Векът през погледа на Джеки. ИЗКУСТВОТО МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА И ПРОЦЪФТЯВА САМО В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДА. Пред стогодишнината на Анжел Вагенщайн

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН Е НОСИТЕЛЯТ ЗА 2022 ГОДИНА НА СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА И НА НАГРАДАТА НА СОФИЯ ЗА ПРИНОС КЪМ ИЗКУСТВОТО НА КИНОТО.

0
890

По традиция в Деня на София стават известни носителите на  годишните награди на столицата за ярки постижения в областта на културата. През 2022 година бяха отличени творци в 12 различни направления на изкуствата и културата. Със СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА бе отличен сценаристът, режисьорът, писателят и общественикът Анжел Вагенщайн. Месец преди едновековния му юбилей, това е второто за тази година признание, с което София удостоява Анжел Вагенщайн за безспорния му талант и голямия принос за развитието на българското кино и литература.  При откриването на 26-ия международен филмов фестивал София филм фест Анжел Вагенщайн получи НАГРАДАТА НА СОФИЯ ЗА ПРИНОС КЪМ ИЗКУСТВОТО НА КИНОТО.

 

           На специална церемония на 17 септември т.г. в Софийската градска художествена галерия отличието на Анжел Вагенщайн  беше връчено от кмета на София Йорданка Фандъкова. От името на лауреата наградата получи неговата внучка Жаклин Вагенщайн, директор на издателство „Колибри“. В специално записано слово, Анжел Вагенщайн сподели по повод на награждаването му:

 

 

Обръщам се с голяма благодарност и уважение към всичко, което е направено, за да може София да се превърне в една от забележителните столици на Европа.
            Гордея се да съм гражданин на този град. Аз помня зимите на София преди бомбардировките, преди тя да бъде разрушена. Тя започваше деня, потънала в черен дим, защото едновременно се запалваха няколкостотин хиляди печки. Дали някой си спомня как пред трамвая сутрин върви човек с фенер и камбанка? За да отваря път на хората… Такава беше София и постепенно, в течение на моя живот, тя стана един от великолепните европейски градове, с който можем да се гордеем.
            Кой трябва да бъде човекът с камбанката и фенера днес? Това са писателите, актьорите, художниците, мислителите… Главното е те да продължат това, което започнахме ние – да звъним с камбанка, да светим с лампа пред трамвая, за да има прогрес в тая страна, да се отваря път през дима на времето.
            Благодаря от все сърце и на кметицата и на целия й екип, искам те да продължат да бъдат звънари, да отварят пътя на София към едно още по-светло бъдеще.“

          

 

 

По същия начин Жаклин Вагенщайн получи от кмета на София Йорданка Фандъкова на 10 март 2022 г. в зала 1 на Националния дворец на културата Наградата на София за принос към изкуството на киното. Тогава тя прочете написаното от Анжел Вагенщайн:

 

 

Не мога да се освободя от чувството, че всички ние седим на голяма железопътна гара и още не знаем точно кой влак да хванем. И защо да крием? На подобна междинна гара, седнало на сиромашкото си куфарче, объркано и поуплашено е и българското кино.
            Както за киното, така и за нашата любов, за нашия живот и нашата съдба, за нашата надежда и нашите крушения, няма кой вместо нас да понесе отговорността. А отговорността е голяма, защото промяната във всички сфери ще забуксува, а мечтаният светъл път отново ще се залута и загуби в кьорсукаците на застоя, ако политическата и икономическата реформа не бъдат съпътствани или дори предшествани от нравствено преустройство с нова скала на личностните ценности, с нови значения на понятията за лично достойнство, за свобода на личността, за свобода на убежденията.
            И тук думата има Негово Величество Изкуството. Думата има светлият екран в тъмната стая, от който трябва да струят истина, разум, доброта, любов към ближния, милосърдие и чувство на огромна, боговдъхновена грижа на всеки поотделно за общността и на общността за всеки поотделно. Изкуството може да се развива и процъфтява само в условията на свобода. Свобода без условия, уговорки и заклинания!
            Ерата на нямото кино завърши. Бих искал да вярвам, че е завършила и ерата на немия кинематографист.

***

 „Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 филма, 4 романа, 1000 страници „драскулки“. С тези надписи започва американският документален филм с красноречивото заглавие „Art Is a Weapon“/ „Изкуството е оръжие“ на режисьорката Андреа Саймън от нюйоркската филмова студия „Аркадия”. Той е посветен на бурния, наситен със събития живот на изтъкнатия български творец и колос на духа – деец на съпротивителното движение по време на Втората световна война със смъртна присъда, изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот.   Филмът беше представен у нас през 2017 г. по повод на 95-годишния юбилей на човека, когото всички наричат просто Джеки.

На 11 март 2022 г.,  в чест на Анжел Вагенщайн и неговия юбилей, 26-ият Международен филмов фестивал София филм фест започна със специалната прожекция на дигатално възстановено копие на филма “Звезди” – първият филм в света за Холокоста и единственият български филм, носител на „Гран при“ на журито и на номинация „Златна палма“ от Филмовия фестивал в Кан /1959/.     „Филмът „Звезди“ е почти шедьовър.“ /“Франс соар“/ „Това със сигурност е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква пропаганда.“ /“Льо дофен либр“/ Филмът е коопродукция от 1959 г. на България и ГДР. Сценарият е на Анжел Вагенщайн. Режисьор е Конрад Волф.

 

 

През 2022 година, когато отбелязва своя стогодишен юбилей, Анжел Вагенщайн респектира с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор остават непокътнати.

„Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“. И още: „Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки“, категоричен е Анжел Вагенщайн.

За подготовката на материала са използвани текстове и снимки  от информационни агенции, електронни и печатни медии. /НВ/

18 септември 2022 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук