Евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова организира конференция на тема „Енергийна стратегия на България: план за енергийна сигурност“. Тя се проведе на 24 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание на пл. „Княз Александър I“ 1.
Предварително Цветелина Пенкова посочи основанията, мотивира ли я да организира конференцията: „За страната ни е от основно значение да изгради независима, стабилна и надеждна енергийна система. Обединяването на силите и сътрудничеството между държавните институции, индустрията, академичния, неправителствения сектор и синдикати са гаранция за добри резултати в дългосрочен план за енергийната политика и развитието на страната ни. България и Европа преминаха и продължават да преминават през редица предизвикателства. Всички те създават необходимост от политики с дългосрочен характер, които да могат да отговорят на нуждите на индустрията и българските граждани. Без стабилна енергетика не се развива икономиката – индустрията и бизнесът нямат базовите условия за разрастване на своята дейност. Накратко, енергетиката е в основата на правилното функциониране на икономиката. И може би най-важното – достъпът до електроенергия на ниски и адекватни цени е право на всеки един български и европейски гражданин.
„Модернизацията и промените в енергетиката са цивилизационен избор. Енергетиката е инструмент за индустриална трансформация“, това каза председателят на Народното събрание Росен Желязков при откриването на конференцията. Той благодари на Цветелина Пенкова за организацията на този важен дебат, който показва, че българските представители в ЕП защитават националните интереси, без значение от партийната им принадлежност. Желязков очерта три основни приоритета пред българската енергетика – постигането на обществен консенсус, сигурност на доставките и енергийна ефективност. Според него е важен фокусът върху инвестициите в сектора, развитието на ядрената и хидроенергетиката, както и върху иновациите и конкурентоспособността.
„Основните приоритети в една енергийна стратегия са по-чисти производства и най-вече достъпни цени за потребителите. Без стабилна енергийна система не може правилно до функционира икономиката.“ Това заяви Цветелина Пенкова пред аудиторията на конференцията. Тя отбеляза, че целта на форума е не само да се покаже постигнатото дотук, но и да се начертае ясен план за действие в близкото и далечно бъдеще. „Последните 3 години на политическа нестабилност ни костваха доста пропуснато време и ползи. Не успяхме да изградим дългосрочен план за развитие на енергийната ни система, който да получи подкрепата на всички политически партии.“ Добре е, че Министерството на енергетиката публикува проект за Стратегия за устойчиво енергийно развитие на енергетиката на България до 2050 г. „Това, което ми липсва в нея, а и в други подобни стратегии, е ясно разписване на проектите, които искаме да реализираме в следващите 10-20-30-40 години. Все пак има напредък, защото в новия документ се говори за реализиране на нови ядрени блокове, които да заместят сега действащите, които неминуемо ще бъдат изведени от експлоатация. Липсват конкретни проекти обаче за замяна на ТЕЦ-овете.“
Ето защо целта на организираната конференция е да се очертаят различните сфери, в които българската енергетика има възможност да се развива през следващите десетилетия. „Идеята ми е да чуем от експертите кои са сферите, в които имаме конкурентно предимство и къде можем да постигнем най-голяма добавена стойност за икономиката ни.“ Ядрената енергия е ключов компонент от енергийния микс и сигурност на България и е основополагаща за зеления преход в Европа. „България е една от държавите, които развива ядрената технология и има опит в експлоатирането на ядрени мощности. Искам в тази дискусия да ви покажем защо имаме нужда от развитие на тази технология, която неправилно досега се представяше като остаряла и несигурна, а всъщност е една от най-иновативните и е отрасъл, в който Европа в глобален лидер в стандартите за безопасност… България може да има ключова роля в определянето на европейската енергийна политика. След почти 6 месеца преговори по законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии в Европейския парламент стана възможно разширяване на списъка с технологии, които ще помогнат да се достигнат целите за климатична неутралност – с ядрената енергетика и технологиите за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, което беше приоритет за циментовата индустрия. Увеличено е финансирането спрямо първоначалното предложение на ЕК, което се ограничаваше единствено до използването на държавна помощ. „Дадохме свободата на всяка държава сама да избира кои от технологиите ще дефинира като стратегически от този по-широк списък, а не от няколко предварително избрани, както беше предложението на Европейската комисия.“ Проектите, които бъдат избрани от държавите-членки като стратегически за тях, ще имат достъп до 13 милиарда евро по новосъздадения фонд STEP. „Това ще гарантира, че тези нови предприятия няма да отидат само в 2-3 големи страни, които имат по-дълбоки джобове и могат да си позволят голяма държавна помощ, за да привлекат още по-големи инвестиции.“ В заключение Цветелина Пенкова обобщи: „Европа и България имат технологиите, иновациите и хората. Изберете европейските технологии, това е начинът да останем конкурентоспособни. Отвъд политиката и идеологията стоят науката и прагматизмът.“
„Този форум е поредната стъпка, която събира много висока и доказана експертиза. Експертизата и опитът, съчетани с почтеност и желание да се случват нещата, а не да останат като намерения, е нещо, което адмирирам“, обърна се към участниците в конференцията министърът на енергетиката Румен Радев. Той очерта като основен приоритет за Министерството на енергетиката откритостта в разговорите, планирането, намеренията и хоризонтите. „Работи се активно, участниците в това събитие също дават своя принос за съставянето на стратегията. Затова съм оптимист, че ще се намери оптималното решение. Важен е консенсусът по най- значимото, а именно-нискоемисионна енергетика“, каза Румен Радев. Според него приемствеността и екипната работа са изключително важни за развитието на сектора.
