразени, истински да се разболеят и да умрат. Смъртността се оказа два пъти по-висока в най-изпадналите райони на Обединеното кралство в сравнение с най-богатите квартали, картина, повтаряща се в целия свят.
Бедните работници нямаха възможност да се предпазят от излагането на опасност, малките фирми бяха притиснати до стената и недоимъка в домакинствата и финансовата несигурност нараснаха. В същото време богатите не само успяха да се предпазят от инфекция, но и трупаха богатство – включително във Великобритания, от схеми за държавни поръчки, създадени в условията на извънредни разпоредби с понижен контрол срещу корупция. Милиардерите по света по време на пандемията регистрираха близо 70-процентен ръст на богатството .
Огромни пакети
През това лято на остра суша в цяла Европа стана ясно, че огромни пакети от възнаграждения и дивиденти са обогатили главните изпълнителни директори и акционерите на водните компании в Обединеното кралство – водата, която в миналото бе третирана като обществено благо, беше приватизирана, когато Маргарет Тачър беше на власт. Това, въпреки пълния им провал да се справят с течовете и замърсяването и да инвестират в нови хранилища и инфраструктура.
Въпреки че повечето от фирмите не постигаха целите относно замърсяването на отпадъчните води, бонусите, изплатени на ръководителите на водоснабдителни компании през 2021 г. нараснаха с 20 процента – те получиха допълнителни плащания средно от по над 100 000 евро. Някои печелят допълнително от втори длъжности в бордовете на други компании, където определят заплатите и бонусите на други топ ръководители.
Ние знаем кой страда най-много от растящите цени и лихвени проценти в тази криза на разходите за живот: тези с ниски доходи, на социални помощи, семействата с деца, особено самотните родители и всички, живеещи в бедни райони. Вече можем да узнаем разкази във Великобритания за хора, които ядат студена храна , защото не могат да си позволят разхода за енергията, необходима за да ползват фурните и микровълновите си печки, за ключови работници в здравната система, които отиват на работа болни, защото не могат да си позволят горивото, за да стигнат до работа, и за хора, които се готвят да изключат отоплението си през зимата.
И все пак нефтените и газовите компании реализираха огромни печалби от началото на енергийната криза и техните главни изпълнителни директори продължават да получават милиони – някои много милиони. По време на всяка от тези социални и икономически катастрофи не става въпрос просто за това, че бедните стават по-бедни, а богатите – малко по-богати. В тези големи екзистенциални кризи богатите са станали много по-богати.
Преоформяне из основи
Щом като това е толкова познат модел, защо го толерираме? Със сигурност знаем от достатъчно дълго време, че когато богатите стават по-богати, това не „прокапва надолу“. Харесва ми една карикатура, която показва два скелета, седнали в лодка с надпис „99 процента“ на морското дъно. Единият скелет казва: „Казват, че прииждащият прилив повдига всички лодки.“ Другият отговаря: „Казват ли кога?“
Има много възможни политики: облагане на еднократните свръх печалби, национализиране на енергийни и водни компании, обвързване на плащанията на бонуси с подобрения в услугиите и устойчивостта и още. Но това са превръзки върху зейнала рана. Проблемите са постоянни във времето и в отделните отрасли.
Това, от което всъщност се нуждаем, е коренно прекрояване на нашата икономика, обратно на неолибералния изсмукващ капитализъм и към система, изградена върху „новата икономика“ – по-комунотарна, егалитарна и демократична, с устойчивостта и благосъстоянието като нейни цели. Този месец, 50 години след своите новаторски Граници на растежа, Римският клуб предстои да представи доклада „Земя за всички“ – Earth4All , резултат от двугодишна изследователска програма на колектив от икономически анализатори, учени и активисти, една от които съм и аз. Той призовава за пет извънредни обрата – за бедността, неравенството, оправомощаването на половете, храната и енергията – за да се създаде по-добро бъдеще.
Това е движение, към което всеки може да се присъедини. Разгледайте уебсайта на Earth4All, за да намерите ресурси и научите за действията в подкрепа на промените, от които се нуждаем, за да осигурим безопасно, сигурно и проспериращо бъдеще за всички на една здрава планета.
Това е съвместна публикация на Social Europe и IPS-Journal
Сайт Social Europe – https://socialeurope.eu/here-we-go-again
12 септември 2022 г.