Министърът на околната среда Юлиан Попов със съжаление отбеляза, че климатичната политика е широко пренебрегвана от всички. Според него глобалните споразумения, които се отнасят до въглеродните емисии, на практика предопределят развитието на българската енергетика и бъдещите политики. „Ние сме в ситуация на конкуренция в областта на новите технологии, Европа е на трето място. Политиките трябва да се ориентират спрямо пазара – как работи той и как ще работи в бъдеще“ , коментира министърът. Според него либерализираният пазар не е пазар.
Според Рамадан Аталай от ДПС най-важното за една енергийна стратегия е предвидимостта, сигурността и стабилността на енергийната мрежа. Той акцентира като важен елемент за енергийна трансформация фондовете на ЕК и бюджета. Депутатът със съжаление отбеляза, че енергийна стратегия се прави от 20 години и още нямаме стабилен документ, който да се следва от политиците. „Каква е крайната цел на тази стратегия – какво ще строим, кога, с какви средства, кога ще има нови мощности? За да направим стабилна енергийна стратегия, трябва да имаме проект“, зададе рамките на действие Рамадан Аталай.
Драгомир Стойнев от ПГ на „БСП за България“ изрази радостта си, че вижда такъв експертен потенциал в аудиторията на конференцията. „Темата е важна. През годините нямахме енергийна стратегия, през 2014 година оставихме вариант, но следващите управляващи не го развиха. От снощи имаме нов вариант за стратегия. Похвално е, че имаме някаква основа, върху която да работим“, каза Стойнев. Според него управляващите трябва да спрат да приемат като единствена цел ПВУ и как ще се усвоят средствата от ЕС, а да се обърне внимание какво ще е следствието върху икономиката и домакинствата, каква ще е системата за подпомагане на енергийно бедните.
Според председателя на Надзорния съвет на Еврохолд България Асен Христов дори и да има проект на стратегия, не означава, че имаме план. Той смята, че е необходима дефиниция на рисковете, защото геополитическата конюнктура се променя, но производството на енергия не може да спре. Асен Христов предложи да се ползват всички подобни документи за енергийна стратегия и да се вземат решения след обща дискусия между държавници, политици и експерти. Стратегията според него трябва да се приеме със закон.
Проф. д-р Александър Тасев от БАН разкри, че още преди пет години е възложено на академията от Министерството на енергетиката да изработи план за електроенергетиката с поглед до 2050 година. Докладът за съжаление не е публикуван и е потънал в забрава, но изработеният план е актуален и сега.
Председателят на КЕВР Иван Иванов изтъкна като най-важен елемент на стратегията сигурността, а не цената на енергията. Според него пазарният принцип трябва да бъде водещ. Открои като недостатък на проекта за енергийна стратегия – липсата на прогноза за потреблението на енергия в страната, а такива цели има в европейската рамка.
Председателят на БУЛАТОМ Богомил Манчев прогнозира, че стратегията може да бъде приета до две години и да е със срок до 2055 г., а изграждането на двата нови блока на АЕЦ може да бъдат стимул за младите да се специализират в тази посока. Той смята, че е необходимо развитието на иновациите и технологиите да стъпва върху достъпна енергия на предвидима цена.
В рамките на конференцията бяха представени български иновации
в областта на възобновяемите източници на енергия, енергийна ефективност и устойчивите практики, както и тяхното приложение в индустрията и икономиката. Учени и експерти от БАН представиха български иновации и разработки, за да покажат българския принос в зеления преход и енергийната трансформация.
На събитието присъстваха представители на дипломатическия корпус от 20 държави.
Цветелина Пенкова обобщи, че политическата приемственост и единството при отстояването на националния интерес в енергетиката е основа за успех на страната ни при изготвяне на плана за развитието й. Според нея това е ключово, за да се постигне стабилност и предвидимост, които са важни за развитието на всички отрасли на икономиката и бита на гражданите.
24 ноември 2023 г.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
